Имало едно време в Чукурова | ВВ, Кьосем - исторически и костюмни драми №9

Чудесни постове!

Дана, твоите особено много успяват да "кажат" това, което ми е в главата по темата.  

Момичета имам един въпрос за  Хюрем? Аз ли изтървах някоя серия незнам, но какво стана с принцесата, която затвориха в пералното. После по този въпрос само чух султана да казва, че нищо не ставало без негово знание, че е занимала да се моли за греховете си...
п.п сега го гледам на 2 сезон съм, дълго му се чудих, че преди това изгледах Кюсем и много тежък ми дойде, ама Хюрем си е приказка, повече ми харесва, благодаря, че тук ме навихте да го гледам:)

Привет,

Зарани, Пепелче

yasmina ако не се лъжа (моля, да ме поправите, момичета, ако съм в грешка) Хюррем нареди да я убият и после я хвърлиха в морето заедно със слугинята й. Нямаше никакви улики, нито някой проговори. Сюлейман, естествено, противно на това, което твърди, че нищо не става без негово знание, реши да даде това обяснение, защото не знаеше какво се е случило, може да е подозирал, но само до там...Горкият, дано си е вярвал, като е мислел, че знае за всичко...само, ако можеше да предположи какво се върши зад гърба му и как го водят за носа често пъти. Знаел бил ...та той нямаше представа за повечето интриги.

Здравейте! 
Благодаря за споделеното!
Да се отчета и аз, че да се успокоя.
Оказах се май в ролята на защитник на анадолските мъже?
Това е голям майтап за мен.

Ирина, по въпроса добра или лоша е Хюнкяр:
Намирам нещо общо между нея и тези от кухнята на имението.
Хюнкяр е добра, грижовна и др. положителни неща дотогава, докато в нея не заговори традицията.
Моделът, който тя използва за мислене и действия при бездетство и ние не одобряваме, е традиционен, той не е измислен от нея.
Затова въпрос е доколко тя лично трябва да бъде преценявана чрез него.
За мен тя е по-скоро добра, но много увредена от старите разбирания, към които се придържа, с което е вредна пък за другите.
А тези в кухнята бяха в началото добри, но в момента, в който почустваха интереса и мястото си застрашени, станаха лоши.
Техният проблем пък е, че си знаят ниския таван на възможностите и затова ги е страх от конкуренция.

Дана, Зюлейха има свои отделни отношения с Демир, не всичко минава през Хюнкяр.
Тя му разказа за нощта на убийството още при завръщането му наскоро след ареста. В този момент Хюнкяр още не беше говорила с нея по този въпрос. Това беше един много задушевен разговор, в който Демир и каза, че отива в Истанбул и ще наеме адвокат; ще работи с всички сили за освобождението на Йълмаз; каза, че одобрява това, което е направил, когато е станало неволното убийство и че той също би постъпил така. Прегърна я.  Настани я в стаята на баба си. По-късно се сбогува с нея. Тя много добре знае защо той прави това. Разговорът край реката беше моментът, в който тя трябваше да отговори на неговата вълна и да каже истината. Тук няма никакво влияние и натиск от Хюнкяр. Нали версията за брата и сестрата беше, за да не влезе Йълмаз в затвора? Но сега той е в затвора и тази версия не е нужна. Сега тази версия „говори“ на Демир: тя е свободно момиче и продължава да го държи в заблуждение. Потвърждението на тази версия от Зюлейха при връщането на Демир от Истанбул е вече под влияние на Хюнкяр. Но за нейната намеса има и друго. Проблемът на Зюлейха не е само Йълмаз, а и бременността, която тик-така. Влиянието на Хюнкяр до завръщането на Демир от Холандия е в това, че тя пое някакъв вид закрила над тази бременност.
Затова, според мен, решението да продължава да крие истината за Зюлейха си беше първоначално нейно, а после към това се прибави и ролята на Хюнкяр. Но и в двата случая тя използва чувствата на Демир. А ги използва, защото позволява той да прави нещо за нея, но тя не отговаря и няма намерение да отговори на тези чувства, а не му казва това. Тя чу и думите на Хюнкяр: „...ще го направи, защото те обича.“
Демир е заявил чувствата си още с „Искам да останеш тук с мен.“ , той не прави нищо скрито. 
Докато Зюлейха крие чувствата си към Йълмаз, като „сестра“ подвежда Демир и той продължава да се влюбва в нея.
А тя не отказва неговата помощ за Йълмаз.

