Добре сме, общо взето, като изключа, че цялата ни къща е опасана със скеле и непрекъснато ми се подават работници през прозорците - до 2-3 дни приключваме с външната изолация и мазилката на къщата, третият етаж е вече измазан, и с това смятаме засега да приключим преди началото на зимата. Поне ще посъберем малко сили, нерви и финанси (най-вече!) и ще продължим напролет... А колко имам за чистене сега... Ама първо да си допиша
Тъщичке, толкова завиждам за дечица, които обичат да похапват (само да не е прекалено много, разбира се), защото на моите и тричките имам чувството, че всяка хапка се гълта принудително...
Вчера беше празникът на нашия град и имаше хубава 5-дневна програма по този повод и определено беше добре... Но... аз реших да заведа сама моите в центъра, за да се забавляват, само дето... бях под такова напрежение през цялото време, че момчетата (особено Спас) са толкова отнесени, постоянно трябваше да подвиквам по тях, Яна пък даваше зор и тя да се мята на разните високи надуваеми пързалки, дето съвсем не са за нея още и се чудех на моя си акъл, къде тръгнах сама с децата...
Като изключим тъпите селски погледи и клюки по мой адрес, когато се разхождам с децата, понякога ми е напрегнато, чак нервно, когато излизам сама с тях. И вечното "Искам, искам, искам..." Вие имали ли сте подобни моменти? ... ?
Между другото, съвсем наскоро разбрах за житейската философия на Маги Малеева и инициативата й "gorichka.bg", за това, да се живее съобразно правилата за съхраняване на природата, да се ползват ограничен брой играчки от децата, да бъдат предимно дървени, а не пластмасови, дрехите, играчките и всичко друго допустимо да бъде вече употребявано (т.е. да не се купуват излишно нови неща, когато може да се ползват запазени употребявани такива...) Разпалено обяснявах за това на мои роднини и приятели, а те хич не искаха и да знаят. Толкова ли сме богати, или просто не се замисляме върху такива въпроси?