- Публикувана: 21 септ. 2017, 01:02 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2017, 14:46 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Остани с мен ~♡ Тема 59
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 75
Йомер се върна след половин час. Влезе първо в кабинета на Дефне, която зяпаше тавана, седнала зад бюрото си.
- Хайде да избягаме от тук! Къде искаш да те заведа?- Наведе се и я целуна, след това приседна на бюрото.
- Де да можехме, но…
- Писна ми, Дефне. Всеки ден нов проблем. Хайде да заминем някъде! Младоженци сме, а се занимаваме с всичко друго, но не и с нас! Липсваш ми!
- Не говори така, скъпи! Тук съм!- Стана и го прегърна, търкайки нос във врата му.- Не можем да отидем никъде точно сега. Синан няма да се справи сам.
- Понякога наистина ми се иска да зарежа всичко и да избягаме на някой далечен остров, където няма да ги има Транба, фирмата и всички останали проблеми. Само аз, ти и любовта ни.
- Ще имаме и това време, обещавам! Къде беше?
- Излязох да подишам на покрива. Имах нужда да се успокоя.
- Сега по- добре ли си?- Пръстите ѝ милваха лицето му, заглаждайки появилите се бръчици.
- Щом ти си до мен винаги съм добре!
Целуна я отново, но този път не се отдръпна. Задълбочи целувката, обръщайки се и подпирайки Дефне на бюрото. Усещаше всяка извивка на тялото ѝ под своето и така му се искаше да са вкъщи, а не в офиса. Дефне бе обвила врата му с ръце, играейки си с косата му и придърпвайки го все по- близо до себе си, забравила коя е и къде са. След няколко мига на лудост Йомер си наложи да се отдръпне, преди някой да е влязъл. Никой нямаше право да вижда Дефне, неговата Дефне, такава. Гореща, податлива и напълно загубила ума си, готова на всичко, за да е негова.
- Запомни до къде бяхме стигнали!- Прошепна до ухото ѝ, след което излезе от кабинета, оставайки я да възстанови дишането си. Самият той надали щеше да успее, мечтаейки си за нощта.
Дефне излезе късния следобед. Йомер реши, че е отишла на среща, но когато я потърси в края на работния ден, Дерия го информира, че Дефне просто си е тръгнала. Изненадан и притеснен, Йомер опита да ѝ позвъни, но никой не отговори. Все по- изплашен какво може да се е случило, той освободи Шукрю и сам подкара към вкъщи.
Къщата изглеждаше празна отвън. Йомер повика Дефне и когато никой не му отговори, хукна да я търси. Намери я заспала на дивана в хола, загърната в едно от пухените одеяла и с книга, паднала на пода до нея. Отдъхвайки си, че с Дефне всичко е наред, Йомер приседна до дивана. Помилва косите ѝ, питайки се какво е станало. Постоя известно време до нея, след което се изправи. Отиде в кухнята и се закова на място. На масата бяха наредени покупки, букет цветя, които бяха започнали да вехнат, и две високи свещи. Надникна в пакетите и подозренията му се потвърдиха: Дефне бе планирала романтична вечеря. Но явно щеше да я приготви той.
Два часа по- късно храната бе почти готова и Йомер се зае да нареди масата в трапезарията. Цветята, които бе успял да спаси, бяха поставени между двете свещи, очакващи да бъдат запалени. Допълнително бе поръчал няколко букета рози, чиито листенца разпиля по масата и около нея. Бутилката вино, която Дефне бе купила, се изстудяваше в хладилника. Йомер не се и съмняваше, че е от Алп.
Вървейки на пръсти из къщата и опитвайки се да е безшумен, от време на време надникваше в хола. Дефне все още спеше и това донякъде го притесняваше, но щеше да мисли за това после. Сега бе ред на изненадата.
Преоблече се със суичър и спортно долнище, които напълно контрастираха в обстановката, за да не притеснява Дефне. Тя също бе в домашни дрехи, а щеше да е странно да я кара да се преоблече. Затова избра по- лесния вариант и когато всичко бе напълно готово, отиде да я събуди.
- Любов моя? Дефне!- Милваше лицето ѝ и целуваше всяка част от него, опитвайки се да я измъкне от съня.- Скъпа, събуди се. Хайде, мила, време е да ставаш. Дефне!
