Отговори
# 15
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Според мен 3 г е максималната разлика спрямо питането. Ясно е, че не зависи само от това, но определенно разликата е фактор.
Аз със сестра ми иамам 18 м разлика винаги сме били много близки и сме играели и сме излизали заедно.
Моите 2 деца са със много голяма разлика, но нещата с децата не винаги се получават както искаме.

# 16
  • Мнения: 6 088
13 год.е разликата между моите деца. Не си играят ,но пък баткото се включва в обгрижването на малкото човече.Добре ми е така, големия не носи зарази ,а малкия и да донесе почти никой не прихваща .Големия е самостоятелен и почти нямам грижи,основно за малкия всички се грижим   Peace

# 17
  • Мнения: 8 886
Разликата между моите деца е точно 7 години. Мислила съм много и целенасочено исках да са с голяма разлика.
Разбират се много, дъщеря ми много се грижи за брат си, покага ми много, той я обожава. Понякога си играят заедно, макар че тя си има нейните си неща за правене.
Около мен има много хора с породени, много близки семейства. Всички деца, без изключение се карат много помежду си. Освен че на родителите им е трудно с две бебета с различни потребности, като започнат и да се дърпат децата става ужасно. Не бих си причинила породени, дори с 3-4 години разлика. Голямото дете си е още малко реално.
След 6-7 годишна възраст много добре осъзнават какво се случва и нещата се получават много лесно.

# 18
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Като деца и ученици дали ще си играят зависи от разликата помежду им, но и от характерите им.

Имам три момчета, с малки разлики помежду си - 3г 10м и 2г 10м. Между най-големия и най-малкия е 6г 10м.  
До сега (най-големия е на 13г) след училище са все заедно, тъй като тренират един и същ спорт всеки ден. Играят си добре, но и в следващия момент и много сериозно се карат (особено средното и малкото).
Имат много споделени интереси и приятели. За сега са си близки, в бъдеще кой знае.

Има голяма разлика в това да имаш породени, 2-3-4г разлика и такива с 7+ години. При последните докато са деца/ученическа възраст няма такава споделеност и близост докато растат, просто са в различни етапи.

С малката разлика ги вълнуват едни и същи неща (особено ако са един пол).
Некоментирам кое е как за родителите защото това не е въпроса.

Има много теории за влиянието върху детето в зависимост кое поред дете е в семейството. Интересни са, почиващи върху изследвания.

Според тях ако има повече от 5г между две поредни деца в семейството, те се отглеждат като единствено/самостоятено дете, без да има влияние от по-голямото върху по-малкото и в положителен и отрицателен смисъл.

Последна редакция: вт, 19 сеп 2017, 14:39 от GI

# 19
  • Мнения: 1 622
Сега, като чета мненията, се замислих, че никога водещо за второ дете не ми е била мисълта дали ще си играят заедно или дали ще са близки. Второ дете почнахме да правим, когато аз бях готова за това. Готова в много аспекти-първото вече не беше бебе, имах нормален социален живот, работа, излизания с приятели, като детето беше с нас и не мрънкаше постоянно и т.н., и т.н., Някъде едва след петата, шестата година реално ми се пригушка бебе. До този момент просто не изпитвах необходимост. Факт, че бебето се забави повече от очакваното, но го гледахме с голямо удоволствие:) Знаех, че физическите неразположения-малко сън, колики, зъби ...са дреболии, всичко минава:)

# 20
  • Мнения: X
Сега, като чета мненията, се замислих, че никога водещо за второ дете не ми е била мисълта дали ще си играят заедно или дали ще са близки. Второ дете почнахме да правим, когато аз бях готова за това. Готова в много аспекти-първото вече не беше бебе, имах нормален социален живот, работа, излизания с приятели, като детето беше с нас и не мрънкаше постоянно и т.н., и т.н., Някъде едва след петата, шестата година реално ми се пригушка бебе. До този момент просто не изпитвах необходимост. Факт, че бебето се забави повече от очакваното, но го гледахме с голямо удоволствие:) Знаех, че физическите неразположения-малко сън, колики, зъби ...са дреболии, всичко минава:)

Всъщност преди време и аз бях така. Никога не се бях замисляла върху това какви ще са отношенията между самите деца. Мислех кога ми е добре на мен да имам второ дете.
Напоследък обаче това си ми е фактор в решението, за добро или лошо.
Знам, че и малката и голямата разлика си имат предимства и недостатъци, просто се чудя дали си струва да ми е по - трудно на мен 2 - 3 години с цел да са си по - близки децата или да изчакам когато определено ще ми е по - лесно.
Нямам братя и сестри и не знам защо ама винаги съм си мислила, че децата в едно семейство си играят заедно като малки. Разбира се не и при огромна разлика. Обаче май не е баш така...

# 21
  • Мнения: 168
Сега, като чета мненията, се замислих, че никога водещо за второ дете не ми е била мисълта дали ще си играят заедно или дали ще са близки. Второ дете почнахме да правим, когато аз бях готова за това. Готова в много аспекти-първото вече не беше бебе, имах нормален социален живот, работа, излизания с приятели, като детето беше с нас и не мрънкаше постоянно и т.н., и т.н., Някъде едва след петата, шестата година реално ми се пригушка бебе. До този момент просто не изпитвах необходимост. Факт, че бебето се забави повече от очакваното, но го гледахме с голямо удоволствие:) Знаех, че физическите неразположения-малко сън, колики, зъби ...са дреболии, всичко минава:)

Всъщност преди време и аз бях така. Никога не се бях замисляла върху това какви ще са отношенията между самите деца. Мислех кога ми е добре на мен да имам второ дете.
Напоследък обаче това си ми е фактор в решението, за добро или лошо.
Знам, че и малката и голямата разлика си имат предимства и недостатъци, просто се чудя дали си струва да ми е по - трудно на мен 2 - 3 години с цел да са си по - близки децата или да изчакам когато определено ще ми е по - лесно.
Нямам братя и сестри и не знам защо ама винаги съм си мислила, че децата в едно семейство си играят заедно като малки. Разбира се не и при огромна разлика. Обаче май не е баш така...
Това с "по-лесното" също не е постоянен фактор. При малка разлика трудното е в началото, но вървят заедно после, при голяма трудното е че всеки е с различна програма, но пък голямото помага за малкото.

