Тази тема е предназначена за да бъде място, на което:
! да споделим и обменим опит (колко често в живота ни се учим в движение)…;
! Да окуражим бъдещите осиновители на по-големи деца: децата имат голям ресурс за компенсиране на последиците от институционализирания живот…, а родителите откриват в себе си неподозирана интуиция и изобретателност в подхода към децата си;
! Да дадем шанс децата престояли повечко ТАМ да се сдобият със семейства и да имат своето по-хуманно и перспективно бъдеще!...
Народът ни е казал: “Не питай старило, а питай патило!”
Животът на осиновителите и осиновените в по-голяма възраст показва, че има специфики (в сравнение със съвместния живот, започнал между родители, (осиновили децата си в бебешка или по-ранна детска възраст) и рожбите им…
Специфичните особености идват от ощетяващо влияние на институцията, за която метафорично се казва, че: ”Един ден престой причинява година изоставане”…
И така, както животът е черно/бял, така и в това твърдение има две реалности:
Лошата реалност е: ДА, институционализирането причинява изоставане в децата- в психосоциалното и физико-двигателното (моторното) им развитие. И колкото по-дълъг е престоят ТАМ, толкова повече дефицити за компенсиране има.
Хубавата (и добра) реалност е, че децата са много адаптивни, а получаваната от тях любов и родителска подкрепа правят наваксването да се случва с невероятни темпове…
Родителите, решили да осиновят по-големи деца би било добре да се запознаят с литература, касаеща специфичните поведения и явления, които могат да изникнат при комуникацията им с техните деца.
Темата тук, описва живия практически (преживелищен) опит на четящите и пишещи тук родители, осиновили децата си “в по-напреднала” възраст.
Полезни текстове (в превод на наш ДАРен човек, осиновил по-голямо дете), можете да видите на:
http://www.detstvomoe.org/archives/66
http://www.detstvomoe.org/archives/64
http://www.detstvomoe.org/archives/133