Бихте ли се качили в колата на симпатичен непознат от улицата?

  • 11 982
  • 104
  •   1
Отговори
  • Мнения: 19 296
Имаме хипотетична ситуация със симпатичен младеж на около 19-20 с хубава скъпа кола, който заговаря младо момиче на улицата. Казва й, че е новопристигнал в града и се интересува от забележителностите. Говорят 2-3мин. и я пита дали би се съгласила да му ги покаже, като я кани да се качи в колата му.
Бихте ли одобрили дъщеря ви/вие да се качи/те с него, защото във външния му вид няма нищо смущаващо, изглежда нормален и добронамерен, а и човек не може да живее само скучно и в страх. Освен това повечето жени имат добро чувство за самосъхранение и ще усетят, ако нещо не е наред.
Не е реална ситуация. Интересно ми е просто какво мислят повечето хора.

# 1
  • Мнения: 10 993
Никога. Травмирала съм си детето, че всички непознати искат да го убият и да му вземат органите.

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
Не бих. Надявам се и дъщеря ми да няма такива мераци. Психопатите често са нормално изглеждащи, а и да усети момичето, че нещо не е наред, докато са в движение, какво може да направи?! По-добре да живееш скучно и страхливо, отколкото минута невнимание и цял живот мъртъв.
П.П. Колко пък да имат повечето жени чувство за самосъхранение, след като СО е пълен с теми на жени, живеещи с разни типове.

# 3
  • Мнения: 29 324
Не.

Ако ме попита за посока, бих отговорила, спазвайки нужната дистанция. Не бих се качила.

Задръстена съм, знам!

Better safe than sorry. Peace

# 4
  • Варна
  • Мнения: 25 238
Не, разбира се.

# 5
  • Мнения: X
Не. Не вярвам в добрата интуиция, нито в това, че външният вид не лъже. Всеки ден стават престъпления поради предоверяване, надценяване или подценяване на фактори.

Това за скучното и страха звучи като за 15-годишни.

Може би съм повлияна и от една история на майка ми, която като студентка решила да стопаджийства сама в тази тъй безопасна комунистическа България и за малко отървала изнасилване. Пак бил порядъчен младеж зад волана.

# 6
  • Мнения: 1 822
Най-яките експерименти на скрити камери или както там им е жанрът на тия Laughing

Към 90+% са твърдо за богато изглеждащия мъж Laughing

# 7
  • Мнения: 1 782
Не съм го правила, няма и да го направя. Ще набивам в главата на дъщеря ми и тя да не го прави и ще се кръстя да ме послуша.

# 8
  • Мнения: 19 296
Цитат
Това за скучното и страха звучи като за 15-годишни.
И аз така смятах, но се оказа, че го мислят и възрастни хора с малки деца.

# 9
  • Мнения: 2 204
В колата на непознат няма да се кача, но виж - в колата на симпатична непозната, ако ме покани, веднага скачам без да се замислям даже Simple Smile

# 10
  • Мнения: 25 600
Доста девойчета изчезнаха завинаги по този начин.
А и каналите за бели робини все още работят безпрепятствено, доколкото знам. Как мислите, че ги примамват? Ами да, точно с красив и богат принц на бял кон.

# 11
  • Мнения: X
Цитат
Това за скучното и страха звучи като за 15-годишни.
И аз така смятах, но се оказа, че го мислят и възрастни хора с малки деца.


Ами да си живеят както си знаят. Peace Всеки има право да живее колкото си високорисково иска, да пробва, да експериментира, да си гони адреналина или желанието за смърт.

# 12
  • Down south
  • Мнения: 7 680
Цитат
Казва й, че е новопристигнал в града и се интересува от забележителностите. Говорят 2-3мин. и я пита дали би се съгласила да му ги покаже, като я кани да се качи в колата му.
Бихте ли одобрили дъщеря ви/вие да се качи/те с него, защото във външния му вид няма нищо смущаващо, изглежда нормален и добронамерен, а и човек не може да живее само скучно и в страх.
Определено НЕ! Нито аз, нито дъщеря ми!
Кола, външен вид, добронамереност и т.н не са и не би трябвало да са каквито и да било критерии.
За забележителности, има карти, Гугъл и пр.

