Последните пет книги, които прочетох #3

1. Изгаряща вина- Ингер Гамелгард Мадсен 3/5  Увлекателен трилър, но с много претупан финал. Образите са хубави и пълнокръвни, но някак ми липсваше действие.

2. Един по един- Крис Картър 5/5 Абсолютно брутална. Адски грабваща от първите страници, но и адски гнусна този път. Изключително рядко, да не кажа никога, не се впечатлявам от гадости и брутални описания, но тук на няколко пъти ми идваше да прескоча напред. Хънтър все така си остава един от любимите ми полицейски образи от литературата.

3. Момичето, което бях- Джоджо Мойс 2/5 Сигурно най- слабата книга на автора, на която съм попадала! Не знам дори как да опиша чувствата, които породи у мен книгата. Не знам дали съм срещала по- "грозни" женски образи! Вероятно по- точната дума е кухи! Безхарактерни, семпли в решенията си, дразнещи и нескопосано изградени. Точно образите провалят целия роман.

4. Завръщане у дома- Сюзан Уигс 3/5 Семейна история за стара любов, отсъствието на бащата в семейството, за прошката и новия шанс. Не открих задълбочено предаване на вътрешния свят на героите, някак повърхностно изглеждаше всичко, въпреки опитите на автора да изглежда впечатляващо. Не почувствах нищо от терзанията на героите, от съмненията и от любовта им, читателят стои встрани и наблюдава някакви случки. Тривиална книга, става за разпускане.

5. Няма връщане назад- Александра Маринина 1/5 Недочетена. 50 страници нищо, не знам защо да й давам шанс.

Конемара, Никола Матийо **
Не тук и не сега, Джилиан Макалистър *
Създателят на ангели, Алекс Норт **
На юг от чинара, Хедър Уебър **
И петата е тази (която получава максимума ***** на все по-любимия ми Донал Райан), която се надявам да има и българско издание. И него бих си купила с удоволствие.

Аня,толкова ли е зле "Не тук и не сега" та една * й даде, все чакам някой да пише отзив че много я мисля..

1. Ще бъдеш ли тук?- Гийом Мюсо 3/5 Не ми хареса твърде, въпреки че харесвам автора и стила му. Идеята за ефекта на пеперудата е интересна, но нещо в изпълнението не се е получило. Доскуча ми бързо, въпреки обратите в сюжета. Липсваше ми тръпката на очакването, сякаш всичко беше предопределено. Действието- прекалено провлачено, въпреки многото случващи се неща.

2. Огнената диря- Саймън Бекет 3/5 Разочарована съм. След като първата книга за Хънтър ми хареса толкова много, скоро след това отворих Огнената диря. Ами нищо общо! Мудна, скучна и безинтересна. Атмосферата- прекалено мрачна, образите- прекалено схематично нахвърляни, Хънтър- бегло развитие на характера, действие- уж се случват много неща, но не усетих никакво напрежение. Ако не бяха последните 50 страници, 2-3 туиста, които обърнаха действието, книгата щеше да е пълна нула! Това няма да ме откаже от поредицата, но ще си дам почивка.

3. Изборът- Тес Геритсън 4/5 Първа среща с автора, хареса ми. Обичам трилъри, обичам книги на медицинска тематика, тази книга съвместява и двете.Започва супер увлекателно, по средата малко позатихна интересът ми, въпреки напрегнатия сюжет, развръзката пък е някак претупана. Образите не са изпипани в детайли, търпят още развиване.

4. Моментът- Дъглъс Кенеди 4/5 Беше ми много интересно да се погледна в онази епоха на разделения от Стената Берлин. Харесаха ми образите, бяха ни безкрайно симпатични в лутането си и търсенето си на своето място в света. Историята е за една любов, продължила до живот - бурна, красива, невъзможна погубена.

5. Камък, ножица, хартия- Алис Фини 3/5 След множество възторжени отзиви за книгата, аз останах страхотно разочарована. Не ми хареса нито стил, нито сюжет, за образите да не говорим. Застинало действие, помръдващо само от някакво вяло чувство у героите. Не открих големия съспенс, за който всички говорят, нито увлекателна история. Сухо и мудно разказване.

Трябваше да ми пишеш, щях да ти я пратя.

