Ще ме помислите за луда…

Ариел е съвсем права. Пробемът не е в индийката, която нищо не е направила, а в свръхреакцията на авторката. 

Дори и да те гледа втренчено някой, авторке, той не може да те урочаса, да ти вземе душата, направи магия, или не знам какво си въобразяваш още, та да ти кажа, че не може. Ако хората имаха такива сили, тази жена нямаше да седи в някой склад и да зяпа българската работничка, а щеше да стане Господар на света.

Затова иди на психолог, защото си много напрегната и явно не се чувстваш добре в тази чужда среда. Разбира се, ако е възможно, примерно не струва много пари, които нямаш. Може би живеещи в същата страна ще те посъветват къде можеш да потърсиш помощ, някакви открити лини , или нещо подобно.

Ако пък си толкова убедена в мощта на урочасването, сложи си един амулет, много действат, ще бъдеш напълно защитена.

И авторката може да е гей, но да не го е осъзнала досега, затова да я блъсват такива бурни емоции при срещата с въпросната индийка. Или да е расист. Обикновено отговорите на подобни истории са много просто, да не кажа елементарни. Да посети читав терапевт и да си подълбаят по възможните варианти и от което я втресе най-много е отговорът.

Мислите ли че може да е заради средата? И да вярвам в урочасването щом чак като я видя от страх да мисля че ще се напишкам едва ли не.. дори ме е срам като ви го пиша това ..

Проблемът е, че вярваш в такива глупости. Ако не вярваше, любопитството на индийката можеше най-много да те подразни и след 5 минути щеше да си забравила за нея.

Ако си хубава, бяла, руса и със светли очи, няма нищо чудно.
Аз съм имала колеги индийци и знам за какво става въпрос.
Почти всички са добронамерени и много добре настроени. Има обаче някои жени, които  са доста завистливи. В случая може би просто си и интересна. Въпросите, които ти задава, са нормални за тях. 
Аз отдавна съм претръпнала към лични, че дори и интимни въпроси. Просто слагаш граница и отговаряш колкото прецениш. Относно това че се чувстваш зле. Може би жената има по-силна енергия, а ти си под стрес (нова работа, нови колеги) и си като оголена жица.  Аз обикновено се доверявам на първото си впечатление и рядко греша.  Успех, знам колко е трудно.

Благодаря ви за разбирането.. ами не мога да се определя не съм първа хубост ,но хората са ми казвали че мога да бъда модел че съм красива и тн.. но не искам да казвам “колко съм хубава” .. благодаря ви наистина за разбирането този коментар ме докосна… днес се обадих и казах че няма да мога да отида и че не се чувствам ок. Мисля за напускане… ще видим какво ще стане… благодаря ви бъдете здрава..

Не си луда, под силен стрес си и си възприела държането на индийката като нещо заплашително. Ако имаш достъп до лекар, задължително отиди. Ако нямаш си вземи някакви успокоителни без рецепта и щом вярваш и в урочасването направи си бабешките ритуали за защита, не помня какви бяха, вържи си един червен конец и си купи нещо от някой църковен магазин да те пази.

Ти май се бъзикаш с нас.

Защо ще напускаш?
Нали знаеш, че на всяка работа ще срещаш подобни хора?
Поработи сериозно над самочувствието и психиката си, че рискуваш дълго време да останеш без работа така.

Точно това си помислих, прочитайки, че авторката иска да напуска.
Винаги и навсякъде ще има хора, които ще ни допадат и други, които ще държим на дистанция и това е съвсем нормално.

Ако авторката има възможност да посети терапевт, дори и дистанционно, вероятно ще има полза.

Кажи си, че не ти се работи просто.
Чувала съм всякакви оправдания на хора, които работят по няколко дни и напускат, но "една индийка ме гледа втренчено" за първи път чувам.

Да се напусне работа, защото една индийка те гледа зле, е крайно инфантилно поведение.
Просто не и обръщате внимание, и това е. Аз имах случай навремето с един клиент, енергиен вампир, толкова ме изтощаваше само като говорех с него, че ми ставаше зле. Прехвърлих го на друг колега и си реших проблема. После само го поздравявах отдалеч и това беше.
Във всяка една работа ще има по една индийка, навсякъде ли ще напускате?

Попитах я и тя каза че трябвало да си намери момче първо че да се омъжи за него.

Браво, авторке!
Разчупили сте леда, това е много хубаво.
Индийката е била много искрена с вас.
Виждате ли, че може положението да стане по-спокойно.

Не са лоши хора индийките. Но трябва да ги усетиш. А и са различни една от друга. Познавам 2-3 индийки бегло. Погледът им ти се струва особен, но не са лоши.
Ако разговаряте по малко всеки ден и откровено с тази колежка, вероятно ще изградите добри работни отношения. Ще изчезне и притеснението ви.

На ваше място всеки ден по-малко бих разговаряла с  нея по най-естествения начин като между колежки. Казвам по малко в смисъл не скъсявайте изведнъж дистанцията, докато не я опознаете  малко.
Може да я питате един ден за работата, как се чувства, трудно ли е, какво е работила преди това. Друг ден за Индия, липсва ли й, има ли възможност да пътува дотам - все неща елементарни, но в чужбина има друго значение такъв разговор. Как се женят там, за храната, изобщо за много неща можете да разговаряте.

Ако усещате все още напрежение, правете в къщи упражнения за дишането, легнала за диафрагмено дишане. Не са трудни.
Като успокоите дишането, ще се успокои и мозъка и сърдечната дейност.

Аз работя с много индийки и индийци, жените в повечето случаи са готини. Мисля, че просто се е опитвала да завърже разговор с вас, те са любопитни и много подробни, и разпитват.

Иначе напълно ви разбирам как се чувствате. Имам сравнително нов колега индиец, той се държи подобно на жената, която вие описвате. Задаваше ми лични въпроси и неща, които не му влизат в работата и ме зяпаше абсолютно безочливо и нагло. И аз имах няколко дни, когато се чувствах изключително некомфортно. Оплаках се на шефката му и разбрах, че и други колеги са се оплакали от него, и че говори на хората непрофесионални неща. Дистанцирах се и комуникирам с него само по работни въпроси, и то доста рядко. Моя приятелка имаше подобна ситуация с шефа си индиец. Мисля, че това е културна особеност - някои от тях фамилиарничат и се държат с теб все едно се познавате от 10 години още от началото.

В нашата култура, ние принципно не задаваме въпроси на хората, но следващия път пробвайте, въпреки че ви е неприятна. Питайте я как е минал уикенда, как се чувства днес, обичайните теми за small talk. Може да сподели някои неща за живота си и да я разберете по-добре. Също имайте предвид, че някои от тях просто не се усмихват, и да кажем за това изглеждат враждебно настроени, дори и да не са.

Ако лошото чувство остане въпреки всичко, просто се дистанцирайте от нея. Ако продължава да ви разпитва, отговаряйте кратко и никакви подробности. Извинявате се, че трябва да отидете някъде или да направите нещо, и приключвате разговора с нея. Не си напускайте работата, сприятелете се с други колеги.

Коментарите да отидете на психолог и да вземате лекарства заради тази ситуация, ми се струват прекалени! Но това си е риск, когато се пита във форуми. Хората са толкова различни от вас, без да ви познават и разбират, и съдят по себе си.

Успех и не се фокусирайте върху нея!