Публикувана: 1 фев. 2018, 15:33 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2022, 17:09 ч.

Взаимопомощ

50 757
327
1

# 270 27 апр. 2018, 22:05 ч.

Мнения: 681

Ами тя е 2 вида : пълна и непълна мола
При пълна е по-страшно - тогава дефектна яйцеклетка, в която няма днк се опложда и има само днк от таткото - не се развива ембрион, но почва да се образува плацентна тъкан, която се изражда в тумор.
При непълната е обратно яцеклетката се опложда от дефектен сперматозоид - развива се ембрион, но загива още в ранни седмици заради тази аномалия (при мен се чу сърце и на следващия преглед - нищо) . Високо чхг, няма никакъв плод в сака и всички улики водиха натам, но пратиха материал от К за изследване в София и там се отхвърли тази теория и за това се води мисед.

# 271 27 апр. 2018, 23:07 ч.

Мнения: 990

Ето така обяснено го разбрах,много тъпо така с тия гадости,чакаш да видиш 2 черти,виждаш ги,радваш се е гледа,трябва да направиш аборт,защото не си изобщо бременна,а е дори подобно на тумор или всякакви глупости.Та докато не идеш на лекар да не можеш да се зарадваш.Добре,че при dol_phine всичко е потвърдено вече и ще стискаме палци всичко да се развива наред и за в бъдеще и този път бебето да си го прибере вкъщи и там да си стои с мама.И живи и здрави всички с един малък ревлив бебешок.

# 272 30 апр. 2018, 09:31 ч.

Мнения: 154

dol_phine ни върна лъч надежда за всички. Знам, че ще и стискаме много палци всичко да върви нормално.
А относно това с гроздовидна бременност си звучи супер гадно от където и да го погледнеш. Гледайте какви неща се случват ... ами не е човешко.

# 273 30 апр. 2018, 10:49 ч.

Мнения: 132

Момичета, благодаря ви! Надявам се всяка от нас се е измъчила достатъчно вече по пътя да има бебе и да споделяме само хубави моменти от сега нататък.
Аз какво да ви кажа, много ми е неспокойно, миналата седмица ходих предимно с маска на работа, защото съм заобиколена с много болни хора ... и пак се намери след като махнах тъпата маска някой да се изкашля насреща ми-в магазина, на едно детско тържество, на опашката в банката, малката и тя се разкашля ... не съм спряла да плача събота и неделя, не знам какво да направя, как да се пазя? Безсилна съм просто, няма да преживея още веднъж този кошмар. Знам че трябва да мисля позитивно и да се настройвам на друга вълна, обаче така ме е страх и не мога да се зарадвам още. Много трудно ще е, мъжът ми много ме подкрепя и не е ми е дал и една чиния да преместя откакто разбрахме, по 200 пъти ме пита как съм и звъни да ме проверява и това треперене сякаш още повече ме напряга.
Тази бременност ще е голямо изпитание. Прегръщам ви момичета!

# 274 30 апр. 2018, 10:57 ч.

Мнения: 154

Прегръщам те силно, dol_phine. Наистина сега ще преминеш през един малък ад с всичко това, което ти се върти в главата и това как да се опазиш. Каквото и да ти кажа според мен няма много да те успокои. Постарай се да не плачеш, защото е важно за развитието на бебчо. Според мен всяка мисъл я влагай в това какво те чака и че това е за доброто на малката точица в корема ти. Няма как никой да не ти се изкиха в лицето - това е сигурно и доказано. Мисля че колкото повече се пазим толкова по - зле. Може би е хубаво да хапваш повече храни богати на витамини - плодове и зеленолистни зеленчуци. Тук ще те подкрепим по всякакъв начин. И знай, че си ни в мислите и ти изпращаме много положителна енергия. Heart Exl

# 275 30 апр. 2018, 13:29 ч.

Мнения: 990

Биозина много ми помогна,веднъж не съм кихнала,а такива простаци не ги мисли,а ги нареждай на място.Всичко ще е наред този път,но се постарай,ако трябва да избягваш и хората,защото са невъзпитани повечето.Горе главата и се радвай на малкия бебок,който расте в теб с всяка секунда. И само позитивни мисли искам,без повече попадане в гадната дупка.

# 276 1 май 2018, 09:54 ч.

Мнения: 681

Здравейте
Аз да се оплача - след преглед, които трябваше да е рутинен за да направим основните изследвания - микробиология, цитонамазка се оказа, че имам близо 20 см. киста на едния яйчник...И не съм се усетила изобщо и последните 2-3 седмици като се сетя, колко физически труд съм отхвърлила ...
Почнах терапия с лекарства и другата седмица ще стане ясно дали ще се размина само с тях
Оплаках се, поолекна ми. Много ми стана криво, защото исках да вярвам, че трудното е зад гърба ни, а трябваше да съм се научила, че винаги може да те сполети - няма правила явно...

# 277 1 май 2018, 14:15 ч.

Мнения: 990

Дано да се махне сама,мисли позитивно и леко по леко,ще се оправят нещата.То всичките тия нерви трябва да избият на някъде.Пий нещата които са ти казали и ще се оправи.

