Когато някой не цени усилията и старанието на другия 
Това се нарича "непоискано добро". Затова, ако прочетеш по темата, някой трябва да помоли наистина за помощ, да я иска тази помощ, а не насила да прави добро, което всъщност не е добро.
- Публикувана: 9 септ. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 2 юни 2024, 17:09 ч.
С какво ви дразнят хората?
Аз пък се дразня, когато някой е полагал усилия и старание, без да съм искала това от него, но държи да ги оценя.
Това се нарича "непоискано добро". Затова, ако прочетеш по темата, някой трябва да помоли наистина за помощ, да я иска тази помощ, а не насила да прави добро, което всъщност не е добро.
Да. То така и лека полека заверка за съгласие от нотариус ще ти трябва преди секс, писмена покана да ти кажат 'здрасти , как си , хубав ден!' че кВо е това заговаряне, какво е това нахалство, тази кражба на време ... и така до пълна социална изолация и само на телефона. Там ако не го включиш няма да те закача.
Има ако попрочетете тук-там , както претендирате , нещо наречено златна среда.
Има ако попрочетете тук-там , както претендирате , нещо наречено златна среда.
Давам съвсем елементарен пример.
Златната среда е:
" Би ли направила нещо за мен?" - "Да, разбира се, ще се постарая."
Извън нея е:
1."Би ли направила нещо за мен?" -"Оооо нямам време сега да се занимавам с теб"
2 "Направих нещо за теб" - "Нямам нужда от това" - "Добре де, аз толкова се старах, пък ти изобщо не го оценяваш".
Какви са тия писмени съгласия и социални изолации?!?!?
Златната среда е:
" Би ли направила нещо за мен?" - "Да, разбира се, ще се постарая."
Извън нея е:
1."Би ли направила нещо за мен?" -"Оооо нямам време сега да се занимавам с теб"
2 "Направих нещо за теб" - "Нямам нужда от това" - "Добре де, аз толкова се старах, пък ти изобщо не го оценяваш".
Какви са тия писмени съгласия и социални изолации?!?!?
Мен сега ме подразни съсед, който почерпиха с козунак, направен от мен. Хем го яде с кеф, а ме пита с какво брашно е месен, да не е с украинско, сакън да не се отрови. Отговорих му, че е правен с това брашно, което продават в магазина, не съм го мляла аз.
Знаеш ли, човека може би не е лош, просто манталитета масовия при това е такъв. Аз отивам в болница да посетя моя приятелка, приготвила съм и ястие, които знам, че и е любимо, тя опитва и ми казва хубаво е, ама липсвало еди какво си. И тя не е лоша, но това все нещо да се каже и мен много ме дразни, другия случай подарява подарък на друга моя приятелка, новородено бебе и на нея също и тя ми казва, хубаво е, но ще ми е малко, купила съм нейния размер, а не като за бременна и естествено, че и е точно вече. Ей така да си кажем.
Това ми напомня на един случай, който много ме беше ядосал. Преди години за рождения ден на детето на една от най-добрите ми приятелки подарявам страхотни яке и още нещо си от Бенетон. Майката обичаше дрехи за подаръци, а аз не обичах да давам пари поради ред причини. Разкошни бяха дрехите - цветове, материя, бяха подходящи за сезона, така че детето да може да ги носи в следващите няколко месеца. Детето беше малко и исках да взема един размер по-голям, но за конкретната серия това беше най-големия размер.
Впоследствие, приятелката ми отиде и ги смени за по-голям размер, но други дрехи, които аз не харесах, а все пак беше подарък от мен, за който бях дала и доста пари. Страшно много се ядосах, защото аз нарочно ги взех детето да ги носи сега и му бяха тамън. Не бяха малки, за да е наложителна смяната. Аз понеже не си трая, а и тя ми е достатъчно близка, я помолих на никого да не казва, че тези грозотии са от мен. Оттам насетне подарявах неща, които аз сметна за подходящи, а не дрехи, които тя предпочиташе. Подарявах книжки, интерактивни игри и други подобни. Според някои хора може и да не бях права, но аз никога не съм си позволявала някой да разбере, че подаръка му за мен не ми е харесал, че ми се повтаря, че предпочитам друго или нещо подобно. Въпрос на елементарно възпитание и отношение към околните.
