Трите ми деца са в една стая. Живеем натясно, но не мога да си представя някой от тях да го нямаше. Те са моята най-голяма любов. А и с баща им сме разделени, така че и в тази сфера мога да споделя опит:) И работя разбира се, иначе няма как, но за мен си е необходимост да си имам мой собствен живот, извън дома.
сподели, сподели
съжалявам, че така се е получило, но пък дано е за добре.И аз съм в развод от вече почти 2 години. Много е трудно и се плаша сама как ще се справям. Работя. Дай Боже, шефът да е доволен и да си работя във фирмата възможно най-дълго време.
Ти как се справяш? Има ли някой, който да ти помага с децата? Имаш ли някаква подкрепа или не? А нов партньор?
(извинявай, ако е твърде лично)
За подсигуряване от мъж, въобще не мога и да се надявам. Искрено завиждам на жените, които имат всякаква подкрепа от мъжете им - морална и материална. Не съм силна, а трябва.
