Дефицит на витамин Б12 също е много характерно с изблици през ноща като тези и много често се бърка с хиперактивност или даул.
- Публикувана: 27 септ. 2017, 15:31 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2024, 22:19 ч.
Нервни изблици и безсъние...
Mama ru и аз съм много притеснена че може да е хиперактивност.... При вас на колко години се прояви? Ние сме на 3г и 10 месеца и изведнъж се появи без някаква причина според мен... От една страна си мисля че тези клипове със Спайдърмен в ютуб са й повлияли. Виждала съм я да гледа и някакви каки с биберони,които правят пакости и реват... Не знам дали това има пръст в поведението й.
Искам да ви питам как трябва да процедирам аз като се държи така. Като ме бута и се извива и не иска да я гушкам трябва ли въпреки това да я гушкам или да я оставя и само да й говоря. Трябва ли да я разсейвам с нещо или да я успокоявам. Пробвах и двете и на двете не реагира много добре. Снощи наистина много се уплаших... През нощта се буди два пъти мрънка малко, пак за завивките че имало дупка че ръцете и краката й се отиват (винаги това я вкарва в състояние -или завивката или носът й е запушен или тече,но уточнявам че няма хрема).
Определено ще погледна в тема по случая. 😩
Искам да ви питам как трябва да процедирам аз като се държи така. Като ме бута и се извива и не иска да я гушкам трябва ли въпреки това да я гушкам или да я оставя и само да й говоря. Трябва ли да я разсейвам с нещо или да я успокоявам. Пробвах и двете и на двете не реагира много добре. Снощи наистина много се уплаших... През нощта се буди два пъти мрънка малко, пак за завивките че имало дупка че ръцете и краката й се отиват (винаги това я вкарва в състояние -или завивката или носът й е запушен или тече,но уточнявам че няма хрема).
Определено ще погледна в тема по случая. 😩
Mama ru и аз съм много притеснена че може да е хиперактивност.... При вас на колко години се прояви? Ние сме на 3г и 10 месеца и изведнъж се появи без някаква причина според мен...
хиперактивност не се появява изведнъж.
в яслата на сина ми имаше две момчета, които бяха малко "по-трудни".
толкова малки не можеха да ги диагностицират, сега и двамата са с диагнози, но едната майка ми е разказвала, че нейното дете още като бебе й е разказало играта.
не се захващай с диагнози, това е период.
няма да отмине с магическа пръчка, щом си спряла филмчетата.
търпение трябва.
като не иска да я гушкаш, няма да я гушкаш.ще го правиш през деня, когато дава.
аз обикновено стоях до леглото и казвах: ок, не искаш да те гушкам, но аз съм до теб и ако ти трябва нещо ми кажи. след 10мин. казвах, че съм уморена и ми се спи, да си ляга и той.
натиквах му плюшената играчка в ръцете и внимателно го подбутвах посока възглавницата.
заведи я на плуване.
води ли я в природата? не на детската площадка, някъде където се чуват само природни шумове.
трябва да създадеш режим, да няма много изнервящи неща.
за теб може нещо да е ок, но за детето да е прекалено.
пробвай вечерта със загряваща баня, ако няма алергии, може и етерични масла с успокояващо действие да сложиш. можеш да пробваш и масаж след това, отпуска.
Осинових Лъчезара на 3,4 г. Тогава не говореше, но няколко месеца имаше ежедневни кошмари. Започваха след 00-1 часа и продължаваха до 5,30-6 часа. След това се успокояваше и заспиваше. Още от третия ден се прояви агресията и тотален отказ от храна още от първия ден. Ако се опитвах да я накажа за лошо поведение като я пратя за малко в ъгъла започваше да пищи (това наказание й бе познато от институциите. Не знаех какво се случва. Тя не беше подготвена за осиновяването и тук никой не оказа психологическа подкрепа нито на нея, нито на мен. Беше на 6, когато сама стигнах до диагнозата и поисках мед документ, за да я включа на ресурсно подпомагане в градината.
Дали е хиперактивност или нещо друго може да каже само специалист. Други характерни симптоми на хиперактивност са невъзможност детето да се заседи спокойно на едно място, дори и по време на хранене, любов към внезапно пускане и бягане, катере по пръчките в градския транспорт, невъзможнаст спокойно да изчака ред на опашка, настояване нещата да се случват на момента, в който ги е поискала, прекъсване на разговора на другите, стремеж да е център на внимание на всяка цена, незачитане на граници и авторитети, късно проговаряне, ранно прохождане, недоносеност, трудно заспиване, неспокоен сън, бълнуване, навиване на пръста на едно и също нещо, невъзможност да бъде убедено с думи, сякаш блокира и не чува никакви доводи...
