Има ли достатъчно на брой читави средни училища за всички талантливи деца?

Всички. То си има рейтинг на всички университети по света и понеже българските не успяват да се класират в него (май само СУ влизаше към място номер 500) си има и нашенски рейтинг. Респективно кой където се цели, този рейтинг гледа, какво неясно има? Пък  рейтингите имат и раздели - общ за университетите като цяло и  по специалности.

А, онзи измислен нашенски рейтинг ли? Гледала съм го - критериите му нямат нищо общо с това, което всъщност интересува хората. Като гледам, хората все рейтингите гледат!

Измислен или не, все пак е някакво начало. Те хората и матурите (всякакви, след 12, 7 и 4 клас) гледат, нали?  Пък те да не са по-малко измислени? Да не говорим, че всеки рейтинг е в някаква степен измислен и затова има и корекция според, да го кажем, "неформален рейтинг".

Измислени са, затова се чудя защо толкова ги гледат. То и неформален да е, пак не може да се сравнява наедро този с онзи университет. Зависи кой какво иска да учи, тогава да сравнява специалности, а не университети. Университетите за мен има смисъл да се сравняват дотолкова, доколко има живот в тях, а не само да са места, където едни хора отиват, сядат, слушат, стават и заминават.

Споко, и ти ще гледаш един ден. Не казвам, че сляпо ще следваш рейтинга, но ще гледаш и още как

какво да гледам, едното вече е в университет. За какво са ми рейтинги, тръгва се оттам какво иска да учи, пък после се мисли къде и как. Тепърва няма да тръгна да гледам, то и преди не ги гледах. И за гимназии не съм гледала.

Е, аз съм гледала с презумпцията, че и работодателите гледат.
Иначе гледането на рейтинг с нищо не противоречи на избирането на специалност.

За четири години работодателите могат десет пъти да си сменят предпочитанията, оставаше и с тях да се съобразяваме! Един млад човек първо трябва да мисли какво той иска да учи, как дори ей така, само в мечтите си, се вижда, а не още преди да е прекрачил прага на университета, да става заложник на някакви хипотетични работодатели какво те щели да гледат. Ми, да гледат каквото си искат, човек има един живот за себе си, а не за евентуалнитеможебиработодатели.

За втори път те питам - какво противоречие има между това да избере какво иска да учи и това да гледа рейтинга и да мисли за работата после?  Това са две съвсем отделни неща, защото една и съща специалност може да се учи в много университети с различен рейтинг, с различни програми и т.н.

Рейтингите по нашенско хич не струват. Ако човек се води по рейтинги и работодатели, най-добре да се гръмне отсега, защото се поставя в ситуация на зависимост ментална от фактори, които нямат кой знае каква тежест вбъдеще. Отделно, не всеки иска или може да отиде в точно определен университет и точно определена специалност. Ориентацията обичайно става според желанието, споделените отзиви от познати и от ограниченията на самата система, а не от рейтингите и работодателите. Не всеки ще се вдигне да учи медицина в СУ, а може да отиде във Варна, защото там му е по-близо и защото примерно, за него МУ във Варна е по-добър вариант. Не защото в СУ ще е по-зле, а защото за него други фактори са по-важни. Има и хора, които искат да учат право в НБУ, ама не могат да си позволят да плащат таксата. Изобщо, рейтинги-нерейтинги - все тая.  Аз за моята област зная кои са добрите програми в кои университети, но да не зная как е за математиката. Каква работа ще ми свърши рейтингът като в него не се отразяват неща, които човек научава по други канали?

Ето един примерен рейтинг на българските университети дори не само в прост табличен вариант, а и с разработка на съдържанието.
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/11/09/2 … a_universitetite/

В една от таблиците е дадено "Най-добрите висши училища по...". С препратка към тук:
http://rsvu.mon.bg/rsvu3/