Демир не прекратява кореспонденцията, за да флиртува със Зюлейха. Той прави това едновременно с решението за брак с нея, което привежда в действие. Кой мъж би искал бъдещата му жена да има тайна връзка с друг? А тяхната е тайна, защото истинският и характер е скрит под маска. И тук без да бъде питана „Ще се омъжиш ли за мен?“, което не е подходящо за случая, защото отговорът е ясен, Зюлейха не е притисната в ъгъла и оставена без възможност да направи друго. Тя може да разкаже на Демир истината и да откаже брака, напр. на тази вечеря. Но тя сама избира да се омъжи за Демир. По-точно избира да спаси Йълмаз и тяхното дете, а бракът в този момент за нея е средство. Само че трудно понася, и това е разбираемо, този труден избор. Но изборът тя прави по пътя към Йълмаз. Докато Демир и предлага път към него. Оставена и е възможност да не се омъжи; да пробва дали Демир би им помогнал, ако знае истината;  и крайната - да се върне в Истанбул и може да си възстанови кореспонденцията с Йълмаз. Този брак аз виждам като нейна защита: да не е сама, напр. 15 год., и да бъде приютено детето в семейство. В този брак Демир не може да предвиди друго за Йълмаз, освен освобождението (това е достойно за уважение, Демир би могъл да го остави да изгние в затвора, а той се погрижи да му се подобрят условията), той няма място повече до Зюлейха. Какво да го убеждава и какво да си говорят, за каква честна борба  може да става дума, когато той предлага на Зюлейха мястото на съпруга до себе си. 
За мен Демир действа умно и адекватно, за да постигне своите цели.
Но – своите цели, нейните са други.

Поведението на Демир за мен дотук е чисто, защото той открито казва какво иска и го следва.
Докато Зюлейха влиза и в брака с Демир като сестра на Йълмаз  „под було“, скриващо любовната и връзка и детето от нея.

За сцената на влюбването на гарата:
Не разбирам дали е „правилно“ само това мъжко поведение, при което тези нещастници се влюбват само в жени в състояние на молитва.  Демир е нормален мъж, който улавя красотата и еротиката, идващи от една красива жена. Той на нея нищо не и прави. Запазва този миг за себе си. Какво лошо има в това?

Хубав ден на всички!

Нищо лошо.  
Но Дана в случая има предвид, поне и аз така разбирам нещата, че тази сцена ще играе важна роля за чувствата на Демир. Плътското му желание към нея ще е водещо. На полето тя пак размяташе коси и той отново я "изпи" с поглед. По-натам разбрахме, вече от самия него, че е влюбен. "Може ли човек да се влюби от пръв поглед?", не попита ли така приятели си. Ами не, не може, според мен. Чрез първия поглед се влюбваш във външния вид, но не и в човека. Демир видя Зюлейха, той се захласна по нея, тя остана в съзнанието му, но за мен тя за него продължава да е повече като скъпа вещ, която си е харесал в магазина и на всяка цена иска да получи. Прави, струва и накрая си я получи.

Иначе самата сцена беше много красиво заснета.  

Ще се промени Зюлейха, няма начин, труден живот я чака. Но мисля, че у нея все ще има частица, при това не малка, и от момичето, което е била преди да с омъжи за Демир.
Лоша промяна у нея очаквам единствено спрямо "аристократките" от кухнята
Лучия, как ти хрумна това определение, баш на място е  

Ваня , според мене З. е точно притисната в ъгъла, в пълна безизходица.
И без това живееха в постоянен страх, а сега е бременна, напълно сама - без подкрепа на близък човек, без пари (което никак не е маловажно) и под натиск.
Едва ли в тази ситуация може да си прави тънки сметки какви ползи ще извлече от брака с Демир.
Тя по- скоро е един напълно отчаян човек, за което говори и опита ѝ за самоубийство.
Но иначе мисля, че е смело момиче и като се съвземе, очаквам да видя една борбена Зюлейха.

