И пак не се определя само от пола. Има и жени, и мъже, които са по-материално ориентирани, има и такива, които не са. Някои съобразяват избора на партньор с произход, статус, материални придобивки. Други имат различни критерии.
- Публикувана: 10 апр. 2024, 15:41 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2024, 21:56 ч.
Какви жени харесват мъжете-добри момичета или токсични?
Ето жив пример за женската хипергамия.
Ази - успяла жена отвсякъде, която има бизнес, имоти, доход и всичко останало - никога не би се примирила с мъж, постигнал по-малко от нея. Той задължително трябва да е постигнал повече. И явно не за да й поема той разноските (тя и сама може да си ги поеме) - просто мъж, който е постигнал по-малко не й е секси. Не я привлича.
Докато обратното не се наблюдава. Успял и богат мъж няма никакъв проблем да вземе бедна актриса, поетеса или каквато и да е стига да е привлекателна - без да очаква тя да има възможностите да го води по почивки, да му купува подаръци и т.н.
Ази - успяла жена отвсякъде, която има бизнес, имоти, доход и всичко останало - никога не би се примирила с мъж, постигнал по-малко от нея. Той задължително трябва да е постигнал повече. И явно не за да й поема той разноските (тя и сама може да си ги поеме) - просто мъж, който е постигнал по-малко не й е секси. Не я привлича.
Докато обратното не се наблюдава. Успял и богат мъж няма никакъв проблем да вземе бедна актриса, поетеса или каквато и да е стига да е привлекателна - без да очаква тя да има възможностите да го води по почивки, да му купува подаръци и т.н.
А защо се опитваш да уеднаквиш женската и мъжката природа, които нямат нищо общо, няма и да имат?
Познавам успешна жена, хирург, чийто мъж, с когото имат 40 години щастлив брак е шофьор от ГТ. Не мисля, че има универсални правила.
Всеки търси някой, с когото да му е комфортно, не казвам да е щастлив, защото щастието не е постоянно състояние в ежедневието. И за всеки това е нещо различно, любовта е ирационална, не е конкурс.
Всеки търси някой, с когото да му е комфортно, не казвам да е щастлив, защото щастието не е постоянно състояние в ежедневието. И за всеки това е нещо различно, любовта е ирационална, не е конкурс.
Плюс това на теория всеки може да определя някакъв типаж, който му е по вкуса, а реално накрая го видиш с нещо съвсем различно.
Иначе има система при някои хора. Наблюдавах в годините много от оборотните типажи мъже да усядат с подчертано неугледна, но силно влюбена жена, която да ги гледа като богове и да не им създава стрес, защото и други я харесват. Пък по правило успешните мъже би трябвало да търсят жена трофей.
Иначе има система при някои хора. Наблюдавах в годините много от оборотните типажи мъже да усядат с подчертано неугледна, но силно влюбена жена, която да ги гледа като богове и да не им създава стрес, защото и други я харесват. Пък по правило успешните мъже би трябвало да търсят жена трофей.
Аз също харесвам спокойствие и сигурност. Хич не желая постоянни драми, несигурност, топло-студено, иди ми-дойди ми. Това не са емоции, това са болни състояния. Емоцията си я взимам по други начини. Изобщо не опира до мъже/жени, а до емоционална зрялост и стабилно его.
Иначе, при мъжете има един дуализъм между желанието за удобство и спокойствие вкъщи, което обаче им се скучно, и желанието за тръпка навън (често с жени, които иначе намират проблемни за семейство). Жените по-често пък очакват всичко да дойде от един мъж, съответно търсятсъчетание на тези две неща в един мъж. Това обаче често е проблем за мъжете, които са по-праволинейни и не умеят да жонглират няколко роли. Това в много общ план, разбира се. Повечето хора са си индивидуални и не влизат в някакъв "стереотип".
Иначе, при мъжете има един дуализъм между желанието за удобство и спокойствие вкъщи, което обаче им се скучно, и желанието за тръпка навън (често с жени, които иначе намират проблемни за семейство). Жените по-често пък очакват всичко да дойде от един мъж, съответно търсятсъчетание на тези две неща в един мъж. Това обаче често е проблем за мъжете, които са по-праволинейни и не умеят да жонглират няколко роли. Това в много общ план, разбира се. Повечето хора са си индивидуални и не влизат в някакъв "стереотип".
Болните и токсични емоционални състояния не са еталон за емоция изобщо.
Имам база за сравнение върху себе си.
Аз съм силно емоционална и импулсивна. И ме привлича същото и в мъжете. Но при двама чувствени мъже във връзките ми- коренно различни прояви, отношения, динамика.
И да. Любовта е ирационална. Правила и стълбици там няма. Кой бил по-успешен, богат, започнат ли да се чекват подобни неща - това не е любов, а семейна кооперация.
--
Стабилно его не е залог за хубави любовни отношения. Има лабилни хора, които си се допълват и им е добре.
Бояна го каза - взаимен комфорт.
Имам база за сравнение върху себе си.
