Колко е разликата между децата ви и какви са взаимоотношенията им?

Не мисля, че има правила.
Имаме близки семейства с деца с разлика 1-3 г., които ги държат в отделни стаи, защото се пребиват иначе, в най-добрия случай са в неутрални отношения. Рядко има играещи си заедно.

Мъжът ми и сестра му са породени - 1 г., от тяхната "приятелска" игра резултатът е, че тя е с 2 успоредни черти шевове от коляното до глезена на имат и по-малка сестра (съответно с 15 и 16 г. разлика), с която много са си играли като е била малка, а който тръгне да излиза е взимал и нея.

Така че не се планират тези неща. Може да се разбират, може и да не се разбират. Ти трябва да решиш кога си готова да минеш през бременност, раждане, болници, ангажименти около бебето и т.н., защото ти си човекът, който физически ще извърши това. Другото ще се нареди, не го мисли

Моите деца са брат и сестра, разлика 2.5г. Карат се, бият се, но и и много се търсят и ако единият го няма, другият пита къде е. На 10 и 12.5г.
В различни стаи са, не мисля, че две деца (дори и от един пол) трябва да делят стая. Различни интересеи, навици за писане на домашни и индивидуални вкусове и идеи за интериора.
Синът ми понякога помага на дъщеря ми с домашните, когато е в настроение. И двамата са "ранни" тийнейджъри.

С брат ми като деца деляхме стая, докато мен ме приеха в университет. Не се разбирахме, много се карахме до степен "невинна" омраза. Същата разлика във възрастта.
Аз обичах музика и светлина, а брат ми беше точно обратното.
С възрастта спряхме да се караме и сме в добри отношения, но в никакъв случай много близки. Имаме различни интереси и живеем доста далеч един от друг.

Хубава темичка за размисъл. Ние със сестра ми имаме 3,8 години разлика. Като малки играехме заедно, но не защото ни е харесвало, ами само в моменти, когато приятелките ни по възраст не са били на разположение. Въобще не сме били на същия акъл с нея. Тя беше подмазвачка и ревла, а аз бях много самостоятелна. Не понасях ревливите деца. Майка ми ми я връзваше като синджир - навсякъде я влачех с мен и това много ме дразнеше. След пубертетите ни се сближихме като сестри. Като се почнат тийн филмите за гаджета, инстиктивно търсиш да споделяш повече с някого, а точно след пубертета разбираш, че истински приятели всъщност нямаш, но със сестра ти не си сама, има на кого да споделяш и с кого да излизаш.
Аз бих ти препоръчала да видиш според китайския хороскоп първото ти дете (родено еди-коя си година) с коя предстояща зодия (предстояща година) би се разбирало.

6 години
Момче и момиче
Том и Джери на живо )))

5,5 години, две момчета. Но малкото е още бебе. И мен ме мъчи този въпрос постоянно, ще намират ли изобщо общ език. Баткото обожава брат си сега, но все страда, че не могат да играят заедно игри за големи, футбол например. Но ето вчера, например, се гониха половин час с едно скачащо топче и накрая баткото, супер въодушевен, каза: ехаа, аз си мислех, че трябва да го чакам да стане на 3, за да си играем, а виж колко забавно можело да бъде с бебе! ❤
Но си имам своите страхове в това отношение определено...

Имам две деца- момче и момиче. Разликата между двамата е 1 г. и 8 м. Играят си много добре заедно, разбират се, както се казва на един акъл са. Но има и моменти, в които се карат, удрят, но са безобидни (не се нараняват). Карат се за играчки, като малката е по- ревлива.

Пет години разлика и две момчета  заиграват се ако искат в редки случаи,но лошото е че големия не пази малкия и обикновено го учи на глупости та играта им често ми струва скъпо.Като гледам колко са различни като характери и поведение си мисля,че и в бъдеще едва ли ще са много близки,но тайно се надявам да греша.

