"Различните" деца

  • 16 382
  • 154
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 710
Не обичам да се повтарям, но темата ми е много близка и продължавам да мисля върху нея. Няма да е лесно, просто защото за съжаление нашите деца стават все повече - дали от Чернобил, дали от изнервеното време, в което живеем, дали по други причини - просто децата с увреждания растат по брой непрекъснато - и това са факти. И да, до преди няколко години бяха скрити от очите на обществото ни и така беше по-лесно - като си заровим главата в пясъка, проблем няма. Въпросът е да търсим начините оттук нататък и фактът, че тази тема се повдига за енти път говори, че проблемът го има и заедно трябва да го решим. НСе мисля, че който и да е трябва да мълчи - ние имаме няжда да чуем и други мнения, нека се включват и други майки - може би в споровете и обсъждането ще се роди истината. За да знам утре как моя Гого ще е рамо до рамо с Дани, на Кетнадин, например. Без да има агресия. Няма да е лесно и наистина и за мен говоренето е начинът. Не знам дали ви писах за случай в Англия /простете, ако се повтарям, ама е от възрастта  Wink/ - в градината постъпва дете с левкимия, чиято коса е окапала от химиотерапията. Следват много подигравки, детето се свива и отговаря с агресия. Какво прави Директорката - забележете Директорката. Една сутрин не пуска децата в градината - събира ги всички, заедно с родителите на двора, гушва детето с окапалата коса и разказва подробно историята му. Реакцията е невероятна - детето има приятели и всички се опитват да му помагат, всеки иска да е с него. Не казвам, че при нас с магическа пръчка ще се оправят нещата и ми е много тежко, когато вчера, отивайки в една градина - директорката ми каза - такива деца при нас няма. Е мило и обясних, че те не са страшни и че тя има право на Ресурсен учител, ако евентуално се реши да вземе някое от такивата деца. Разделихме се с добро.
Извинявам се, че стана дълго. Но пак да кажа - няма да е лесно, но пък това не значи че ще се откажем.

# 31
  • Мнения: leet
За неспециалист няма разлика между зле възпитаните и хиперактивните деца, а до 3 - 4 годишна възраст, май и за специалист няма разлика. В не далечното минало, през комунизма, никой дори и не помисляше, че има хиперактивни и деца, с агресивно поведение, следствие от лош модел, а всички те накуп, заедно с деца, изоставащи в развитието си, се изпращаха много бързо след първи клас в така наречените Трудово възпитателни училища или в училища за деца с умстено изоставане, в които училища имаше някои излючително умни, надарени и интелигентни деца, но , поради факта, че са различни, нямаше друга алтернатива за тях. Помня едно дете от такова ТВУ, което помагаше в уроците на братчето си, от реномирано училище, но тогава нямаше друга алтернатова, а сега поне се говори за интеграция....може и да я доживеем, а можи би не. С абсолютна сигурност хиперактивното дете може да се диагностицира окло 4 - 5 годишна възраст, има тестове, а започва да има и лекари, които да искат да разбират. А и една майка може да различи дали детето просто се учи на агресия от някъде или се старае да е добро, но не може. Марти много често сам си повтаря, защото това е тема на ежедневен разговор..."Аз се дтржа прилично, ръцете са ми до тялото, ходя с изправена глава и стъпвам на цели крачета" и след   15 секунди вече е с пръчка в ръла и чука неистово по стените. Съседите отдавна като видят , че се прибираме и казват, без дори да се крият от нас" А, сега ще си починем, като се качим горе..."и го казват ехидно. Друга съседка говореше много оживено един ден, като ни видя, леко се притесни, но явно се сети, че е права, според разбираията си и продължи:"Та ви казвам ужас, секунда почивка нямам, писъци, крясъци, чукане по стените"....тя, същата, имаше късмет, че беше на квартира и напусна....Ако бях родител на дете в норма, не мога да твърдя със сигурност, че бих разбрала родителя на "различното и специално " дете....но, родители на деца "в норма", вие също бихте могли да станете родител на "дете извън нормата".....не бих могла нищо друго да ви кажа.....и плача всеки ден..............

