Старите бабини рецепти

Сега се сетих и за качамака на дядо. Правеше го на печката на дърва на село, в един голям тиган и бъркаше ли бъркаше с една точилка. Ставаше толкова гъст, че после го режеше на филии. Тогава не обичах особено качамак, ама сега да видиш. Но нямам търпение да го бъркам толкова и взимам от царевичния грис, че става по-бързо. На същата тая печка вареше и лютеницата в една огромна тава като тия по столОвете. Целите стени бяха опръскани с домати.

Моята баба /светла и памет/ беше невероятен готвач. Правеше най- вкусната баница с ръчно  точени кори. Ставаше хрупкава и я омитахме за нула време. Никога повече не съм яла такава баница.

А помните ли пуканките изпукани в тенджера на печка на дърва?Тогава нямаше от тези за микровълнова.

Много хубава тема! Адмирации!

Аз такива храни не ям, но баба ми беше майстор на баниците и от нея знам една рецепта за празеник.

тя корите си ги точеше, но в случая - пакет (така ли се казваше )-пакет и половина обикновени кори
200-250-300г сирене
5 (може и 6) яйца
2-3 (въпрос на вкус) праза
едно масло (от малките пакетчета )
половин кофичка кисело мляко
сода, олио

Сега започва изпълнението :

Празът се реже ето така , но по-ситно - наполовина примерно. Взима се един тиган, слага се на котлона и в него се излива малко олио - достатъчно за запръжката на праза. Като е готов празът, се оставя на една страна, за да изстине. На котлона в купичка се поставя маслото, за да се разтопи. (Може да изключите котлона, той и без това вече е загрял от запръжката на праза - по този начин ще предотвратите евентуалното възпламеняване на маслото /личен опит/). След това в една купа (по-голяма) се разбиват 4-5 яйца, слага се пол кофичка мляко и мнооооооооого малко сода. Сместа се разбърква. Добавя се натрошеното сирене. Разбърква се отново и се добавя вече изстиналият запържен праз, след което сместа се разбърква за последен път. Тавата се маже с мазнина и се поръсва с брашно. Разстилат се корите. Взимат се две, защото е за дъното, поръсва се с малко от разтопеното масло, слага се от плънката, след което се взима нова кора и процедурата се повтаря до изчерпване на плънката. Ако маслото свърши, се използва олио.
Когато всички кори са наредени, се взима един нож и баницата се дупчи много яко. Разбива се и последното останало яйце и с малка лъжичка се посипва по дупките. Пече се в умерена фурна до златист цвят. Когато празеникът се извади от фурната, се мокри с вода, увива се в каквото имате и се праща на нивата.

П.С. Извинявам се, че е написано така, но не готвя често и не съм много запозната.

И аз не ям всичко, но у баба съм яла и празеник, и баница с кисело зеле (по времето, когато по принцип не го ядях). Сервираше ги с пръжки (и пръжки ядях само у баба).

Темата е супер записвам се да ви следя ... 

Баба ми прави карталачки. Точени кори се изсушават на слънце, после се поръсват със сирене, сгъват се като плик и се пекът. Става нещо страхотно. Може да се хруска така, а може и да се залее с гореща солена вода. Освен това правеше страхотен петмез с рачел. сладко от вишни, смокиново сладко и най страхотната лютеница която помня. Вече е възрастна и я болят ръцете и доста неща не може да ги прави. Да не говорим, че и не помни. Но мисля, че си е записала доста рецепти по тефтерите

Аз също бих искала да усетя вкуса и уханието на старите гозби.
 

Миш-маш рецептата я знаем, но можем ли да го докараме като бабиния?
Пържени тиквички, като дядо обръщаше търпеливо всяка една в тигана, докато ние чистехме орехи и пълниме гаванката.

Захаросана ябълка на клечка? Дядо правеше понякога.

Печени орехи със сол в тавата

карталачки не съм опитвала , но със сигурност ще пробвам да направя по описанието.

Следобеда , през лятото, когато някой огладнееше не получаваше вафла ил ичипс , а пълнена червена чушка с бяло сирене. И бегом отново на играта

Или топъл селски хляб с олио и шарена сол!

Някой има ли останала рецепта за баница с кисело зеле?

Купувах по 4-5 хляба от фурната в центъра на село - за цяла седмица. Докато се прибера половин хляб отиваше. Подхвърлях и на гъските по улиците, да не ме съскат

Най-вкусен беше топлия хляб по пътя от фурната до вкъщи. После се налагаше пак да ида за хляб.
Сетих се също та телешкото варено с много зеленчуци и черен пипер на зърна, който много внимавахме да не сдъвчем .

Фурната в нашето село беше в една стара къща . Стара селска пещ. Хлябът голям и кръгъл с най вкусната коричка . Баба купуваше по 3-4 и ги завиваше в одеяло.
😊