- Публикувана: 15 март 2024, 11:51 ч.
- Последно мнение: 20 май 2024, 10:33 ч.
Паническо разстройство - Тема 61
Aз съм с Тревожно разстройство и пия 2 дълги кафета с мляко на ден. Нищо ми няма.
Преди не съм била така от кофеина, но пък знам ли, сега покрай тея тревожности и глупости. Може би си набивам филма, защото веднъж вдигнах кръвно и казах край. Сега пак си пия по 2 на ден и аз с мляко и нищо ми няма.
Анонимен, при теб, изглежда, има шипове на шийни прешлени или имаш остеохондроза на шийния отдел на гръбначния стълб. Щом лекарствата за оросяване на мозъка (от замайване) не помагат, трябва това да е.
Да, имам си и шипове. Уж правя понякога някакви упражнения, но и аз не съм много сериозна.
Иначе проблемът с нерва ми го откриха при ЯМР.
До всички с тревожно или тревожно-депресивно разстройство:
Имате ли дни на сравнително добро възстановяване и после срив? Освен замайването, имате ли страхове? Негативни мисли или натрапливости? Дисоциирате, дереализирате ли? Либидото ви как е?
Какви физически симптоми усещате?
Аз съм от 28.04 в много тегаво настроение. Работя си, върша си нещата, но на автопилот. Никаква емоция, никакъв стимул. Чак взех да си мисля, какво друго мога да работя, ако зазлея и не мога да се възстановя. Работя с много хора ежедневно и това ме изцежда. Чакам с нетърпение да се прибера, а като се прибера ме обзема ужасната апатия. Изнервям се.
Имате ли дни на сравнително добро възстановяване и после срив? Освен замайването, имате ли страхове? Негативни мисли или натрапливости? Дисоциирате, дереализирате ли? Либидото ви как е?
Какви физически симптоми усещате?
Аз съм от 28.04 в много тегаво настроение. Работя си, върша си нещата, но на автопилот. Никаква емоция, никакъв стимул. Чак взех да си мисля, какво друго мога да работя, ако зазлея и не мога да се възстановя. Работя с много хора ежедневно и това ме изцежда. Чакам с нетърпение да се прибера, а като се прибера ме обзема ужасната апатия. Изнервям се.
Honey23, аз съм така. Като на цикли, като доброто и недоброто състоние са с различна продължинелност. Иначе го карам също на автопилот, независимо дали физически съм добре или не. Имам апатия, депресия, тъга, безнадежност, тревоги, страх, нещо като дереалилизация, нещо като отнесеност. Либидо никакво - никкаво. Физическите освен замайването не мога даже да ги опиша-замаяност, напрежение силно, нетърпение някакво, мигане с очите все едно ми блести и заспивам, все едно ще припадна всеки момент, все едно умирам. Общо взето голям ужас. Нищо не ми се прави, нито ми се ходи някъде. Да стана отлеглото, да се ъзкъпя, да се облека, да ям...всичко всичко ми коства усулия. А като се сетя какъв човек бях....
При мен няма апатия,поне не сега.Случвало се е,но за кратко.Гледам да се държа.Замаяност имам на цикли,дереализация също(пак за много кратко)С либидото съм ок...но!Мен ме мъчат физически симптоми.Т.наречената хипохондрия.Пример:чувствах буца в гърлото.Отидох на УНГ.Той ми вика:"нищо ти няма за при мен,или е ЩЗ или е глобаликус хистерикус"Познайте,докато дойде време за преглед при ендокринолога(тука ги записват часовете най-рано след месец) изчетох де що има за хашимото,хипертиреоидизъм и т.н.Между другото ми пречеха блузите на шията,разтеглих ги всичките.Прегледа ме оня,пусна всички изследвания и ми вика:"нищо ти няма"Даде ми едно чудо витамини и така.От момента този бучката в гърлото просто изчезна.И блузите вече не ми пречеха🤷♀️Тъкмо си мислех,че ше си живея спокойно и ме заболя крак.Казах ви вече.Назначих си МС,глупачката.Сега до 21.05. пак мисли,пак мъки и така.Разумно,уж,подхождам към всякакви симптоми,но проверявам с лекар и е много,много уморително.Знаете ли,че ПР и ГТР имат над 200 симптома и,че нормалните хора не им се вторачват така?А знаете ли,че нашият праг на болка е много нисък?И,че сме ненадминати във внушенията и в това да правим от мухата слон?Моята психотерапевтка казва,че страхът не е от смъртта,а от това да не останем сами...