# 32
  • Мнения: 74
Не знам какво повече да кажа.Но се сещам за случаи,в които моето детенце е ставало жертва на агресията на напълно нормални деца, и то без да ги е предизвиквала по никакъв начин.Доколко добре бихте се почуствали ако чуете да казват на  детето ви "кучка","луда" и т.н.И това са думи на напълно "нормални "деца от 2-ри клас.Така че не си мислете,че само нашите деца са агресивни и лоши.Докато те не осъзнават какво точно правят,то "нормалните" нали уж за това са нормални-да влагат поне малко разум и мисъл в действията си,думите си и постъпките.

# 33
  • Мнения: 2 757
Емил от Льонеберя според мен не е хиперактивен, както и Том Сойер. Това са деца в буквалния смисъл различни от другите, нестандартни, но едва ли имат неврологичен или физиологичен проблем както хиперактивните, при които поведението се дължи именно на объркани физични и химични функции в организма. Като съдя по сестричката му Ида, не е и зле възпитан или изпуснат - не ми се вярва родителите да възпитат едното дете по един начин, а другото - по друг. Аз свързвам всичко с темперамент, начин на изразяване и индивидуални интереси и предпочитания. Мен самата много често са ме сравнявали с Емил и с Том Сойер, и понеже подозирам сина си в хиперактивност съм мислела дали всъщност не е като мен. Но непрекъснато стигам до извода, че не е - приликите му с мен са много по-малко от разликите. Все пак много е малък и е рано да се каже де, защото не помня как съм се държала на годинка и половина и защо така съм се държала. Но по думи на майка ми съдя, че съм била беля, която си е правила каквото си иска без изобщо да се съобразява с никой, без значение познати или непознати. Така по-скоро съм предизвиквала негативизъм. Докато Давид с непознати не е толкова предизвикателен и по-скоро печели симпатии. Той хитрува, а на мен това не ми е присъщо. Освен това е отмъстителен, а аз не съм. Аз предизвиквам агресия, а той - усмивки, симпатии и съжаление. И изобщо много неща. Като се вземе предвид, че със сестра ми сме породени, гледани винаги заедно и еднакво, но тя е тотално различна от мен и за лошо възпитание не може да става дума.
Като цяло съм склонна да защитя родителите на различни деца и да разбера безпомощността им в случаи, когато става дума единствено за характер на детето, без да има здравословен проблем. По-скоро родителите могат да се намесят и помогнат, когато детето е болно, отколкото когато му няма нищо, а просто си е с чепат характер.
Разбира се не отричам ролята на възпитанито. По-скоро липсата на подход и за това единствено бих критикувала родителите - като усещат, че не могат да се справят и да намерят подхода защо не потърсят помощ от психолог и за тях и за детето им. А препочитат да си баят, че те най-добре знаят как да си гледат детето. От личен опит от детството ми мога да твърдя, че майка ми изобщо нямаше правилен подход към мен. А сега пак от личен опит с детето ми допускам, че и на мен ми липсва същото и осъзнавам нуждата си от специализирана помощ, без значение дали детето ми има проблем или си е просто криво.
Иначе по темата - за сега не сме се сблъсквали с агресивни деца. Моето също не е агресивно, освен към мен на моемнти. Но разчитам на него като попадне на такива да има достатъчно мозък на момента да прецени как да се държи така че да отнесе най-малко бой. Защото в крайна сметка не може да съм му все до гъза да го пазя. Мога единствено да му кажа мнението си за тези ситуации, но нямам особени очаквания да ме послуша - като го гледам как непрекъснато прави обратното на това, което му се казва... мисля, че съветите ми по-скоро ще имат обратен ефект. Иначе накратко бих го посъветвала като види агресивно дете, да се опитва да не го предизвиква и по-далече от него. Ако самият той е агресивен ще му обясня, че така всички ще го избягват и няма да има с кой да си играе

# 34
  • Мнения: 2 757
Не знам какво повече да кажа.Но се сещам за случаи,в които моето детенце е ставало жертва на агресията на напълно нормални деца, и то без да ги е предизвиквала по никакъв начин.Доколко добре бихте се почуствали ако чуете да казват на  детето ви "кучка","луда" и т.н.И това са думи на напълно "нормални "деца от 2-ри клас.Така че не си мислете,че само нашите деца са агресивни и лоши.Докато те не осъзнават какво точно правят,то "нормалните" нали уж за това са нормални-да влагат поне малко разум и мисъл в действията си,думите си и постъпките.

