Здравейте момичета, да излея и аз душата си…
Първо на 35 год съм, нямам деца, не съм се омъжвала до сега (все попадам на неподходящи). От около 4 месеца започнах да си пиша с един мъж на 37 год, той също е като мен с неуспешни връзки. Срещнахме се на кафе, след това на вечеря и на третия път отидохме на почивка за уикенда заедно. През цялото време инициативата е била винаги от негова страна, още със ставането сутрин ми пишеше, после се чувахме по телефона по няколко пъти на ден и си пишехме постоянно. Аз също съм го търсила, но идеята е, че той е бил винаги по инициативния. Когато прекарахме уикенда заедно беше приятно, забавлявахме се, това беше преди коледните празници. От различни градове сме, на около 100 км разстояние, за него това никога не е било проблем, както и за мен. По празниците така се случи, че не успяхме да се видим, но пак да кажа, че нон стоп сме се чували и писали. После през януари имахме планове пак да отидем някъде заедно, но пак разминавания и така и не се видяхме, до някъде и по моя вина. Но пак да кажа, че не сме спирали да се търсим ежедневно и да си говорим по цял ден. Дори сме говорили за планове да заживеем заедно, ремонти да правим, деца да имаме и такива неща. В един момент обаче, началото на февруари започна да не ме търси толкова често и да се държи по хладно, реших че може би иска аз да съм по инициативна и започнах да го търся, но аз го търся, той мен не. При което го попитах станало ли е нещо, че така рязко се промени, той каза че имал проблеми и затова така. Да обаче не поиска да сподели какви са проблемите и предвид, че само аз го търсех му писах отново с покана да отидем някъде, но при условие, че има тръпка към мен. Той ми каза, че в момента нямал нищо….
Не мога да разбера аз, защо беше всичкото това преди това, ако не си имал тръпка или желание и изведнъж казваш, че нямаш тръпка.
Какви са тези мъже ???
Първо на 35 год съм, нямам деца, не съм се омъжвала до сега (все попадам на неподходящи). От около 4 месеца започнах да си пиша с един мъж на 37 год, той също е като мен с неуспешни връзки. Срещнахме се на кафе, след това на вечеря и на третия път отидохме на почивка за уикенда заедно. През цялото време инициативата е била винаги от негова страна, още със ставането сутрин ми пишеше, после се чувахме по телефона по няколко пъти на ден и си пишехме постоянно. Аз също съм го търсила, но идеята е, че той е бил винаги по инициативния. Когато прекарахме уикенда заедно беше приятно, забавлявахме се, това беше преди коледните празници. От различни градове сме, на около 100 км разстояние, за него това никога не е било проблем, както и за мен. По празниците така се случи, че не успяхме да се видим, но пак да кажа, че нон стоп сме се чували и писали. После през януари имахме планове пак да отидем някъде заедно, но пак разминавания и така и не се видяхме, до някъде и по моя вина. Но пак да кажа, че не сме спирали да се търсим ежедневно и да си говорим по цял ден. Дори сме говорили за планове да заживеем заедно, ремонти да правим, деца да имаме и такива неща. В един момент обаче, началото на февруари започна да не ме търси толкова често и да се държи по хладно, реших че може би иска аз да съм по инициативна и започнах да го търся, но аз го търся, той мен не. При което го попитах станало ли е нещо, че така рязко се промени, той каза че имал проблеми и затова така. Да обаче не поиска да сподели какви са проблемите и предвид, че само аз го търсех му писах отново с покана да отидем някъде, но при условие, че има тръпка към мен. Той ми каза, че в момента нямал нищо….
Не мога да разбера аз, защо беше всичкото това преди това, ако не си имал тръпка или желание и изведнъж казваш, че нямаш тръпка.
Какви са тези мъже ???
