Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 371

Да ви кажа аз какво правя. От известно време не ходя на работа( но това скоро ще се промени),като си свърша задачите за деня съм на компютъра и между темата ни за Енгин и "КВФ", намерих две теми за Истанбул, в които записаните момичета много често посещават Турция, а в едната има две момичета, които живеят в Истанбул и дават, а и има доста полезна информация. Та аз съм се забила в истанбулските теми и чета като луда. Извадила съм си карта на града и с мишчицата  обикалям местата където съм била, а и откривам още много, много интересни места, които съм решила да посетя следващия път, когато отида в Истанбул.
Защото за мен този град е магия и видял ли си го един път, няма как да не се върнеш и втори, и трети път. И мисля, че всеки път ще ти се струва различен. Хората са толкова дружелюбни, особено, когато разбраха, че сме българи(аз баш ме няма по езиците, от турския поназнайвам някоя дума, която съм прихванала от
сериалите, а английски бъкел не знам), те започваха да говорят с нас на български, не колкото нас, но колкото да се разберем. В колкото магазини влязохме, такова посрещане ни правеха и много обичат да ни казват "комшо", свалят всичко от рафтовете и започват да ти предлагат. Ние естествено не купувахме от навсякъде, но в магазините в които пазарувахме за благодарност ли или просто така си правят ни черпеха я с чай, я с вода, я с кафе. И на нас тези черпенки ни идваха много добре, защото беше много топло, разстоянията, които изминавахме бяха големи и все пеша. И друго, което ми направи впечатление. Навсякъде в магазините и по дюкянчетата им работят само мъже. Магазините им отварят сутрин към 7.30-8.00 часа и затварят чак когато и последния клиент си тръгне, няма значение колко късно е станало. За тях клиентите са номер едно.Ще ви кажа защо: до нашия хотел имаше малко магазинче, в което имаше всичко. Ние от там ходехме да си купуваме вода. В деня в който трябваше да си тръгваме към България на мен ми беше свършила водата и аха преди да ни тръгне автобуса, момчето отвори и аз тичешком в магазина за вода. Този човек ме посрещна усмихнат, а все още не си беше подредил стоката, аз като налетях вътре той тича след мен, подаде ми водата, прибра ми парите, но ми благодари, че съм влязла точно в неговия магазин, след това благодари и на неговия си господ, че ме е изпратил.Е такива дребнички неща са много хубави и  мен специално много ме впечатляват и ме карат да се усмихвам и да се чувствам супер.
Навсякъде има подвижни колички със симид (хлебни гевречета), които са страхотни. Хапнах от тях. Има и други колички на които се продават печена царевица и печени кестени, които се приготвят пред теб. Хапнах и печени кестени. Да си оближеш пръстите.
А пък прословутите им дюнери. Няма такава вкусотия. До нашия хотел имаше дюнерджийница, направо на улицата. Две-три масички на тротоара под дърветата на сянка и такава вкусотия, че ти се иска да ядеш още и още.
В самия хотел, в който бяхме имахме закуска и вечеря. Такова разнообразие и толкова много храна, а пък колко е вкусно. Фен съм на турската кухня. Изобилие.
Хотела ни беше на 500 метра от главния път по който минаваха трамваите. И на около 45 минути пеша от Капълъ чарши. Видях го. Толкова е голямо и красиво и пълно с магазинчета: златарски, магазинчета за подправки, магазинчета за локум, сладкиши и ядки, имаше и магазинчета в които се продаваха само кърпите им за глави. Но знаете ли, когато влязох под високия купол на Капълъто пред мен веднага излезе картината как Керим върви покрай многото магазинчета. Много е приятно и вълнуващо това чувство, да знаеш, че това, което си видял в сериала, го виждаш и на живо и че ти си част от цялата тази лудница от хора там.
Понеже имахме туристическа обиколка на историческата и по - модерна европейска част на Истанбул с автобус, минахме по моста Галата, екскурзовода като каза, че това е моста, ако щете ми вярвайте, но пред очите ми отново излезе Керим преди срещата с баща си. А сърцето ми тупка, та ще изхвръкне.
На тази обиколка минахме и покрай стадиона на "Бешикташ" и пак само, че Енгин в акъла ми. Такова удоволствие никога не съм изпитвала. Един човек, а те кара да се чувстваш специална, усмихната, летяща. Защото в този град аз се чувствах точно така. Дишах неговия въздух и ме грееше неговото слънце и вървях по неговите улици.