Абе аз такива деца, които обиждат другите не бих ги нарела съвсем нормални. Това си е жива агресия и жестокост. Мисля, че детето ти по-скоро трябва да страни от такива.  Но ако детето ти е различно цял живот ще страда от това за съжаление - това си му е кръста. Единственият начин да се чувства добре е да си намери приятели съмишленици и да даде игнор на т.нар. "нормални"

# 35
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Цялата ни борба се състои в това децата ни да бъдат равнопоставени. Не като другите, защото всяка личност е уникална, а то не се определя от това дали си болен. За съжаление хората не разбират така нещата. Изпада се в две погрешни крайности, които повлчат и родителите на децата с проблеми. Едната крайност е "Неприемането" на различните. Като различен може да бъде и на основа националност, на основа цвят на кожата, заболяване, щъкнали уши, пълнота на детето. Съвсем естествено е децата да подхождат с недоверие и страх към различните. Това е съвсем естествената има защитна реакция. Тук е ролята на родителите да научат децата, че има различни хора. Децата няма как да знаят, ако не им бъде показано, че има хора без крака и защо нямат крака.Например.
Другата крайност е "Съжалението" и "Състраданието". Поведението на хора изпитващи съжаление и състрадание е точно толкова безполезно и обидно, колкото и "Неприемането". Особено неприятни са видимите прояви на "съжаление".
Пак се връщам към началото. Търсим равнопоставеност. Родителите на децата с проблем изпадат също в горните три крайности- "Неприемането"  по отношение на проблема на датето и "Съжалението и съчувствието "по отношение на изискванията си към околните.
Равнопоставеност! Това означава, децата ни да са приемани такива каквито са- от нас и от околните. Това означава да им се даде шанс да градят отношения с другите деца и да се справят с живота си, защото не винаги ще сме до тях. Това се отнася до всички деца. За децата с проблем е повече от важно не да будят съжаление или възхищение или кавото и да е, а да се научат да се справят. За това и искаме да са сред другите деца. Да виждат модела.
Какво вижда едно дете, когато никой не говори с него? Всеки опит е положителен- дори негативните преживявания имат своя положителен резултат- патрупва се опит. Аз мисля, че детето на Andgi-S ще се справи много добре. Децата с проблем, с които по принцип се работи системно са свикнали да се струдят усилено. Те са по- устойчиви и борбени. Те имат повече опит. Тя ще намери начин да се справи сама. Това, което се иска от околните е да задвижат колелото, а тя да го подкара. Децата са си деца. Те се бият, карат, манипулират едно друго, те са приятели, хранят се заедно, разкават си вицове, работят заедно- те са общество. Ние нямаме много място в това тяхно общество- за добро или лошо. Но всяко едно от тях има място и роля. Всяко е едно научава от външния опит на другото нещо за отношенията в обществото. Те пренасят нашия свят там - в училището или детската градина и научават за света на другите. В това общество обаче, голяма роля има учителя. Той е арбитъра.  Той  носи отговорността какъв път на развитие ще поеме това малко общество на класа и училището. 
В сручая на Andgi-S, мисля, че те вече имат комуникацията с учителите и родителите. Може би е добре да оставим това общество да се развива. Намесата на който и да е родител(както в случая с въпросната майка) изважда от равновесие крехката система на отношенията. Децата са умни. Ако бъдат оставени да се разберат,след ден два няма да има повече проблеми. За съжаление вече кораба се е килнал, така да се каже и аз честно казано нямам рецепта за това как да се върне равновесието му. Може би да го оставим да се полюлее и с намесата на вътрешния арбитър нещата ще се решат най -добре за всички.

# 36
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ВАля браво
просто не знам как успяваш така точно да изразиш мислите си... и моите
няма по-точни думи от тези на Йосарианче

# 37
  • Мнения: 4 586
Ако някой иска да добие бегла представа за Трудово-възпитателно училище /ТВУ/ от постинга на Кезая, да изгледа филма "Всичко е любов".