При породени трудното е в началото докато станат на по 6-7 г., но вървят заедно - заедно спят, ядат, абе почти обща програма. Ако ходят на балет, футбол - могат да са заедно. После си вървят пак заедно в училище през най-много 2 класа.
Аз исках по-голяма разлика, за да съм на разположение в 1ви клас, да го взимам, водя на училище, да пишем домашни. Ми не се получи така, като станеше време за взимане на баткото, малкото или беше кисело, или гладно или му се спеше. Сега пак така - един иска навън в парка, другия има домашни, но пък не съм тичала бременна по малко дете. Големия има нужда някой да го води на уроци, курсове, малкото има нужда от игри.

Та въпроса наистина е усещане явно. Аз планувах едно, излезе друго.  
Но за това децата да се обичат и да имат отношения зависи изцяло от родителите.
Лесното е едно дете, с всяко следващо се удвоява трудността, всичко става двойно, тройно....

# 22
  • София
  • Мнения: 5 882
Голямата разлика е добре за родителите.
Малката разлика е добре за децата.
Оттук насетне всеки си преценява и както дойде Simple Smile

# 23
  • На остров
  • Мнения: 13 498
Аз също съм челанизследвания както Gi, където разликита бяха разделени на няколко групи.
До 18 м -псевдо близнаци
Между 18 м и 3 г малка разлика
3-6 г голяма разлика
Над 6 г се считаше , че се отглежда 2 пъти по едно дете.

Моите деца са с 17.5 г разлика Wink

# 24
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Знам, че и малката и голямата разлика си имат предимства и недостатъци, просто се чудя дали си струва да ми е по - трудно на мен 2 - 3 години с цел да са си по - близки децата или да изчакам когато определено ще ми е по - лесно.
Нямам братя и сестри и не знам защо ама винаги съм си мислила, че децата в едно семейство си играят заедно като малки. Разбира се не и при огромна разлика. Обаче май не е баш така...

Абе лесно едва ли има?! Ако чакаш едното да е на 7-8г, за да имаш бебе, по-голямото все още има нужда от мама. Нуждата е по-различна, но я има.
Ако са близка възраст, ти си на вълна памперси, хранене и сън; дали ще преобуеш 1-2-3 бебета няма разлика. Но ако трябва и да мислиш също за история, химия и тн си е нагоре.

Децата в семейството си играят заедно и се търсят, дори и при 9-10г но и се карат/бият понякога. Това си е нормално; защото си била единствено дете имаш по-захаросана предства  Grinning

# 25
  • Мнения: X
О, да, знам, че се бият и карат, това си е в реда на нещата. По - скоро се надявам да имат и някакви общи интереси. Иначе едва ли ще чакам чак 7 - 8 години. По - скоро най - много до 4...ама не знам дали и това не е множко...

# 26
  • На село (близо до Лондон)
  • Мнения: 1 402
Аз не съм се водила от разликите между децата, като планувахе бебета.

Просто явно съм такава, че като бебето ми излезеш от бебешкия период 1.5-2г и ми се искаше ново бебе да гушкам. Добре, че поостарях а и с три малки деца нагорно ми беше за четвърто бебе. Сега съм излязла от този broody (по английско му-незнам на бг как се вика "мътене"?  Heart Eyes) период.
Успех и не го мисли толкова.

# 27
  • Мнения: 71
Пет години разлика и две момчета  Rolling Eyesзаиграват се ако искат в редки случаи,но лошото е че големия не пази малкия и обикновено го учи на глупости та играта им често ми струва скъпо.Като гледам колко са различни като характери и поведение си мисля,че и в бъдеще едва ли ще са много близки,но тайно се надявам да греша.
Е как ,няма да са близки та те са братя .
Ще отраснат още малко и ще се търсят един друг даже

# 28
  • Мнения: X
Със сестра ми сме с 1 год. и 3 мес. разлика, винаги сме били много близки, а като деца на акъл - пак същото. Даже нея я мислеха за по-голямата. Иначе и ние сме се карали и биели, още повече, че деляхме една стая.
Имам приятелка, която има почти 5 години разлика със сестра си, като деца са били също много близки, както и сега. Друга приятелка, която има брат, почти не контактува с него, той е  5 - 6 години по-голям, нямат почти нищо общо, а живеят на един етаж в един и същ блок.
Братовчедките ми пък имат 16 години разлика и по-голямата е като майка на по-малката. От приятели и познати си правя извода, че разлика от 1-3 години е най-оптимална, за да могат децата да израснат близки и да си играят заедно.

# 29
  • София
  • Мнения: 1 342
Не мисля,че има някакви правила и закономерности при разликата...
Моите деца са с 2,5 г. разлика,момчета,супер близки са,с еднакви интереси,в едно училище са,изобщо акъла им е много сходен,особено сега като поотраснаха,и въпреки това има моменти,в които се карат и бият много...
Разликата между мен и брат ми е 11 год и пак сме много,много близки.И като деца сме се карали много,макар и аз да съм била голямо момиче,но винаги съм му била най-близкия човек,повече от майка ни дори.


Общи условия

Активация на акаунт