Осем години разлика, две момчета са. Абсолютно същото като при малка разлика е. Просто по друг начин се проявява. (При мен и брат ми е 2 години, така че мога да сравня). Карат се, после се търсят, пак се карат, след това играят заедно. На големия му е интересно да показва той нещата, да сглобява, рисува, да го учи на различни неща. Малкият се респектира, слуша го. Когато са само двамата, нямат проблем, т.е. ако кажа на големия, че той отговаря за брат си, защото аз имам работа в другата стая, нямат никакви драми по между си, иначе авторитетът се размива. След това, разбира се, пак се скарват зловещо за нещо. Не знам дали ще бъдат близки като пораснат. По мои наблюдения това наистина не е свързано с малката разлика във възрастта, с времето хората се променят, в случая децата израстват, всеки със своите интереси, компании и т.н. Близостта не е нещо, което да може да се предвиди или да е свързано с разликата в годините. Искрено се надявам да са близки.
п.с. Да, като са малки, ще играят повече заедно, когато са с малка разлика. Ще имат и повече общи интереси. Но понеже питането е и за близостта, едното не е предпоставка за другото.

Моите деца са родени през 6 години. По-големите се заиграват заедно, пускам ги и навън заедно, но и понякога им е скучно един с друг и си имат отделни занимавки (най-често на голямото му е скучно). С бебето също доста се занимават, особено средното дете - първата му работа сутрин е да отиде при бебето да го нагушка. Много се обичат всички.
Разбира се, има и моменти да се карат, но не преобладават.

Със сестра ми също ни е горе-долу толкова разликата. По-близки започнахме да ставаме след пубертета и сега сме в супер отношения.

4 години разлика ми се струва оптимална, но различно се развиха нещата в нашето семейство.

Същата треска и мен ме тресеше и от чудена щерката ще стане на 7г., а аз май съм позакъсняла...Божа работа.
С брат ми разлика имахме точно 7г., еми много се биехме, но и много се търсехме и се обичахме.

точно същото и при нас при почти 7 г. две момчета, но са и непрекъснато заедно.

Шест години и девет месеца е разликата между момчетата ми. Големият е на 11 и половина, малкият скоро ще навърши 5. Играят много заедно - най-вече навън, боричкат се, често и се поскарват, че малкият си пада командир. Вкъщи баткото вече основно иска да се занимава с таблета или компютъра, малкия също го влече натам, та отново имат общи теми.

Знам, че затова дали ще са близки като пораснат разликата не е основен фактор и дори и да е малка няма гаранция. Там вече си зависи от други неща. Аз се чудя основно за детския период дали ще си играят, дали ще могат да си намират общи занимания, както и за ученическите години дали ще са близки и на една вълна (тук може би по - скоро зависи дали са еднополови). Изобщо колко е максималната разлика до която все още има шанс да са горе - долу на един акъл.
Иначе при нас много малка разлика така или иначе няма да има, тъй като дъщеря ми другия месец става на 2 години и най - малката възможна разлика е 3. Но на мен и с такава ми се вижда сложно  както и с бременността, така и после с децата. Иска ми се поизчакам поне година, но ме е страх да не изтърва момента и после да нямат много допирни точки.
Като гледам сега на площадките 6 - 7 - 8 годишни деца не искат да си играят много с нея, вижда им се малка, не им разбира игрите, даже по - скоро им пречи. Може и на такива да сме попадали де, а и те не се познават все пак, освен това тя като цяло е малка за съвместни игри, макар че умира да си играе с по - големи деца 

Отговорите до момента обаче са обнадеждаващи! 

Всъщност не е задължително да си играят, но е много приятно да не се бият. В тоя ред на мисли разликата от 5г. между баткото и второто ми дете е перфектна. Не, не са първи другарчета- но това си е тяхна работа. Моята работа е, че едното е доста по-независимо, помага и има по-малко изисквания.

Вече разликата между второ и трето е 1 г. 5 мес. Има си плюсове- минусите са умората и бременност при наличието на дете под 2 годинки. По принцип хич не е гот да тичал след малко дете, като си бременна- умората е тройна, имам бели петна в паметта от тоя период. За игра- не мога да кажа, че играят, на тая възраст всеки месец разлика дава значение за акъла. Едното вече е дете, другото още е бебе. Уморяват се различно, имат различни нужди. С времето обаче ще се изравнят, но пак ще е след поне 2 години. Засега се разминават доста, въпреки малката разлика. Разбира се, на 25 няма да се забелязва, но сега е значителна разлика в развитието.

Та парадоксално, ако чакаш и има голяма разлика, може и да си играят още от началото. Защото по-голямо дете може да занимава бебе. Но две породени- почти бебета- нямат съзнание да се пазят, да измислят интересна игра. Ще са си близки, но след години.

