Подготовка в школа, с учител или сами - 7 клас

А моите наблюдения са, че средностатистическия родител може да помага по математика до 4 клас. После може и да решава някои задачи, но да обясни с познанията на детето е трудно.
Може да звучи ужасно, но проценти, съотношения и степени (5 клас) са тъмна Индия дори за много от висшистите. А за геометрията даже няма да коментирам.

По български сигурно всеки си мисли, че знае. Но аз лично не бих пестила точно от обучението на децата си.

Тоест трябва да ги пращаме на уроци от пети клас?

Дъждец, не мисля, че това беше акцентът в последните постове, а именно несъмнена нужда от уроци оше от 5 клас. Тръгна се от поста на НСЧ, която твърди, че седмокласната математика не е ядрена физика и всеки заинтересован родител при нужда може да помогне на детето си . Ами не е така, за жалост.   И това важи дори и за петокйалсната, макар и в по-малка степен.Или поне не е, ако детето се цели във високия диапазон на  точките 85-90+.А вече щом има нужда от доп. работа, хората намират различни решения на проблема.
- някои деца са си принципно в ЧУ, имат достатъчно мат през седмицата и при евентуално затруднение  могат да питат учителя, едва ли ще е системно.
- такива деца има  и в ДУ - едни, защото учат в МГ, а други защото  просто са случили на учител и в обикновено ОУ, който и обяснява, и изисква, и проверява даденото за домашно, и помага при нужда..  такива деца могат да се готват и сами и при възникнало затруденение само да питат. Но колко са  такива на фона на масата?
-  НЯКОИ родители, далеч  не преобладаващата част, могат наистина качествено да помагат на детето си. Понеже не е само въпрос на това дали помниш даден матераил, а и дали знаеш как да го  поднесеш разбираемо на детето, съобразено с онова, което то владее като инструменатриум към момента, дали знаеш как да  разпишеш задачата, дали обосноваваш всяко направено действие в  последните задачи за пълно описание.  Но дори и целта да не е космически резултат, а примерно 65-75 точки, пак не мисля, че кой знае колко родители са в състояние да помогнат.
- има родители, които не могат да помогнат на нужното  ниво, не е непременно заради липса на желание или незаинтересованост, просто някои неща си им куцат изначално, все пак не всеки е бил още в ученическите си години добър по мат, какво остава за 25+ години по-късно.  Има хора хуманитари все пак, които често са доста далеч от точните науки. И ако детето им няма късмет с читав учител  по предмета в училище, какво е решението - не са ли курсовете/уроците единственият вариант за изплуването му?

Това, което учи моят шестокласник по математика на мен ми се струва страшно лесно (хубаво е, че и на него му изглежда такова), обаче част от въпросите на класното му по литература ми изглеждаха като писани на китайски.
Затова помагам с математиката, а за БЕЛ - частен учител. Определено за мен БЕЛ изначално е по-трудният предмет. Математиката си има логика, по български трябва да назубрят един куп определения. И всичко в учебника е толкова засукано написано, че няма и накъде повече. Децата дори и да пишат правилно в свободен текст, на тест с въпроси могат лесно да се объркат.

Материалът е предвиден за деца на 13 г., дори и от родител не би следвало да има нужда...
Като не разбира някоя задача, нали затова ходи на училище, ни трябвало учителите да обясняват, когато се види, че нещо не е ясно. Имат и консултации по програма.

Друг е въпросът, ако целта е развитие в областта на математиката, тогава няма как да стане само с учебния материал и самостоятелно учене. За тази цел обаче самото дете трябва да има заложби и интерес към тази област.