Ако става дума за нужда от помощ, това е малко по-различно или поне в моите очи. Качвала съм в колата си възрастна двойка, които си бяха заключили колата на паркинг, водих ги до тях, за да си вземат резервните ключ.

# 13
  • София
  • Мнения: 16 194
Аз съм имала преди 20на години подобна ситуация с младеж с Ферари насред парка в Хага. Аз - заблудена за разстоянието от хотела до конгресния център и пресичаща огромния парк пеш на тънък ток (!!!), той нещо объркал посоките, направи 2-3 транша и накрая спря - да пита. Упътих го и си замина поживо-поздраво. Че той кой ли друг да пита - всички други в парка на велосипеди, само аз - пешеходка ...

Сега има GPSи, абсурд е някой да спира да пита за пътя.

# 14
  • Мнения: 18 442
Най-яките експерименти на скрити камери или както там им е жанрът на тия Laughing

Сетих се за това видео - https://youtu.be/rOhTib1v8UY . Joy

# 15
# 16
  • Мнения: 6 382
Не може да няма някаква уловка тук. Абсурно е да повярваш и да се качиш. Даже и мъжът, който е писал, че ще се качи в колата на чаровна непозната, даже и той би се замислил. (прекалено странен начин за свалка)

# 17
  • Мнения: 11 337
А те щото убийците и изнасилвачите на челото им го пише ... и едни такива грозни  Crazy

В човешката история има не един такъв случай на отвлечени и убити от приятен младеж.
https://leuropeo.bg/article/khubaviiat-ted/

# 18
  • Мнения: 3 788
Бяхме на по 18, една приятелка така се качила да идат на "разходка", докато другите се забавляваме в дискотеката. Тръгнала без да каже на никой, оставила си и яке, и чанта (действието се развива зимата), само по една блузка излязла на студа.
След 1 час вече имаше полиция, техните, цялата дискотека навънка, обикаляме центъра и я търсим.
След 3 часа се появи обратно, били отишли да се разхождат с колата му, да се поцелуват малко и той си я върнал, жива и здрава, за щастие.
Като цяло толкова наивно поведение е просто неадекватно и не, не бих се качила.
Запознавала съм се на улицата, в парка и пр., което е водело до "да отидем да пием по нещо в еди-кой-си бар", в което не виждам лошо, когато си на 18-24 примерно, но иначе да се кача в чужда кола ей така, абсурд да се случи TriumphHands Minus1

# 19
  • Мнения: 12 473
Преди 20 и кусур години - ми се е случвало. Та даже и романтична връзка после последва.
Сега - за нищо на света.
Млада, глупава, наивна бях - и късметлийка голяма.
Сега не разчитам на това. Peace

# 20
  • Мнения: 1 788
По принцип съм наивна и доверчива, запознавам се лесно и бързо допускам хора, но не знам защо имам страх от мъже с пари. Случвало ми се е в дискотека да дойде сервитьорка и да ми донесе уиски от човека отсреща. Еми да, но той видимо богат, със скъпа бутилка на сапарето, със злато, скъпо облечен. И умен веднага светва червена лампа и дим да ме няма. Страх.

# 21
  • София
  • Мнения: 4 294
Изобщо не гледах дали е симпатичен и каква му е колата. Бях на 27-28г, прибирах се от работа, адски изморена, чакам автобуса за 2 спирки, спира някакъв и казва - ако иска да ме закара, отива надолу. Аз се качвам, той минава разстоянието, спира, слизам си и се прибирам. Аз обаче не се притеснявах, защото владея бойно изкуство и нямаше какво да ми направи (по принцип, сега не бих го сторила). Макар, че аз съм минавала с колата покрай митинг от чакащи на спирката (автобуса не е никак от най-редовните) и много пъти ми се е искало да спра и да закарам някого, но хората ме гледат странно. А пък има и обратната страна - де да знам какъв екземпляр ще кача.