"Миниатюристът" и "Домът на съдбата от Джеси Бъртън - прочетени една подир друга, сглобяват картина за живота на две поколения жени в края на 17 век, предизвикателствата пред тях във времена на предразсъдъци, гонения и борба за оцеляване. Леко и много приятно дамско четиво с мистичен елемент, подходящо за отскок от стреса на ежедневието. Обща оценка 4☆, като втората е по-интересна.
"Сериозната игра" - Ялмар Сьодерберг - историята за любовните колебания, житейските избори и професионалния път на може би един от най-смотаните любовници в литературата на фона на събитията от началото на ХХ век в Швеция. Изкусно перо, интересни образи и сюжет, ясно изложение, красив език, затова 5☆, колкото и антипатичен да ми беше главният герой.
"Кралицата на пръстения остров, Донал Райън - затрогваща история, съставена от кратки, свързани една с друга случки, които ни въвличат в живота на едно предимно женско семейство, техните задружни и топли отношения и любовта, в която отглеждат следващите поколения. Авторът е мъж, но през цялото време усещах специфична женска енергия и топлина, сякаш книгата е писана от жена. Краят е фантастичен! 5 ☆ Просто прекрасна, подарете я за Коледа на любимите си жени ❤
"Дом за начинаещи", Емануил Видински - приятно написана, последователна история от типа "мило дневниче", която обаче не е чак толкова интересна, за да си заслужава да бъде разказана на широката публика. Ако общата музикална култура, вълнението от първите целувки и опитите да се свирят на китара популярни парчета е добра история, то всеки тийнейджър има в джоба си по една такава. Добре пише авторът, но трябва да има и какво да каже, а единствените моменти, които предизвикват известен интерес у читателя, са от историческия епизод скинари бият пънкари, на които той е бил очевидец, но не и участник в тях. 3☆
"Нощта на огъня", Е.Е. Шмит - книгата е написана през 2015 г, но в нея авторът разказва за пътешествието си през Сахара от 1989г, когато се изгубва в пустинята и преживява духовно преобразяване, по време на което намира отговори на вечните философски въпроси за вярата, Бога и смисъла. 5☆
Голямата тетрадка" - Агота Кристоф - потресаваща. Напомни ми на "Сърца за изтръгване" от Борис Виан. Бих описала книгата като дневник на обезчовечаването по време на световни кризи, за уроците по жестокост, които трябва да усвои душата, за да оцелее човекът и как с всеки следващ урок губи по нещо от себе си, но винаги намира път напред и плаща всяка цена. 5☆
"Яловата вдовица", Бойка Асиова - много ми хареса, макар средната част да ми беше скучна. Отличителен и запомнящ се стил има авторката и просто не знам как не съм я открила по-рано. Разказва за живота в Красивата котловина (има предвид Разложката котловина) в първите години след Освобождението, срещата на различни култури, движението между различните слоеве на обществото, когато тепърва трябва да се създаде елит, който да гради и облагородява, както и за отделните хора и техните животи, които винаги се оказват свързани още отпреди реалните им срещи. Много добър край. 5☆
"Степни богове", Андрей Геласимов - далечен Сибир, село, в което борбата за оцеляване поражда само жестокост и отчаяние, военнопленнически лагер и необичайните приятелства на едно момче, което расте с убедеността, че ще стане войник и ще умре на война, но преди това ще направи всичко възможно и даже отвъд възможното, за да спаси единствения си приятел от болест, която го обрича на сигурна смърт. 5☆
"Сезонът на ураганите", Фернанда Мелчор - най-дръзката книга, на която съм попадала напоследък. Още в началото авторката заявява категоричност, с която те запраща в най-тъмните и мътни дълбини на човешкия упадък, всичко това гарнирано с цветист, вулгарен, но съвсен уместен за случая език. Шеметно приключение с герои от най-пропадналите слоеве на обществото, които, ако въобще оцелеят, или стават проститутки, или влизат в затвора. Не мога да не изкажа комплименти за преводача Захари Омайников, защото със сигурност е голямо предизвикателство да предадеш достоверно целия поток от жаргонни ругатни, без да отвратиш читстелите си, но той просто е брилянтен. 5☆ и сигурна номинация за книга на годината.
"Вечният годеник", Аниес Дезарт - още не съм я дочела докрай, но отсега съм сигурна, че е за 5☆ - от първата страница усетих специфичната романтика на френските писателки, които много харесвам. История за откачено семейство, странни срещи, циклично повтарящи се през годините, загуби, любови, страсти - всичко в точните дози, така че да предизвиква постоянно умиление пред чудото на живота. Много ми харесва!

1. Бегълка- Харлан Коубън 5/5 Поредният страхотен трилър на автора! Никакви забележки- харесвам стила му( изчистен, всяка дума е на мястото си), харесах образите, харесах сюжета, действието, както винаги, на ниво. Темата, застъпена в книгата, също е интересна- на какви изпитания са подложени децата ни в днешния свят; наркотиците като бич на обществото ни.

