ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - тема 13

беладона86, на 4 километър специалистите са най на ниво. Аз там си правих всички видове изследвания, включително ЕЕГ. Моя съвет е да   идеш там.

enyo, да от София съм. Опитвам с билкови тинктури.. От АД ми става зле. Карат ме да се чувсвам отпусната, но някак си така са ми притъпени емоциите че имам усещането че губя себе си. Незнам все едно се гледам от страни и не съм това аз. Трудно е много. Само които не е минал по този път не знае. Постоянна борба, лишаваш се от толкова неща заради тия пусти страхове. Имаш ли точни координати на този билкар?

milanov.net - там има информация.
Така е, хората не разбират, когато не са го изживели. Обаче най-най-лошото е хората, които обичаш и на които държиш, да те гледат странно, да ти викат "нищо ти няма, преиграваш", това направо ме съсипва още повече...

Благодаря мама и бебе 

Абсолютно!! А най-най- омразното нещо което са ми казвали и продължават да ми казват чат пат е "Я се стегни!" хахахахаха,ами аз съм даже много стегната, я вижте-треса се цялата!   Наистина хората, дори и лекарите нямат представа какво се случва с теб,с тялото ти,с ума ти и духа ти в такива моменти..Само ние си знаем...от какви неща се лишаваме и какви комбинации правим,съобразявайки се със състоянието си!

На мен преди време някой ми беше казал , някакъв психилог съвсем случайно в разговор защото точно тогава бях загубила майка си и ми беше много тежко, а и бях на 19 и всички ми казваха да се стегна ,ама аз се бях толкова стегнала ,че няма накъде, та той ми каза, че най доброто  което близките могат да направят не е да му казват на човека да се  стегне,  а точно обратното да се отпусне, да релаксира да изкара цялото напрежение, което има , да не се стяга и да не се опитва да прикрива емоците си само и само да угоди на другите ,така можело да се премахне напражението така че не се претеснявайте от близките си и не им обръщайте внимание отпуснете се.Аз като се замисля има резон в това, което ми каза тогава и сега като се сетя майка ми Бог да я прости постъпваше с мен точно по този начин винаги когато съм била в унило състояние без да съм имала някакво паническ разстройство тогава, а сега когато няма до мен толкова силен и същевременно спокоен човек до мен се забелязвам ,че се подавам на паниката ,защото знам че съм сама близките с които останах да живея за съжаление не ме разбират много много и наистина усещам колко много ми липсва майка ми и каква огромна  опора в емоционален план ми е била.Имало е случаи в които дори не се е налагало да и споделям какво ми е ,тя просто знаеше каво ми и какво точно да ми каже за да ми помогне , защото не се заблуждавайте дори и тези които изглеждат и се правят на много силни имат до себе си пирамида от хора ,които ги крепят и изобщо не преувеличавам познавам доста такива хора казват я се стехи гледай мен за пример как се боря сам в живота ,като го видя, ми как е сам не е, зад него стоят камара от хора и даже съм им казвала , а и те са се замисляли.Така че в този живот е много важно да намериш поне един човек който да те разбира и приема такъв какъвто си няма значение дали ще е родител, съпруг при някой е порасналото дете или приятел, на това аз му казвам сродна душа и тогава вярвайте ми всички панически разстройства си отиват.Не знам аз дали отново ще срещна такъв човек надявам се, но не незнам

belladonna, абсолютно си права - достатъчен е един-единствен такъв човек, на когото можеш да отвориш сърцето си и да знаеш, че ще те разбере. За съжаление при мен не останаха такива хора... Имам една позната, беше ми учителка в основното училище, рядко добър и разбран човек, с нея понякога се чуваме да й изплача мъката си. Тази жена е способна с една дума да ми върне вярата в живота. Гледам обаче да не я търся много, за да не я натоварвам с проблемите си. Мислил съм си как така един чужд човек, на всичкото отгоре не от моето поколение, а от това на родителите ми, да го чувствам толкова близък, а в същото време пред родителите си съм с вързана уста - не само защото няма грам да ме разберат, ами защото ако се оплача нещо, става страшно и после съжалявам с дни, че съм си отворил устата. Както и да е, животът така е наредил нещата, дал ни е изпитания и трябва да ги издържим... по един или друг начин.