- Само още пет минути!- Придърпа го към себе си тя, скривайки лице във врата му.- Нека поспим още пет минутки.
- Но спиш от часове, миличка. Хайде, погледни ме. Нека видя красивите ти очи!- Усмихвайки се, Йомер я повдигна да седне и се настани до нея.- Дефне?
- Добре, де, ставам след мъничко!- Облягайки се на рамото му, тя разтърка сънено очи.- Къде сме?
- В хола. Заспала си, докато четеш. Следобед.- Опитвайки да не се засмее, Йомер изчакваше сама да се сети.
- Следобед? Бях на работа…- Видя как изражението ѝ се смени, докато спомените се връщаха.- Прибрах се, за да направя вечеря. Не ми беше добре и искам първо да си почина малко, но съм заспала. Йомер, съжалявам!
- Няма защо, но какво ти е? Защо не си ми казала, че не се чувстваш добре?- Притисна я до себе си, ядосан и изплашен едновременно.
- Просто съм изморена, а и всичкото вълнение покрай сватбата. Явно имам нужда от почивка, но не е сега моментът.- Опитваше се да звучи спокойна, макар да не беше.- Ти сега ли се прибра?
- Не!- Засмя се, докато ѝ помагаше да се изправи.- Ела.
Дефне се разплака, когато видя подредената маса. Прегърна и целуна Йомер, повтаряйки му колко много го обича.
- Спри, Дефне, иначе може да пропуснем вечерята.- Отдръпна я от себе си Йомер.- А ти имаш нужда да се храниш. Днес закуси ли въобще?!- В опит да се разсее зададе първия въпрос, който му хрумна, докато я водеше към масата. Когато тя не отговори, я погледна ядосано.- Защо не се грижиш за себе си? Не искам да ти се случи нещо!
- Не бях гладна, а след това нямаше кога. Срещата за разширяването, след това позвъниха от цеха, а след това Елиф…
- Да разбирам ли, че не си и обядвала?!- Присви очи Йомер.- Дефне!
- Какво да направя?!
- Сега ще си наваксаш. Ще си изядеш всичко, а ако и утре не ти е добре, ще идем на лекар. Не приемам възражения.
- Но на мен нищо ми няма, просто…
- Просто имаш нужда от почивка. Затова утре няма да идваш на работа, а сутринта ще идем на лекар, за да се уверим, че всичко е наред.
- Много обичаш да командваш!- Изплези му се Дефне, докато опитваше поднесената ѝ вечеря.
- Щом е за твое добро, няма кой да ми възрази.
След вечеря заедно раздигнаха масата, след което Йомер я поведе към горния етаж. Измъквайки се от ръцете му, Дефне му намигна и се скри в банята, превъртайки ключа. Незнаейки какво да очаква, Йомер се приготви за сън и вече бе под завивките, когато Дефне излезе по халат.
- Вечерята не бе единствената изненада, която бях намислила.- Усмихна се невинно тя, докато развързваше колана на дрехата. Смъкна я бавно по раменете си и Йомер остана като поразен.
Само по дантелено бельо, оставящо много малко на въображението, със спуснати и разрошени коси, които сякаш галеха кожата ѝ, Дефне бавно пристъпи към него. Йомер я пресрещна, страхувайки се да я докосне, за да не изчезне. Беше като видение, като ангел, дошъл, за да го омагьоса.
- Прекрасна си!- Прошепна, преди устните му да покрият нейните.
От лекия и нежен допир Дефне настръхна, обвивайки ръце около Йомер и опитвайки да се задържи на повърхността, докато целувката му я увличаше във водовъртежа на удоволствието. Усети как коленете ѝ поддадоха и ако той не я държеше, щеше да се разтопи като желе в краката му.
- Толкова си сладка. Искам да опитам всяка част от теб!- Целуваше и засмукваше кожата по врата и раменете ѝ, водейки я бавно назад.
Дефне усети леглото под себе си, докато ръцете ѝ смъкваха горнището на Йомер. Тениската му го последва, след което бе неин ред. Дрехите изчезнаха една по една, докато двамата бяха погълнати от страстта. Преплетените им тела се изучаваха, докато не остана и сантиметър, който устните им да не бяха докоснали.