# 278 1 май 2018, 17:32 ч.

Мнения: 132

Всичко ще е наред с лекарствата. Тялото ти е хормонална бомба в момента, така че нормално сякаш да избие нанякъде, както казва и borislavabgmamma то и нервите ти са в излишък... След 2 седмици ще си като нова Simple Smile

# 279 2 май 2018, 08:54 ч.

Мнения: 154

Оххх, тези нерви колко лоши шеги ще си правят с нас... И аз мисля, че с лекарства ще се нареди всичко. Естествено, че ще ни се оплачеш така ще ти олекне малко. Колкото трябва да говорим да си го говорил, че да ни се успокояват малко и нервите. Трябва да се наредят нещата - лека полека.

# 280 2 май 2018, 22:40 ч.

Мнения: 990

Здравейте момичета как сте,зачетох се тук в темите,и се сетих за вас.Мисълта ми се отнесе на хиляда места и ме хвана нещо като меланхолия,замислих се за колко малко и в същото време толко много време ,извървяхме много дълъг път,ако не бяхте вие не знам как щях да премина през този период.Благодаря ви за цялата помощ,макар и да не се познаваме лично във вас намирам добри приятели и се надявам да продължим да сме такива и за напред и съдбата на всички ни да е по-хубава за напред,леко по-леко нещата ще се наредят,хубавите неща са пред нас,и ще бъдат много.

# 281 3 май 2018, 09:06 ч.

Мнения: 154

Здравейте и от мен, мили момичета.
borislavabgmamma - Сутринта преди да тръгна на работа мислих нещо подобно. Сетих се как си мислих в началото - това е ада, няма как да минат тези месеци... искам още сега да пробваме за бебе. Сега смятам, че на 11 май нашето момиченце щеше да е на 5 месеца и се замислих как мина това време. Наистина ако не бяхте вие и начина по който си помогнахме.. просто не знам как щеше да мине това време. И до колкото в началото исках веднага едва ли не да започнем нови опити сега има един страх в мен... Много се тормозя. Сега започват други въпроси. Все ще е така, нали? Никога няма да спрат въпросите.
И аз ви благодаря много за подкрепата. Надявам се да си останем "познати" дори и след като ни се наредят нещата. Много ще се радвам да си споделяме радостите оттук нататък.

# 282 3 май 2018, 13:55 ч.

Мнения: 990

Няма как ,притеснение ще има винаги,но трябва да се научим да разсейваме тези си мисли с положителни,особено dol_phine щом вече е навлязла в периода към щастието си.И аз искам да почвам с опитите,а се очертава чак другия месец да пусна изследванията,което ще ме забави и се дразня.

# 283 4 май 2018, 10:20 ч.

Мнения: 132

Здравейте момичета! На мен ни е все така тревожно и ревливо, дано да е от хормоните и да премине скоро, че не се трае. А като си представя, че горе-долу емоционално съм къде къде по-добре в сравнение с няколко месеца назад ... Мисля пак да походя на психолог малко, защото пак започвам да се въртя в една спирала. А и споделянето с вас определено ми помогна много!
Всеки ден се будя с мисълта дали всичко е наред с бебето, да не е умряло пак без да разбера, после се укорявам, че мисля пълни глупости ... Имам близък познат свещеник, говоря с него често на тази тема, вчера дори пак, и той ме хока, че мисля лоши неща, казва ми да излизам сред хора, да си пускам комедии да гледам. Много си ограничих социалния живот след загубата, много. Никъде не ходя, ако не е нещо от което няма измъкване. Ето например вие се чудите какво да правите благотворително, за да помагате на хората, а аз членувам в една организация с такава цел и от 9 месеца може би само 2 пъти отидох на сбирките ни, които са през седмица ... има и най-различни социални мероприятия, организирани от членовете на групата, и пак не ходя. Нищо не ми се прави, не ми се занимава ... Направо съм си пак за психолог Simple Smile

Животът е толкова хубав и пъстър, а аз съм седнала да се тръшкам Simple Smile

Прегръщам ви!

# 284 4 май 2018, 12:42 ч.

Мнения: 154

dol_phine - Според мен това си е в рамките на нормалното предвид изживяното, но ДА за доброто на бебчето трябва да си спокойна. Вярвай, че този път всичко ще е както трябва. Ние сме с теб духом и те подкрепяме много. Относно социалният живот, реално погледнато ако не съм на работа какво ще правя. Ние с моя мъж не излизаме много, много. Те нашите приятели, с които се събирахме сега имат деца. Виждаме се, но не както преди. Само като се сетя, че трябваше да си гледаме заедно децата и ми става толкова криво... "Живот ли бе да го опишеш".
Може би дните са ни такива, защото нямаме нищо насреща. И аз изпадам в такива кризи на моменти. Плача, ами плачи ми се... Преди два дни си говорих с моя мъж и му се извинявах, че съм му причинила толкова много болка вместо да го зарадвам с най - хубавата новина в живота му. Емиии явно така ще е известно време.
Иди на психолог така самата ти ще се чувстваш по - спокойно, защото това ти е помогнало. Стискам палци и се моля всичко да е наред. Прегръдки.

Препоръчани теми

Безплатни детски ателиета "И аз мога" на 29 и 30 октомври

Божидара

Кръщене

Ще имам близнаци! Тема с продължение 36

Причина:

Причина: