Внасям някои уточнения, за да бъде картината по-ясна.
Предполагам, причината често да ме наричат баба е, че съм по-пълна, но в никакъв случай не съм отпусната - не е субективно мнение, това го констатира и персоналният треньор във фитнеса, с който спортувах известно време; още от студентка ходя на Витоша - всеки уикенд задължително, винаги много съм обичала да се движа пеша, и сега го правя. След като съм спортувала 1 час на кардио уреди, се прибарам пеша - около 45 минути. Очилата също ме състаряват (винаги съм се съобразявала с модните тенденции). Отново си върнах естествения цвят на косата, с боя, разбира се , бях започнала да се изрусявам, но констатирах, че не ми отива и ме състарява. В първия си пост съм писала, че обичам да се обличам в ярки дрехи. Безспорно, по-слабите жени младеят. Някакси се приема, че, остарявайки, е нормално да пълнееш.
Не съм заобиколена в моя кръг от такива хора, които към момента да искат да ме наранят умишлено. Случайно попадам на тях - на улицата, на детската площадка, в градината на детето. Не мисля, че някакси привличам към себе си подсъзнателно такива, имаше такова мнение, защото аз не се смятам за стара. Не съм допускала никога, че ще бъда наричана "бабата на детето".
По повод мнението на Блу (ако не се лъжа), че тя е на 46 г. с 7-годишно дете и не е наричана баба, ще направя следния коментар. Аз съм на 47 г с 3-годишно дете. Има разлика. Ако Вие бяхте на 46 с 3-годишно, не се знае какво би било поведението на околните. Не се заяждам
Миналата година в козметичния салон имаше нова козметичка, която ми почиства лицето за първи път. Не ме познава. Попитах я какво би ми препоръчала за кожата, защото вече е започнала да се изсушава и т.н. В процеса на разговор тя каза, че имам кожа на 36 - 37 год. жена. За мен това беше приятна, неочаквана изненада. Красавица не съм и никога не съм била
Не се оправдавам пред съфорумките, които смятат, че наистина изглеждам на 47.
Вярно е, че много голям процент от майките на деца на 3-годишна възраст са млади. Виждам го ежедневно. Аз някакси не се вписвам в ролята на майка на 3-годишно дете. Ако беше 10-годишно, нещата щяха да стоят по друг начин. И тогава нямаше да съм бабата.
Детето се обърква, когато му кажат: "Отиди при баба/баба те вика/върни се при баба" и т.н. Пита: "А къде е баба?". Посочват ме. А то продължава: "А къде е баба?"
Разговарях с персонала в яслената група. Не били коментирали. Е, откъде ще го чуе? Чак и името на детето са споменавали, за да запомни. Заявих им със спокоен тон да ме коментират колкото си искат, както и аз тях коментирам вкъщи , но не пред детето!
Има значение как ще ме наричат непознатите на детските площадки, не за мен, за детето.
Не се обиждам, че някой ме е нарекъл "госпожа". То и 20-год омъжена жена е госпожа. Контекстът на случката беше, че другите жени биваха наричани "майче", а само аз бях "госпожа". Те също са госпожи, нали
Както вече споделих, от доста време не реагирам на думата, но се чувствам много стара .
Но няма как да подмина с лека ръка репликата на учителка от градинска група, отправена съвсем случайно към детето ми на двора преди дни (тя не го познава, защото то е в яслена група): "Ето я баба, тя те вика." Аз й отговорих, че всъщност съм прабаба и я подминах. Жената е възрастна, пред пенсия някъде. Такива са разбиранията й. ...... Но догодина може да й бъде учителка....
Само един-единствен път една възрастна госпожа с благо лице ме попита любезно каква се падам на детето.
Виждам, че има още 3-4 жени на моята или близка възраст с деца в градината. Децата ги наричат "мамо".
Не смятам, че хората се заяждат с "баба". Те наистина смятат, че на 40/40+ е по-вероятно да съм баба. Което в никакъв случай не е изключено. Но защо не допуснат, че може и да съм детегледачка, лелята, майката? Тепърва ще има жени в по-напреднала възраст с малки деца, благодарение на развитието на науката и медицината. Ако бях в малък град, по-разбираемо би било, но в София.....за мен е много неприятна изненада.
Да, трябва да тренирам психиката си за предстоящите в живота ни перипети. Предстоят нелеки години на порастване и съзряване, когато, вероятно и от детето ще чувам някои квалификации.
Няма да ни е лесно.
Но ние сме много щастливи! Когато ме обгърне с малките си ръчички, сгуши се в мен и ми каже: "Мами, обичам те"....