♡~ Любов под наем ~♡ Остани с мен ~♡ Тема 59

Баба Тюркян, когато е тъжна казва, че нещастията не идват сами, водят се по няколко за ръка. Е, вече разбрах тази нейна мъдрост. Малко след конфузната ми среща с г-н Транба, се наложи тати спешно да замине за някъде си заедно с чичо Синан. И ние така по женски си останахме с мама, двете, не трите защото май по едно време и Кориша се появи. Но той нали беше май мъж, пък чичо Исо казва, че се държи като старата госпожа от кварталната хлебарница, като сприхава клюкарка, каквото и да означава това...
Естесвенно, че пак си спях на моето място на спалнята, как да оставя мама сама да се страхува в тъмното, нищо , че сега имам още един любимец, мечок, голям колкото мен, който незнайно как се появи у дома. Както и да е. Първо се въртях неспокойно, после и нададох остър вой, защото нещо се беше подуло в устичката, но не беше останалото парче банан за после, мама ми изми зъбките преди лягане и го извади от устата с думите " Каро, пак ли?" и какво пак мам, нищо не разбрах. Мама веднага скочи и хукна към врата, но добре, че бързо дойде на себе си, защото вече започваха да ме болят ушичките и бях дигнала воя с няколко октави и от яд започнах да хвърлям от леглото всичко което ми попадна, даже на тати някакъв часовник , и книга, и зайчето Гупсе и.... " Татииииии, татиииииииииии". Най после г-жа Дефне стигна до мен и ме гушна:
- Какво стана миличката ми!- А нищо мамо, време е за среднощно парти.- Уплаши ли се?- Тц, имам нещо в устатааааааа.- Тати го няма, съкровище...- Къде ееееееее?- Ето мама е тук- Е добре. ще карам с налични състав, но ме болиииииииии-Каро, ти май имаш температура!- А , щоооо?- Защо си търкаш ушичките? - Ей така да мисля по добре...Ами болят меееее- Тихо, тихо...Да не те болят? - А, сети се най после.- Добре, добре, успокой се. Ето пийини водичка. Защо буташ чашата? - Искам сок от ябълки, затова. - Ето ти от любимия сок, ето. Недей бута така чашата! Защо си въртиш главата?- Правя си гимнастика за по изящна шия мамо, нищо че още вратлето ми е късо.- Я да те погледна? Не ме хапи, бе момиче! Каролин! - Опс, става опасно, светна червената лампа. Ето отварям я, и какво няма нищо там - Миличка, ами те венците са ти подути. Май има зъбче...та...няколко да избиват - А? Какво каза мамо?
И така мама цяла нощ ме разнася, от стая в стая, пя ми песнички, разказва ми приказки, прави ми смешки със зайчето и другите животинки, но почти без успех. Мен си ме боли, искам си тати, сърдита съм, че ми се спи, а не мога да се отпусна и затова съм стиснала мама за врата и си мрънкам жално, а тя си мисли, че и припявам. Рано сутринта се обади на чичо Исо да дойде да ме заведат на лекар. Чичо Шукрю още не беше дошъл на работа, май яйцето на което се подхлъзна се оказа доста твърдо. Нищо като му мине, ще дойде пак и аз ще му подаря друго, по меко... Ама ние сме стигнали кабинета на педиатъра ми. Е браво мамо, да беше ми облякла нещо по свястно, не с пижамата да ме доведеш и то тази бебешката с тежи жирафи и крокодили, дето ми е вече над кокалчето... Добре, поне че памерса ми смени, иначе срам голям. Тати не прави така!
- Ауу!
- Какво има сега, миличка? - Ами Дефне Ипликчи да си беше обула поне едни дънки под нощницата и си с пантофите с овчите муцуни и колкооо си рошава...Няма що, мамо, отиде имиджа на тати...- Даа, мама май е забравила да се вчеше и облече, но както и да е? Важното е да разберем на теб какво ти е. - Правилно мамо, тук съм напълно съгласна, най важното нещо в живота ви съм аз. Усмивка? Не ставааааааааа , боли меееееееее...
Вече сме в кабинета на моя педиатър, а защо мамо той не дойде у дома? Сигурно не си се сетила, нали? Тати щеше да се сети, да знаеш.