А за Демир не съм оптимистка вече, а как ми хареса този мъж в началото.

Все се каня да ви питам- Й. ли се опитват да обесят във фрага?
Дали не е поръчка на Демир бей? 
Или не съм гледала внимателно.

Здравейте ,

Зарани много правилно си ме разбрала! Даже го обясни по-добре, отколкото аз бих се опитала да изясня писанията си по този въпрос! Благодаря!
Ваня Нищо лошо, разбира се, няма. Не казвам кое мъжко поведение е правилно и кое не; нито кое влюбване е правилно и кое не. НО...от малкото турски сериали, които съм гледала влюбването от пръв поглед бе поставено по малко по-различен начин...набляга се да речем на усмивката на момичето, смехът й или нуждата й от помощ и т.н.  Тук видях малко по-различен подход на самите сценаристи и режисьор и се замислих за себе си, дали не е подсказка. Иначе нищо лошо! Просто усетих различния подход и това ми направи впечатление като заявка за по-нататъшно развитие на ситуацията около това влюбване.
Това е много точно казано, това усещам и аз...така чувствам в момента отношението на Демир към Зюлейха.
Съгласна съм, че иначе сцената беше прекрасно заснета.



Относно действията на Демир и честната "игра". Ние не знаем, какво са си говорили Демир и Йълмаз и имат ли някакви договорки, за това сега не мога да говоря с голяма увереност, но под честна игра имам предвид Йълмаз да разбере от самия Демир за намеренията му към Зюлейха и да не си прави труда да пише разни писма, които ще бъдат крити от Демир, а той - Йълмаз да линее заради липсата на отговор.
Т.е. Демир, ако е решил да помага на Йълмаз, то то е защото вярва в невинността му, защото би постъпил по същия начин и заради своя сестра и заради своя годеница, това няма значение. Има насилник, има спасител, а това коя е жената, каква е, няма значение...постъпката е въпрос на принцип. Ако Демир реши да остави Йълмаз да гние в затвора в лоши условия или да остави да го обесят, добре, но трябва да има смелостта да каже това на Зюлейха и да приеме риска, че тя ще си тръгне. Странно ми е това двойнствено поведение и влизане в "игра"...не виждам каква е точно е целта, освен да преспи със Зюлейха. Не виждам какъв е проблема да каже на Зюлейха това, което знае и което подозира - пак ще има брак, пак ще има брачна нощ, пак Зюлейха ще е нещастна, единствено няма да е длъжна да ляга в леглото му, ако той изрази подозренията си и я притисне да сподели всичко. Ще видим първата брачна нощ и тогава ще ми е по-ясно, за да коментирам.
Нейните действия са ми по-понятни. Да, тя можеше да каже истината, но тя има страшно много какво да губи и в този момент не й е било да разсъждава върху чувствата на Демир. Да не забравяме, че всъщност Йълмаз е в затвора заради нея, заради случката с нея...това си мисли тя и е споделяла многократно - "...аз ни докарах до това положение. Аз съм виновна..." Ако имаха пари да наемат читав адвокат или ако майстора можеше да им помогне, тя нямаше да се подлага на това, но за съжаление помощта на Демир е от основна необходимост за Йълмаз и всяко кривване от предварителната история би могло да разклати решението на Демир за помощ.
Не знам, но лично аз не виждам в действията на Зюлейха използване на чувствата на Демир...защото Демир знае вече доста неща, но си мълчи; не мисля, че Демир действа чисто и почтено защото използва разтоянието между Йълмаз и Зюлейха, използва уязвимостта им и липсата им на средства и връзки.
Добре е да има разномислие...ще си водим диспути

Пепелче и аз също мисля като теб! Зюлейха е не само притисната в ъгъла, но и в тотален шок. Липсата на пари, връзки, странична подкрепа и бързото развитие на събитията я поставиха в голям капан и тя не може да мисли адекватно, още по-малко да си прави тънки сметки да се възползва от чувствата на Демир бей. Лично аз съм на мнение, че ако някой външен човек й беше подал ръка или ако можеше да помогне, тя би избягала от Чукурова без да погледне назад. Да, може да иде в Истанбул и да шие и да се грижи за себе си и за детето, но Йълмаз??? Ами, нека не забравяме и братята и подчинените на лихваря...те имат пари и власт, искат кръв.
За бесилката - да, Йълмаз бесят във фрага, но не се знае, дали това не е кошмар на Зюлейха или кошмар на самия Йълмаз.

