Имам връзка от 2 години с един мъж.Аз съм неомъжена,той е женен.Около година връзката ни беше неангажираща.да си го кажа направо-само секс.В един момент усетих,че нещата се задълбочават и от моя,и от негова страна.В негово лице виждах всичко,което съм искала от един мъж.Но понеже не желаех да се самозалъгвам и да страдам с такава невъзможна връзка,започнах да го избягвам...а ми беше много трудно.Казах си:дотук.
Проведохме един разговор,в който аз го помолих да спрем със срещите за известно време.Той беше силно озадачен,но прие.В продължение на няколко месеца отвреме навреме се чувахме по телефона,и това беше.Опитвах се да се ангажирам с работа,за да не мисля...В главата ми беше обаче каша.Болката,че този човек не е с теб,чувството,че нещо те тегли към него,вината,че разрушаваш семейство...
Помоли ме да се срещнем,за да си изясним нещата помежду ни.Съгласих се с нагласата за един последен разговор и се стегнах.Когато се видяхме,му казах,че не искам такива отношения и че страдам.Той настояваше,че има чувства към мен и би направил всичко,за да сме заедно.Казах му,че има право на избор-да бъде с мен или със семейството си,но аз не желая да деля мъж с друга жена.Разбрахме се да поговорим пак след 2 седмици.Сигурна бях,че при тях за развод и дума не може да става.
При следващата ни среща за мое най-голямо изумление той ми каза,че е взел решение да се разведе и че иска да живее с мен,но че му трябва малко време да подготви нещата и всичко да стане цивилизовано.Приех решението му.Повярвах му.Защото съм глупачка и го обичах.
Докато минаваха месеците,през които трябваше нещата да се подготвят,той идваше у дома и прекарваше доста време с мен,но нищо повече.Нещо ме глождеше отвътре,гадното червейче на съмнението...Спомена ми дата,на която ще се гледа делото за развода и това ме поуспокои малко,но не съвсем.Преди 4 месеца разбрах,че съм бременна. Той беше на седмото небе(досега не е имал деца).
Постепенно обаче той започна да споменава,че има финансови затруднения,че след развода ще остане без жилище,че му е много трудно.Какво беше изумлението ми,когато ми каза ,че е променил решението си и е решил да не се развежда,защото момента...не е подходящ.
Единствения въпрос,който му зададох,беше:защо ме излъга?Отговора беше:не исках да ти казвам истината и да те наранявам,а и да те изгубя.
В момента се чувствам като животно,хванато в капан.Не съм мислила,че мога да изпитвам отвращение към бащата на детето ми.Не знам какво да правя.Най-лошото е,че в момента съм финансово зависима от него.Нямам роднини,на които да разчитам.
Питам се:защо му повярвах?Как да живея сама,да се унижавам да го моля за пари,да знам,че всяка вечер се прибира вкъщи при жена си,а аз си лягам сама?Какво бъдеще ме очаква?А детенцето?
Съжалявам за многото думи.Не искам да провокирам никого с това,което написах.Знам,че не можете да ми помогнете,но съм уплашена и отчаяна и имах нужда да си изплача болката.Знам и че вината е основно моя и от това не ми е по-леко.
Защо има такива хора,господи,защо,защо,защо!