"В Рейтинговата система са събрани и обобщени данни за над 100 индикатори, които измерват различни аспекти от дейността на висшите училища, включително учебния процес, учебната среда, социално-битовите и административни услуги, научната работа, престижа, както и реализацията на завършилите на пазара на труда и регионалната значимост. Тези индикатори са формирани на базата на статистически данни, събрани от различни източници, включително и чрез социологически проучвания. Пълен списък на индикаторите и информация за начина на тяхното формиране можете да намерите в "Документи и връзки"."
Много важно е не дали има рейтинг и кой къде е според него /щот такъв може всеки да си направи и да го публикува/, а да е ясно какво и как се измерва, за да се стигне до обобщените изводи.
Към дадения линк има методология от 2016 г. - официална, на МОН. Доста подробна и обемна е, има разлинчи индикатори за анализ и сравнение.
...
А сега как мои познати са участвали в събирането на данните за анализ, въз основа на който се правят обобщения и изводи.
Според диаграмата на стр. 11 от методологията най-голяма тежест има, съвсем логично, критерият "Реализация на пазара на труда и регионална значимост - 40%".
Ръководството на университета задължава преподавателите да попълват едни анкетни форми. Грабват ти ге под мишница и хоп - в МОЛ-а, където са реализирани техни бивши студенти, например, по икономически специалности. В частта, попълвана от работодателя, се записва, че Х работи на безсрочен трудов договор от две години в пласмента на фирма УУУ, за което е било необходимо висше образование, като, например, завършеното "Икономика на търговията". С няколко реда как се справя със задачата, виждания за развитие и така. Х си е продавачка на щанд за конфекция. Преди 25 години си имаше в ТОХ-овете специалност тригодишна /СПТУ/ "Продавач-консултант" - никакво висше не ти трябва, нищо.

"Безработица сред завършилите" напр. филология в СУ - 2.2!
Социология в СУ - 2.01!!!
Ами даже това му стига на човек да прочете само...

Какво ценно виждате в рейтинговата "система" у нас, наистина? Та сега дори във водещия според нея университет се качулят тройкаджии и дори неположили още матура, с обещанието да я ... положат!
А и от позицията на няколко работодатели мога чистосърпдечно да ви споделя, че не ги е еня за тази съчинена класация - наемат хора предимно с поне малко опит или с идеята за изначално първично обучение след личен разговор и най-често с препоръки. Въобще не бих избирала, ако става въпрос за България специално, според рейтинги нито ако се каня да уча някаква специалност, нито когато наемам хора на работа. Мога да хвърля око от любопитство, ако имам време за губене. Но чак да вземам важни решения на тази база  -определено не бих.
"Някакво начало" нищо работа не върши. Ако се преследва определена цел, не се стъпва просто на някаква пътека, а се търси такава, която би довела до целта. А не просто някаква, да има да вървим, движение да става и да се намираме на работа.

Не знам защо се счита, че тази, точно, тема касае АК. Аз не я разбирам така изобщо.
Конкретно по въпроса смятам че няма достатъчно училища на достатъчно високи, дори нормални нива, в които децата да развиват наличните си таланти. Почти всичко е на самообучение извън официалната образователна система.
В тази връзка под "достатъчно добро училище" лично аз разбирам такова училище, което поддържа и развива базови знания и умения, насочености и таланти.
Иначе училища, като бюджетни разпоредители има колкото душа сака, че и отгоре!

Единствено защото авторът й е Ежко и поради никаква смислена причина.

Това е твърди и авторът.

Хайде, разбирам че талантливи са малко хора, но дори за различните насочености на учениците /а такива има вече всеки/ не смятам, че държавното ни образование предоставя достатъчни шансове за качество и развитие, освен в момента в областта на чуждите езици и математиката.
Което е жалко.

Трябва според мен да се уточнява при такива изказвания, че става дума за дадено населено място. Понеже , да, съгласна съм, че  в градчето Х няма как да има  и балетно, и музикално, и художествена гимназия, и хуманитарна, и спортно, и езикова, и математическа/природо-математическа, и професионални гимназии. Но е факт, че в  големите градове има такъв избор.  Системата позволява и децата от градчето Х да дойдат в тях. Извън темата е вече въпросът колко от тях ( и родителите им) са готови да се преместят/да пуснат отрочето и да заживеят самостоятелно на 14 години. Но нима и на запад от пределите ни не е така, нима навсякъде има достатъчен избор от училища за развитие на всякакви дадености?  За кой талант(хайде да не е чак талант, нека е насоченост) в БГ няма подходящо училище за обучение/развиване на  интереса?