Според мен 3 г е максималната разлика спрямо питането. Ясно е, че не зависи само от това, но определенно разликата е фактор.
Аз със сестра ми иамам 18 м разлика винаги сме били много близки и сме играели и сме излизали заедно.
Моите 2 деца са със много голяма разлика, но нещата с децата не винаги се получават както искаме.

13 год.е разликата между моите деца. Не си играят ,но пък баткото се включва в обгрижването на малкото човече.Добре ми е така, големия не носи зарази ,а малкия и да донесе почти никой не прихваща .Големия е самостоятелен и почти нямам грижи,основно за малкия всички се грижим   

Разликата между моите деца е точно 7 години. Мислила съм много и целенасочено исках да са с голяма разлика.
Разбират се много, дъщеря ми много се грижи за брат си, покага ми много, той я обожава. Понякога си играят заедно, макар че тя си има нейните си неща за правене.
Около мен има много хора с породени, много близки семейства. Всички деца, без изключение се карат много помежду си. Освен че на родителите им е трудно с две бебета с различни потребности, като започнат и да се дърпат децата става ужасно. Не бих си причинила породени, дори с 3-4 години разлика. Голямото дете си е още малко реално.
След 6-7 годишна възраст много добре осъзнават какво се случва и нещата се получават много лесно.

Като деца и ученици дали ще си играят зависи от разликата помежду им, но и от характерите им.

Имам три момчета, с малки разлики помежду си - 3г 10м и 2г 10м. Между най-големия и най-малкия е 6г 10м.  
До сега (най-големия е на 13г) след училище са все заедно, тъй като тренират един и същ спорт всеки ден. Играят си добре, но и в следващия момент и много сериозно се карат (особено средното и малкото).
Имат много споделени интереси и приятели. За сега са си близки, в бъдеще кой знае.

Има голяма разлика в това да имаш породени, 2-3-4г разлика и такива с 7+ години. При последните докато са деца/ученическа възраст няма такава споделеност и близост докато растат, просто са в различни етапи.

С малката разлика ги вълнуват едни и същи неща (особено ако са един пол).
Некоментирам кое е как за родителите защото това не е въпроса.

Има много теории за влиянието върху детето в зависимост кое поред дете е в семейството. Интересни са, почиващи върху изследвания.

Според тях ако има повече от 5г между две поредни деца в семейството, те се отглеждат като единствено/самостоятено дете, без да има влияние от по-голямото върху по-малкото и в положителен и отрицателен смисъл.

Сега, като чета мненията, се замислих, че никога водещо за второ дете не ми е била мисълта дали ще си играят заедно или дали ще са близки. Второ дете почнахме да правим, когато аз бях готова за това. Готова в много аспекти-първото вече не беше бебе, имах нормален социален живот, работа, излизания с приятели, като детето беше с нас и не мрънкаше постоянно и т.н., и т.н., Някъде едва след петата, шестата година реално ми се пригушка бебе. До този момент просто не изпитвах необходимост. Факт, че бебето се забави повече от очакваното, но го гледахме с голямо удоволствие:) Знаех, че физическите неразположения-малко сън, колики, зъби ...са дреболии, всичко минава:)

Всъщност преди време и аз бях така. Никога не се бях замисляла върху това какви ще са отношенията между самите деца. Мислех кога ми е добре на мен да имам второ дете.
Напоследък обаче това си ми е фактор в решението, за добро или лошо.
Знам, че и малката и голямата разлика си имат предимства и недостатъци, просто се чудя дали си струва да ми е по - трудно на мен 2 - 3 години с цел да са си по - близки децата или да изчакам когато определено ще ми е по - лесно.
Нямам братя и сестри и не знам защо ама винаги съм си мислила, че децата в едно семейство си играят заедно като малки. Разбира се не и при огромна разлика. Обаче май не е баш така...

Това с "по-лесното" също не е постоянен фактор. При малка разлика трудното е в началото, но вървят заедно после, при голяма трудното е че всеки е с различна програма, но пък голямото помага за малкото.