2. Вода за цветята- Валери Перен 2/5 "Шедьовър на новото време" я наричат книгата, за мен беше чаша боза! Толкова нескопосана книга отдавна не бях чела. При това възхвалявана до небесата. Ако не беше личната история на героинята, която е и моя лична история( загубата на дете), и двете звездички щяха да са й много. Въпреки това, не успя да бръкне дълбоко в душата ми. Разхвърляният и хаотичен стил на писане отблъсква. Една мозайка от герои и събития, чийто център е гробището- прекрасно, няма що. Не открих нито добре поднесена история, нито интересни персонажи, нито някакъв сюжет дори, нищо! Дочетох я на инат, все пак всички я харесват...

3. Меденият изгрев над хълма. Джо Томас 2/5  Оценявам с една звездичка само недочетените си книги, иначе спокойно бих дала и на тази толкова. Не знам защо се насилих да я доизслушам в Сторител. Толкова наивна, на моменти до глупост, отделно сладникава. Никаква стойност, дори и за развлекателно лятно четиво. Не може да миеш едни буркани всеки ден, в чакане на едни пчели да се заселят в кошерите, да дадат мед, да го извадиш, продадеш и възобновиш живота си, не и в реалния живот. Не и в измисления, съжалявам, досадно е.

4. Животът е роман- Гийом Мюсо 4/5 Харесвам книги за писането на книги, за преживяването на читателя, изобщо обичам книги за книгите! Страхотна спирала от действия, която те прехвърля рязко от едно състояние в друго, съпреживявайки случващото се с героите. Необходимо е да си съсредоточен, четейки, за да не изтървеш брънка от веригата. Отделно от това- малко претенциозно написана, с всички цитати, вметки за известни автори, гледането отвисоко от позицията на Създател.

5. Черен понеделник- Ники Френч 4/5 Нова поредица, винаги се вълнувам, когато започвам такава. Грабна ме това, че главният герой не е разследващ полицай, инспектор, детектив, а психотерапевт. Допадна ми много атмосферата в романа- Лондон е дишащ и интересен. Фрида Клайн има накъде да расте, приемам схематизирания образ тук само за начало. Сюжетът експлоатира започналата да ми омръзва тема за отвличане на деца, но тук е пречупена през призмата на човешката психика, не е просто престъпление, което да се разкрие. Харесах широко отворената вратичка към следващата част. Липсваше ми малко повече действие, на моменти ставаше скучно.

Ще бъда като река, Шели Рийд ****
Цветове и години, Маргит Кафка ****
Изобретяването на звука, Чък Паланюк *
Повелителката на шампанското, Хелън Фрип *
Грехът на пианистката, Кърт Палка **

Значи е зле "Пианистката", падна чудене дали да я поръчам, но нещо тези 2* не са много обнадеждаващи... 😁

Вили, искаш ли я?

1. В здрача на вторник- Ники Френч 5/5 Определено надгражда първата книга от поредицата. Много ми хареса развитието на основните образи, както и на основната история, пренесена тук от предната книга ( и оставена за доразплитане нататък). Една от малкото поредици, които искам да прочета наведнъж, обикновено си давам големи почивки между отделните книги.

2. Хирургът- Тес Геритсън 4/5 Медицински трилър, който те грабва от първата страница. Има нещо дразнещо в стила на автора, което не мога да определя; повествованието е тромаво и леко ме затормозява. И образите не са достатъчно изпипани. Самата история има логическо развитие, сюжетната линия е права и не се накъсва от излишности, но понякога това е в минус.

3. Цветният воал- У.Съмърсет Моъм 5/5 Много ми хареса! Толкова обикновена любовна история, а толкова необикновено пресъздадена. Стилът на автора е прекрасен- всяка дума като че ли е премерена и съвсем на място, няма нищо излишно. Чувства и емоции се изливат по страниците, без да натоварват читателя.

4. Праскови за кюрето- Джоан Харис 2/5 Знам аз, че не харесвам този пресилено позитивен, магично-реалистичен, приказно- измислен стил на автора. Всичко ми е изкуствено и насилено- от езиковите средства до сюжета и "приказните" герои. Захаросано, чак нагарча.

5. Малки големи неща- Джоди Пико 2/5 Книгата е едно огромно клише! Няма по- големи расисти от претендиращите, че страдат от прояви на расизъм, в случая чернокожите.
Ненужно разтегната, едно и също през страница. Сюжетът ми хареса, но всичко останало опропастява книгата. Образът на Рут изобщо не ме накара да й съчувствам, напротив, беше ме яд на нея.

Рана-  Захари Карабашлиев
Вулкан-  Елена Алексиева
Домът на Гучи-  Сара Фордън
Татуировчикът на Аушвиц - Хедър Морис
Копелето на Истанбул- Елиф Шафак

Всички различни и много интересни.