+1, дето се вика 

Да, него.
Но аз все още смятам, че това е в съзнанието на Зюлейха, докато е във водата.
Може би осъзнава подсъзнателно (ако е възможно подобно нещо  ), че самоубийството й не е решение, Йълмаз пак би загубил живота си.

А да, малко на сън прилича, наистина, ама няма да се изненадам, ако е поръчково.
Даже може и Хюнкяр да го е измислила, вече всичко очаквам от нея.

                           
Тука стана много горещо. Отговарям на всички, защото говорите еднакво.

Много неща аз не ги мисля по този начин, затова и цялото разбирам по друг начин.
Разбирам, че плътското мислите за негативно. За мен не е така. Още повече, че сме в земеделски район, главният герой е земеделец и вече съм казвала по този въпрос. Как започва една връзка, това всеки път е различно. Един се влюбва от пръв поглед, друг разбира, че е влюбен след години. Но аз не знам каква е връзката и дали има такава между начина на влюбване и характера на връзката нататък.
Разбирам какво казва Дана, няма нужда от обяснение. Но какъв ще бъде нататък Демир е свободна презумпция. Героят досега е казал, че иска всичко от нея: душа, тяло, любовта и...Това не означва плътско, а всичко.

Някак си клоните непрекъснато към историята на Зюлейха и Йълмаз. Но важна е и гледната точка на Демир. Той каква вина носи за тяхната злощастна история? Никаква? Напротив, сега, когато най-сетне и той разбира каква е истинската история (казвам най-сетне, защото той е влюбен, пък не знае, че тя обича друг), той и предлага брак. Това е голям риск за него след като евнтуално е разбрал историята. Ако той се интересуваше плътски от нея, той щеше да я натисне в някой ъгъл и да и постави условие, че само така той ще помогне на Йълмаз. Той и предлага почтен изход от положението с голям негатив за себе си.  Ние не знаем какво за Демир в този момент влючва този негатив: но вече е почти сигурно, че той знае, че тя обича друг – видно и от думите, че сега не го обича, но някога – той така мисли, ще го заобича, от произхода и – такова неравенство не е прието там, от това, че не я познава достатъчно, а той би искал, но те не са имали време, а сега ситуацията предполага бързо действие. Отделно ние знаем, че тя идва при него с дете от Йълмаз и намерения за продължение на връзката си с него. Така, че аз мисля, че Демир не я притиска, той и дава изход. Той за нея в момента не е добър, защото тя обича Йълмаз, но ако тя не приеме предложението на Демир, остава никъде.
Всеки от двамата, и Демир, и Зюлейха  влиза в този брак със своя цел и жертва нещо за нея.   

Да, вярно е, че ние не знаем още какво са си говорили Демир и Йълмаз в затвора. Впуснахме се доста предварително в много разсъждения и нататък трябва да гледаме внимателно, защото трябва да води това, което показват, а не това, което вече сме си измислили.

Зюлейха ще се вземе в ръце. Ще стане господарка на чифлика тя. Тогава ще им разкаже играта. Хюнкяр все някога ще стане като майка си. Другите да му мислят.

Извинявай.  
Тръгнах да пиша, не защото ти не си го разбрала (не съм си го и помисляла това), а защото исках да защитя тази гледна точка.

Харесвам повече тяхната история, да така е, но това не означава, че омаловажавам виждането на Демир. Просто на мен то не ми харесва.