При породени трудното е в началото докато станат на по 6-7 г., но вървят заедно - заедно спят, ядат, абе почти обща програма. Ако ходят на балет, футбол - могат да са заедно. После си вървят пак заедно в училище през най-много 2 класа.
Аз исках по-голяма разлика, за да съм на разположение в 1ви клас, да го взимам, водя на училище, да пишем домашни. Ми не се получи така, като станеше време за взимане на баткото, малкото или беше кисело, или гладно или му се спеше. Сега пак така - един иска навън в парка, другия има домашни, но пък не съм тичала бременна по малко дете. Големия има нужда някой да го води на уроци, курсове, малкото има нужда от игри.

Та въпроса наистина е усещане явно. Аз планувах едно, излезе друго.  
Но за това децата да се обичат и да имат отношения зависи изцяло от родителите.
Лесното е едно дете, с всяко следващо се удвоява трудността, всичко става двойно, тройно....

Голямата разлика е добре за родителите.
Малката разлика е добре за децата.
Оттук насетне всеки си преценява и както дойде

Аз също съм челанизследвания както Gi, където разликита бяха разделени на няколко групи.
До 18 м -псевдо близнаци
Между 18 м и 3 г малка разлика
3-6 г голяма разлика
Над 6 г се считаше , че се отглежда 2 пъти по едно дете.

Моите деца са с 17.5 г разлика

Абе лесно едва ли има?! Ако чакаш едното да е на 7-8г, за да имаш бебе, по-голямото все още има нужда от мама. Нуждата е по-различна, но я има.
Ако са близка възраст, ти си на вълна памперси, хранене и сън; дали ще преобуеш 1-2-3 бебета няма разлика. Но ако трябва и да мислиш също за история, химия и тн си е нагоре.

Децата в семейството си играят заедно и се търсят, дори и при 9-10г но и се карат/бият понякога. Това си е нормално; защото си била единствено дете имаш по-захаросана предства 

О, да, знам, че се бият и карат, това си е в реда на нещата. По - скоро се надявам да имат и някакви общи интереси. Иначе едва ли ще чакам чак 7 - 8 години. По - скоро най - много до 4...ама не знам дали и това не е множко...

Аз не съм се водила от разликите между децата, като планувахе бебета.

Просто явно съм такава, че като бебето ми излезеш от бебешкия период 1.5-2г и ми се искаше ново бебе да гушкам. Добре, че поостарях а и с три малки деца нагорно ми беше за четвърто бебе. Сега съм излязла от този broody (по английско му-незнам на бг как се вика "мътене"?  ) период.
Успех и не го мисли толкова.

Е как ,няма да са близки та те са братя .
Ще отраснат още малко и ще се търсят един друг даже

Със сестра ми сме с 1 год. и 3 мес. разлика, винаги сме били много близки, а като деца на акъл - пак същото. Даже нея я мислеха за по-голямата. Иначе и ние сме се карали и биели, още повече, че деляхме една стая.
Имам приятелка, която има почти 5 години разлика със сестра си, като деца са били също много близки, както и сега. Друга приятелка, която има брат, почти не контактува с него, той е  5 - 6 години по-голям, нямат почти нищо общо, а живеят на един етаж в един и същ блок.
Братовчедките ми пък имат 16 години разлика и по-голямата е като майка на по-малката. От приятели и познати си правя извода, че разлика от 1-3 години е най-оптимална, за да могат децата да израснат близки и да си играят заедно.

Не мисля,че има някакви правила и закономерности при разликата...
Моите деца са с 2,5 г. разлика,момчета,супер близки са,с еднакви интереси,в едно училище са,изобщо акъла им е много сходен,особено сега като поотраснаха,и въпреки това има моменти,в които се карат и бият много...
Разликата между мен и брат ми е 11 год и пак сме много,много близки.И като деца сме се карали много,макар и аз да съм била голямо момиче,но винаги съм му била най-близкия човек,повече от майка ни дори.

Разликата е 12 години, сега големият е на 13,а малкият 1 година и 8 месеца. Рано е да се каже какви ще им бъдат взаимоотношенията, но големият много се грижи за него и си играе с него. Може би защото са двама братя.