# 38
  • Мнения: 278
Лошото е, че родителите на "нормални" деца, нямат време и не се и замислят, за това как се чувстваме ние. Те не намират начин да обяснят правилно това което евентуално изживяваме. В най-добрия случай се приключва с "не го закачай" или "не му се подигравай не е хубаво, защото не е добре" това са пак думи от палитрата на командите. Е така на никое дете няма да му влезеш в сърцето и няма да разбере защо наистина трябва. И така се завърта един гаден кръг, децта ни или остават в изолация или биват малтретирани. Моя Марти никога не е създавал проблеми, и е бил кротък, понесе жестоки гаври и обиди в масовото училище. Това беше мълчаливо приемано и отминавано от учителите. Те също участваха в това да му вменят, че е "тъп". Няма да забравя 1 госпожа силно изневротизирана явно и изхабена по география, тя със силови методи и обиди се опитваше да го накара да пише наравно с останалите деца и до последно го плашеше, че ще му пише двойка, ако не изпише всичко, както останалите. Домашните му винаги връщаше с изкривена физиономия понеже не било точно каквото трябва. А Марти правеше свръх силите си. Е тази жена винаги съм искала да я осъдя и още не съм спряла да мисля за това, тя беше върха на най-отвратителния учителски образ за мен.  Последната година в това отвратително училище, пълно с бездуховни душици, се появи ресурсна учителка, на която плащах даже за да има повече часове с Марти, тя не се сработи с него, тя изискваше също, настояваше, нямаше подход. А той просто не може да направи това което тя иска. Е какъв е тоя ресурсен дето нали трябва да е наясно с нашите проблеми, за какво ги назначават. И другото накрая когато ми предложи някой да опердаши Марти, съм го разказвала вече няма да се повтарям. Е как да имам вяра на такива хора, на кого да се опреш, как ще те разберат. И просто се махнахме от там, отидохме в друго масово, там беше по-добре, но реших, че за всички е най-спокойно в частното, там наистина са УЧИТЕЛИ, просто добросърдечни хора преди всичко. Така че аз съм от клуба на черногледите, чийто председател е Волф, ако не се лъжа.

# 39
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
всички деца биват жестоки - и здрави  и с проблеми
всяко дете е било понякога малтретирано
аз винаги съм била агресивна и трудно съм се сработвала - винаги съм се конфронтирала и съм имала проблеми
така е и с деца с проблеми и със здрави
ако моя син се държи така че да настрои деца срещу себе си - няма да има значение дали е с диагноза или без - децата това не ги интересува
те просто ще го изолират - както той изостава в сравнение с неговата по-малка приятелка в игрите и това я дразни и понякога тя е склонна да го изолира
аз какво да правя? в този случайй би ли имало значение ако той има диагноза? и трябва ли да я насиля да играе с него независимо дали е с диагноза или без?
аз съм добър човек, но ако някой застраши живота или здравето или психическото състояние на сина ми - няма дълго да търпя, а не виждам защо и него трябва да карам да търпи -  как да му обясня, че това че го боли че е ударен - да го забрави, щото това дете не разбира или не може да се контролира?
мислите ли че той ще иска да чуе? и добре - веднъж ще чуе, два пъти...на третия - или ще се махне или и той ще почне да удря - независимо че знае че не е правилно

аз съм добра - ако удря някое дете с проблеми сина ми - да го оставя да бъде бит, за да съм добра към детето и да му влезна в положението или да дръпна сина си и да бъда добра към него?
кака да реша аз за себе си тази дилема?

и ако дойда и вии помоля да спре сина ви - това няма да помогне, ако моя син почне да отговаря - още по-зле...
дайте идея аз как хем за вас да съм добра, хем да не уча сина си че е редно няской /пък бил той и с проблеми/ да го бие, обижда или да е агресивен към него

# 40
  • Мнения: leet
Catnadeen,
Отговор на въпроса си, можеш да намериш, ако, когато стане на 4, някое от децата ти, се окаже, че им диагноза. Съжалявам, ако са съм груба, но..няма друг начин да намериш отговора ...А, ако дойдеш на нашия бряг, влизаш в един омагьосан кръг, дето всеки ден намираш различен отговор..., има дни, в които не намираш никакъв...има дни, в които искаш въобще да те няма и други, в които мобилизираш цялото си същество за борба....дни, в които имаш сили...и в които нямаш....в които обвиняваш всички и други, в които само себе си....невъзможно е да се обясни...
И отговор почти няма.....единствено ЛЮБОВТА

# 41
  • Мнения: 74
Kezaia най-точно обясни как точно протича всеки един ден от живота на мами,които се борят децата им да се чувстват равнопоставени,обичани,деца,които имат нужда да виждат обичта и подкрепата на своите родители,близки и познати.