- Я да видим какво става с младата госпожица Ипликчи,- Кой? Аз?- Цяла нощ си плакала каза мама. - Аха и сега пак ще ревна ако искаш.- Я отвори устичка да видим какво става там.- Няма!- Хайде, Каро!- Нямааа. - Г-жо Дефне, моля помогнете ми!- Имай късмет мамо, после да не кажеш, че Каро не слуша, слушкам и с двете уши и да ти кажа май вече не ме болят като снощи. Я там има морковчета като тези в хладилника у дома.- Точно така, Каролин.- Ама, че съм и аз , за едни моркови,  които май и не стават за ядене се провалих, ами гледай тогава.- Даа, май ще ти избиват зъбки, четири на веднаж. - Това означава ли , че ще мога да опитвам на тати от пържолката?- Г-жо Дефне, преди няколко дни я доведохте разтревожена, че няма зъби- Ох, мамо!- Е сега, честито! Казах ви,че баба без зъби съм виждал, но бебе на една година, не. Така, ето ви рецепта, мажете и венците по няколко пъти на ден, а ако вдигне температура и дайте от това лекарство. Може Каро да има проблеми с апетита, нещо нехарактерно за нея, не се тревожете. И без това е с два кг  над нормата- Забрави да кажеш и 5 см по дълга, ама си имам бедър един път нали? Дебеличък, само за щипкане, а не клечка като на Аля от парка. Но това с яденето не ми харесва...Ох бе, защо ме убоде така!- Това ще помогне на Каролин да свали температурата и малко ще успокои болката във венците и. Но наистина, г-жо Дефне много е болезнено за тях, така че може и да нервничи малко...А и много ми харесват пантофите ви.- Мама защо така си направи крива муцунка? Май се отпускам. Добре, че чичо Исо ме взе, иначе мама щеше много да се умори.
Не знам колко съм спала след тази безсънна нощ, но като се събудих мама вече не беше с нощницата от тази сутрин, а с любимия ми червен спортен комлект и се оказа, че чичо Сердар е довел Ниханче и баба и леля Есра у дома, но е взел със себе си малкия Исо за да не ни притеснява. Вай, че бил досетлив чичо, защото хич не ми се занимаваше с него, нищо че има токова много шкафове със съкровища да му показвам. Ето мама ме носи.
- Хай, на тълпата! Ето ви и целувка, въздушна. И никоя да не ме пипа, само мама и...леля Есра, но за малко. Онези двете кукундели , опс лоша дума, не ги искам. Не! Не ме пипай Ниханче! Аааааа...
- Ох, Нихан, казах ти да не я пипаш. Много е раздразнителна заради зъбките. Шшш , миличка. Ето мама е тук.
- Тати?
- Тати го няма, слънчице. И няма да му се обаждаме, за да не го тревожим. Ако е съсредоточен по бързо ще се върне при нас. - Тук съм съгласна мамо. Но искам тати...
- Ам...аммм...
- Добре, ето ти млякото. Защо буташ чашата?
- Сигурно и е твърда, Дефне и я боли още повече, като се опре във венеца и. Дай и в шише с мек биберон ако имаш.- Ох, добре че е баба Тюркян малко акъл да им даде. А така, е по добре. А друго няма ли за закуска, мамо? Голо мляко, за кое тумбаче по напред.
- Бабо, ти какво правеше като ни никнеха зъбки?- А кажи, бабо, че и на мен ми е интересно, не само на леля Есра. Обещавам, че няма да мрънкам, хич.
- Ами какво? Мажех ви венците с ракия. Дефне, ти защо не опиташ?- Молим? Само г-н Йомер да не чува. Той сока ми проверява по три пъти дали не се в вкиснал ти за ракия говориш. Пък и тати пие само уиски, а мама бяло вино. Ракия у дома няма, нали мамо?
- Дефне, Дефне виж на Каро как и се окориха очите като чу за ракията.- Тази Нихан нормална ли е?- Аз пък мажех венците на Исо с мед и масло.- А филийка ще има ли? Така става...
- Ох, бабо! И ти како Нихан, то бива вашето невежество, но понякога се забравяте. Исо нали отиде до аптеката за лекарствата на Каролин. Кака Дефне знае най добре.- Един с акъл във фамилия Топал, браво лелче.

