Джобни за децата?

Моята голямата не иска да си направи карта и много ме дразни.

По 4-5 лв/ден на всеки- 3 и 5 клас, като обядът в стола е отделно.

Сорсча, взимам твоето мнение като пример, просто защото е по-кратко, иначе и други хора казаха, че прилагат тази практика.

Това ми беше най-кошмарното нещо - постоянното незнание кога и дали ще ми дадат пари и колко. От малка си правех сметката, много рядко съм си купувала по някой боклук, желиран бонбон или подобни, голямата част от парите си ги пестях. Същата беше и сестра ми, такива сме и до ден днешен. Затова буквално се побърквах като ме питаха имам ли пари и трябват ли ми още - предпочитах по левче на ден да е, но да знаех, че ще го има, а не каквото съм спестила от миналата седмица, да го ползвам и тази. Реално получавах адекватна сума, но като всеки човек, просто няма как да харча всеки ден еднакво. Например ходехме понякога на билярд след училище - ако на този ден имам само 2 лв, няма как да отида с другите. Ако имах пари на разположение, щях да си нося повече, като не е речено да ги похарча, но нека имам поне възможността... Ако си похарча всичките пари за билярд, вафли, цветни химикалки, старбъкс или каквото и да е, то нямам да имам до края на седмицата и ще си нося нещо от вкъщи, просто е. Но исках решението за това как да разполагам с тези пари, да е мое.

Много рядко сме имали някакви несъгласия с нашите, бях отличничка, не правех глупости, е, излизах с приятели и имах гаджета, но пак в рамките на нормалното... Но докато ги науча да ми дават джобни за месеца вместо да ми ги цъкат ден по ден минаха години... Някъде от началните класове докъм гимназията се мъчих да въведем тази практика...

С това не осъждам никого, просто показвам обратната гледна точка и как всъщност постоянно се притеснявах за пари, именно защото не знаех кога пак ще получа. А целта на нашите беше именно обратната...

Искам такова дете! Моята е точно обратното. Колкото има - толкова ще офука.

От моята практика,добре е децата да имат определена сума за по-кратък времеви период-примерно 15 дни.Да се научат да боравят с пари и да си правят сметката.Ако им давате определена сума всеки ден ,повечета се считат длъжни да я изхарчат.

Вероятно това бих го приложила от някоя възраст натам. В случая - четвъртокласник за какво са му пари? В училище си носи храна за закуските, на обяд е в стола. Класната не им позволява да ходят до лафката, изобщо да носят пари, освен, ако не е за вода и някой, ако си е забравил закуската.
Не ходи да уграе билярд, джаги, игри. Когато има пари ги харчи за глупости. Пример: купил си чипс, американски 🤔, за 7-8лв. или срещнал приятел на връщане от урока, този приятел отишъл с него да си вземе дюнер, но нямал пари и така жално гледал, че му купил и на него. Има един-двама такива около него, които постоянно си крънкат почерпка.
Не мисля, че на 11г.трябва да разполага с колосални суми на куп.
П. С. Беше дал даже една сума от рд на баща си "назаем", щото нямал пари. 😠 Щял да му ги върне. Върна му ги, ама друг път.
Докато е мек не им знае стойността, няма пари да носи повече от необходимото.

И за мен правилното е - дребни суми на дребни интервали, с покачване на възрастта по-големи суми на по-големи интервали, именно с цел по-голяма свобода и възможност с малко проба - грешка да се усвои някакво планиране.

И аз колкото имах, толкова офуквах. Сестра ми не беше така, даваха и пари дори и за месец, но тя си пестеше. Едно лято, на село извади 500лв спестявания, а аз нямах 1 стотинка😂😂. За това ми даваха ден за ден, с мен неставаше. Още съм си така, въпреки че имам дете. Купувам всичко необходимо за детето, каквото остане всичко бих го дала за "купона" 😀😀.

Дъщеря ми сега е на 13г,
Даваме и 25лв.на седмица за училище.
Тя обаче си спестява голяма част от тях.
Когато излиза с приятелките си и даваме отделна сума ,според това къде ще ходят.
Ако ще ходят на разходка в парка-15лв.Купуват си пуканки,сладолед,безалкохолно...
Ако ще ходят в мола-50лв..Защото обикновено сядат да хапнат в пицарията..или си купуват някоя дрешка или някакви боклуци...
Още от първи клас и даваме парите за седмицата,а не на ден ,за да се научи да си прави сметката.
Еднодневна екскурзия-20лв.
На лагер за една седмица-150лв.

На 5години беше,когато я записахме в една частна занималня.
Там учителката ги водеше всеки ден до близкия магазин .
Ние родителите им давахме по 1-2лв.джобни пари на ден.
Още тогава моята щерка не обичаше да си харчи всичките пари...

