Старите бабини рецепти

 Не , само кисело зеле .

Баницата на баба

Продукти:
1 пакет кори за баница, 6 яйца, 1 кисело мляко, 200-300 гр. сирене (може да се добави и настърган кашкавал), половин ч.ч. газирана вода, чисто масло

Приготвяне:
Яйцата, киселото мляко, сиренето и газираната вода се смесват. Върху 2 листа от корите се слага малко масло и се разстилат 1-2 лъжици от смета. След това листата се сгъват като хармоника (баба просто ги набръчкваше) и се редят в тава намазана с масло. Така се подреждат и останалите кори. В повечето случаи остава смес, която се разпределя по равно върху вече наредените кори (баба гледаше да няма сухо листо от кора). Пече се около час, час и половина на 180 градуса.

Прекрасна тема ,благодаря !
 Някой ден ще напиша и рецепти от моите баби.
 

Баща ми правеше страхотна попска яхния. С дребни лукчета, необелени и чесъм, също небелен. Запържваше телешко месо на парчета, добавяще вино и лука и чесъна, слагаше дафинов лист и накрая доматено пюре + малко захар. Ако не е гъста, може да се добави малко брашно, а и черен пипер.

Едната ми баба правеше страхотна рибена чорба, която беше напълно бистра и се ядеше студена с оцет и дивисил. Винаги я правеше от филета цаца или попчета. За съжаление не и знам рецептата.
Искам да си сготвя яхния с дюли и сини сливи и видях една подходяща идея.

Някой да има рецепта за маринована скумрия от баба му?

Че моята я правеше страхотно, но с нея си отиде и рецептата.

Спомням си, че нарязваше прясната риба на колелца нареждаше я в буркан, слагаше пипер, дафинов лист и сипваше в буркана  студена марина, която за жалост не си спамням , мисля че беше оцет олио и сол .
Рибата престояваше един ден и после се излапваше.

Не е от баба ми, от татко е. 

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=589897.msg25511328#msg25511328

Тук мариновам сьомга, в България - скумрия и сафрид.

     Баба ми от Смядово, Шуменско, правеше долма. Камби от обикновена туршия - само със сол, като киселото зеле - се пълнят с кайма и ориз подобно на пълнените сурови чушки. Киселината и ароматът на тушията придават особена свежест, особено в зимния период, когато се и правят. Заливат се с бял сос /като за фрикасе/. Сега е сезонът да се заложат камбите и след месец да си направим долма.

Не си спомням никакви гозби от бабите ми,може би,защото не сме живели заедно,но майка беше ненадмината в правенето на всякакъв вид баници.В къщи винаги се купуваше чувал брашно и като свърши пак.Първият път,когато аз точих кори съм била около 10-годишна,получиха се толкова добре,че майка извика съседката да ги види.И за да не са само сладко-горчиви спомени ето и две рецепти:Моята любима суха баница-замесва се тесто само с сол,сода и хладка вода.Оставя се покрито за около 20-тина минути да се отпусне.Разточват се кори,които се наръсват обилно със сирене и след това не се навиват на руло,а се смачкват като хармоника.Трябва да не са много степани и същевременно сиренето да се скрие в гънките на кората.Подрежда се в най-голямата тава като обикновена баница.След това се пече на слаб огън,по скоро се суши и накрая се засилва фурната за да се зачерви.Готова се залива с литър гореща вода ,в която е разтопено пакетче масло.Хапва се след като водата се поеме напълно.

А коя е втората рецепта?

Втората рецепта е за любимият Зелник на татко-замесеното обикновено тесто се разделя на 4 малки топки,3 средни и1 голяма.Първо се точат средните кори и се препичат от двете страни върху печката.Няма как да стане на електрическа,но се продават такива препечени кори.После идва ред на голямата кора,която се разточва с диаметър по-голям с 10-тина см. от тавата в която ще се реди зелника.Оставя се да съхне и се точат малките топки,които се слепват с хладка смес от олио и мас.Когато и четирите топки са слепени се разточва кора колкото тази,която съхне.Това е долната мазна кора и вече започва реденето на зелника.Плънката се прави от ситно нарязано кисело зеле,задушено а олио и мас.В тавата първо се слага мазната кора,тя покрива дъното и излиза и извън тавата.След това се слага препечена кора и върху нея се разпределя 1/3 от зелето,следва пак кора,зеле,кора зеле.Отгоре се слага голямата кора,посипва се с мазнина и стърчащите краища се загъват навътре в тавата,като се застъпват,нещо като кръгло плисе се получава.Това е крайщника на зелника.Пече се ,пръска се със студена вода и се завива да изстива.

