По всичко ще ми проличи, че съм нова във форума, затова бъдете по-снизходителни Съвсем умишлено ще избегна споменаването на имена, държави и пр - темата е чувствителна и не ми се иска да стане достояние на хора, които ни познават още преди ние да сме казали нещо официално:) Надявам се, че разбирате
Търся мнение, най-добре от хора, които са или са били в моята ситуация. Надявам се на жив опит най- много Изчетох ДОСТА от темите тук, но ми се струва, че са по-стари, а и, както казах, ако се намери някой "препатил", най-добре
За какво става дума: със съпруга ми искаме да осиновим дете от България. Той е родом и по произход от друга държава-членка на ЕС, аз съм си българка Живеем между двете държави най-точно казано, но винаги сме заедно двамата Точните процедури по осиновяване не ме интересуват сега, тях мога да си ги изкопая от разните институции или адвокат, ако много видя зор Интересуват ме други неща, които ми се струват много важни още преди да сме се забатачили в процедури:
- фактът, че бракът е между граждани не от една и съща държава ще означава ли, че ще ни третират като "външно" осиновяване (евентуалното дете ще има двойно гражданство, но все е ЕС такова)? Между другото, бракът ни е сключен в България. Аз имам само българско гражданство, той си има само неговото си.
- има ли определящо значение за адмнистрации и съд къде пребиваваме? Това е много разтегливо понятие за нас, защото и двамата имаме официална адресна регистрация в България (за мен тя е постоянен адрес), той има и ЛНЧ и лична карта (каквато издават на чужди граждани) и всякакви подобни, дори има и фонд по ДЗПО (втори стълб на пенсионно осигуряване) и подобни, защото работи в България няколко години, допреди съвсем скоро
- аз имам постоянна работа в България, съвсем официална, с прилежащите й осигуровки и данъци
(неговата работа е в родната му държава)
- имам и имоти в България на свое име
- ако все пак е огромнен проблем, че не сме 365 дни в годината само в България, възможно ли е тогава да осиновя само аз, като български гражданин, а той впоследствие да припознае или нещо от тоя род? Или това е абсурд при сключен вече брак?
Ще съм много благдарна на всякакъв споделен челен опит, дори от хора, които постоянно пребивават в чужбина или също са омъжени за чужденец или подобни