А пък дворците им и джамиите им са такава красота...
Ние посетихме "Долмабахче", не знам на кой султан е бил този дворец, но докато Ататюрк управлява Турция пребивава в този дворец и там умира, дори стаята в която е починал до днес е запазена без да са и правени някакви промени. Тя е затворена и може да се види вътре само през стъклата на вратите.
А самия дворец е толкова голям, че се разхождахме в него 2.30 часа. Не ни дадаха да снимаме вътре( може би мерки за сигурност). На мен ми останаха очите в този дворец. А пък какви градини има около двореца - красота. Всяко нещо е поставено на мястото си. Дървета, цветя, статуи, фонтанчета. Едната от вратите на двореца излиза на Босфора.


това е балната зала на двореца.


Ходихме и на Синята джамия, но понеже дали защото я ремонтираха или защото бяхме там в час в който се провежда молитва( а тогава вътрешността на джамията е затворена за посетители) успяхме да влезем само във вътрешния и двор.
,

но преди да влезем в джамията бяхме на Хиподрумът на Константинопол, където някога са се надбягвали с коне, като до днес са запазени египетски обелиск от храма на Аполон, змийската колона, колоната на Константин и фонтанът на Вилхелм ||.


Излизайки от Синята джамия попадаш в един прекрасно подреден парк с много пейки, на които седнахме да починем и хапнахме по един турски сладолед, който е невероятен.
  Посетихме и парк "Емирган", но лалетата бяха вече поувяхнали, но въпреки всичко е такава красота. Голям, голям парк с много дървета, много зеленина и много цветя. На площадчето в самия парк има магазинчета от които можеш да си купиш кафе, чай, нещо сладко или пък солено с което да заситиш глада. Има и няколко магазинчета в които продават всякакви видове саксийни цветя, но най - много са розите.
В самия парк има доста голяма площ с дървени маси и пейки за пикник.


 Аз не успях да го видя толкова шарен парка, защото много от лалетата бяха увяхнали, но тръпката и усещането за нещо красиво, различно беше толкова силна, че ми беше достатъчно само да се разхождам и да се наслаждавам на този момент.

На втория ден посетихме и българската църква "Свети Стефан", която се намира в Балат(там, където сега Енгин снима филма).
Няма такава уникална красота и от вън и от вътре.
Църквата се намира почти на главния път под който е Босфора.




Успях да стигна и да се насладя и на Египетския пазар(пазарът на подправките)


Точно така както виждате на снимките е.
От там си купих много подправки, а за моя син купих шоколади и шоколадови бонбони. В магазинчето за шоколадовите бонбони, нямате си на представа продавача какво внимание ни обърна и ми даде да пробвам почти всички бонбони за да си избера. На мен чак ми стана неудобно, а той ги развиваше и ми ги буташе в устата.
За два дни прекарани в Истанбул изпитах такива емоции,каквито мисля, че можеш да изпиташ само в този град.
И нали съм се загледала за кой ли път във "КВФ", точно в серията, в която Керим чете стихотворението "Слушам Истанбул със затворени очи", ако щете ми вярвайте, разплаках се. Защото отново се върнах там. Но Истанбул трябва да се гледа с широко отворени очи, защото иззад всяко ъгълче се показва нещо ново и красиво. И един път отишъл в този град, още преди да си си тръгнал, вече знаеш, че отново ще се върнеш.
Влюбена съм в Истанбул и вече обмислям връщане, но за по - дълго време.
Защото искам да отида до Азиатската част, да намеря "кухнята на Розата", да намеря къщата на Кадир бей, да видя къщата в Гьоксу и да застана на мостчето по което Керим толкова много пъти минаваше.
И да ям от онези печени кестени по Крайбрежната улица.


Забравих да ви кажа, колко е вкусна баклавата им. Следващия път когато отида ще си купя цял камион баклава.