Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

Здравейте, Ива!
Благодаря за възможността да си пиша с Вас тук. Изпаднах в много неприятна ситуация преди няколко дни, от която ми е трудно да се отърся и се чувствам много зле. Мисля, че имам някакъв много дълбок проблем в отношеинята с другия пол и сигурно е свързано с ниската ми самооценка, изгарящото чувство за самота и отчаяние. Но предполагам, че няма как да разгледаме тук всичко, затова ще разкажа само за последната случка. Направих си за пореден път профил в приложение за запознанства и от около две седмици си пишех с различни мъже там. Не знам защо много набързо се съгласих да изляза с един от тях миналия ден и да отида на гости. Не се правя на невинна, знам, че когато отидеш на гости при човек от другия пол, вероятността да се случи нещо сексуално е голяма. Така че очаквах това да се случи, както и се случи. Но това, което последва после много ме депресира. На него му звъннаха, че трябва да отиде да помогне на приятел, който е спукал гума. Първоначално той ме попита дали искам да отида с него и аз се зарадвах, че е готов да ме заведе там, но щом се качихме в колата той размисли и каза, че нямало смисъл да ходя, а по-добре да ме остави да вечерям някъде, тъй като не бях яла цял ден, и после да дойдел при мен. Аз се съгласих, че така е най-разумно и така и направихме. Мина повече от час и аз му писах "какво става", но не получил отговор. Не се притесних, защото тъй като ставаше късно, реших, че сигурно предпочита да се прибере и да спи защото на другия ден щеше да е на работа. Да, но като се събудих на другия ден, пак не ми беше отговорил и аз постепенно осъзнах, че няма да ми отговори сигурно или ще трябва да чакам да минат часове и дни, за да ми пише. Осъзнах, че за пореден път съм се излъгала за човека и съм била използвана. Не искам да звуча като жертва, просто наистина се чувствам използвана. Ядосах се много и му написах, че съм се заблудила за него и съм помислила, че е по-различен от другите мъже, но не е... и тогава той ме блокира, а ние не бяхме разменили никакъв друг контакт и аз вече няма как да се свържа с него. Това ми се е случвало вече преди и много боли. Въпреки че нито съм се влюбила в тоя човек, нито аз самата съм сигурна дали изобщо го харесах... изпитвам унижение и гняв. Дори към самата себе си, защото когато се видя с мъж тотално загубвам всякаква критична мисъл и съм готова на всичко. Сега не спирам да си повтарям лоши неща сама за себе си, дори слушам интервюта с разни неприятни особи, известни в ТикТок, които обясняват как, ако жена спи с теб на първа среща, значи е лека жена и не става за нищо. Слушам това и си представям как това момче, с което бях или някое друго си мисли това за мен. Чувствам се непосилна да намеря партньор за себе си. Изпитвам адско отчаяние, че няма кой да ме разбере и да поиска да вникне в душата ми. Аз дори не изпитвам удоволствие от секса и досега нито веднъж не съм изпитала, защото никога не ми е харесвало това, което правя. Никой не ме предразполага, никой не ме разбира и никой не се интересува от мен като личност. И някак си излиза накрая, че аз сама съм си виновна и това ме кара да се чувствам още по-зле...
P.S. До такава степен бях отчаяна, че даже се замислих дали да не използвам платени секс услуги, за да може поне веднъж в живота евентуално да изпитам удоволствие. Но, разбира се, такоав нещо би сринало още повече самочувствието ми и после ще се измъчвам от чувство за вина, защото мисля, че платената любов е нещо неморално.
Има едно момче, което изглежда сериозно, с което също писах и по принцип той предложи да се видим на разходка. Но аз се чувствам като премазана и дори не знам дали имам ресурс да се опитвам да изграждам нещо с него. Това също ме отчайва, защото се чувствам като тъпачка, която сама пропуска добри възможности за сметка на неща, които ѝ създават травми. Сигурно звучи егоистично, но и това свястно момче също ме дразни с нещо, защото имам чувството, че такива като него, които уж търсят връзка, изпитват твърде много жените и очакват нещо много голямо. Въобще, имам чувството, че мъжете искат всичко без да дадат нищо в замяна и да готови за най-малкото нещо да те зарежат. Нямам никаква надежда вече... Тази година ставам и на 30 и някакви коментари чувам как едва ли не трябва да се омъжвам и вече закъснявам. Много ми е тежко. Звучи адски смешно сигурно, но мисълта, че не мога да създам връзка и че никога не изпитвам удоволствие от секса на тези години, направо ме унищожава. Все едно съм изпуснала всичко и няма надежда за мен