# 42
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
сега аз ще кажа нещо - но нека не го приемате лично
Кезая докато говориш по тоя начин и мислиш и чакаш другия само да прави отстъпки и да търси път да се получи интеграция - това е невъзможно
състраданието е едно
а реално какво може да се направи е съвсем друго
затова аз конструктивно питам - вие не искате да дръпна детето си
дайте идея какво да направя - вие си познавате децата
дайте някаква идея
нали искате интеграция - за целта трябва да научите другите как да контактуват с децата ви и как да ги контролират когато трябва
аз на деца които посягат на Дани - правя забележка
вие казвате - това не помага
не искате да забраня на ДАни да контактува с вашето дете за да не бъде то агресивно към него
дайте конструктивно решение какво да направя - какво влияе на вашите деца
пределно ми е ясно, че във всеки случай е различно... но все има някакви модели на поведение които помагат

но не чакайте чудеса
и ако на всаки въпрос ще отговаряте - стой да видиш какво е за да ме разбереш
съжалявам - ама никой нито ще ви разбере, нито ще иска
аз лично имам проблеми също с детето си, да ще кажете - по-леки, ама не считам че за да ме разбере някой - трябва да е на моето място
да би му помогнало
но с приказки и пояснения става
а и когато имам проблем - търся конструктивно решение

във вашия случай това е да предложите как да реагира отсрещната страна така че и двете деца да за ЗДРАЯВИ и ДА НЕ СТРАДАТ /а не едното за сметка на другото щото то е онеправдано по една или др причина/
нека помислим какво може да се направи
това което ми идва на ум е - кажете какво би повлияло на вашето дете за да спре то агресията си

# 43
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
не ми харесва как реагирате
няма никакъв позитивизъм
вие сте решили че сте жертви и като на такива ви се полага цялото съчувствие и разбиране
е такова нещо не може да стане без да се ощетят хората около вас
дайте да измислим план - вместо да се самосъжаляваме
съжалявам че така ви говоря, но това ще бъде поредната безсмислена тема иначе
аз предлагам да пуснем нова тема
КАК ДА СЕ СПРАВИМ С АГРЕСИЯТА НА ДЕЦАТА - било то здрави, с проблеми или просто зле възпитани
всеки ще даде своя модел на поведение - както към своето дете, така и какво прави с агресията на чуждите деца
това може да помогне на родителите, които нямат вашите проблеми да разберат поне частично и да имат някаква представа кое би им помогнало

# 44
  • Мнения: 3 504
Здравейте отново!Както вече ви казах имам детенце на 10 год.,с  леко изоставане в развитието.Тя учи в нормално училище,класната,логопеда,ресурсната учителка, другите преподаватели и директорката са прекрасни хора,но за съжаление някои родители май не разбират,че никой не си избира какво да е детето му.Дъщеря ми е по-буйничка и от време на време се сдърпва с някое от децата.Непрекъснато говоря,че така не трябва да се прави,но кой да слуша.Онзи ден свекърва ми отишла да я вземе от училище и една от майките казала,че ще говори с децата никой да не играе и да не говори с нея.И така и станало.Вчера дъщеричката ми каза,че никой не е искал да играе с нея.Това ужасно много ме огорчи.Моля ви кажете ми какво да направя и как да постъпя?!Искам да ви попитам това ли е така наречената интеграция в училищата.
      Обръщам се към всички уважаеми родители,които нямат нашите проблеми:не  трябва ли да сте по-толерантни към "различините" деца и да имате малко  уважение към тях и техните семейства.Бъдете сигурни,че на нас  никак не ни е лесно и правим всичко възможно децата ни да не се чувстват различни,а такива майки като гореспоменатата никак не ни помагат.Напротив, вредят на нас и нашите дечица.
Кажете как да си защитаваме правата на нашите деца?

Здравей и от мен, напълно те разбирам, за в бъдеще и на мен ми предстои това, както и на още много родители.
Такава е нашата интеграция .... КРИВОРАЗБРАНА ЦИВИЛИЗАЦИЯ - то си е казано още от едно време, че ние българите все сме нещо криви във възпитанието си и разбирането към света.
Как да ни разберат тези родители, които нямат нашите проблеми. Те също бяха чужди за мен - при първо дете-нормално, докато не се роди Гери и заради която опознах другия свят, така попаднах и във форума.

Мила майчице, пожалавам ти трудностите  да те подминат.

Общи условия

Активация на акаунт