Дана,

Зарани благодаря!
Ваня и аз те разбирам много добре, особено с твоя прекрасен начин на писане...и съм съгласна, но нещо ме гложди и не мога да приема за себе си твоите логични аргументи все още.
За мен, Демир не би я притиснал в ъгъла, за да я изнудва, по простата причина, че това не е заложено в образа му и иначе не би се различавал много от лихваря, който се опита да я изнасили. Ако беше такъв тип човек, нямаше да се съгласи и да потвърди, че би постъпил по същия начин като Йълмаз. Естествено, той й предложи почтен изход от ситуацията. Но не винаги предложението за почтен изход от дадена ситуация е правено чистосърдечно и без премисляне за ползите на този, който предлага.
Тук са нашите различия, защото аз не мисля, че Демир влиза в този брак с негатив за себе си. Дори, напротив! Първо - да, Зюлейха обича друг...но този друг е в затвора и ще бъде в затвора с години...за това време я камилата я камиларя; за това време самият Демир може да направи изключително много неща, за да я спечели, може да направи много стъпки в най-различни посоки...времето ще работи за него и той ще има достатъчно възможности да лавира и да измисля планове, както и да ги следва. Зюлейха и Йълмаз нямат връзка помежду си...нито се виждат, нито се чуват, а кореспонденцията между тях преминава през Демир (посредством връзки в затвора и това, че е господар на имота, където биха пристигнали писмата)...той може да компрометира съдържанието, може да не достигнат до получателя си, може и самият Демир да подхвърля това- онова на Зюлейха, може подставени лица-затворници да подхвърлят информация (невярна или изкривена или дори вряна но с определени окраски) на Йълмаз и да го озлобяват, да го настройват срещу Зюлейха; самият Демир може в разговори с Йълмаз да "изпусне" това-онова по своя преценка, да поизлъже малко, да преиначи друго и т.н. Тоест, това, че Зюлейха сега обича Йълмаз е спънка, голяма, но не и непреодолима, при условие, че Йълмаз е далече, затворен е, нямат връзка помежду си, а Демир е до нея...Демир ще бъде всеки ден до Зюлейха, а не Йълмаз. Нека не забравяме приказката - "очи, които не се виждат, се забравят". Демир много добре го знае това, знае, че може да наклони везните в своя полза, стига любимият да си стои в затвора и да нямат връзка помежду си.
Второ, детето...ами и самият Демир може би има съмнения за своята бездетност, така че едно дете би било само плюс за него. Че е детето на Йълмаз...ами нали той - Демир е съпругът, той е имал брачна нощ...той ще се събужда всяка сутрин до Зюлейха, той ще отгледа детето като свое, детето ще се привърже към него, него ще нарича - "татко" ...кога точно след сумати години, когато излезе Йълмаз от затвора и детето е на 15-20 години ще тръгне да нарича човек, когото не познава и който не го е възпитавал - "тате"...ами трудно-много трудно. Йълмаз ще е биологичният баща, но детето ще е отгледано от Демир - това е важно, не е за подценяване и Демир го знае.
Трето - Какво може да предложи бивш затворник Йълмаз, безпаричен и изтормозен на една вече свикнала с господарското положение жена и едно отраснало дете...говорим за 15-20 години, каквото е наказанието на Йълмаз, ако не е смърт. Демир това го знае. Не става въпрос за година-две, а за за дълъг период от време. Поне до сега такава е информацията на Демир и за това той си прави някои сметки и то си ги прави  много точно и добре.
Друго - Зюлейха и да има намерение да продължи връзката си с Йълмаз...кога ще стане това...пак ще напиша...след много-много години (според това, което знаят и очакват). Именно тук е, за мен, "ключът" от палатката - годините, които се предполага, че Йълмаз ще прекара в затвора. Тези години ще дадат време на Демир, време да спечели Зюлейха, време да направи "свое" детето на Йълмаз, чрез добро бащинство.
Всичко това ми дава основания да смятам, че Демир не влиза в този брак с негативи, а дори напротив...много добре си е направил сметката, имал е време да помисли и да си състави план...негов си план! Така че, не го съжалявам аз Демир.


Много си права! За това, запазваме позиции и гледаме нататък в очакване. Радвам се на хубавите ни приятелски дискусии!

В "Тополчице моя" беше така. Само, че там, ако не съм забравила, любимия ѝ я заряза, а тя с неговото дете остана при другия, който ѝ даде любов. Бившият ѝ се опита да отвлече сина им, но детето знаеше за баща осиновителя си. А жената остана с осиновителя на сина си.