При мен няма апатия,поне не сега.Случвало се е,но за кратко.Гледам да се държа.Замаяност имам на цикли,дереализация също(пак за много кратко)С либидото съм ок...но!Мен ме мъчат физически симптоми.Т.наречената хипохондрия.Пример:чувствах буца в гърлото.Отидох на УНГ.Той ми вика:"нищо ти няма за при мен,или е ЩЗ или е глобаликус хистерикус"Познайте,докато дойде време за преглед при ендокринолога(тука ги записват часовете най-рано след месец) изчетох де що има за хашимото,хипертиреоидизъм и т.н.Между другото ми пречеха блузите на шията,разтеглих ги всичките.Прегледа ме оня,пусна всички изследвания и ми вика:"нищо ти няма"Даде ми едно чудо витамини и така.От момента този бучката в гърлото просто изчезна.И блузите вече не ми пречеха🤷♀️Тъкмо си мислех,че ше си живея спокойно и ме заболя крак.Казах ви вече.Назначих си МС,глупачката.Сега до 21.05. пак мисли,пак мъки и така.Разумно,уж,подхождам към всякакви симптоми,но проверявам с лекар и е много,много уморително.Знаете ли,че ПР и ГТР имат над 200 симптома и,че нормалните хора не им се вторачват така?А знаете ли,че нашият праг на болка е много нисък?И,че сме ненадминати във внушенията и в това да правим от мухата слон?Моята психотерапевтка казва,че страхът не е от смъртта,а от това да не останем сами...
Може би е права твоята терапевтка. Слава Богу на мен не ми се умира, но изпадам в удивление какво нещо е мозъка и веднъж разбъркат, колко трудно се намества (ако въобще може да се се намести).
Аз свързвам хипохондрията с нуждата от внимание и обич и невъзможността да я приемем.
Honey23, аз съм така. Като на цикли, като доброто и недоброто състоние са с различна продължинелност. Иначе го карам също на автопилот, независимо дали физически съм добре или не. Имам апатия, депресия, тъга, безнадежност, тревоги, страх, нещо като дереалилизация, нещо като отнесеност. Либидо никакво - никкаво. Физическите освен замайването не мога даже да ги опиша-замаяност, напрежение силно, нетърпение някакво, мигане с очите все едно ми блести и заспивам, все едно ще припадна всеки момент, все едно умирам. Общо взето голям ужас. Нищо не ми се прави, нито ми се ходи някъде. Да стана отлеглото, да се ъзкъпя, да се облека, да ям...всичко всичко ми коства усулия. А като се сетя какъв човек бях....
Колко време продължава твоята дереализация? Какво въобще отключи състоянието ти и какви медикаменти приемаш?
Honey23, при мен се отключи преди повече от 20 години след един уплах. Почнах тогава тежката артилерия. Две години ходех като дрогирана. Една вечер ме заведоха в Александровска и една лекарка ми изписа Деанксит. Почнах го и от първото хапче се почувствах нормално. Пих го година и го спрях по схема. Живях няколко години добре, после родих и детето имаше сепсис след раждането. След като си я взехме от болницата вече здравичка отново започна да ми става пак зле и пак почнах Деанксит. Пих го 13 години без схема и преди две години от един голям стрес започна много зле да ми става вече и Деанксит вече не ми действаше. От тогава съм на Флуанксол и Грандаксина, като не съм съвсем добре от тях, но нещо не се наемам да попна Ципралекс, който ми е изписан. В момента съм под огромен стрес свързан със здравословното състояние на каката ни и много грижи с възрасни родители...не знам как ще живея от тук нататък
kikoimery,какво му е на детенце?По това,което беше писала, не вярвам да е нещо сериозно.Прегръдки и не се предавай.Ще живееш,много ясно♥️
Подути са и средния пръст на едната ръка и безименния на другата от около 10 дни. Чета в нета за симптом на някаква страшни болести....