Здравейте, Ива!
Благодаря за възможността да си пиша с Вас тук. Изпаднах в много неприятна ситуация преди няколко дни, от която ми е трудно да се отърся и се чувствам много зле. Мисля, че имам някакъв много дълбок проблем в отношеинята с другия пол и сигурно е свързано с ниската ми самооценка, изгарящото чувство за самота и отчаяние. Но предполагам, че няма как да разгледаме тук всичко, затова ще разкажа само за последната случка. Направих си за пореден път профил в приложение за запознанства и от около две седмици си пишех с различни мъже там. Не знам защо много набързо се съгласих да изляза с един от тях миналия ден и да отида на гости. Не се правя на невинна, знам, че когато отидеш на гости при човек от другия пол, вероятността да се случи нещо сексуално е голяма. Така че очаквах това да се случи, както и се случи. Но това, което последва после много ме депресира. На него му звъннаха, че трябва да отиде да помогне на приятел, който е спукал гума. Първоначално той ме попита дали искам да отида с него и аз се зарадвах, че е готов да ме заведе там, но щом се качихме в колата той размисли и каза, че нямало смисъл да ходя, а по-добре да ме остави да вечерям някъде, тъй като не бях яла цял ден, и после да дойдел при мен. Аз се съгласих, че така е най-разумно и така и направихме. Мина повече от час и аз му писах "какво става", но не получил отговор. Не се притесних, защото тъй като ставаше късно, реших, че сигурно предпочита да се прибере и да спи защото на другия ден щеше да е на работа. Да, но като се събудих на другия ден, пак не ми беше отговорил и аз постепенно осъзнах, че няма да ми отговори сигурно или ще трябва да чакам да минат часове и дни, за да ми пише. Осъзнах, че за пореден път съм се излъгала за човека и съм била използвана. Не искам да звуча като жертва, просто наистина се чувствам използвана. Ядосах се много и му написах, че съм се заблудила за него и съм помислила, че е по-различен от другите мъже, но не е... и тогава той ме блокира, а ние не бяхме разменили никакъв друг контакт и аз вече няма как да се свържа с него. Това ми се е случвало вече преди и много боли. Въпреки че нито съм се влюбила в тоя човек, нито аз самата съм сигурна дали изобщо го харесах... изпитвам унижение и гняв. Дори към самата себе си, защото когато се видя с мъж тотално загубвам всякаква критична мисъл и съм готова на всичко. Сега не спирам да си повтарям лоши неща сама за себе си, дори слушам интервюта с разни неприятни особи, известни в ТикТок, които обясняват как, ако жена спи с теб на първа среща, значи е лека жена и не става за нищо. Слушам това и си представям как това момче, с което бях или някое друго си мисли това за мен. Чувствам се непосилна да намеря партньор за себе си. Изпитвам адско отчаяние, че няма кой да ме разбере и да поиска да вникне в душата ми. Аз дори не изпитвам удоволствие от секса и досега нито веднъж не съм изпитала, защото никога не ми е харесвало това, което правя. Никой не ме предразполага, никой не ме разбира и никой не се интересува от мен като личност. И някак си излиза накрая, че аз сама съм си виновна и това ме кара да се чувствам още по-зле...
P.S. До такава степен бях отчаяна, че даже се замислих дали да не използвам платени секс услуги, за да може поне веднъж в живота евентуално да изпитам удоволствие. Но, разбира се, такоав нещо би сринало още повече самочувствието ми и после ще се измъчвам от чувство за вина, защото мисля, че платената любов е нещо неморално.
Има едно момче, което изглежда сериозно, с което също писах и по принцип той предложи да се видим на разходка. Но аз се чувствам като премазана и дори не знам дали имам ресурс да се опитвам да изграждам нещо с него. Това също ме отчайва, защото се чувствам като тъпачка, която сама пропуска добри възможности за сметка на неща, които ѝ създават травми. Сигурно звучи егоистично, но и това свястно момче също ме дразни с нещо, защото имам чувството, че такива като него, които уж търсят връзка, изпитват твърде много жените и очакват нещо много голямо. Въобще, имам чувството, че мъжете искат всичко без да дадат нищо в замяна и да готови за най-малкото нещо да те зарежат. Нямам никаква надежда вече... Тази година ставам и на 30 и някакви коментари чувам как едва ли не трябва да се омъжвам и вече закъснявам. Много ми е тежко. Звучи адски смешно сигурно, но мисълта, че не мога да създам връзка и че никога не изпитвам удоволствие от секса на тези години, направо ме унищожава. Все едно съм изпуснала всичко и няма надежда за мен