1. Игри на злото- Анджела Марсънс 3/5 Много недостоверно ми беше всичко. Героите, сюжета, действието, нищо не ме накара да възкликна от изненада, да събувствам, да съпреживявам. Като изсмукано от пръстите.

2. Тя не е тук- Джой Филдинг 2/5 Голяма загуба на време! Ужасна скука, въпреки доброто начало. Кулминацията на целия роман е в началото му. Нататък е едно голямо нищо- глупави образи, глупави диалози, никаква интрига, никакво действие.

3. Коледа завинаги- Карън Шейлър 2/5 Изобщо не ми хареса. Вместо уютен коледен дух, долових някаква ирония, някакво осмиване на коледните традиции; натруфена до пръсване атмосфера, която никак не примамва. Героинята е уж писателка с успехи, награждаван журналист, а губи ума и дума на интервю, държи се като ощипана и пр. Отделно съвсем предизвестения от самото начало край.

4. В очакване на сряда- Ники Френч 3/5 Разочаровах се малко след първите две добри попадения в началото на поредицата. Фрида е различна след преживяна травма, някак е лишена от живец. Отделно в един момент останах много объркана какво се случва, с кого, кой за кое престъпление е подозиран, някаква каша.

5. Тичай или умри- Килиан Жорнет 5/5 Много мотивираща и вдъхновяваща история. Омайва и впечатлява от първите редове. Балансът между съзерцаването на вътрешния свят и раздаването на всички нива в реалността е постигнат сякаш съвсем лесно- всичко е свързано и резултатите го доказват. Хареса ми определено.

1. "Тайните убежища" - Жером Лубри 5/5
2. "Проект Истина" - Клеър Пули 4/5
3. "Дневникът на Ноел" - Ричард Пол Еванс 3,5/5
4. "Смъртоносен мрак" - Майк Оумър 4/5
5. "Изрисувано с къна" - Алка Джоши 4/5

1. Италианската градина- Алисън Ричман 4/5 Вълнуваща и интересна книга. Сюжетът някак предвидим, събитията- предизвестени, финалът- ясен. Но въпреки това успя да ме трогне. Нещо не достигна на главните образи да ме накарат напълно да им съчувствам, може би недостатъчно добре пресъздадени чувствата им или недостатъчно свързани емоциите им с това, което се случва, не мога да определя. Авторът умее увлекателно и някак леко да превежда читателя през тежките моменти.

2. Играта на ангела- Карлос Руис Сафон 5/5 Почти 5 години след прочитането на Сянката на вятъра установих, че всъщност мога да чета с удоволствие Сафон! Тогава смятах, че това не е мой автор, а днес съм озадачена колко много всъщност харесах книгата. Страхотен разказвач е Сафон, това ми е ясно и от Сянката. Но сякаш с нови очи успях да погледна на всепоглъщащата смесица от трилър, фентъзи, мистерия, че и любовен роман. От първите страници ме грабна и ме завъртя в един калейдоскоп от преживявания и чувства, който е трудно да се опише. Исках все повече и повече от този разказ, от това разказване. И всичко това на фона на Барселона! Уникално изживяване.

3. Безкраен четвъртък Ники Френч 3/5 За разлика от други поредици, тук авторът не съумява да надгражда с всяка следваща книга. Напротив, всяка следваща ми е по- слаба от предходната. Образът на Фрида е развит в съвсем лека степен, добавяйки щрихи от миналото й. Със сигурност ще довърша поредицата, но вече очакванията ми определено са занижени.

4. Шепотът на мъртвите- Саймън Бекет 4/5 Не знам какво е подтикнало автора да извади героя си д-р Хънтър от специфичната английска атмосфера, но не го намирам за добро решение. Поставен като страничен наблюдател, въвлечен в разследването едва ли не по милост, Хънтър губи част от обаятелността си. Преживял физически и емоционални страдания, той все още се възстановява, заминавайки за Щатите. Надявам се това да е обяснението, че не успява да блесне в светлината, в която читателят го познава от предните две книги. Ако поредицата продължи по тази наклонена плоскост, бих загубила интерес.

5. Наследницата от Дакота Билдинг- Фиона Дейвис 4/5 Много ми хареса. Харесах двете времеви линии, сюжетите и идеята за вплитането на минало и настояще, обичам такива истории. Историческите данни са умело вплетени в художествената измислица. Не ми допадна образът на главната героиня от настоящето- зависима, току- що излязла от рехабилитация, хукна по партита, напи се и се надруса веднага. И това постоянно повтаряне на "кока" ме отврати просто. Несполучливо е пресъздадена зависимостта, някак между другото. А и, честно казано, никаква съществена роля нямаше нито към сюжета, нито към образа изобщо, напълно излишно.