# 22
  • Мнения: 1 782
По принцип съм наивна и доверчива, запознавам се лесно и бързо допускам хора, но не знам защо имам страх от мъже с пари. Случвало ми се е в дискотека да дойде сервитьорка и да ми донесе уиски от човека отсреща. Еми да, но той видимо богат, със скъпа бутилка на сапарето, със злато, скъпо облечен. И умен веднага светва червена лампа и дим да ме няма. Страх.
Правилно имаш страх от мъже с пари. Предполагам имаш предвид ако мъжа е много по-богат от тебе - разбираемо е.
Само златотърсачки и жени, които не могат да се справят сами с живота си се стремят към по-богати от тях мъже.

# 23
  • Мнения: 1 399
При така формулиран въпрос - да пита за забележителности на града и т.н  - не. Бих обяснила подробно и пратила по-живо по-здраво. Ако толкова сме се харесали, има как да се намерят хората в 21 век.
Обаче ако има нужда от упътване, помощ, и имам физическата възможност, бих се качила, даже и да не е симпатичен. И на закъсали коли спирам винаги. Не е до скука и т.н., но не може страхът да определя личността ми. Но, определено не съм наивна - т.е. много трудно би ме подмамил някой.

# 24
  • Мнения: 22 036
Сега не бих, но като пубер съм го правила. Късмет съм имала и нищо не ми се е случвало, но си давам сметка, че можеше и да е различно.

# 25
  • Мнения: 40 892
Бихте ли одобрили дъщеря ви/вие да се качи/те с него, защото във външния му вид няма нищо смущаващо, изглежда нормален и добронамерен, а и човек не може да живее само скучно и в страх.

А ти би ли одобрила дъщеря ти да погали случаен уличен пес, понеже изглежда кротък и спи в момента? Или да скочи в непознат воден басейн, понеже отгоре изглежда спокоен и примамлив? Или да изяде непознати плодове в гората, понеже са много шарени и свежи на вид?

# 26
  • Мнения: 2 157
Случвало ми се е нещо подобно. Бях на 18. Момчето на около 25г, хубавец. През деня, намали колата, опита се да ми извика - аз кон с капаци. Накрая спря на следващата отбивка, слезе колата и притича до мен с "Много те харесах, искаш ли да се запознаем? Хайде да отидем някъде да пием кафе." Joy Измъкнах се, но, ако беше вечерта, много щях да се стресирам.
Ако имам дъщеря, няма да й спестя историите с това какво може да й се случи в такава ситуация. Ако ще и претендент за Мистър България да е!

# 27
  • Мнения: 14 301
Не бих. Едно, че може да е всякакъв психопат, второ, че аз по принцип се страхувам да се возя в кола и избирам кой да ме кара според това какъв шофьор е. Возенето в такси за мен е малък кошмар, а откакто самата аз съм шофьор - съвсем.
Ако много ми се ще да си вдигна адреналина/да си почеша егото ще предложа да се разходим пеш. И без това в нашия град забележителности бол на пешеходно разстояние Mr. Green

# 28
  • Мнения: 19 296
ЧС, естествено, че не бих.
Обаче ме изкараха задръстена и че живея в скука и страх. Железният аргумент беше, че жените усещали опасните мъже ooooh! И то интелигентни хора с деца, а не някакви пубери, за които мога да предположа, че могат да се поддадат заради забавление, скъпата кола и т.н. Затова се зачудих наистина ли толкова много хора го смятат за нормално и безопасно.

