Четете ли Петър Дънов?

и през мен, като през всички май търсещи хора от моето поколение премина манивелата на Дъновите послания.
Преди 8 години, през лятото, една лелка ме нави да отида с нея да играя паневритмия с Бялото братство, което се събирало край близко езеро. За два-три дена ми показа 28-те упражнения, включително и тези, които се играят по двойки – щяхме да сме двете с нея двойка и тя като дете се радваше, че вече си има другарче и ще може да участва във всички упражнения... /Схванах ги бързо – прости са./ Докато ме учаше, лелката ми разказа най-важното за паневритмията като философия, като цели и задачи, и прочее. Музиката, каза, е написана "в синхрон с Висшия космичен ритъм" и т.н. ...
На четвъртия ден, в нечовешки-ранен час, преди изгрев слънце, тръгнахме - аз, облечена в бял анцунг, хваната под ръка с лелката, също в бяло, завървяхме към езерото. Когато стигнахме там, до него вече се бе събрала групичка от 15-тина души, повечето възрастни, всичките облечени в бели дрехи. Здрависах се, представих се и прочее. Наближи изгревът и те се подредиха в кръг. Аз също, с лелката до мен. Долових, че я питат нещо с поглед, тя им отвърна утвърдително… Пуснаха музиката – една такава лековата цигулкова свирня – бавно валсче. /Това ли е „висшият космичен ритъм, рекох си!?!?!?/ …
Търпеше се. Започнахме. Стъпка, две, и една назад + махове на ръцете. Възрастните се стараеха здравата. Стараех се и аз. Вървим и махаме с ръце, вървим и махаме с ръце. Мислех си – е, лека утринна гимнастика по росата! Лошо няма – ако не ми се прероди след малко душата, поне ще ми се разведри малко тялото!
И продължих да вървя и да махам. :IP
По едно време свърши. Приготвихме се за второто упражнение. Знаех го и затова спокойно поогледах останалите. И тогава долових, че нещо не е наред. Гледаха ме някакси сопнато, недоволно. Викам си – не бъди мнителна, играй си и толкоз. Почна второто вървене – стъпка и изпъваме краченце напред като вдигаме срещуположната ръка, а после с другото краченце и с другата ръка. Просто! Обаче мене ме глождеше вече съмнението, че нещо не е наред и малко взех да плета крака и да попоглеждам под съмнително око останалите. А те сякаш едва дочакаха края на упражнението и вкупом започнаха да ми привикват да изляза от свещения им кръг. Аз обаче по най-невъзвишения начин ги попитах:”Що?!”, повдигайки невинно вежди. Те: „Нарушаваш хармонията! Ще ти обясним после! Играй встрани!” Излазох и честно казано се почувствах като наритана и изпъдена пред вратата котка.
Обърнах гръб на „затанцувалия” третото си упражнение кръг от бели хора /с черни души – поне така ги възприех в обидата си/.
Бързо поуспокоих възмущението си…
Цигулковата свирня премина в бавна полка. Погледнах пак към братството – исках да им видя хармонията, която, видите ли, наруших!
Ама каква ти хармония, бе хора – възкликнах в себе си :o – те приличаха на дечица от квартална балетна група - старателни, но инфантилни в движенията си, но пък със самочувствие, че ето на, точно в този момент спасяват света. :IL
В края на едно от упражненията започнаха да правят кръгови движения с ръцете и да пеят със скимтящи гласове: „Туй е раят! Туй е раят!...”
Стана ми весело. /”Ега ти раят”/
Седнах на един камък встрани и започнах да се забавлявам, гледайки тези възрастни деца, явно обхванати от онзи колективен месиански егоцентризъм, характерен най-вече за сектите…
Като започнаха комбинациите по двойки, „моята” лелка дойде при мен и ме придърпа да си ходим. Изглеждаше сконфузено. Като се поотдалечихме, веднага започна да ми се заизвинява, че ме била подложила на това. Обясни ми, че другите новопристигнали обикновено играели поне един месец встрани, до кръга, докато научат стъпките. Но тъй като тя ме видяла, че бързо съм ги научила, сторило й се, че ги играя правилно, и затова не ме оставила встрани. Попитах я какъв е проблемът?! А тя ми обясни – движенията в паневритмията били точно описани и ако някой вместо напред вдигнел ръката си малко по-встрани, кръгът се прекъсвал и усилията на цялата група се оказвали напразни. /?!?!?!/ „Какви усилия?” – попитах. „Ами нали паневритмията е всъщност танц и музика, насочени към прераждане на Любовта в сърцата и в живота на хората, както и към енергийното поле на Земята. За да го заредим с положителна енергия и…” /Тъй нататък/
Жената обаче ми звучеше като рецитираща машинка… Прекъснах я. Добре де, казах, ама аз се почувствах гадно – каква Любов и хубави енергии сътвориха преди малко белодрешковците, като нараниха човек, решил да бъде с тях. Отговорът на лелката бе – НЕ Е ЛЕСНО ДА СИ С ТЯХ!...
:IL
Обаче историята не свършва дотук.
На следващия ден пред хотела ме срещна една от белите женички до езерото. Тя ме повика с приятелско кимване на глава. Нахилих се благо и се приближих…
Хич да не бях се приближавала! Като ми дръпна една лекция пък тази леля-я-я!!!!
Ужас!
Спомням си най-големите тъпотии. /Щото ме разсмиваха, а женичката се възмущаваше и все повече й си опъваха жилите на врата, в напъна си да ме убеди колко велика работа било Бялото братство и т.н.…./
Накратко - лекцията звучеше така:
Движенията на паневритмията били взети от природата и от вселената и хармонирали на космичния ритъм. А упражненията пък били „мълчалив говор” и той трябвало да се изучава – внимателно и със старание подобно на чужд език – една буква да объркаш и няма да те разберат… Даже нещо повече било паневритмията – човек изпращал чрез стъпките и маханията си послания и сила в света, които задвижвали живителни и претворяващи процеси… :IL
Най-много се смях на: „Всяко движение без мисъл няма смисъл!”
Сигурно десет пъти ми повтори жената този израз – зазвуча като лайтмотив, припев на разговора ни /по-точно на поучението/
Понеже много обичам да танцувам, си представих как танцувам и мисля, танцувам и мисля, и накрая уморено сядам и възкликвам:
”Мале-е-е, ще ми се пръсне главата от танци!!!”… :IL

Няма да пропусна да ви споделя и това:
Оказа се, че в паневритмията всяко душевно качество съответствало на някакво движение – имало на доброто, на любовта и т.н. И затова всеки, преди да се подреди в Кръга на паневритмията, трябвало да научи точно как се изпълняват движенията. Защото, ако например изкриви не както трябва ръката си, се прекъсвал кръгът, излъчващ послание за съответната добродетел към света и така частица от нея умирала някъде във всемира./?!?!/ Значи, помислих си, ако в тоз момент беше почнала война, мойта крива стъпка щеше да е виновна за нея

Та такава бе първата ми и единствена среща с паневритмията, с Бялото братство и с част от философията на тъй наричания Учител Петър Дънов или както там му се викаше на „френски” …

Виждала съм много негови книги – но като ги поразгърна попадам винаги на смешки /да ме извинят почитателите на Дънов!/ Където и да отворя, все не мога да вдяна за какво собствено са изписани толкоз редове!

След тв-„класацията” за Великите българи, взех от библиотеката книгата „Заветите на Учителя Дънов”. Затворих се в една стая и започнах да чета вдъхновено… Заспала съм на третата страница …