Аз пък съм фрийк на тема малка разлика.
Между моите е 2 години и половина. Дори тази ми се вижда голяма. Исках да са със съвсем малка. На принципа съм - като искаш 2-3 деца, прави ги едно след друго.  Както се казва: "Всяка година - гадина!". Не мога да си представя да чакам 4+ години, за да почна опити за второ. По-скоро сигурно бих се отказала. Мои познати така се отказаха накрая и останаха с 1 дете. Няма лошо, но искаха второ, а се чудеха години (над 5), дали да почват опити, или не. Не са имали здравословен проблем. Просто накрая ставаше късно. Отказваха се окончателно.
Пък и така с 2-3 деца с малка разлика гърчът за родителите поне е едновременен.
Понякога си мисля и за трето, ама нещо изпуснах разликата, която искам (под 2 години).
Иначе е веселба. Голямото забавлява малкото с простотии. Показва му неща. Малкото само се хили, полудява като види голямото и крещи от радост. Не че вдява нещо, но голямото си мисли, че го разбира и гордо си го занимава. То и голямото е едно бебе все още. Второто още няма 18 месеца. Всичко това естествено се извършва под постоянен контрол.   Малки са, за да мога нещо друго да споделя.

Пет години и половина.Засега 7 и 1.7м. са ок. Каката играе с него, той я търси.Не се бият. Май зависи много от голямото дете и от това дали родителите намират баланс между "Грижи се за брат/сестра си" и " Играй си на каквото решиш, аз ще гледам малкия/малката"

Между моите деца разликата е почти 3 години. Като куче и котка са, да играят си понякога, да карат се и доста. Какви ще са им взаимоотношенията след години, не знам, но се опитвам да ги възпитавам да се уважават, и да знаят, че са близки.

С моята сестра почти 4 години. Същата работа. Помня как се посбивахме, посдърпвахме, най-вече аз, че съм по-голяма. Сега се търсим, близки сме си.

От опита на мъжа ми - две братовчедки с 7 години разлика, много се търсят и се чуват постоянно. Той с неговата сестра също такава разлика - акъла им е съвсем различен, нямат много общо.

Според мен :  най-добра разлика и брой деца в семейството - 3 деца през 5-6 години.  Но все пак това зависи от много обстоятелства и е индивидуално какви ще са връзките между децата след години.

Моите деца имат 8г.и 4м. разлика.Съответно каката ни е на 19г.,а малкият декември ще навърши 11г.Малкият постоянно търси кака си,съответно и на нея и липсва,но имаше един период през който тя го считаше за досада и постоянно го гонеше.Това беше в тинейджърските и години.Но нейни думи и е бил интересен до към третата му година и после е бил голяма досада.Сега пак се търсят,но в повечето време са разделени(каката ни е студентка).Даже пример вчера тя му звъня да го чуе по телефона.

Моите момичета са с 3 години разлика. Вкъщи са все заедно, в училище си имат свои приятели. Като излизат навън, винаги ги пускам двете, така ми е по-спокойно. Така че може да се каже, че имат и общи приятели.
Сега голямата (на 13) влиза в пубертета и слуша доста често музика на слушалки, вместо да играе със сестра си. Малката отбеляза, че сестра й се променя и че става скучна. Въпреки това не може да се каже, че не общуват, просто не е с предишния интензитет. Предполагам, че това е само период и че като поотрасне малката, отново ще станат неразделни.
Така или иначе никога няма да забравя следната случка. Имахме гости без деца и двете си стояха сами в стаята. Предложих им да се присъединят към нас с гостите, но те отказаха. Попитах ги, дали не им е гадно, че са самички, а голямата ми отговори "Мамо, ние никога не сме сами, винаги сме двете."  Смятам това за показателно.

Ние с брат ми имаме 7 години разлика. Естествено като деца не дружахме, като се изключи няколко боя, които си нанесохме. Сега сме много близки, вкл. и със семействата си, вкл. и децата ни са много близки.

Голямата разлика улеснява родителите, а малката разлика е в полза на връзката между децата.
Ако разликата е под 3 години, и децата са от един пол, дори ще имат чувството за "психична цялост", както при близнаците,, но разбира се в по-малка степен. Това значи, че ще се допълват едно-друго, растейки заедно. Например ако първото е напористо, властно, второто ще се научи да е вярно, да следва, да е по-неинициативно.
Ако разликата е 3 и нещо и нагоре липсва това израстване "заедно" на принципа на противоположностите. Пак ще са близки. За по-големите разлики от 4 години нямам наблюдения

Аз имам едно дете и не планирам второ, но ако някога ме удари чук по главата определено ще препрочета темата, много е полезна.  