Аз все още се чудя какво да правя с тези хачета, вече почти два месеца минаха, уж по едно време започнаха да се оправят нещата, а тези дни съм в гадна депресия. Вярно, че е рано за по-стабилен резултат, ама все се питам дали тези са подходящите за мен...

малко off от темата но ноа всеки пут като видя аватара ти ми става толкова приятно все едно виждам себе си от къде го свали?

Хаха, аз също се припознавам в тази снимка и затова съм си я избрала Идея си нямам обаче от къде я свалих

enyo, ти как чувстваш депресията?Имам предвид какво точно те притеснява? Симптоми физически има ли? Защото аз по принцип си уважавам депресиите и от край време съм била меланхолична, раздразнима и болезнено чувствителна(както ми каза и терапевтката- ти си с екзистенциална депресия), в момента обаче в който се появи физически симптом- дотам съм..

*NOA*, физическите симптоми винаги си ги има. Ако някой ме пита какви са, обаче, малко ще се запъна. Толкова са много и разнообразни и всеки ден се менят, че няма да знам откъде да започна. Точно в момента, обаче, са затихнали до степен, в която не ме притесняват. В момента ме притеснява точно депресията.
В последните месеци доста се самонаблюдавам и започнах (поне според мен) безпогрешно да я разпознавам. Определението, което мога да дам е "загуба на интерес към неща/дейности, които преди са ти носили удовлетворение". При мен например това е работата. Когато съм добре, работата ми е интересна, поглъща ме и наистина ми носи удовлетворение. В момента точно тя ми е критерий. Когато съм в депресия, не само че не ми е интересна, ами направо ме отвращава   (Стоя и си мисля "Боже, какво правя аз тук") Чувствам се... абе не мога да опиша... като в някаква нереалност. Ето, след две седмици трябва да се връщам на работа (още съм болнични), а сърцето ми се свива и се моля да се стабилизирам дотогава, да бъда сред хората, да ми е готино, както ми беше преди.
Това усещане за загуба на интерес може да се отнесе към всичко, дори и към основни неща като храненето. Да седиш на масата и да ти се свива стомаха и да ти се повръща само от мисълта, че трябва да се храниш. Това според мен също е депресия.
Иначе, като казваш, че си уважаваш депресиите, се сетих за един виц. Докторът пита една жена: "Друг от рода ви страда ли от паническо разстройство?", а тя възмутено: "Ами, само аз страдам! Останалите му се наслаждават!"  
Това, че си уважаваш депресията, не е лошо, по-скоро говори, че не е депресия. Меланхолия, тъга, това са според мен напълно нормални състояния, които дори са задължителни понякога, защото карат човек да се спре за момент, да се усамоти, да си почине от хорския шум и после с нови сили да се гмурне пак там
Клиничната депресия е тотално пропадане в някаква дупка, не е като това, което повечето здрави хора изпитват понякога "уф, пак съм в депресия" и на другия ден вече е забравено и той/тя се вихри в някой нощен клуб.
А за това, че си болезнено чувствителна - май всички тук сме така. Как виждаш някой тапир със слонски нерви да страда от паническо разстройство Имам един такъв колега, другите го бъзикат, че и атомна бомба да падне до него, той само ще я огледа с досада и ще продължи блажено да си подръпва от цигарата, все едно нищо не е станало  

enyo , така точно си описал нещата че все едно от мен е излязло! . Аз такова тотално пропадане получих преди около 2 години. Тогава пиех АД по схема и след като ги спрях потънах в такава дупка че сама се уплаших от себе си. Просто не е истина на какво е способен човешкия мозък. Може би грешката ми беше че рязко ги спрях. Но от тогава изпитвам страх да пия АД отново. При мен всяка болежка която ми се появи като верижна реакция отключва ПА. Страх ме е да ходя на лекари защото ако ми открият нещо незнам как ще го приема, което малко ме отдалечава от класическите хипохондрици, които за щяло и нещяло са при доктора.