Здравейте!
Благодаря ви, че споделяте проблема си.
На първо място ви съветвам да спрете да се обвинявате за действията си.
Във вашето съобщение се отличава много силна жажда за  връзка със себе си.
Тази нужда от контакт на всяка цена издава празнината, която се опитвате да запълните,  защото вие бягате от себе си.
Съветът ми е да насочите енергията , която влагате в контактите с различни мъже към това да опознаете и заобичате себе си, да изградите връзка с вас самата.
За да получите приемане и любов от отсрещния ще трябва първо вие да се харесате.

Допускам, че подобен модел е бил част от миналото ви, който е останал като отпечатък в живота ви и вие преповтаряте -сякаш търсите именно такива връзки, в които ще бъдете отхвърлена.
От това хем ви боли, хем сякаш си доказвате, че не заслужавате любов.
Когато дадете нужната любов на вас самата, нещата ще се подредят.Тогава естествено ще дойдат и удоволствията -от секса, от контакта.
Започнете с малки крачки, първо спрете да бъдете така критична към действията си,  практикувайте състрадание към себе си.
Запомнете, че първо трябва да намерим спокойствието Вътре!

Желая ви успех!🍀

Благодаря за отговора! Може ли да ми кажете по-конкретно какво означава да изградя връзка със себе си? Това за проявата на състрадание го разбирам, но аз активно се опитвам от доста време насам да променя живота си и да се развивам като личност, като посещавам различни курсове и т.н. Но не разбирам защо любовта към себе си трябва да е свързана непременно с постижения. Навсякъде се говори само за тази любов към себе си, но аз наистина не разбирам що за чудо е това. Според мен всеки от нас обича себе си на някакво първично ниво, което не може да се изкорени. Какво точно означава да имаш връзка със себе си?

Здравейте,и преди съм писала става въпрос за дете на 6 х ниска самооценка,не си изказва мнението,всички ми казваха потърсете психолог ще с е оправи Еми уви след даване на един куп пари резултат няма,освен че се твърди Еми то си е такова детето,аз не мога ли да направя нещо такаче да изкаже мнение да не се тревожи от хората,да и повишим самооценката ми писна ми да чувам Еми то си е такова затворен тип характер,тя е много добро дете,пасивно срамежливо всичко събрано в нея,но в живота такива деца ги мачкат за съжаление това ми в наблюдението, скоро ще тръгне на училище и няма да сума кой да я защити както и да изкаже мнението си,моля дай съвет как да действаме

Здравейте Ива,

Майка съм на две деца. Давам малко предистория.
Първото ми дете вдигаше необясними температура и има два гърча.
По това време 1 година обикаля ме болниците из България за да търсим проблема. Сега да чукам на дърво е добре. Имаме бебе на 5 месеца.
И сега по същество.
Мисля, че ми остана травма преживяното с първото дете. Освен, че отключих и някои неврологични проблеми (които се отключват само когато го усетя, че е с температура).
Когато са болни изпитвам сила тревожност, толкова се втурачвам в симптомите им, че чак си въобразявам, че нещо ще се случи или се влошава.
Просто се превърнах в хипоходрик.
Мисля само негативни сценарии какво може на се случи.
В същия ден в които те роди второто дете съвсем леко друга кола удари моята, като аз много се изплаших и разбира се взех, че родих същия ден. От тогава имам панически страх от шофиране, возене и всичко свързано с коли, било то и да се движат около мен. Постоянно ми минават мисли как някои ще ме удари или ще ми изкочи на тротоара. Карам и ке возя със страшен страх.
Започвам да се страхувам от всяка опасност било то гръмотевична буря до това докато детето тича да не си разбие нещо някъде.
Въобще не се чувствам добре по-този начин и не знам какво ми става.
Преди децата или поне преди да се случи това с първото ми дете, бях над нещата и въобще не се трогвах от каквото и да е.
Ще се радвам да чуя мнението ви!

