Аз забременях 4 месеца след раждането. Децата ми са точно с 11 месеца и 3 седмици разлика. Първото раждане обаче беше естествено. През втората бременност плацентата ми беше превия (през първата беше нормално разположена) и ми казаха, че най-вероятно е от ранното забременяване, но кой знае... Бременността ми обаче беше тежка след 6 месец. Трябваше да лежа и с бебе вкъщи, без никаква странична помощ, с мъжа ми трудно преминахме през този период. Накрая плацентата ми се отлепи и родих в 36 седмица, за щастие без последствия за мен и детето, но доста страх и ужас изживях.
Честно казано обаче, когато забременях, въобще не се замислихме с мъжа ми какво да правим, тъй като първото ни детенце беше дълго чакано и второто беше огромна изненада и бяхме безкрайно щастливи. Но пак казвам, че аз родих нормално и поне това не съм го мислила. Сега, след 2 години, се радвам и съм благодарна, че така се случиха нещата, но докато лежах, за да задържа бременността си, не беше хич забавно.
И все пак всичко е толкова индивидуално, просто в такива случаи рискът за проблеми е по-висок.
Най-добре си направете първо тест, едно по едно и после следващата стъпка.
Честно казано обаче, когато забременях, въобще не се замислихме с мъжа ми какво да правим, тъй като първото ни детенце беше дълго чакано и второто беше огромна изненада и бяхме безкрайно щастливи. Но пак казвам, че аз родих нормално и поне това не съм го мислила. Сега, след 2 години, се радвам и съм благодарна, че така се случиха нещата, но докато лежах, за да задържа бременността си, не беше хич забавно.
И все пак всичко е толкова индивидуално, просто в такива случаи рискът за проблеми е по-висок.
Най-добре си направете първо тест, едно по едно и после следващата стъпка.
Обаче след секцио, ако цикатрикса не е заздравял достатъчно, има риск от руптура на матката, което е животозастрашаващо.