- Обичам те! Любима моя!
Достигнаха върха заедно, оставайки без сили и дъх. Изтощени, но щастливи, заспаха в прегръдките си.
Джанъм, това четиво за преди следобедна дрямка ли е 
... Много лежерна и приятна за четене глава поредна 
За десерт един актуален Баръш...много му е космат бедъра, има материал за пуловер без ръкави
... Много лежерна и приятна за четене глава поредна Скрит текст:
И как ми напомни за времената когато моя Йомер 
приготвяше романтична вечеря от печени картофи и пържоли на тиган, защото само това можеше да готви , виното беше от избата на свекъра, а ние в трапезарията имахме само маса с 4 стола и един компютър... 
приготвяше романтична вечеря от печени картофи и пържоли на тиган, защото само това можеше да готви , виното беше от избата на свекъра, а ние в трапезарията имахме само маса с 4 стола и един компютър... За десерт един актуален Баръш...много му е космат бедъра, има материал за пуловер без ръкави
Джанъм, това четиво за преди следобедна дрямка ли е ... Много лежерна и приятна за четене глава поредна
За десерт един актуален Баръш...много му е космат бедъра, има материал за пуловер без ръкави
... Много лежерна и приятна за четене глава поредна Скрит текст:
И как ми напомни за времената когато моя Йомер приготвяше романтична вечеря от печени картофи и пържоли на тиган, защото само това можеше да готви , виното беше от избата на свекъра, а ние в трапезарията имахме само маса с 4 стола и един компютър...
приготвяше романтична вечеря от печени картофи и пържоли на тиган, защото само това можеше да готви , виното беше от избата на свекъра, а ние в трапезарията имахме само маса с 4 стола и един компютър... За десерт един актуален Баръш...много му е космат бедъра, има материал за пуловер без ръкави
Татлъм
радвам се, че съм те "върнала" в миналото Ама и Борко и той по новата мода: отгоре със суичъра, ама отдолу по къси гащи и сигурно по чехли
Така снимано, мястото ми напомня на гората от 13 епизод
Скрит текст:
Татлъм Джанъм, това четиво за преди следобедна дрямка ли е ... Много лежерна и приятна за четене глава поредна
За десерт един актуален Баръш...много му е космат бедъра, има материал за пуловер без ръкави
... Много лежерна и приятна за четене глава поредна Скрит текст:
И как ми напомни за времената когато моя Йомер приготвяше романтична вечеря от печени картофи и пържоли на тиган, защото само това можеше да готви , виното беше от избата на свекъра, а ние в трапезарията имахме само маса с 4 стола и един компютър...
приготвяше романтична вечеря от печени картофи и пържоли на тиган, защото само това можеше да готви , виното беше от избата на свекъра, а ние в трапезарията имахме само маса с 4 стола и един компютър... За десерт един актуален Баръш...много му е космат бедъра, има материал за пуловер без ръкави
радвам се, че съм те върнала в миналото Ама и Борко и той по новата мода: отгоре със суичъра, ама отдолу по къси гащи и сигурно по чехли
Ами то и аз ходя така у дома, като Боре
Доста красиви места показват СГ, да видим какво ще се гледа след монтажа.
Джанъм, аз съм по същата мода, да не мислиш друго Че и на работа сутрин така хода: сандали, къси дънки и отгоре с дебелия суичър 
че понякога и с вдигната качулка 
Относно мястото: и там имаха такъв кей, пак такива дървета и оградки
Уж бягаме от спомените за сериала, а нещо все ни напомня за там
Че и на работа сутрин така хода: сандали, къси дънки и отгоре с дебелия суичър че понякога и с вдигната качулка Относно мястото: и там имаха такъв кей, пак такива дървета и оградки
Уж бягаме от спомените за сериала, а нещо все ни напомня за там 
за поредната приказка 
От партито през януари.
шейтан но хубав мъж
Нова, но носът не е на Брко? 
Прилича ми на този на Буура
Дубльорите на Елчин и Баръш
Дубльорите на Елчин и Баръш
Особено този на Дефне, като две капки боза са...
Препоръчани теми