Но се оказа, че малкия Исо е паднал и чичо го е завел в болница за няколко шева, леля Нихан бързо излетя от дома, чичо Исо се оказа, че трябва да ходи на някаква сватба по родния си край, мама се безпокоеше за баба и на бързо я изпрати с Есра да си ходят докато Исо е все още на разположение. Не знам от къде но се обади и Нерото, да попита малката звздичка- ново давйсе- как е и да каже , че много съжалява, че не може да помогне, но с дядо Неджми големия мустак били на СПА- имах си аз пък и да бяха тук, как щяха да дотърчат има няма след няколко дни, но щяла да прати Кориша да помогне на мама, е за там не знам. И така с мама пак останахме сами...Всъщност през деня си бях добре и даже и мама малко поспа с мен, но после пак всичко се повтори, аз мрънкам и хленцам, мама ме разнася из дома. Добре, че е голям и не е чак толкова скучно. Най ми е любим Мавиша един  портрет на някой си в синьо. Като го гледам и се хипнотизирам, но сега и него не искам. Искам си тати и неговата силна прегръдка, и да ме гушка, и да ми ухае на него, и...няма пък да кажа всичко...
    
Кориша се появи на следващия ден с маска на лицето и две огромни чанти с храна и една по малка с дезифектанти и мокри кърпи, защото не искал да се разболее. След като мама му обясни няколко пъти, последния по на висок глас, че не съм заразно болна и да махне тази маска от лицето си защото само ме плаши, а и как щял да си похапва от " силната и витаминозна храна", която донесе- курабии, баклава, торта, захаросани ядки ...- неща, които все още не обичам, гадняр. Не че е помагал на мама кой знае колко. Час ме разнася из дома и градината, докато мама се изкъпе и направи супа за мен, но в един момент се спъна в нещо, аз си прехапах езичето и така ревнах, че котката на съседите избяга моментално, птичките млъкнаха, а мама щеше да падне, така се спъна на вратата от бързане. Аз рева,Кориша ми приглася. Само това и трябваше на мама да дондурка още едно бебе. Добре, че след като му изтъкна доводите, колко много обичам торта, как плача постоянно, а той ще трябва да ме разнася и ще го заболят ръцете, той много бързо се сети, че има спешна работа, обра си торбите и не помня чао дали каза...

Два дни по късно...