kikoimery,какво му е на детенце?По това,което беше писала, не вярвам да е нещо сериозно.Прегръдки и не се предавай.Ще живееш,много ясно♥️
Подути са и средния пръст на едната ръка и безименния на другата от около 10 дни. Чета в нета за симптом на някаква страшни болести....
kikoimery,какво му е на детенце?По това,което беше писала, не вярвам да е нещо сериозно.Прегръдки и не се предавай.Ще живееш,много ясно♥️
Подути са и средния пръст на едната ръка и безименния на другата от около 10 дни. Чета в нета за симптом на някаква страшни болести....
Аз една тава, дето чакърках ми влезе загоряла коричка под нокътя и се поду, като невидяло.
Здравейте, аз ходих на психиатър, останах доволна. Не искам да пиша подробности за лечението, то още не е уточнено, но все пак се зарадвах, че получих добро отношение. Междувременно съм си пак депресирана, изключително тежко преживявам отхвърляне от когото и да било, а сега е такъв случаят. Понеже нямам човек до себе си, започвам да се чудя дали някога ще мога да намеря любовта, въпреки състоянията си. Дали някой изобщо ще иска да ме опознае. Вече не знам за кой път чувам, че "никой не искал депресирана жена до себе си". Излишно е да казвам, че такива думи само задълбочават отчаянието ми.
За автопилота - и аз така карам ежедневието, понякога се гневя от отчаяние, че е така, но какво да се прави. Единствената ми надежда са някакви мечти, които са трудни за постигане, но поне това ме връща към живота.
За автопилота - и аз така карам ежедневието, понякога се гневя от отчаяние, че е така, но какво да се прави. Единствената ми надежда са някакви мечти, които са трудни за постигане, но поне това ме връща към живота.
Здравейте,банда!
Малкият беше с Варицела и сега ме удря и мен вирусът. Притеснено ми е , защото съм си над 30 и не знам как ще протече. Дали нашите състояния може да допринесат за по-тежко минаване през това изпитание според вас? Чудя се дали да спра АД.. ще звъня утре на психи.
И покрай цялото боледуване на детето, въпреки че слава богу беше доста леко и чакане за мен дали ще се разболея пак ми се завърна тревожността..
Малкият беше с Варицела и сега ме удря и мен вирусът. Притеснено ми е , защото съм си над 30 и не знам как ще протече. Дали нашите състояния може да допринесат за по-тежко минаване през това изпитание според вас? Чудя се дали да спра АД.. ще звъня утре на психи.
И покрай цялото боледуване на детето, въпреки че слава богу беше доста леко и чакане за мен дали ще се разболея пак ми се завърна тревожността..
Здравейте,банда!
Малкият беше с Варицела и сега ме удря и мен вирусът. Притеснено ми е , защото съм си над 30 и не знам как ще протече. Дали нашите състояния може да допринесат за по-тежко минаване през това изпитание според вас? Чудя се дали да спра АД.. ще звъня утре на психи.
И покрай цялото боледуване на детето, въпреки че слава богу беше доста леко и чакане за мен дали ще се разболея пак ми се завърна тревожността..
Малкият беше с Варицела и сега ме удря и мен вирусът. Притеснено ми е , защото съм си над 30 и не знам как ще протече. Дали нашите състояния може да допринесат за по-тежко минаване през това изпитание според вас? Чудя се дали да спра АД.. ще звъня утре на психи.
И покрай цялото боледуване на детето, въпреки че слава богу беше доста леко и чакане за мен дали ще се разболея пак ми се завърна тревожността..
Не се притеснявай, ходи на лекар. Аз карах варицела на 36 с каката. Бях объркала дозировката на лекарствата дето ми беше дала личната и бях пила двойна доза 😄Не мисля, че трябва да се спират АД, говори с лекар
Благодаря ви за подкрепата, мили хора. Бъдете здрави..от все сърце