Добро утро!
Днес и утре има представления от 17 часа.
Надявам се, че Берг ще се чувства вече по-спокойна.
Макар че сценичната треска никога не отминава напълно.
Хубаво е, че представленията през уикенда са с по-ранен час. Ако има снимки и клипчета, ще се появят в по-нормално време, а не след полунощ, както беше в четвъртък.
Дори не мога да си представя мащаба на усилието и напрежението. Книжката с пиесата е 60 страници дребен шрифт. Всичко това трябва да се научи и да ти е постоянно в главата. Ако нещо се обърка, няма друг колега на сцената, който да спаси положението. Три месеца репетиции. Всеки ден повтаряш едни и същи думи, отиграваш едни и същи жестове, сцени. Да не говорим пък, когато застанеш сам срещу хората пред теб по време на представлението. Изключително трудолюбива, упорита и дисциплинирана е Берг. Страшно мотивиращо и вдъхновяващо ми действа, защото аз самата не издържам на големи натоварвания и не обичам да работя като вол. Но като я гледам нея, си казвам "Я се стегни!"
Пиесата е изключително подходяща за Берг.
Идеална за жена и майка с нейната чувствителност.
Бях сигурна, че ако бъде поставена на сцена талантливо, реакциите ще са точно такива, каквито прочетохме вчера.
Един човек беше написал "Не помня последните 10 минути". Наистина финалът е много жесток, тъжен, направо брутален. Но понеже авторът е англичанин няма ревове, виене, тръшкане, късане на ризи като в турските сериали. Най-голямата възможна болка за една майка трябва да бъде показана по-друг, а не по този директен начин. Сърцето ти да кърви, а да не плачеш, да си яростен, а да не крещиш, да страдаш, но да не се самосъжаляваш, да изгубиш всякакъв смисъл, но да продължиш да живееш. Да носиш болката си с достойнство. Да останеш щедър към живота, който е бил безмилостен към теб.