При нас кошмарите до събуждане и писъци са вече рядкост, но самоконтролът е много трудно постижим, прагът на възбудимост е много нисък, не търпи Не, Не сега, по-късно. Опитва да се налага с писъци и тръшкане, склонна е да прояви агресия, да направи опит за кражба или да си вземе каквото иска сама, не се съобразява с другите, саботира всички опити да бъде наказана при провинение. Такива деца се възпитават много трудно, да не кажа, че е почти невъзможно, особено без психологическа помощ за детето, за да се научи да контролира емоции, импулси, да понася и разочарования, да постоянства и да проявява упоритост, когато среща трудност в нещо. Рискът от изолация е все по-голям с увеличаване възрастта на детето. Ако не се постигне овладяване и самоконтрол през пубертета стават и асоциални, с проблемно поведение, риск от попадане в криминогенни групи. Страшното е, че родителското влияние и въобще положителното влияние е много слабо за сметка на негативното. Виждала съм с очите си как друго дете установява психологически контрол над нея - в единия случай негативно, а в другия - положително и успокояващо.
Относно кризите - гушкам. Много здраво. А тя се съпротивлява яростно. Само 15кг е, но е трудно да бъде удържана -мята се, блъска, рита, опитва се да се измъкне всячески, реве до скъсване, пищи... Стискам здраво, стремя се да присна главата й на гърдите ми под брадичката ми, да говоря тихо на ухо, докато ме чуе и установи контакт. Но и трябва още време да се нареве и да спадпе напрежението. После е в състояние да се държи тихо и спокойно сякаш нищо не се е случило. (Е, поне за малко). Кризите се появяват изведнъж като от нищото, от една дума, коментар, съвсем невинна забелжка, вметната между другото - всичко воже да стане провокатор и да отключи поредната истерия. За съжаление, не само у дома, случва се и навън. За укоризнените погледи и коментари няма да говоря. Научаваш се да гледаш предизвикателно, готова да отвърнеш и да ги сложиш на място клюкарите, но те боли душата за детето ти и от хорската нетолерантност. Който не се е сблъскал или не е бил свидетел не може да повярва. Във важен момент детето може да е страхотен артист и манипулатор. На преглед може да се държи безупречно, а ти в очите на специалиста да изглеждаш като злобна вещица, клеветяща детето си. Ако имаш възможност запиши подобна криза и я пусни на специалист, да види с очите си за какво става въпрос.
Дали е хиперактивност или нещо друго може да каже само специалист. Други характерни симптоми на хиперактивност са невъзможност детето да се заседи спокойно на едно място, дори и по време на хранене, любов към внезапно пускане и бягане, катере по пръчките в градския транспорт, невъзможнаст спокойно да изчака ред на опашка, настояване нещата да се случват на момента, в който ги е поискала, прекъсване на разговора на другите, стремеж да е център на внимание на всяка цена, незачитане на граници и авторитети, късно проговаряне, ранно прохождане, недоносеност, трудно заспиване, неспокоен сън, бълнуване, навиване на пръста на едно и също нещо, невъзможност да бъде убедено с думи, сякаш блокира и не чува никакви доводи...
При нас кошмарите до събуждане и писъци са вече рядкост, но самоконтролът е много трудно постижим, прагът на възбудимост е много нисък, не търпи Не, Не сега, по-късно. Опитва да се налага с писъци и тръшкане, склонна е да прояви агресия, да направи опит за кражба или да си вземе каквото иска сама, не се съобразява с другите, саботира всички опити да бъде наказана при провинение. Такива деца се възпитават много трудно, да не кажа, че е почти невъзможно, особено без психологическа помощ за детето, за да се научи да контролира емоции, импулси, да понася и разочарования, да постоянства и да проявява упоритост, когато среща трудност в нещо. Рискът от изолация е все по-голям с увеличаване възрастта на детето. Ако не се постигне овладяване и самоконтрол през пубертета стават и асоциални, с проблемно поведение, риск от попадане в криминогенни групи. Страшното е, че родителското влияние и въобще положителното влияние е много слабо за сметка на негативното. Виждала съм с очите си как друго дете установява психологически контрол над нея - в единия случай негативно, а в другия - положително и успокояващо.
Относно кризите - гушкам. Много здраво. А тя се съпротивлява яростно. Само 15кг е, но е трудно да бъде удържана -мята се, блъска, рита, опитва се да се измъкне всячески, реве до скъсване, пищи... Стискам здраво, стремя се да присна главата й на гърдите ми под брадичката ми, да говоря тихо на ухо, докато ме чуе и установи контакт. Но и трябва още време да се нареве и да спадпе напрежението. После е в състояние да се държи тихо и спокойно сякаш нищо не се е случило. (Е, поне за малко). Кризите се появяват изведнъж като от нищото, от една дума, коментар, съвсем невинна забелжка, вметната между другото - всичко воже да стане провокатор и да отключи поредната истерия. За съжаление, не само у дома, случва се и навън. За укоризнените погледи и коментари няма да говоря. Научаваш се да гледаш предизвикателно, готова да отвърнеш и да ги сложиш на място клюкарите, но те боли душата за детето ти и от хорската нетолерантност. Който не се е сблъскал или не е бил свидетел не може да повярва. Във важен момент детето може да е страхотен артист и манипулатор. На преглед може да се държи безупречно, а ти в очите на специалиста да изглеждаш като злобна вещица, клеветяща детето си. Ако имаш възможност запиши подобна криза и я пусни на специалист, да види с очите си за какво става въпрос.