Усещам как входната врата леко се отваря, което означава, че тати си идва. Но пък и мама така силно ме е стиснала за да не падна, че не мога да помръдна, а тя май се е унесла. Знам, че на нея хич не и беше лесно през последните дни с мен. Мен ме боли и рева или хленцам, тя ме разнася из дома и се опитва да ме успокои и само това. Много си обичам мама, да знаете, тя е най добрата на света и...тати е най добрия.Май и мама усети, че тати си е дошъл:
- Йомер!- И мама се предаде. Разплака се с глас. Ами сега?
- Тати!Татата...- АЗ да ревна ли? Като гледам мама, май е по добре да съм солидарна с нея.
- Ей, ей момичета, какво става с вас? Да не е имало война? Като гледам наоколо какво е? Дефне, скъпа успокой се, моля те! Каро, принцесата на татко, какво е станало с вас?
- Каро беше болна ииии ...- Мамо споко, тати си дойде, силата е в нас...това пък къде съм го чувала?
- Добре, добре, успокой се мила. Ето, Каро вече не плачи нали така. Изтриваме сълзичките от най красивите очи на света- имам и сополки, тате.- Добре и нослето, ето и на мама очите. Така сега , Дефне разкажи ми какво е станало. Нали, като ти се обаждах и ти ми казваше, че всичко е наред, а не е било така. Дома прилича на индианско бойно поле, ти си толкова бледа и изнурена на вид, че всеки момент ще припаднеш. Като гледам само Каролин е добре...Не започвай пак да плачеш , скъпа.
- Ами Каро три дни почти не е спала и само се носихме на ръце, избиват и няколко зъбчета на веднъж и явно много я боли, аз също не съм  мигвала, не съм се къпала, не съм яла и като хората и... просто много се изморих, а теб не исках да те безпокоя и - Тате, не целувай така мама, малко ме срам да ви гледам, ето скривам си очите, давай няма да гледам...Е стига де, мен кога ще ме гушкаш.

Няколко часа по късно

Мама вече се е изкъпала, сама. Поспа малко и сега изглежда по добре. Явно и фитнеса с моите 15 кг и се отрази добре, може да е направила мускули по големи и от на тати, мама културистка, ама че смешно...
- Ей, дяволче защо се смееш?- Няма да кажа. Усмивкааа и целувка и на двамата.- Каро, ела. Ти няма ли вече да проходиш, само пълзиш.- Тате, кой ти каза че не мога. Още не му е дошло времето да ви направя демонстрация. Пък и сега след като хола е подреден и там в кухнята ухае на нещо хубаво...
-Не се дърпай така, принцесо. Какво има там?- Ами не знам, тате. Нали за това те дърпам да видим, но ти не искаш. Неща на дивана. Или пък , ако ще ме гушкате с мама, става.
Много е хубаво, тати  е прегърнал мама, мен ме е гушнал, на вън започва да се стъмнява, пуснал е от онази негова тиха музика и на нас с мама така ни е хубаво, че май леко се унасям, мама даже я усещам че е задрямала, а и тати се замечтал. Само на мен мира не ми дава, какво ухае така в кухнята...

5 мин по късно

Тряяс...
- Йомер, Каро къде е?

------------

Не можах да се стърпя. Лееко се измъкнах от прегръдката на тати и отидох да видя какво е това нещо, което така хубаво ухае в кухнята. Нали е ей там. Да обаче, масата е на нивото на очите ми и все едно нищо. Седнах под масата да помисля какво да направя, защото все още ме е страх да да катеря на столовете за големи и я видях. Част от кърпата виси от масата, а върху нея е поставено онова нещо, което ухае така примамливо. И нали съм си изобретателна, се наведох напред, дръпнах я рязко и веднага назад, защото ако е нещо тежко може и да ме удари. И Тряяяс, то било съд с макарони и доматен сос, на тати специалитета и на родителите вечерята. Ама, че бързо пристигнаха, успях само един макарон да натикам в устата си и малко сос да му сложа, май имам и в косата, и на носа и на блузката и...
- Йомер,Каро ранена ли е? Това по нея кръв ли е? - Ама, че се е разтреперила мама, все едно и е студено. Я да я успокоя малко.
- Ам, ам ....ммммм- Мам, макаронче искаш ли? Ти пък тате, защо се смееш така?
- Дефне, Каро просто е проверявала вечерята. Даже и макарон ти дава...Ох, Ох... Ела, малко лакомниче, да те изкъпим.
- На теб ти е смешно, но на мен ми се плаче. Йомер, защо нямаме нормално дете?- Ко каза, мамо?
- Защото  нямаше да е нашата Каролин Дениз, скъпа- Тате,дай пет. Макаронче? Малко е олигавено, но пак става.....