Чета "Само да вметна"- автобиографична, на Уди Алън. Много обемна, но много честно написана. Винаги съм го харесвала, но не знаех , че и той е прописал за себе си. Знаех само, че е женен за Миа Фароу, но се оказа, че нищо не сам знаела. С много хумор и самоирония е написана, чете се леко и с постоянна усмивка.
- Публикувана: 18 апр. 2022, 10:54 ч.
- Последно мнение: 30 май 2022, 09:11 ч.
В момента чета ... 76
Благодаря за темата, Миж! 
Нямам много време за форума, но пък отметнах част от заглавията, които бях набелязала.
“Гробът на сестра ми” Робърт Дъгони 4/5* - държа ме в напрежение и определено ми хареса, особено частта в съда. А българското издание е много красиво - корица, шрифт, хартия
“Неонови богове” на Кейти Робърт и “A touch of darkness” на Scarlett St. Clair 3/5* и на двете - беше ми много забавно да чета тези еротично-митологични истории, стават за бягство от реалността, но ако търсите дълбочина и пълнокръвни персонажи, спокойно може да си ги спестите.
Прочетох и четирите книги от поредицата “Кръв и пепел” на Дж. Л. Арментраут (да, спя по 3 часа на нощ, а сега съм изпаднала и в лека абстиненция
) последната я четох на английски и успях да се свържа още по-добре с персонажите и историята. Влюбената съм в света, както и в героите, така че 5/5* 
Започвам “Били Съмърс” на Стивън Кинг.
Нямам много време за форума, но пък отметнах част от заглавията, които бях набелязала.
“Гробът на сестра ми” Робърт Дъгони 4/5* - държа ме в напрежение и определено ми хареса, особено частта в съда. А българското издание е много красиво - корица, шрифт, хартия
“Неонови богове” на Кейти Робърт и “A touch of darkness” на Scarlett St. Clair 3/5* и на двете - беше ми много забавно да чета тези еротично-митологични истории, стават за бягство от реалността, но ако търсите дълбочина и пълнокръвни персонажи, спокойно може да си ги спестите.
Прочетох и четирите книги от поредицата “Кръв и пепел” на Дж. Л. Арментраут (да, спя по 3 часа на нощ, а сега съм изпаднала и в лека абстиненция
) последната я четох на английски и успях да се свържа още по-добре с персонажите и историята. Влюбената съм в света, както и в героите, така че 5/5* Скрит текст:
В поредицата има еротичен елемент - в първата книга е поносимо, в следващите части някои сцени са излишни, а четвъртата направо ми разби сърцето, но ще видим как ще се развие действието. Като изключа това, авторката има много приятно чувство за хумор и страхотно се забавлявах, дори в напрегнати моменти.
Започвам “Били Съмърс” на Стивън Кинг.
Благодаря за новата тема, Mijjj! 🌹
Завърших "Камък, ножица, хартия", почти не можах да се откъсна от нея, хайде още една глава, само още една и още една... 🤣
Държа ме в напрежение до края. 5* от мен!
Започвам "Момчетата Бърджес" - Елизабет Страут. 🤗
Завърших "Камък, ножица, хартия", почти не можах да се откъсна от нея, хайде още една глава, само още една и още една... 🤣
Държа ме в напрежение до края. 5* от мен!
Скрит текст:
Някой беше писал, че Робин нямала пари, затова живеела в тази запусната къщичка. Ако е пишело нещо такова, аз съм го пропуснала. Мисля, че други са причините, поради които е водела такъв живот.
Започвам "Момчетата Бърджес" - Елизабет Страут. 🤗
Аз приключих Зовът на кукувицата и ми хареса много. Сега бих предпочела да сменя малко и ще започна нещо различно. Междувременно чета история защото се моткаме по музеи. Когато видя нещо , за което не съм чувала историята или не съм сигурна , търся информация и прочитам.
И много намалих четенето на новини , защото страшно ме дразнят.
И много намалих четенето на новини , защото страшно ме дразнят.
Напоследък се замислих, че много ми се чете художествен роман, в който действието се развива в Индия.
Можете ли да ме препоръчате такива?
Можете ли да ме препоръчате такива?
Автор: Шилпи Сомая Гоуда
Аз харесвам "Крехко равновесие", но не смея с лека ръка да я препоръчвам.
"Синдромът на куклата" - не знам как точно да го определя. Разказва се за един странен кукловод и още по-странната му жена, която май страда от шизофрения и тяхната връзка. Още съм съвсем в началото и не мога много да разбера какво се случва.