Сега да отговоря на авторката. Имам брат. Разликата ни е 4 год и половина. Към днешна дата убивам за него. Най-близкият ми човек е. Когато преди време заминах за чужбина той беше още ученик и започна да има проблеми в училище и вкъщи. Когато са го пратили при училищния психолог казал, че му е мъчно за мен и обвинява нашите, защото са ме пуснали да замина. Майка ми го разказа тогава по скайп, беше и много мъчно. НО! Докато бяхме малки нещата не бяха толкова идилични. Много се дразнехме, а аз го приемах като товар, защото постоянно ми го поверяваха да го пазя или да се грижа за него.

И мен напоследък това ме вълнува, непрекъснато мисля кога ще е подходящото време за второ дете. И на мен ми се иска разликата да не е много голяма, но пък аз трябва да се върна на работа скоро и тъй като ситуацията е малко сложна, не мога няколко месеца по-късно пак да ги сюрпризирам с друга бременност. А и много време ни отне да забременея първия път, така че пак не можем да чакаме дълго, аз по-млада няма да стана.. За сега мисля да започнем сериозни целенасочени опити когато малката стане на 2 години, та ако се получат нещата разликата да е около 3 години...

А дали децата ще са си близки след време никой не може да каже. Ето ММ и брат му имат 3,6 години разлика, играли са си като малки, но когато брат му е станал на 16 и е започнал да работи се са отчуждили. Сега почти не си говорят, нямат абсолютно нищо общо. Едната ми братовчедка е с 9 и 11 години по-малка от братята си, сега се разбират, не знам колко близки са си. Но като беше тя по-малка доста често я побийваха и все се закачаха и я дразнеха за нещо. Зависи и от характера и от възпитанието и от индивидуалната ситуация, не знам дали могат да се правят обобщения

Здравейте, аз и сестра ми сме се разлика 2 години и 10 месеца и винаги сме били неразделни в игрите и пакостите. Понякога много се карахме дори се биехме, но след 5 мин. ни минаваше. Разликата с братовчедите ми е 8 и 10 години. Цяло лято всяка година сме били неразделни и с тях. Научих ги да играят карти още преди да проговорят добре. Играеха федербал, когато още хилката беше по голяма от тях. Според мен да ли ще играят заедно зависи от самите деца.

Моите две момчета са пак с разлика 2 години и 10 месеца. Малкия е още на 5 месеца и не играят още заедно.
Когато преценяваш кога да имаш второ, трябва да се вземе предвид какво е първото дете и ще имаш ли помощ. Моят голям син е много палав. Все едно има шило в дупето не седи на едно място, когато сме в парка или градинката е като отвързан. Нямаше как с корема да търча след него като коза и бабите и дядовците много помагаха. Сега много ревнува, за да мога повече време да му отделям някой ми помага с бебето. Да изляза сама и с двамата е мисия невъзможна. Няма как да търча с количката подир него.
Трябва да прецениш, каква е ситуацията и как ще се справиш.

gurgolina, и мен подобни неща ме притесняват като описаните от теб. Дъщеря ми не е много кротка и вече доста ми тежи физически да се грижа за нея. Например не ми дава да й сменя памперс, да я облека, обуя, всичко става със сериозни усилия от моя страна. Когато си тръгваме от площадката изпада в истерия, не иска да тръгва, налага се да я вдигна а тя ме рита където свари  често я вдигам на ръце през деня, а вече е 11 кг. поне. Не знам дали бих могла да правя всичко това бременна...засега я гледам вкъщи, но планираме на пролет (ще бъде на 2,6 годни) да тръгне на ясла, но не се знае дали ще я приемат.
Няма кой да помага при нас. Баща й се прибира вечер към 18:30 и събота и неделя е вкъщи, през другото време сме сами. Бабите са в друг град и идват евентуално за уикенда понякога, но до там. Ще трябва да се оправям сама общо - взето и не знам как да постъпя...вижда ми се много сложно...

Kalina. децата всъщност са много умни и знаят докъде могат да стигнат.

