Здравейте, имам въпрос дали някой е подавал сигнал за неуместно отношение и неадекватни коментари от лекар.
Заведох дъщеря си на месец и половина на профилактичен преглед при ортопед. Влязохме, поздравих. Последва въпрос дали ми е първо дете и аз отговорих положително. Докторът ме попита на колко години съм и аз казах 34. И тогава ме втрещи.
" Ми много ви е късно за първо дете, какво сте чакали досега?"
Искаше ми се да му кажа, че това далеч не е негова работа, но в името на здравето на детето не го направих. Казах просто, че нещата невинаги се случват тогава, когато пожелаем, че това е втора бременност и предишната завърши със спонтанен аборт.
След това попита как съм раждала. Отвърнах- секцио.
" И защо избрахте секцио?"
Отново желанието да му кажа няколко думи по повод отношението му, но отговорих( с усмивка),че нищо не съм си избирала и че в 8 месец ми се отлепи плацентата, бях с огромен кръвоизлив, дори ме вкараха в родилно, за да вадят бебето, извикаха екип анестезиолози, неонатолози, подготвиха кувьоз, но в последния момент с лекаря ми решихме да почакаме и да се опитаме да добутаме до 9 месец. Лежах за задържане, хемоглобинът ми падна на 70, искаха да ме кръвопреливат. Извадиха бебка в първия ден на 9 месец, защото вече беше опасно за живота ми.
Измърмори нещо от сорта на, че едва ли не на тая възраст с първо дете ще го повредим, ако не следваме стриктно инструкциите му и да сме го слушали много внимателно, защото" като стане на 50 ще дойде да и сменяме ставите".
Слава Богу с детето всичко е наред, но цялото това преживяване ме натовари емоционално( може би съм чувствителна по темата, а и хормоните сигурно също си казват думата).
Мисля, че в днешни дни, без да знаем нищо за живота и проблемите на хората, такива коментари са неуместни и нараняващи.
Преувеличавам ли или мога някъде да подам оплакване. Не искам нищо от лекаря, просто някак да си вземе поука и да не се държи така с родители, които се опитват да направят най-доброто за детето си, пък било то и на "стари години".
Заведох дъщеря си на месец и половина на профилактичен преглед при ортопед. Влязохме, поздравих. Последва въпрос дали ми е първо дете и аз отговорих положително. Докторът ме попита на колко години съм и аз казах 34. И тогава ме втрещи.
" Ми много ви е късно за първо дете, какво сте чакали досега?"
Искаше ми се да му кажа, че това далеч не е негова работа, но в името на здравето на детето не го направих. Казах просто, че нещата невинаги се случват тогава, когато пожелаем, че това е втора бременност и предишната завърши със спонтанен аборт.
След това попита как съм раждала. Отвърнах- секцио.
" И защо избрахте секцио?"
Отново желанието да му кажа няколко думи по повод отношението му, но отговорих( с усмивка),че нищо не съм си избирала и че в 8 месец ми се отлепи плацентата, бях с огромен кръвоизлив, дори ме вкараха в родилно, за да вадят бебето, извикаха екип анестезиолози, неонатолози, подготвиха кувьоз, но в последния момент с лекаря ми решихме да почакаме и да се опитаме да добутаме до 9 месец. Лежах за задържане, хемоглобинът ми падна на 70, искаха да ме кръвопреливат. Извадиха бебка в първия ден на 9 месец, защото вече беше опасно за живота ми.
Измърмори нещо от сорта на, че едва ли не на тая възраст с първо дете ще го повредим, ако не следваме стриктно инструкциите му и да сме го слушали много внимателно, защото" като стане на 50 ще дойде да и сменяме ставите".
Слава Богу с детето всичко е наред, но цялото това преживяване ме натовари емоционално( може би съм чувствителна по темата, а и хормоните сигурно също си казват думата).
Мисля, че в днешни дни, без да знаем нищо за живота и проблемите на хората, такива коментари са неуместни и нараняващи.
Преувеличавам ли или мога някъде да подам оплакване. Не искам нищо от лекаря, просто някак да си вземе поука и да не се държи така с родители, които се опитват да направят най-доброто за детето си, пък било то и на "стари години".