# 29
  • Мнения: 1 782
Да влезеш в чужда кола си е риск за живота от всякъде. Едно е да се запознаеш със симпатичен младеж на оживено място - плаж, кафене, дискотека , парк и да си продължите флирта там. Съвсем друго е директно след 1 минутен разговор да се качиш в колата на непознат.
Винаги са ме учели и аз така ще уча дъщеря си - никога след кратко познанство в дискотека, кафене, плаж да не ходя по чужди коли и къщи или насаме някъде с мъж. Да, повечето мъже не са психопати , а просто искат флирт и свалка , но винаги може да изтеглиш късата клечка и да лъснеш в новините като изнасилена и убита.

# 30
  • Мнения: 1 399
Е, тя работата е малко страх лозе пази. Момичета за бели робини вече не се отвличат от улицата. Психопат най-вероятно би потърсил контакт с потенциална жертва там, където би била с по-притъпено внимание - сред много хора, в заведение, на концерт. И да, в общия случай и аз смятам, че хората могат да се усетят от няколко приказки -в смисъл, кой те сваля, кой би пробвал да те ограби, кой искрено пита за адрес. Но не смятам, че всички имат този усет, или пък че трябва да си го ползват. За детето ми - незнам как бих го учила, спорно ми е. Не помня какво мен са ме учили, вероятно да не говоря с непознати както всички останали. Не мисля обаче, че съм го спазвала буквално, поне не след детството.

# 31
  • Мнения: 22 036
Да влезеш в чужда кола си е риск за живота от всякъде. Едно е да се запознаеш със симпатичен младеж на оживено място - плаж, кафене, дискотека , парк и да си продължите флирта там. Съвсем друго е директно след 1 минутен разговор да се качиш в колата на непознат.
Винаги са ме учели и аз така ще уча дъщеря си - никога след кратко познанство в дискотека, кафене, плаж да не ходя по чужди коли и къщи или насаме някъде с мъж. Да, повечето мъже не са психопати , а просто искат флирт и свалка , но винаги може да изтеглиш късата клечка и да лъснеш в новините като изнасилена и убита.

И мен така ме учеха, което не ми пречеше да се прибирам сама  през стадион, да се качвам в коли и да си търся всякакви проблеми. Не съм била никога глупава и съм осъзнавала риска, но просто адреналина ми допадаше.

# 32
  • Мнения: 81
В един период като млада бунтарка съм пътувала сама и на автостоп, вечер, в разни забутани краища. Сега не бих го повторила. Изобщо към непознати мили мъже съм много резервирана, пък който ще да ме нарича скучна.
Ако мъж пита за посока или за нещо интересно за разглеждане бих помогнала. Но да се кача с него и да го развеждам -ъпсурт. Имам си мъж вкъщи, имаме си и кола и пари. Мистър Вселена с Ферари ако ще да ми дойде JoyJoy

За дъщерите ми пък ми е мъка. Едната е толкова наивна и доверчива, че чак ми се плаче. За нея всички са добри и никой не би искал да ѝ причини нещо лошо. Дано малката да е по-резервирана, че ако и двете са такива ще получавам нервен пристъп всеки път щом излязат от вкъщи.

# 33
  • Мнения: 1 121
... Да, повечето мъже не са психопати ...

Айде бе ! Ма ти това серозно ли? Голям комплимент за мъжете  Grinning

-------------
Мъж да търси упътване за адрес - никакъв мъж не е  Simple Smile

# 34
  • Мнения: 620

-------------
Мъж да търси упътване за адрес - никакъв мъж не е  Simple Smile
Ето това е! Имайте предвид, че мъжете, дори когато са се заблудили и са в критична ситуация, избягват да питат за посоката, особено пък жена. Те смятат, че са родени с вътрешен компас и е въпрос на чест да се справят с ориентация от всякакъв характер. С хиляди уговорки и накрая  мини скандал в колата съм убеждавала момчето ми да спре, та да питам /аз, не той, Аз!/ някой минувач как да стигнем до едикъдеси /това не го знам така ли се пише/. Следва цупене и кофти настроение, че не се е справил със задачата да ме отведе там, накъдето сме се запътили, сам и без чужда помощ. Вече има смартфони, ура. Ама едно време, когато и мобифони още нямаше Simple Smile))...