Дъщеря ми беше в паралелка с математически профил (избрана на принципа на най-малкото зло, просто нямахме избор в училището) и освен основния материал взимаха много допълнителни неща, съответно нямаха никакво време за упражнения. В крайна сметка знаеше теорията, знаеше как да реши задачата, но от огромния обем задачи блокираше. Същото се случи на изпита - решени задачи с грешки в бакалските сметки и грешно ограден отговор.
Сега в новото училище учат само основния материал за 8 клас, имат време за всичко и даже не знам какво учи. Задачите в контролните ѝ не са на по-ниско ниво, но оцените ѝ са без забележка, за срока, живот и здраве, ще има 6.

Отчитам като грешка, че беше в паралелка с математически профил, без да има интерес към математиката. Ако беше завършила обикновена, главата ѝ нямаше да е объркана с неща, които не се включват в изпита и щеше да има време за повече упражнения.

Но минало, важното е, че е в училището, което искаше и попадна на страхотни учители
Не мога да я позная, от 8 г. за първи път учи с желание, без да я ръчкаме...

Има и субективен фактор. Децата ги гони пубертета. Моята е на фаза да отхвърля всяка помощ, която и предлагаме с ММ. Частната учителка има авторитет и при нея не минават разни литотии.

Дали е възможно, без да правиш справка с Гугъл или учебник, да ми обясниш разликата между синекдоха и метонимия? Това е от материала за 7 клас, следователно по-твоята логика сега ще получа едно чудесно обяснение.

Метонимията е обратно на метафората. Тя е троп, при който названието на предмета се заменя с друго поради естествената връзка между предметите или близкото отношение помежду им. Примерно - ,,железни гърди", е метафора за смелост. ,,Желязото срещат с железни гърди", ,,желязото" е метонимия.

Синекдоха - когато названието на част от предмета стане название за целия предмет. Тоест цялото се представя посредством частта. Да се завърнеш в бащината къща, къщата като част от родното място.

Отлично знам какво са и двете. Не питах това. Питах средностатистическият родител дали може да го обясни без справка в Гугъл или учебника, защото според НСЧ може. Аз силно се съмнявам.

Хвана ме в крачка. Учим за класно, та ми е прясно още.
Средностатистически родител съм.
Да не цитирам разни соц лозунги, че повторението е майка на знанието.

И аз съм родителка-седмокласничка, сестро, и аз.  Ама по математика само двойката мога да изкарам на детето.

Според мен не е важно само да знаеш. Важно е и да можеш да го обясниш. А най-важното е да си наложите желязна дисциплина с детето и да спазвате зададен план. Това последното е почти невъзможно за средностатистическия родител.

А защо трябва да е без учебника?
Когато вкъщи идваше частен учител, тя си носеше учебник и помощни материали, на курсовете също са с такива. Защо родителят трябва да работи с детето си без учебници?

Не виждам пречка да попита и учителя си в училище, съученик, да порови в нета за нещата, които не е разбрало.
На теб едно време частен учител ли ти разясняваше материала от учебника?

Но може би не се изразявам правилно, въобще не говоря за това родителят да се превърне в преподавател, училищната подготовка е достатъчна за влизане в обикновено училище в София или за почти всякакво в провинцията (защото да не забравяме, че тук не пишат само софиянци). За гимназии с определен профил и по-елитни, в които влизат деца от цялата страна с определени интереси, за тях е отделен въпрос, нормално е ако целта е СМГ, например, да има допълнителна подготовка.

Веднага, НСЧ, бих могла да пусна задача с доп.построение като миналогодишната, на която на огромна част от родителите/децата и справката с интернет/учебник/помагало няма да помогне. Същото важи и за задача за път, и за задача с по-скрито разлагане, а не от най-очевидните.И все ще са си седмокласни, съвсем приемливи за 2 модул (какъвто сега няма да има, та нека да кажем подходящи за последните 3).

Пак не ме разбра. Не родителят да работи без учебници, а ти, като средностатистически родител да ми обясниш, без да си "подсказваш" с гугъл, учебници и т.н. На бас, че средностатичстическият родител няма да открие синекдохата в текста по-долу, ама детето му ще трябва да го направи на НВО-то по БЕЛ.