По отношение на конкретния въпрос- как се преодолява това мъчително състояние- ще напиша няколко съвета, дано ти помогнат. Първо и основно запомни- ще мине, стига да искаш. Ако не поискаш и затънеш в това състояние, познавам доста хора /мъже и жени/, които не успяха да преодолеят раздялата и развода си и тънат с години в разговори и мисли за бившия. Не успяват да генерират нови отношения в пълноценен формат, само някакви повърхностни, безсмислени, частични не бих ги нарекла и отношения, а по-скоро всякакви форми на неангажиране, така да се каже. Реши за себе си какво искаш от този живот, какво ти е приоритетно- кариера, семейство или друго развитие, защото не е задължително щастливият живот да включва мъжко присъствие.
Първо- тази мъка ще продължи с разговорите по споразумението, документите и прочее около развода. С две думи- срещите ще са мъчителни, след това ще се чувстваш много зле. После, по възможност прекрати контактите и ги сведи до минимум. Комуникацията я трансформирай в писмена, защото като му чуваш гласа ще те потапя отново в същата въртележка болезнена.
Никакво бездействие и лежане на дивана в емрионална поза, слушане на тъжни песни и ронене на крокодилски сълзи. Никакъв алкохол. Никакви случайни връзки и сексуални контакти.
После се постарай да си запълниш времето - работа, детето и включи физическа активност и спорт- отделят се адреналин, ендорфин и още хормони, които ще ти доставят душевен мир и усещане, че животът е прекрасен.
Погрижи се за себе си. В момента с въпросните събития, за жалост самооценката е доста пострадала, затова грижите за себе си от всякакъв характер носят изключително положителен ефект. Направи си маска за коса, вземи си лосион за тяло и се масажирай поне по десет минути на ден, носи си най-хубавите дрехи и всякакви подобни занимания. Имаш дъщеричка и не забравяй, че даваш пример- не разрешавай да те вижда слаба, разплакана и нестабилна.
Мислите се контролират. Старай се да ги отклоняваш от случващото се, макар да е болезнено в момента, после постепенно ще намалее интензитета.
И една прегръдка. от мен виртуална, но прегръщай любимите си хора- детето, родители, приятелки, всички любими. Прегръдката е вълшебно лечебно средство.
Първо- тази мъка ще продължи с разговорите по споразумението, документите и прочее около развода. С две думи- срещите ще са мъчителни, след това ще се чувстваш много зле. После, по възможност прекрати контактите и ги сведи до минимум. Комуникацията я трансформирай в писмена, защото като му чуваш гласа ще те потапя отново в същата въртележка болезнена.
Никакво бездействие и лежане на дивана в емрионална поза, слушане на тъжни песни и ронене на крокодилски сълзи. Никакъв алкохол. Никакви случайни връзки и сексуални контакти.
После се постарай да си запълниш времето - работа, детето и включи физическа активност и спорт- отделят се адреналин, ендорфин и още хормони, които ще ти доставят душевен мир и усещане, че животът е прекрасен.
Погрижи се за себе си. В момента с въпросните събития, за жалост самооценката е доста пострадала, затова грижите за себе си от всякакъв характер носят изключително положителен ефект. Направи си маска за коса, вземи си лосион за тяло и се масажирай поне по десет минути на ден, носи си най-хубавите дрехи и всякакви подобни занимания. Имаш дъщеричка и не забравяй, че даваш пример- не разрешавай да те вижда слаба, разплакана и нестабилна.
Мислите се контролират. Старай се да ги отклоняваш от случващото се, макар да е болезнено в момента, после постепенно ще намалее интензитета.
И една прегръдка. от мен виртуална, но прегръщай любимите си хора- детето, родители, приятелки, всички любими. Прегръдката е вълшебно лечебно средство.
Много ме е страх да не затъна както казваш.Искам да продължа напред ,да забравя обидата.
По отношение на ипотеката:заемът е теглен след брака.В нотариалният акт пише името на мъжът ми,но аз се водя съдлажник.
Като всяко едно семейство сме имали разногласия по някои теми,но винаги сме стигали до решение което удовлетворява и двамата.
За мен като жена семейството винаги е било приоритет.Напуснах добре платената си работа след майчинството за да започна такава на двойно по-малко пари,но да си бъда вкъщи ,тъй като преди работех на смени.Направих го заради мъжът ми,който в началото беше обещал ,че когато се налага на съм втора смяна,ще гледа детето ,но явно много му идваха задълженията и стана нервен,започна да крещи на малката защото не го слушала.Тъсела постоянно мен,ами кака няма да ме търси като баща й в почивните си дни ходи да си практикува хобитата и не и обръщаше много внимание.Започна чак след като навърши три години и стана по-осъзната.
Ако някой трябва да си е тръгнал до сега може би трябваше да съм аз.
Не мисля че съм неглижирала някакви проблеми и затова се стигна до тук.Аз бях отдадена преди детето на кариерата,както и той.След детето аз станах отдадена на семейството ,той продължи с кариерата.
Животът ни не беше скучен.Пътувахме,забавлявахме се с приятели.Да ежедневието с дете се промени,но пак си излизахме ,само че вече компанията ни се промени,всички са семейни с деца.Няка вече дискотеки,барове и клубове.
Има детски площадки и детски кътове.
Харесвам живота си такъв какъвто е и никак не ми липсва онази свобода която имах,явно на него му липсва и ние с дъщеря ни сме му някакво бреме.
За информация ,аз съм на 31,той е на 34.