Сами сме си гледали децата. Излизала съм всекидневно на разходка до площадката с три деца, едно разумно 5-6г, едно много лудо 2-3г и бебе. Когато са с мен само те си знаят докъде мога аз да се оправя с три деца; когато са с мен и баща си по-лудо тичаха и се отдалечаваха.
Аз имах двойна количка, където надлежно връзвах бебето и средното дете и ги отвързвах само като стигнем до парка. Предимно ходех в затворени площадки, за да знам, че няма как да щукнат в три различни посоки.
Абе начини се развиват и има. Научаваш се и се чудиш какво си правила по цял ден със само едно дете 

Kalina., при нас с големия ми син е същото, всичко става с много усилия и по трудния начин. Веднъж излязох с двамата на вън и големия като му щукна, че вече не му се върви бавно с мен и количката и хукна през кварталните улички. Аз с количката по разбитите тротоари не мога да бягам, та оставих количката да го гоня, защото има хора каращи като луди, а той не спира на улици. Разбира се има и деца, които са по разбрани и по слушащи родителите си, аз споделям какво е положението при нас. Затова моето лично мнение, че ти си познаваш най добре себе си и детето си и трябва да прецениш как ще е по добре за вас. За мен децата много израстват м/у 2,6 и 3,6 години и се нуждаят от много внимание през това време. Аз лично без помощ, нямаше да мога да отделя достатъчно време на големия, да имаме време само за нас двамата.

Както казах по-горе, разликата ни със сестра ми е 1г. и 3 м. Докато съм жива, ще благославям майка ми, че е решила да има друго дете толкова скоро след мен. Разбира се, това е единствено и само в полза на децата. Сестра ми ми е най-близкият човек, с нея израснах, никога не сме се чувствали самотни или неразбрани, винаги има с кого да си споделиш всичко. Сега живее много далеч, но се виждаме често и се чуваме по няколко пъти на ден. Имам много приятели без братя и сестри и такива, които не си общуват, честно да ви кажа, не мога да си представя по-тъжно нещо.

На нас с брат ми, разликата ни е 2г10м, когато бяхме малки, много си играехме, но имаше бой, караници също. В пубертета, понеже аз съм по-голямата, бяхме много различни и не го водех никъде с мен. Хубавото е, че на по-късен етап, около моите 18г отношенията ни отново се подобриха, учехме се  на еднакви спортове и имахме доста общо, музика, забавления и общи приятели.
За себе си реших, че ще имаме породени, живот и здраве, каката ще е на 18м, когато се роди бебето. Искам две деца, но се съмнявам, че когато се очевечи, а аз започна работа ще ми се занимава с колики, пампита и зъби, в подобен случай ще съм на 35+. Не искам да я оставям самичка, искам да си има другарче, а дали ще са приятелчета, това си зависи от тях. Ние също нямаме баби около нас, ще се оправим, криво-ляво, няма да легнем да мрем, я !
Успех в решенията и желанията.

Здравейте, имам две момчета с разлика 11 месеца! Заиграват се сами, но и много се карат (за играчки) . Единият е на 2,7г, а малкият е на 1,8г, рано е да кажа дали ще бъдат за вбъдеще близки, но засега много се забавляват заедно

Децата ми са с 3г и 9м разлика. Не е планирано, така се случи. Доста играят заедно и се търсят, често се карат, най-вече ако малкият иска всички играчки за себе си. Близки са си, въпреки че нямат кръвна връзка. Тя е близнаци, той - овен. Тя трудно комуникира с връстници, по-често намира общ език с момченца около нейната възраст (+-1-2години), по-рядко с момиченца 1-2 години по-малки. Той е общителен и комуникативен, заиграва се и с момченца на неговата възраст, освен с кака си.
Аз съм единствено дете. Винаги съм си мечтала за брат. Каквато и да ни беше разликата мисля, че щяхме да сме си близки.
Родителите ми са от семейства с три деца. Баща ми е най-малкият от три породени деца. И тримата никога не са си били близки.
Майка ми е най-голямата от три сестри. Разликата й с едната сестра е три години, а с другата 14 (13г и 4м). И трите сестри са си били близки и се търсеха въпреки, че не са живели с най-малката и са се пръснали из страната. Двете ми лели имат по две деца с 3 г разлика, които са си близки - споделят си и си помагат много. Всяка от братовчедките ми има по две деца, като само на едната са разнополови. На двете братовчедки децата са с по три години разлика, на едната  само не са си близки. На другите две децата са с по 6 и 10 години разлика и са си близки, помагат си, търсят се.
Ако съдя по родата дали децата ще са си близки и ще се търсят и помагат зависи от средата и характерите им, най-вече дали първото няма да се случи от онази категория деца, които за нещо на света не искат да делят родители и ресурс с някого.