# 35
  • Мнения: 25 600

-------------
Мъж да търси упътване за адрес - никакъв мъж не е  Simple Smile
Ето това е! Имайте предвид, че мъжете, дори когато са се заблудили и са в критична ситуация, избягват да питат за посоката, особено пък жена. Те смятат, че са родени с вътрешен компас и е въпрос на чест да се справят с ориентация от всякакъв характер.

Абсолютно! Всяка омъжена жена знае много добре колко се срамуват мъжете да попитат за пътя и как винаги жените са тези, които питат непознатите накъде да кара шофьорът.
Мъж да попита за посока? И то жена? Със сигурност целта му е друга. Познайте от три пъти каква.  Laughing
Друг е въпросът дали тази цел е просто запознанство, или нещо друго...

# 36
  • Мнения: 1 399
С какви супер-мъже живеете вие, бре! На моя вътрешният компас така е калибриран, че безпогрешно да намери най-дългия и овъртян път между точка А и Б. Може и срам да го е, то и мен не ми е за хвалба като се омотая, ама си пита като се наложи и още как. Естествено, ако има навигация, ще пита първо нея, но все пак се случва и батерия да падне, и карта да не е точна и т.н.

# 37
  • Мнения: 15 538
През 1999 г. ми се случи да ми свърши бензина на колата вечерта към 21.00 ч зимата на една много тъмна част от пътя. Тогава млада студентка тръгнах по пътя пеша, защото знаех, че на няколко километра от мен има бензиностанция. Докато си ходех спря една кола - Golf 3 с едно момче вътре. Попита ме какво става и защо вървя по тази тъмна улица сама, аз му обясних какво се е случило и той ми предложи да ме закара до въпросната бензиностанция, да налеем бензин и да ме върне обратно до колата ми. Качих се, момчето ме закара и ме върна. Беше симпатично момче, по-голямо от мен с доста мускулесто тяло. Дори не му запомних името. Няколко години по-късно го видях - караше Panamera. Най-вероятно, ако тогава беше спрял с лъскава кола нямаше да се кача. Но истината е, че дали колата е лъскава или не няма абсолютно никакво значение в такива ситуации.
А дали сега бих се качила? Не, не бих. И ще науча дъщеря ми също да не го прави. Макар, че те и нашите са ме учили на това, но ето на че ми се случи Simple Smile

# 38
  • Мнения: 6 382
През 1999 г. ми се случи да ми свърши бензина на колата вечерта към 21.00 ч зимата на една много тъмна част от пътя. Тогава млада студентка тръгнах по пътя пеша, защото знаех, че на няколко километра от мен има бензиностанция. Докато си ходех спря една кола - Golf 3 с едно момче вътре. Попита ме какво става и защо вървя по тази тъмна улица сама, аз му обясних какво се е случило и той ми предложи да ме закара до въпросната бензиностанция, да налеем бензин и да ме върне обратно до колата ми. Качих се, момчето ме закара и ме върна. Беше симпатично момче, по-голямо от мен с доста мускулесто тяло. Дори не му запомних името. Няколко години по-късно го видях - караше Panamera. Най-вероятно, ако тогава беше спрял с лъскава кола нямаше да се кача. Но истината е, че дали колата е лъскава или не няма абсолютно никакво значение в такива ситуации.
А дали сега бих се качила? Не, не бих. И ще науча дъщеря ми също да не го прави. Макар, че те и нашите са ме учили на това, но ето на че ми се случи Simple Smile

Хубав спомен си имаш. Wink И да, понякога човек рискува, има и такива моменти.
Скрит текст:
Чукам си на главата в момента. Grinning