Аз съм силно емоционална и импулсивна. И ме привлича същото и в мъжете. Но при двама чувствени мъже във връзките ми- коренно различни прояви, отношения, динамика.
И да. Любовта е ирационална. Правила и стълбици там няма. Кой бил по-успешен, богат, започнат ли да се чекват подобни неща - това не е любов, а семейна кооперация.
--
Стабилно его не е залог за хубави любовни отношения. Има лабилни хора, които си се допълват и им е добре.
Бояна го каза - взаимен комфорт.
Ами аз визирам конкретно болните и токсични. Иначе емоциите са си напълно нормална част от връзката, но те не идват от изброените неща. Аз лично не съм забелязала токсичните да са щастливи, но определено развиват някакъв вид зависимост към такива отношения, до степен не просто да ги търсят, а и да не изпитват нищо в нормална връзка. За лабилните до няккава степен смятам е същото. Стабилното его не гарантира, но липсата му обикновено значи токсични отношения. Много хора се допълват и се мариноват в собствената си токсичност. Отстрани на мен не ми изглежда като щастие. Но, разбира се, всеки си го чувства по някакъв негов начин.
Не вярвам в дълбоките социални различия в дългосрочен план, макар, че и аз имам примери за обратното, но ги третирам като изключения. Според моите житейски наблюдения, хората с еднаква ценностна система, възпитание и сходни цели и виждания имат много повече шансове да изградят трайна, щастлива и дългосрочна връзка.
Една жена трябва да бъде и по малко непредвидима, непредсказуема, капризна и интересна. Освен да носи спокойствие, баланс, мир в дома си и прочее, което е доста различно от това да бъде удобна.
Една жена трябва да бъде и по малко непредвидима, непредсказуема, капризна и интересна. Освен да носи спокойствие, баланс, мир в дома си и прочее, което е доста различно от това да бъде удобна.
Иначе, при мъжете има един дуализъм между желанието за удобство и спокойствие вкъщи, което обаче им се скучно, и желанието за тръпка навън (често с жени, които иначе намират проблемни за семейство).
Ти го пратиш да създава пари и контакти, той създава извънбрачни деца. 
Ето казусът на авторката в другата тема:
Авторке, няма данни тази бивша на 16 години да е била токсична, просто я е харесвал повече, а теб за съжаление - не. Това, че си била всеотдайна в отношенията си с него, не може да замести привличането, ако го няма - а явно не е било достатъчно силно.
Така че въпросът е двамата да си допадат, да има истинско привличане и от двете страни. Ако му е токсична, няма да станат нещата, поне не трайно. Но ако ти я преценяваш като токсична, това не означава, че за него е такава. Разбираш ли? Ще срещнеш някого, който наистина ще те харесва такава, каквато си, и за него няма да си заместител за нещо от миналото му.
Скрит текст:
Здравейте,искам да попитам за съвет относно моята ситуация.Аз съм на 18.
6 месеца комуникирах с едно момче ,всичко започна супер ,след 4 месеца се събрахме.Показваше сериозно отношение,запозна ме със семейство ,с приятели,не сме се карали.2 месеца по късно обаче без причина ми каза че е мислел и че иска да се разделим ,а причината беше “не съм готов за връзка” типични оправдания.Каза ми че съм най стойностното момиче което познава,че иска да останем приятели,а 2 седмици по късно разбрах че се е събрал с бивше гадже.Тя дори е от друг град и явно така му е по лесно .
И като се разделихме каза че това не било края и след време не се знаело пак какво ще стане.
Като цяло той самия не се е наживял и може би просто е малък.Той е на 17 тя на 16 и знам че сме млади но много ме разстрои тази ситуация и ме нарани това и наистина не мога да разбера какво се случи така от нищото.
6 месеца комуникирах с едно момче ,всичко започна супер ,след 4 месеца се събрахме.Показваше сериозно отношение,запозна ме със семейство ,с приятели,не сме се карали.2 месеца по късно обаче без причина ми каза че е мислел и че иска да се разделим ,а причината беше “не съм готов за връзка” типични оправдания.Каза ми че съм най стойностното момиче което познава,че иска да останем приятели,а 2 седмици по късно разбрах че се е събрал с бивше гадже.Тя дори е от друг град и явно така му е по лесно .
И като се разделихме каза че това не било края и след време не се знаело пак какво ще стане.
Като цяло той самия не се е наживял и може би просто е малък.Той е на 17 тя на 16 и знам че сме млади но много ме разстрои тази ситуация и ме нарани това и наистина не мога да разбера какво се случи така от нищото.
Авторке, няма данни тази бивша на 16 години да е била токсична, просто я е харесвал повече, а теб за съжаление - не. Това, че си била всеотдайна в отношенията си с него, не може да замести привличането, ако го няма - а явно не е било достатъчно силно.
Така че въпросът е двамата да си допадат, да има истинско привличане и от двете страни. Ако му е токсична, няма да станат нещата, поне не трайно. Но ако ти я преценяваш като токсична, това не означава, че за него е такава. Разбираш ли? Ще срещнеш някого, който наистина ще те харесва такава, каквато си, и за него няма да си заместител за нещо от миналото му.
