Никаква романтика и фатализъм няма при нас. АЗ май поддадох на упоритото му ухажване и някаква представа, че е много добър, пък и той се кълнеше, че ме обича. Набързо се взехме. Него така и не съм итала какво на ефира в мен. След 18 г. брак, от 3г. сме разведени, така че,чакам нови романтични изживявания.
- Публикувана: 16 септ. 2017, 01:53 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2017, 13:23 ч.
В какво се влюбихте в половинката си? Или той във вас?
И при мен горе-долу е същата история. Аз бях след раздяла с гадже и в депресия-сълзи сополи и рев, а той влюбен в мен и ме успокиява, че ще ми мине. Така 4 мес, в които не ме докосна с пръст, а с часове ме слушаше да мрънкам за бившето ми гадже. Един ден ми светна лампата, че този човек наистина ме обича и струва, след като толкова време ме търпи...и така. Не е имало любови и тръпки, просто любов на разума от моя страна. След това гаджета за 4г и брак 16г..и после изневяра и развод! 😈 Днес две години по-късно аз имам друг човек до себе си. ..пак май е любов на разума! 😕 Обичам го заради качествата, които притежава и човека, който е..Май не мога да се влюбвам аз от пръв поглед!..А и едва ли бих си позволила такова нещо! 😮
Ми, като за начало - аз въобще не мислех да се влюбвам. 
Бяха ми потекли лигите по него, защото е страхотен, има ясно изразено присъствие. Ако имам "тип мъж", това е главна характеристика. Обаче си стоях и си му се любувах от дистанция. По-нататък открих завидна интелигентност, съчетана със също толкова завидна социална компетенция. Което си е рядка комбинация. Ама пак не беше това моментът, в който се влюбих. Не знам кога стана. Както нямах никакви намерения, след 2 седмици си мислех колко безнадеждна е ситуацията, колко жестоко съм хлътнала и как ми се плаче при мисълта да не е част от живота ми. Както съм бъбрива по принцип, си спомням как седях и му слушах историите, загубила звук и картина. Той пък си спомня как като ме е прегърнал за първи път, съм треперила.
Сега обмислям усърдно кога точно се случи. Като моя човек го усетих просто. Бол съвети за хармонична връзка имам и безброй логични доводи защо сме подходяща двойка, но в началото просто имахме див късмет да попаднем един на друг и да реагираме по един и същи начин на отсрещния, това е истината.
Комуникацията ни се получи страшно лесна, той е от онези изначално добри хора, над нещата - не в смисъла на въздухар, напротив. Просто съзнанието му се не занимава излишно с другите, със злобеене, отмъщения, с дребнавости. Голямо сърце и голяма усмивка. Искрен, по детски добър, раздаващ се и грабващ, изземващ пространството и вниманието по един безкрайно естествен, неарогантен и неагресивен начин. Топлата, силна мъжка прегръдка и като цяло енергия, съчетана със засвидетелстване на подчертано специално отношение, ме довърши.
Той като цяло не е от хората, които говорят за чувства, та от него ясен отговор по темата няма да получа. От нещата, които казва, изглежда, че комбинациите грижовност плюс силна емоционалност/eнергия и житейски устрем плюс дебилност по детски са го пленили. Отивам да го ухапя ^^
Бяха ми потекли лигите по него, защото е страхотен, има ясно изразено присъствие. Ако имам "тип мъж", това е главна характеристика. Обаче си стоях и си му се любувах от дистанция. По-нататък открих завидна интелигентност, съчетана със също толкова завидна социална компетенция. Което си е рядка комбинация. Ама пак не беше това моментът, в който се влюбих. Не знам кога стана. Както нямах никакви намерения, след 2 седмици си мислех колко безнадеждна е ситуацията, колко жестоко съм хлътнала и как ми се плаче при мисълта да не е част от живота ми. Както съм бъбрива по принцип, си спомням как седях и му слушах историите, загубила звук и картина. Той пък си спомня как като ме е прегърнал за първи път, съм треперила.Сега обмислям усърдно кога точно се случи. Като моя човек го усетих просто. Бол съвети за хармонична връзка имам и безброй логични доводи защо сме подходяща двойка, но в началото просто имахме див късмет да попаднем един на друг и да реагираме по един и същи начин на отсрещния, това е истината.
Комуникацията ни се получи страшно лесна, той е от онези изначално добри хора, над нещата - не в смисъла на въздухар, напротив. Просто съзнанието му се не занимава излишно с другите, със злобеене, отмъщения, с дребнавости. Голямо сърце и голяма усмивка. Искрен, по детски добър, раздаващ се и грабващ, изземващ пространството и вниманието по един безкрайно естествен, неарогантен и неагресивен начин. Топлата, силна мъжка прегръдка и като цяло енергия, съчетана със засвидетелстване на подчертано специално отношение, ме довърши.
Той като цяло не е от хората, които говорят за чувства, та от него ясен отговор по темата няма да получа. От нещата, които казва, изглежда, че комбинациите грижовност плюс силна емоционалност/eнергия и житейски устрем плюс дебилност по детски са го пленили. Отивам да го ухапя ^^
Скрит текст:
Баба ми обичаше да казва: "ожени се за жена която може да ти готви пиле с ориз", а моята едни пържени яйца не може да сготви ... дори децата предпочитат тати в кухнята
Ако не беше спал,нямаше да се оплакваш сега. Все пак има нещо, което те е задържало при нея. Какво е то кажи. Синът ми е в същата ситуация, но не споделя. Просто съм любопитна.
Аз пък се влюбих в моето Момиче, защото с нея правехме най-страхотния секс на Земята ...
Баба ми обичаше да казва: "ожени се за жена която може да ти готви пиле с ориз", а моята едни пържени яйца не може да сготви ... дори децата предпочитат тати в кухнята
Не знам, ако можеш да опишеш любов с думи то това не е любов ... беше казал някой. Тя е единствената жена която ми е удряла шамар
Много мила тема. Стана ми много приятно докато ви четох.
Аз се влюбих в сегашната половинка, защото беше много търпелив, не се натрапваше, но и беше постоянен в ухажването. Хареса ми това, че още от началото ме уважаваше и зачиташе желанията ми. Не робува на пари и материални придобивки, не нахалства и не се натрапва. Много е трудолюбив и лоялен. Което ме накара да го уважавам още преди да се влюбя.
Аз се влюбих в сегашната половинка, защото беше много търпелив, не се натрапваше, но и беше постоянен в ухажването. Хареса ми това, че още от началото ме уважаваше и зачиташе желанията ми. Не робува на пари и материални придобивки, не нахалства и не се натрапва. Много е трудолюбив и лоялен. Което ме накара да го уважавам още преди да се влюбя.
Да. Постоянно.
Ми не се показвай/пуйчи толкова и може някоя истински да те хареса..
Да. Постоянно.
Ми не се показвай/пуйчи толкова и може някоя истински да те хареса..
Благодаря за съвета. Имам си гадже от известно време.
Интересно как нито една от вас не се е влюбила по сметка.
Напротив! Моето си беше по сметка. Сметнах, че човека става за семейсто и има характер подходящ да бъде добър баща. Не съм била влюбена или изгубена. Мислех трезво и точно сметката си направих, ама се оказа без кръчмаря! 😈