Оооо, била съм в много дълги депресии,знам! И точно чрез самонаблюдение, един ден просто стигнах до извода че винаги следва нещо хубаво след депресията.Особено след като осъзнах че и ПР ми е следствие от многото депресии,вечно недоволство и разочарования, и травмиращи събития, независещи от мен, но от които съм била част... тогава вече, се замислих че ако продължавам така, наистина ще се разболея сериозно и ще се сбъдне най-големият ми страх- да умра! ПР ми се отключи точно в момент на депресия..Бях слязла много,ама много надолу.Та, уважавам си ги,първо понеже не са толкова страшни,в сравнение с кризите и атаките, и второ ме научиха(и все още ме учат) как да живея правилно..тоест, да се науча да не се самоунищожавам, колкото и да е трудно.И в този ред на мисли ПР ми беше като шамар, за да разбера колко много всъщност ми се живее и колко неща искам да ми се случат.Друг е въпросът че с ПР не се живее много пълноценно...

Иначе аз май постоянно нямам желание за работа,няколко пъти съм на ръба да я напусна за да" си почина малко"  Напоследък все по рядко ми се случва да искам да излеза и с приятели...може наистина да си е екзистенциална депресията при мен  , но ако се чувствам добре физически, значи съм ок! Наистина, откакто съм с ПР, за мен най-важното е да съм добре, всичко друго е със второстепенно значение и подлежи на промени.Ако стана много зле отново-напускам работа и не ме интересува. Ще седя с месеци без пари, докато си стъпя отново на краката. Дано не се стига до там обаче.

Аз се чудя защо тези дни ми е толкова кофти, а то - на 27-ми е имало слънчево изригване най-висок клас, а от три дена насам има постоянно силни изригвания - http://nepoznato.energetika-bg.com/2013/10/zaradi-moshtnite-sla- … at-magnitni-buri/
Всичките симптоми, дето ги пишат, ги имам, а днес такова качествено главоболие, че няма накъде

Иначе, *NOA*, права си, че човек се учи от всичко, включително от болестите и депресиите. И за самоунищожаването си права, но при мен - аз след един тежък период, когато ме предадоха най-близките ми хора - тогава се пречупих, казах си "какъв е смисълът да живея", и започнах да се самоунищожавам.
Казват, че депресията била частична капитулация пред смъртта и аз сега от позицията на времето мога да кажа, че е така - просто се предадох в един момент. Впоследствие дойде депресията, а след известно време и ПР. И да, човек се учи от грешките си и сега знам, че искам да живея. ПР ще ми е една голяма тежка обица, дето ще ми дърпа ушите, докато съм жив. За да се науча да ценя живота

enyo добре , че сподели за тия изригвания , защото аз 3ти ден съм с главоболие ,което не само не ми минава от нищо , но и адски ми влошава целия ден , не мога да се грижа за малкия пълноценно и все цикля върху кръвното . Като ми е зле и ме боли главата и грабвам апарата , но не е високо , ту ниско ту нормално . Вчера се видях с един билкар и му обяснявам , че от време на време вдигам кръвно , но моето вдигане при ПА не достига повече от 120/130 на 70 или 80 и той вика - ооо много е високо ала бала. Абе човек как ще е високо му казвам , 120/80 си е стандартно кръвно , но той имал предвид високо за мен , защото аз съм с 100/65 обикновено . Както и да е , исках да кажа , че последните 3 дена се чувствам ужасно , задъхвам се , главоболие ужасно и колкото и да спя (добре , че малкия ме оставя) пак като стана съм дроб.

Ето защо и на мен тези дни ми е нервно доста, а днес от сутринта и глава ме болеше...