"Синдромът на куклата" - не знам как точно да го определя. Разказва се за един странен кукловод и още по-странната му жена, която май страда от шизофрения и тяхната връзка. Още съм съвсем в началото и не мога много да разбера какво се случва.
Аз харесвам "Крехко равновесие", но не смея с лека ръка да я препоръчвам.
Аз също. "Крехко равновесие" не е за всеки.
Аз открих голяма дълбочина в романа, други читатели са отблъснати от мизерията, мръсотията и бруталните сцени...
Иначе за романи, ситуирани в Индия, мога да пиша много ....
Една от най-силните книги, които съм чела за Индия е "Богът на дребните неща" на Арундати Рой. Великолепен роман в извънземния превод на български на Леда Милева
Към силните книги , които много са ме впечатлили мога да добавя: "Оризовата майка" , "Атлас на невъзможния копнеж" пак на Арундати Рой, всички романи и разкази на Джумпа Лахири, "Децата от Бхут Базар", "Родена да умре" , "Какво помни тялото" ..
След като вече прочетох “Les Soeurs de Montmorts” (“Сестрите от Монмор(Планината на мъртвите)”) на Жером Лубри мога вече да кажа, че ми харесаха много повече от “Тайните убежища” (която четох миналата година и ме беше изумила с финала си)!
Заради това, въпреки очакванията ми относно подхода на автора, финалът разби на пух и прах предположенията ми, след неколкократните обрати в историята, като малко преди финала изненадата беше достатъчно добра, но това не стигаше - след това на 180 градуса се обърна отново, за да ме остави накрая с различното впечатление - ако след “Тайните убежища”, независимо от изненадата на финала, следваше едно тягосно чувство, то тук за мен беше точно обратното.
Пожелавам ви да имате възможността да я прочетете- дано бъде издадена и на български език, а който има възможност да я прочете в оригинал - препоръчвам с две ръце! Още повече, че има на места заигравки с думите, които при превода биха се изгубили. Включително и в заглавието - Монмор, името на планината - “Планината на мъртвите”.
Не отричам, че на моменти и тук историята беше доста тежка и натоварваща, но не липсваха и умело вмъкнати с тънко чувство за хумор моменти.
Ужасен манипулатор е Жером Лубри, но това само може да ме мотивира да прочета нещо по темата и най-накрая да погледна и книгата на Хенрик Фексеус - The Art of Reading Minds: How to Understand and Influence Others Without Them Noticing.
P.s. Тъй като тази сутрин валяха снежинки, слагам и един цитат от тази последна книга на Лубри:
Заради това, въпреки очакванията ми относно подхода на автора, финалът разби на пух и прах предположенията ми, след неколкократните обрати в историята, като малко преди финала изненадата беше достатъчно добра, но това не стигаше - след това на 180 градуса се обърна отново, за да ме остави накрая с различното впечатление - ако след “Тайните убежища”, независимо от изненадата на финала, следваше едно тягосно чувство, то тук за мен беше точно обратното.
Пожелавам ви да имате възможността да я прочетете- дано бъде издадена и на български език, а който има възможност да я прочете в оригинал - препоръчвам с две ръце! Още повече, че има на места заигравки с думите, които при превода биха се изгубили. Включително и в заглавието - Монмор, името на планината - “Планината на мъртвите”.
Не отричам, че на моменти и тук историята беше доста тежка и натоварваща, но не липсваха и умело вмъкнати с тънко чувство за хумор моменти.
Ужасен манипулатор е Жером Лубри, но това само може да ме мотивира да прочета нещо по темата и най-накрая да погледна и книгата на Хенрик Фексеус - The Art of Reading Minds: How to Understand and Influence Others Without Them Noticing.
P.s. Тъй като тази сутрин валяха снежинки, слагам и един цитат от тази последна книга на Лубри:
Скрит текст:
“ De là est née la fameuse expression des Montmortois, qui définit qu’un sujet n’est pas assez important pour qu’on y prête attention : ce n’est que flocon de neige.”
“ От там се роди прословутата фраза на местните селяни, която казва, че дадена тема не е достатъчно важна, за да й се обърне внимание: “това е само снежинка”.
Погледах сега и ревютата в ГР- и други читатели са така изключително изненадани (да не кажа в почти всички ревюта, вкл.читатели с прочетена поне една друга негова книга) като мен от финала.
“ От там се роди прословутата фраза на местните селяни, която казва, че дадена тема не е достатъчно важна, за да й се обърне внимание: “това е само снежинка”.
Погледах сега и ревютата в ГР- и други читатели са така изключително изненадани (да не кажа в почти всички ревюта, вкл.читатели с прочетена поне една друга негова книга) като мен от финала.
. 