Коприва с яйце и  сирене, по спомен си я правя вече години. За мое съжаление нямам записана рецепта от баба, но пък и не помня тя да е имала тефтер, за да го търся. Всичко си правеше по памет. И, гъсенички правеше, и содена питка, баница с дърпани кори, лучник, локумки и др. Тя нямаше много време за готвене лятото, та винаги нещо набързо спретваше.
Със сигурност знам, че и гъсеничките, и локумките се правят само със свинска мас. Не масло, или маргарин.

Някой питаше за копривата. Аз я правя така:

Сварявам я малко, отделям копривата от водата  и я нарязвам на едро. Баба я мачкаше, но аз нямам с какво.

Запържвам лук с брашно и го слагам в копривената вода да ври.
Връщам и копривата обратно, нарязвам един домат и го пускам и него. Слагам малко сол, че сиренето е солено.
Оставям да поври около 20 мин, увеличавам котлона и чуквам вътре поне 5 яйца. Разбърквам внимателно така, че яйцата да останат цели. Като се повтвърдят леко,  ги разчупвам с лъжица на големи парчета. Идеята е да се вижда и усеща, че има яйца. Оставям още една мин. да поври и изключвам. Натрошавам сиренето на по- едричко и го пускам вътре. Това е.

Това ми е много любима супа.

Много "вкусна" темичка, поздрави! 

Моите баби (мир на праха им), готвеха различно. Едната беше традиционалист, залагаше на по-.опростени манджички. Другата беше експериментатор. Все пробваше нещо ново, кога успешно, кога - неуспешно, но не се отказваше.  И двете готвеха вкусно, макар че, бабата - експериментаторка често се увличаше в мазнините, та нейната кухня като цяло, беше по- тежка.
Все едно...нещото, което ми е останало от първата е попарата с липов чай и най-вече любимата салата от боб, лук, сушени червени чушки, сухи чубрица и джоджен. Тази салата и двете с мама се опитваме да я правим от години, но така и не успяхме да докараме бабиния вкус...Опитите продължават, но си мисля, че причината може да се окаже и в самия боб. Онзи, който бабаб използваше, беше отгледан на нивата, а чушките, лука и подправките, бяха от нейната градина. Сега нищо не е такова, каквото беше тогава...

Рядко пиша, но не мога да не споделя нещо от старите тефтери, макар да не е точно от бабините рецепти.
Скоро попаднах на рецепта в една група във фейсбук за едновремешни кашкавалени филийки. Историята беше много интересна, а рецептата е от старите закусвални преди много години. Не се сдържах и ги пробвах, наистина имаха вкуса на "онези времена". Предварително се извинявам, но не запомних източника, ако случайно се разпозне 
Кашкавалени сандвичи, 6 - 8 броя
150 гр. кашкавал
5 с.л. зехтин (олио)
2 с.л. брашно
100 мл. вода.
6 - 8 филии хляб
шарена сол
Кашкавалът се настъргва на средно ренде. Добавят се всички останали продукти и сместа се разбърква енергично. Разпределя се върху филиите хляб, размазва се внимателно с нож. Сандвичите се пекат на парти грил до зачервяване на кашкавала. Поднасят се веднага, поръсени с шарена сол

Не очаквах да се харесат толкова, но факт - имат специфичен вкус с носталгичен нюанс

Това са кашкавалените сандвичи на Жоро Бордовски
http://www.bordovsky.net/index_files/page0076.htm.

Поздравления за темата, аз съм отгледана от моите баба и дядо на село до 14 годишната ми възраст, след което живота много бързо ме завъртя и докато се обърна - те си бяха "отишли".

От баба помня много манджи, за съжаление не стават с НЕ-домашни продукти, нямат същия вкус!

Ето нейните мекици, най-хубавите които съм опитвала, и до днес ги правя.

Продукти:
1 яйце
1 кофичка кисело мляко 2% (колкото по-обикновено - толкова по-добре) но да е кисело мляко не "млечен продукт"
по 1 чаена лъжичка сода за хляб (която се разбърква предварително с млякото), сол и оцет

В пресято бяло брашно се прави кладенче, вътре се счупва яйцето, млякото с разтворена в него 1 ч.л. сода за хляб, отгоре се поръсва солта и оцета.
Замесва се меко тесто докато спре да лепне - не се меси много, което се оставя да почине завито около 15-20 минути, разточва се на кора около 1,5 см дебела от която се режат мекиците, в произволна форма. Разтеглят се малко с ръка и се пържат в сгорещено олио (баба ги пържеше в свинска мас - бяха още по-хубави). Преди пърженето се изтупват хубаво от брашното да не прегори докато се пържат. Стават дебели около 2-3 см, изключително меки и пухкави.

... след това баба вадеше домашно овче сирене една бучка, и мед от кошерите на нейния баща ... и се избивахме с моите братовчеди - изяждала съм по 8-10 мекици около 10/10 см големи ги правеше 

Надявам се да обясних добре, подробна съм, защото месенето изглежда много сложно за някои жени, но ако опитате - ще се уверите че  далеч не е така

Добър апетит!