Здравейте, г-жо Янчева.
Пише ви жена на 23г. Имам проблем с това че съм супер скучна като личност, трудно ми е да общувам с хората, чувствам че не знам нищо по-задълбочено по никакви теми, нямам никакво чувство за хумор и съответно на хората виждам че им е скучно с мен. Още като малка бях доста затворена, израснала съм в малко градче, нямаше с кого да си играя в квартала и прекарвах повече време само с родителите си. Като отидох да уча в по-голям град мислех че малко съм се променила и съм станала по-общителна, защото си намерих приятели там, но всъщност не беше така - не ми се чуваше гласа сред голяма компания от хора, не изказвах мнение. Също, не мога да кажа че имам някакви хобита, обожавам да слушам музика и да се разхождам сред природата, но това не са някакви отличителни хобита. Например, последните 5-6 години не съм подхващала да чета книга, да правя нещо интересно, нито да уча нещо по-задълбочено извън програмата в университета. Буквално съм си губила времето.. покрай ковид пандемията съвсем се бях отпуснала - живеех пак при родителите си, водейки монотонен режим, не се събирах с хора, висях си на телефона с часове, без да правя нищо смислено.. известно време се борих и с паник атаки.. Иначе завърших университет с много добър успех, винаги съм била примерна и прилежна, стремях се към високи оценки. Но буквално главата ми е празна в момента , и всичко което някога съм чела и учила, не го знам задълбочено, дори не мога да започна убедително да говоря по никаква тема.
Та да обясня и защо пиша този пост.. от няколко месеца съм обвързана, и може би е лесно да се досетите че е първата ми връзка. Приятелят ми е страхотен във всяко отношение, но аз не се чувствам добре на моменти и знам че проблемът е само и единствено в мен. Приятелят ми е точно обратното на мен - той се интересува от много неща (филми, книги, видео игри, технологии и т.н), знае много, неговите приятели са с чувство за хумор и с всякакви хобита и интереси. Той е супер мил и грижовен към мен и ме прие такава по-задръстена. Но когато сме с приятелите му, аз съм си скучна и мълчалива, той си говори с тях, на мен не ми се чува гласа и смятам че това ще е потенциален проблем за в бъдеще. В началото си мислех че е защото се притеснявам от компанията му, но не - всичко е защото аз нямам с какво да допринеса към разговора. Всички те са готини, но когато сме с тях аз искам да потъна в земята защото не съм на тяхното ниво, и дори нямам какво интересно да им кажа за себе си защото просто няма такова.. и съм сигурна че те си мислят че съм скучна и не съм подходяща за него. И сега съм в положение в което не знам дори как да променя това, не знам откъде да започна.. Не мога да изчета всички книги и да изгледам всички филми които те знаят и обсъждат, не им разбирам шегите, не знам за какво да си говоря с тях. Вече и като сме само двамата с него сякаш започва да се получава така, не си говорим за супер интересните теми и 1-2 пъти ми е намеквал да се мотивирам да правя нещо, предлага ми сериали, филми и книги, пита ме дали ги знам, отговора е винаги "не". Не мога да се понасям че съм толкова задръстена, съответно се сравнявам с приятелите му. Започвам да мисля как не знам откъде да започна и просто се паникьосвам, мислейки как в един момент може да му доскучее с мен и да скъсаме. И не, в случая не искам да се променям заради него, искам промяната заради себе си. Искам да стана по-забавна, с по-голямо самочувствие, по-решителна, по-умна и интересна и да не отегчавам останалите с присъствието си.
Извинявам се за дългия пост, просто наистина имам нужда от съвет..

Здравейте,повръщам от силна тревожност пробвала.съм какво ли не, ами не успях за си помогна, какво бихте ме посъветвали?