Работа, CV-та, HR-и, съвети - 90

Това е много личен въпрос, едва ли ще иска да отговори...

Не е личен.

Що за съвети? Чети тук, на колко години си... Цената НЕ е нормална за едночасова консултация. Живеем в България. Дори в Англия е 75 паунда, намерих и за 45 паунда. Звучи нелепо за България.

Аз не разбрах какво точно търсиш. Консултация за изработка на СВ, в която да се наблегне на силните ти страни и тн? Или по-скоро консултация относно бъдещо кариерно развитие?

Според мен 190 лв не са чак толкова много. Вече една среща с психолог (не говоря за ЧРски истории, а терапевт) е над 50 лв, 70-100 върви. И пак сме в България, ама това е.

Не знам защо се хващате все за болната тема и с този аргумент отричате всякакви разговори с колегите? Ми то има толкова много неща, за които може да се говори. И това само прави климата по-ведър, времето тече по-приятно, колективът се сплотява... Е, разбира се, във всеки офис има (поне) по един темерут, на кого всичко му пречи - музика, говорене по телефона, разговори между колеги, някой разказал виц...

Напротив. Няма да ти отговори.. Ако я четеш тя изпитва параноя да отговаря на каквито и да е въпроси, зададено от когото и да е...
Някъде около 24-5 макс.

След като са й проблем контактите в офиса, как очаквате изобщо да може да поддържа диалог и тук?!

Къде потребителката е написала такова нещо? От постовете й разбирам, че като цяло работата не я устройва, за местоположения също май беше писала.

Лично мнение. Правилата на форума ми позволяват да имам свой “прочит”. Не ангажирам никой с него.

Консултирай се в Англия тогава. Има онлайн консултации. А на теб не ти трябва правна консултация, която е специфична за съответната държава.

Аз разговарям с колегите си.
Но за общи неща.
Не ми сравнявай такива лични въпроси с вицове и музика.
На една работа имаше една жена не можеша да има деца. Никой не го знаеше.
Тоест за теб е много яко и готино да я обиколят културните колеги и да я питат що не е омъжена и що няма деца.



Somebody12, не те питам на колко си заради въпроса за психолога, нито се подигравам, а като цяло заради проблема ти. Не е въпрос тип заяждане, но тъй като комуникацията ти с целия свят и вселена е изключително сбъркана е логично и един въпрос съзнанието ти да го изкриви все едно са те ритнали.

И да я попитат веднъж, колко пъти ще я питат после? При запознанства е нормално да се пита за семейството - омъжена, деца, къде учат. като каже, че не е омъжена и няма какво да я питат повече?

Е, как не е знаел никой, че не може да има деца като явно ти знаеш. 😁

Хора, с тия теми сте чувствителни и е нормално. Сега да ви кажа аз съм на 31 почти и нямам деца, а с колеги съм близка и то с доста от тях. Познават и мм, защото дълго работехме в една фирма, а и след работа излизахме заедно, били сме на сватби на колеги и тн. И понеже сме много години заедно, сигурно си мислят, че може да имаме проблем. А всъщност нямаме. Отстрани знам как изглежда, 10 г без деца, сигурно обикаляме клиниките. Обаче понеже това не е моят случай, никога не ми е пукало дали някой си го мисли. Да си мислят каквото искат. 😁

Повечето хора се интересуват от себе си, а не толкова от другите. Забелязала съм, че който има деца не го крие. Напротив, даже ако питаш как са децата винаги ще ти кажат, “вече се готвим за кандидатстване” или “оо, вече малкия е първи клас”. И никой не се чувства нападнат, че си попитал общ въпрос за децата.

Като те питат как си изкарал уикенда не е задължително зад този въпрос да стои някаква невероятна клюкарщина. Винаги можеш нещо по-общо да отговориш. И дори да кажат “ауу ама как си седя вкъщи цял уикенд” можеш да измислиш отговор, който да не е обяснителен, примерно “работата през миналата седмица беше много натоварваща и имах нужда да се насладя на домашния си уют и да презаредя батериите”.

Просто се вглъбявате в личните си проблеми и си мислите, че някой много се интересува от програмата ви за уикенда или семейното планиране.

Ако някой е груб и невъзпитан отново можете да го поставите на мястото с по-рязък отговор. Но е кофти да се бърка смол толк с някакъв любопитен и грозен въпрос.

Онзи ден питах колега как е изкарал рождения си ден. По вашата логика въобще не е трябвало да казва, че има рожден ден, а да мълчим 8 часа и да си ходим. 😁

Нашата работа не е обща, всеки в тима работи за свои клиенти и рядко имаме някакви общи занимания. Съответно и работа много не коментираме, защото е специфична за всеки клиент. Ако си и мълчим по някакви общи теми и се гледаме като непознати, ще бъде много тегава обстановка.

Ами темите за разговор, не са само за други хора -мъж, деца. Всеки е личност и някои хара го забравят.Идентифицират се с хората около себе си, а кои са всъщност те, не знаят. Просто е пълно с несъобразителни хора. Имам други цели и приоритети, освен деца, и почват да питат какви-това е най-важното, казвам че са лични и не искам да ги съобщавам и ме питат-защо?! Не ви е важно, да се обсъждат новини, политически теми, благотворителност, а точно пикантните, там където има интрига.

Изненадана съм при колко много хора се е разиграл сценарий, при който колеги настояват с въпроси, касаещи детайли от личния живот на някой.

На 35 години съм без деца и сериозна връзка.

Никога никъде за 16+ години трудов стаж никой на работното място не ми е задавал въпрос защо още не съм родила, защо нямам човек до себе си, има ли ми нещо и т.н. Една гинеколожка веднъж ми каза "айде, какво чакаш" и с това се изчерпва негативният ми опит в това отношение. А съм работила с много хора и не всички от тях до там възпитани и тактични. Понастоящем имам колежка над 50г, която е с мъжа си от 20 години и нямат деца. Тя ми е изключително близка, но никога по никакъв начин не съм си позволила да засегна темата и да я питам ама защо, ама какво, как... На друга колежка никога нищо не се е споменавало за родителите й. Те не говорят по тези теми и никой не ги и пита.

Иначе колегите масово си споделят за децата, за домашните любимци, за празниците, за почивките, някои тревоги, щастливи събития и моменти и т.н. Никога не ми се е струвало този тип общуване в офиса да е извън нормата. Разбира се, всеки човек си има неща, които не споделя, не желае да се знаят и да се обсъждат. И това е напълно в реда на нещата.