Впоследствие, приятелката ми отиде и ги смени за по-голям размер, но други дрехи, които аз не харесах, а все пак беше подарък от мен, за който бях дала и доста пари. Страшно много се ядосах, защото аз нарочно ги взех детето да ги носи сега и му бяха тамън. Не бяха малки, за да е наложителна смяната. Аз понеже не си трая, а и тя ми е достатъчно близка, я помолих на никого да не казва, че тези грозотии са от мен. Оттам насетне подарявах неща, които аз сметна за подходящи, а не дрехи, които тя предпочиташе. Подарявах книжки, интерактивни игри и други подобни. Според някои хора може и да не бях права, но аз никога не съм си позволявала някой да разбере, че подаръка му за мен не ми е харесал, че ми се повтаря, че предпочитам друго или нещо подобно. Въпрос на елементарно възпитание и отношение към околните.
Имам чувството, че към го писала, но адски ме дразнят кучкарите, които не събират изпражненията на животните си.
Днес се опитах да обърна внимание на една "дама" с дребно кученце, но тя най-невъзмутимо продължи да си говори по телефона и отмина.
На път бях да използвам наличните в чантата ми торбички за тая цел и да ѝ връча събраното, но може би щеше да стане прекалено грозна сцена.
Днес се опитах да обърна внимание на една "дама" с дребно кученце, но тя най-невъзмутимо продължи да си говори по телефона и отмина.
На път бях да използвам наличните в чантата ми торбички за тая цел и да ѝ връча събраното, но може би щеше да стане прекалено грозна сцена.
innasn, разбирам те, но според мен не го приемай толкова лично. Аз винаги пазя касовата бележка от подарък за дете (пък и за голям човек, ако са дрехи) и предлагам на родителите, ако преценят, да я ползват за замяна. За мен тези неща са временни, пък и само бабите ни държат да знаят какво сме си купили с "подаръка", за да са спокойни, че има нещо материално от тях, а не са профукани ей така.
innasn, разбирам те, но според мен не го приемай толкова лично. Аз винаги пазя касовата бележка от подарък за дете (пък и за голям човек, ако са дрехи) и предлагам на родителите, ако преценят, да я ползват за замяна. За мен тези неща са временни, пък и само бабите ни държат да знаят какво сме си купили с "подаръка", за да са спокойни, че има нещо материално от тях, а не са профукани ей така.
Въпросът не е в самата вещ, а в отношението. Предварително го бях водила този разговор с нея. Каза ми, че е трябвало да взема един размер по-голям и обясних, че серията свършва с този размер, а по-големите модели не са ми харесали. И също й казах, че съм ги взела, за да ги носи този сезон. Детето е родено края на февруари и бяха идеални за пролетните месеци. И тя ми каза ок. След това преценила, отишла и сменила. И аз разбирам, след като видях детето, облечено в гащеризон, който беше ужасно грозен (според мен) и й казах, че не ми харесва и че този цвят изобщо не стои добре на детето. И тя ми заяви, че купеното от мен го е сменила за този гащеризон.
А защо се коментира въобще дали се харесва или не? Аз благодаря от сърце, защото някой е положил усилия, дори да не ми харесва, не бих казала. За малко дете винаги купувам дори и два размера по-голямо, само след няколко месеца ще стане, преценявам вкуса на майката и по този критерии избирам. Подаръци, който не харесвам не нося, на детето ми му бяха подарили яке джинсово, ужасно според мен, но моя приятелка толкова го хареса, детето и го носи до скъсване, да това е нейният вкус.
И аз питам какъв подарък искат/ имат нужда. Но ако някоя ми каже, че дреха на детето ми е ужасна и този цвят не му отива....меко казано ще ме изразни. Добре, че нямам такива приятелки
И аз питам какъв подарък искат/ имат нужда. Но ако някоя ми каже, че дреха на детето ми е ужасна и този цвят не му отива....меко казано ще ме изразни. Добре, че нямам такива приятелки