За оценки не плащаме.Нито пък за задълженията вкъщи.

На дъщеря ми джобни давам от 1ви клас. Вече е 9ти.
 В момента получава 50 лв седмично, ако излиза на кино, с приятели и т.н още 10-15-20 зависи къде отива. От джобните успява да спести по нещо....
Козметика, маникюр и карта за фитнес и транспорт плащам отделно. Дрехи си купува с пари от подаръци, понякога аз купувам също. За всички свои празници също иска за подарък обувки или дреха, но обикновено нещо по-голямо и скъпо....

Сорша, гледай позитивно на нещата. Момчето има сърце. Хареса ми, че е купил на другото дете, което гледало жално. Ако е нямало пари, пък му се е ядяло, това е добро дело.
За бащата - разбирам раздразнението ти, обаче, честно, аз бих се притеснила, ако детето хладнокръвно беше отказало помощ на собствения си баща, докато има парите, а той го моли за тях. Абстрахираме се от това как е постъпил бащата. Едно дете не трябва да е коравосърдечно и парите да са по-важни от татко му.
Неприятно е, че хората се възползват, но той е мило момче и това трябва да те радва.

Лорелада, благодаря за позитивния прочит!
Радвам се, че е добро дете. Същия наивник е като мен на неговата възраст! И аз давах, но като трябваше на мен да дават, йок. Все си е с пръст в г...
За баща му какво да коментирам, да се възползва от добротата на детето и да му вземе пари, които и да има след това няма намерение да върне. А за тези пари са работили едни хора - аз, родителите ми, брат ми. Затова ме е яд мен. Неуважението. Взимаш, без ти да си дал, без да си се потрудил за нищо.

Като бях малка си спомням, че много обичах да си събирам паричките от закуски и от разни поводи. Най-щастлива бях, когато можех да помогна на родителите ми като закъсат. Така се чувствах значима. После ми ги връщаха, де.

Когато синът м и стана на 6 (преди 2 години), започнах да му давам по 3 лв. на ден. Играе пред блока, с другите родители пием кафе/бира наблизо. Беше ми омръзнало да ходя до магазина да му купувам вода, защото го мързи да си носи бутилката. Освен това от магазина винаги си избираше от едни гадни и скъпи сокове в лъскава бутилка и най-скъпия чипс. Така го научих, че може да избира или да си вземе по-малка опаковка чипс, или да си вземе друг сок или направо да мине без някое от тия. И вода се научи много бързо да си носи, и се сети, че не му се яде толкова много чипс. Накрая си имаше прилична спестена сума, която похарчи за някаква игра за телефона, която иначе не бих му купила.

До 4 клас не съм давала пари, нямаше нужда. Беше много злояд, безплатните закуски не бяха лоши, но почти не ядеше. Носеше си вода и чай. Не ходеше на занималня. От 5 до 7 давах инцидентно. Пак малко часове, хранене у дома. Като давах, почна да си купува глупости. Веднъж, след една род среща, класната ме извика и много "съчувствено" ми каза как се плсшела за него, купил си "огромна кофа" с бонбони(желирани) и да съм вземела мерки. Ами, неприятно ми стана, от една страна беше права, от друга-много ме задърбя езикът да вметна нещо за затлъстяване, защото имах повод. Да, зная, че и за слабите бонбони те са вредни. Взех мерки, почти престанах да давам пари. В този период правех сандвичи които често намирах мухлясали по шкафове.
Сега е 11 клас. Стипендия за отл успех-21 лв(не е пълно 6). Тя стои по сметка. Давам ежедневно по 3-4 лв за вода, не иска да си носи, защото иска студена.Сандвичи вече си носи и яде. В един ден от седмицата има наистина голямо междучасие(около 40 мин), тогава давам 10 лв., има време да яде в близко заведение. Баба му дава за разни празници понякога по 10 лв, аз също понякога(премии и др) му давам извънредно 50 лв, да си има. Освен в картата(която не ползва), има касичка с пари от празници, не е останал без о
пари

Като малък харчеше безразборно и на момента. Сега, от 1-2години взе да се замисля. Дори като излиза, не иска пари, има си. За карта за транспорт, дрехи и подаръци давам отделно.

Да ви кажа, с даването на големи, месечни суми също не е работа. На мен така ми даваха, но тъй като бях пестелива, много ми се възхищаваха и аз още повече не смеех да харча. Почти до зряла възраст. Дори и при добри финансови възможности в мен остана едно "сиромахомилство", не е добре и това. Но полека се научих да се поглезвам и аз.