Тази нощ пак беше ужасно - наистина съм в безизходица. Събуди се в 2:50ч някъде и 15 минути повтаряше че носа й е запушен и има сопол. Ако я гушна пищи и ме бута. След тези 15 минути някак си се поразсъни - разказват й приказки. И като тръгне да се унеся пак почва да ми говори че не й е удобно завивката и все едно пак влиза във филма си. И така до 5:30ч когато заспа. А през деня се инати пак в тоя стил и почва да повтаря това Мамо,Мамо,Мамо по 100 пъти!? Сега на обяд й се спи,но пак почва да ми говори колко не й е удобно като лежи и й било скучно да спи. През нощта също казва че и е скучно да спи, а й се спи. Забелязах че и потрепват ръцете и краката като заспи в самото начало на съня и даже бълнуваше за кратко тъхично. Не знам дали е нощен терор - там нали не помнят какво са правили и денем не го правят....същото. А тя помни - каза ми че била ядосана че имала запушен нос?! Което няма логика. До сега подобни неща не е правила преди! Почвам да си мисля за уроки - не знам вече. Няма достъп до ютуб,но няма разлика в поведението й. Усещам я по нервна от обикновено и без желание за почивка и липса на сън. Прелива от енергия или поне така изглежда....
По мои наблюдения, тази раздразнителност се получава от недобра настройка на биологичния часовник. Нервната система на детето не издържа, когато не се е нахранило както и когато трябва и не е спало колкото и когато трябва. Принуждаваме се да напасваме техния дневен режим към нашия, а май не трябва. Когато детето не е физически удовлетворено, то се срива психически и целия панаир е защото не си му предложила и дори в същия момент не му предлагаш това, което му липсва на организма му. Пищенето, ритането е най-бързия, най-лесния начин да ти подаде сигнал, че нещо му липсва и когато детето вижда, че ти не си разбрала или продължаваш да не разбираш какво е то - въпросния сигнал се превръща в бунт, протест, истерия.
Организмът и мозъкът са спокойни, когато е изразходило физическата енергия, след това е нахранено пълноценно (което води до релаксиране на нервната система, ако първото е изпълнено) и след това следва спането - така се настройва биологичния часовник.
Здравейте,дъщеря ми ще стане на 4 след около 2 месеца. Но от близо 2 седмици се държи много странно- избухлива,нервна повече от обикновено и се захласва така че се чудя вече как да я свестя .. Всичко започна една вечер - събуди се около 23 ч,за тоалетна и после изпадна в някакво състояние все едно е много сънена и превъзбудена дали от сън или нещо преживяно - не зная. Рита завивките и повтаря едно и също - Мамо, отиват ми се краката,не ми е оправена завивката и го повтаря нон стоп.... После почва с Тече ми носа мамо ( пак го повтаря много пъти) Ако й кажа Завита си,всичко е наред,дай да те гушкам пищи,рита ме, удря ме с ръце и си повтаря нейното. С разсейване успявах да я извадят от състоянието й, но тези изблици зачестиха . И денем и нощем - последните два пъти през нощта продължи около 2 часа,докато се успокои да заспи и винаги рита завивките,носа й тече...
Тя не ходи на градина, гледам я вкъщи. През деня гледа детски филмчета и клипове в ютуб и се съмнявам че е гледала нещо в ютуб,което я е стресирало. От два дни не й го пускам и вчера се държа добре, но снощи пак изпадна в това си състояние от 01до 03:30 ч някъде.
Тя по принцип си е по обсебваща - иска много внимание,не играе много сама иска да сме двете и реално сами като гледа филмчета мога свърша нещо. По принцип е по нервна и чувствителна и от много малка будува от време на време по два часа през нощта,но кротко си лежи в леглото ,а през тези две седмици е ад. Не знам какво да предприема - някой има ли подобен опит. Колебая се между среща с хомеопат или психолог...
Тя не ходи на градина, гледам я вкъщи. През деня гледа детски филмчета и клипове в ютуб и се съмнявам че е гледала нещо в ютуб,което я е стресирало. От два дни не й го пускам и вчера се държа добре, но снощи пак изпадна в това си състояние от 01до 03:30 ч някъде.
Тя по принцип си е по обсебваща - иска много внимание,не играе много сама иска да сме двете и реално сами като гледа филмчета мога свърша нещо. По принцип е по нервна и чувствителна и от много малка будува от време на време по два часа през нощта,но кротко си лежи в леглото ,а през тези две седмици е ад. Не знам какво да предприема - някой има ли подобен опит. Колебая се между среща с хомеопат или психолог...