Готови ли сме да се разделим с децата си в името на образованието им

Не мога да Ви кажа дали е редно да отделите децата си на една или друга възраст, но аз самата се отделих от семейството си на 15г., защото след като завърших основно исках да продължа с хуманитарен профил, който да отговаря на областта, в която искам да се развивам- археология и антропология. Дипломата ми е 6.00 и беше повече от ясно, че мога да си позволя да избирам училището, в което да уча, а не да се примирявам с близките гимназии и бивши техникуми, които подготвят главно кадри за ХВП и шивачки. Избрах си училище във Враца, на около сто километра от дома ми, родителите ми нямаха нищо против, но финансовите ни възможности бяха и продължават да са проблем. Търсих училища в чужбина, но стипендиите им бяха до 50%.
Почти веднага разучихме за самото училище, идвахме на място и семейството ми прие това като шанс за по-добро бъдеще, записах се и започнахме търсене на квартири, защото не ме приеха в общежитието, поради факта, че имам много алергии и не искат да поемат отговорност. Видяхме се в приключение докато намерим квартира и се нанеса. Малко по малко установих някаква рутина в ежедневието си и съм доволна от начина, по който се развива живота ми тук.
Може да е трудно, особено в началото или когато се разболея и сама се справям с температурата и си варя супа, но приемам всичко като ценен опит, който разширява мирогледа ми. Имам голяма подкрепа в лицето на моята безгранично всеотдайна класна, но се справям като самостоятелна личност, ако изключим това, че все още не работя и това ме кара да вярвам в себе си и да знам, че мота да се справя и да продължа образованието си. Моето денонощие се различава от това на съучениците ми-не ходя по кафета и клубове, уча здраво, защото знам защо дойдох, чистя, пера и готвя, през уикендите често ходех на изпитна подготовка за CAE, на който се явих на четвърти този месец, а през някои почивни дни ходех и на олимпиади, отговорник на класа съм и постоянно отговарям на въпросите на недоразбралите, но динамиката на този начин на живот може,макар да ме уморява, да ми даде много важни уроци. Живея сама и решавам проблемите си предимно сама, но по-добре да ми е трудно няколко години и след това да работя онова, което обичам вместо да си живея сега и после да се мъча цял живот.
Сама избрах предизвикателствата, доказах се отново на ново място и запазих успеха си, събуждам се и изгрева и преди него, чувствам се добре и съм доволна от решението си. Забавлявам се докато върша задълженията и правя нещо ново за мен, например сама да си сготвя любимото и  осъзная, че няма същия вкус,както когато е приготвено от друг. Да живея сама е тежко, понякога дори буквално, но откриваш нови страни и неподозирани сили, когато трябва да разчиташ на себе си. Самостоятелния живот е невероятно преживяване, но за тези които сами са го поискали и са достатъчно отговорни, че да не вършат глупости без надзора на семейството си. Мисля ,че е цял етап в живота на човек да се научи да се грижи за себе си и всички го стигат, но не по едно и също време, а това време не винаги е въпрос на възраст.