Паническо разстройство - част 4

Сега гледах малко от ''Тайната''-ама с млкия нали знаеш как се гледа....Ще дебна момент без него и да си го пусна на тв-то,че много мразя на този комп да гледам филми
Незнам.но ми е в главата една мисъл-аз,ако не успея да си помогна и да се променя по някакъв начин,то лекарствата ще ми помогнат,ама дано не е до време.
Хора искам си усмивката,искам пак да съм онази Йоана дето е желязна,дето е все ухилена въпреки,че има грижи и проблеми

сега пък ме боли, от ляво около пъпа
мен не ме боли към плешката , а по скоро към кръста,, гръбнака, а бе и аз не знам
ей, съзнавам ,че съм жив човек, и не може всяка болка да ме изкарва изрелси, обаче е така
а едва ли има някой дето нещо не го наболва
се побъркам

 ох Пали,незнам как да те успокоя-и мен ме бие към гръбнака най-вече...
И мен все нещо ме боли,моя мъж ми викаше,4е съм ходещ инвалид....сега напоследък дори не споменавам какво ме наболява,а се свивам-я за корема,я за главата...

Момичета,мъж ми почна да се оплаква от задух и постоянен сърбеж по цялото тяло,това на какво ви намирисва.....?

Май има нерви

Заразна съм 

Здравейте мили момичета,
Ето ме и мен сред вас.Надявам се да ме приемете.Имам П.Р.от октомври 2008г.На 48г.Изчетох доста неща из форума,напълно ви разбирам,защото и аз съм в този ад.Откакто го получих не съм излизала сама навън-винаги има някой да ме придружава.Но близките ми не ме взимат на сериозно и повечето време съм си сама в къщи-като затворник.Понякога чак не ми се живее.
Искам да споделя с вас на мен какво ми помага:
Моля се на съпругът да ме води на планина,ходя с него в селото му-там сега си правя градина с цветя имаме много нарциси зюмбюли лалета.Ще засаждам и други цветя.Та това ми помага да забравя за ПР,в планината дишам с пълни гърди боровия въздух.За съжаление се случва рядко.
Купих си книгата на Едмънд Борн "Да се справим с тревожността и фобиите"-има много полезни неща които се старая да правя.Надявам се да ми помогне и то много.И аз като вас пих антидепресанти 6м,но особена полза не видях.Сега пия лескотан само при нужда-така ме посъветва психиатърът,който ме лекуваше.Той ми каза,че няма гаранция да се излекувам,но аз имам голяма надежда.много неща изчетох за ПР и разбрах че всичко е в нашите глави.Личната ми лекарка ме кара да се престраша да излязя сама вън,но това може да го каже само човек който не знае какво е ПА.Според нея съм нямала нужда повече от направление за психиатър,сама съм можела да се справя.Аз не съм съгласна с нея.Човек може да си помогне сам,но до някъде.
Момичета,не се предавайте.Погрижете се за външния си вид,купете си нещо,което да ви зарадва,не се ядосвайте напразно,уважавайте се и се обичайте.Защото тази болест не е дошла случайно при нас,тя ни показва че сме в грешна посока.Трябва да променим начина си на живот.
Трудно е,но трябва да го променим.
Психото ми каза,че трябва ние с ПР да се стараем да сме спокойни за да не провокираме атаките.
Пожелавам и на вас и на себе си успех с тая болест.Аз вярвам,че ще се оправя.Не знам кога, но вярвам.Вярвайте и вие мили момичета.

Момичета само аз ли съм хипохондричка тук?
Стигнала съм крайна фаза, не вярвам на лекарката и мисля че ме лъже
Мен не ме е страх да излизам, а съм апатична, тоест ми е все едно
Забелязах че два дни без Ривотрил, и ми изби баланса.
Май вярно се получава зависимост
За неолексана пита ли някой?

И аз бях но ве4е не съм

Здравейте и от мен. От 4-5 години страдам от световъртеж, някакво нарушение на вестибуларния апарат. И понеже не ми минава моя невролог вече го огдава на нерви. За тези години станах и  хипохондричка. Непрекъснато си мисля че ще се разболея от нещо или аз или семейството ми. Умирам от страх. Преди 2 години пих антидепресант за около 6 месеца но накрая го спрях защото не ми помагаше. Единственото от което страдам ама много е световъртежа. Като ме хване пристъп се чувствам добре само като лежа. Като се изправя и ще падна. Не че съм падала ама чувството е много гадно. По мнение на моя невролог (не ми се ходи на психиатри вече) започнах преди месец и половина да пия деанксит. В началото се чувствах добре. Не ме беше страх да излизам, ходих си на работа - не ми се беше изчистил световъртежа но поне не ми пукаше че го има. Сега обаче от 1 седмица кризите пак се появиха, ужасно замайване едва ходя на работа и като се прибера хоп в леглото. Защо става така нали пия антидепресант какво ще кажете вие?

mimimibg 

За световъртежа, ще ти препоръчам да отидеш на ото невролог в София - мъжа ми там го оправиха и си реши пробелма отдавна.
Ако решиш нещо ще ти дам координати на лични 
 

За световъртежа бях пуснала едни гимнастики. Ще ги пусна пак. Който иска може да пробва. на мен ми помагаха.
http://media.snimka.bg/2579/011412512.jpg

http://media.snimka.bg/2579/011412513.jpg

http://media.snimka.bg/2579/011412516.jpg

http://media.snimka.bg/2579/011412520.jpg

http://media.snimka.bg/2579/011412510.jpg

http://media.snimka.bg/2579/011412519.jpg

Пали аз бях така. Сега се опитвам да не мисля за болести. Личният лекар след поредните изследвания и прегледи ми каза, че отказва да ми търси болести, които нямам. Какви ли не диагнози си поставях. А до като получа резултатите от поредните изследвания  ужас.

Не не си само ти.И аз съм,но не се издавам и ви чета тайно.
Всичко започна преди 7-8 месеца,когато ми излезе нещо като афта в устата.Не е точно афта,прилича на изгорено.Появява се и изчезва и пак се появява и пак изчезва и така.Минах през милион доктори.Всеки вдига рамене.Половината ме гледаха с насмешка,изписваха ми витамини за да си оправдаят 30-те лева преглед и ме изпращаха по живо по здраво.Започнах да чета из интернет и там ми беше голямата грешка.Започнах да си приписвам симптоми на най-страшните болести.Правих си изследвания за СПИН,сифилис.Като излизаха резултатите се успокоявах за ден,два и после започвах да се съмнявам,че са ми объркали изследванията или че само са ми взели парите и не са направили изследванията.
Постоянно съм неспокойна,стомаха ми е на топка и ми се въртят все едни мисли за рак или нещо неизлечимо.Мъжа ми не ме разбира и избягвам да споделям и всичко си трупам в себе си.
За сега се мъча сама,страх ме е да пренегна до лекарства,но един господ знае до кога ще издържа.Надеждата ми е че идва лято и ще имам повече развлечения.

Афта имаше единия ми син,откачих,като написах в гугъл майко мила.......Момичета искам да са на ваше място съвсем сериозно,няма да пиша нарочно за да не ви тормозянапразно,но съм сигурна че знаете какво е да си майка
Прегръщам ви и искам да оздравеем много скоро