# 39
  • Мнения: 10 376
И аз съм го правила. Но като че ли времената бяха по-други. Един път си спомням как махах за такси на Сточна гара, точно на кръговото движение. По едно време до мен спира кола с две момчета, които казват че са видели, че бързам (което беше абсолютно вярно) и предлагат да ме закарат. Аз точно отивах на шофьорски курс в Орландовци (абсолютно непознато място за мен преди да започна курса). Без да мисля изобщо, защото закъснявах се метнах в колата. Момчетата бяха много любезни, закараха ме, поискаха ми телефона (дадох им фалшив) и се разделихме. Може би щях да им дам и истинският си телефон, но бяха накичени с прекалено много злато, което ме притесни (още не бяха борческите времена, но както пишеше една дама по-нагоре богатите мъже или демонстриращи такива ме притесняват, защото смятат, че всичко им е позволено)

# 40
  • Countryside
  • Мнения: 11 628
Не не бих, и на 20г не съм го правила. Но една приятелка пътува на стоп доста дълго разстояние и то късно вечер, преди може би 15г. Да, времената бяха други, но все пак ми скри шайбата, голяма смелост.
Надявам се и дъщеря ми да науча, че не всички хора са изначално добри и освен користни подбуди могат да имат и изцяло откачени такива. Да пази Господ!

# 41
  • Мнения: 3 121
И аз казвам, пък и на 20 си казвах че не бих, ама ей го на - правила съм го цели два пъти като 20 годишна. Единият път беше в София, другият път докато бях на почивка в Турция - млад турчин с лъскаво Ферари. Страх ме хваща, че дъщерята ще прави същите глупости.

# 42
  • Мнения: 3 769
Младите ми години преминаха в най-дивите мутренски времена. Имаше показни разстрели по улиците, отвличания и изнасилвания и всичко се вършеше безнаказано. Никога не съм се качвала в кола на непознат, и през ум не ми е минавало. Не бих го направила и сега, не бих качила хора на стоп, нито бих спряла на закъсала кола, ако съм сама. За мен това е безсмислен и неоправдан с нищо риск.

Имам син, когото уча на същото. Предпазливостта никому не е навредила.

# 43
  • Мнения: 603
Когато си в тази възраст... е леко кофти. Ами, не бих. Имам много голям страх от непознати мъже по улиците. Само да ме заговорят и започвам да треперя и да му отговарям с една дума. Повечето изчезват след "не"-то.

# 44
  • Мнения: 603

-------------
Мъж да търси упътване за адрес - никакъв мъж не е  Simple Smile
Ето това е! Имайте предвид, че мъжете, дори когато са се заблудили и са в критична ситуация, избягват да питат за посоката, особено пък жена. Те смятат, че са родени с вътрешен компас и е въпрос на чест да се справят с ориентация от всякакъв характер.

Абсолютно! Всяка омъжена жена знае много добре колко се срамуват мъжете да попитат за пътя и как винаги жените са тези, които питат непознатите накъде да кара шофьорът.
Мъж да попита за посока? И то жена? Със сигурност целта му е друга. Познайте от три пъти каква.  Laughing
Друг е въпросът дали тази цел е просто запознанство, или нещо друго...

Мен са ми спирали няколко пъти да ме питат за пътя и им обяснявам. Когато си в нов град,няма особено значение дали си мъж или жена. Туристите винаги си личат.

# 45
  • Мнения: 24
Преди много години взех стоп от Варна до Златни пясъци. Вози ме бившият главен прокурор Филчев. Такава дебела лекция ми изнесе по време на возенето, че свят ми се изви. Имало откачени, опасни хора и можело всичко да ми се случи. Даде ми визитната си картичка и каза да му се обадя, когато вляза да уча право. След години се разбра самият той колко е откачен, дори го спрягаха, че е убил една адвокатка. Сега вече не бих се возила на стоп, но тогава ми беше важно да си похарча парите за друго, а не за билет за автобуса.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 1 020
Всички се притесняват от това човека в колата да е психопат, аз се притеснявам, че нямам идея как този човек кара и дали няма да ме убие в пътен инцидент.
Качвала съм се при приятели на мои приятели, за да ме закарат до нас на близки разтояния.
И при съседи да ме метнат на центъра за 5мин., макар и да не сме близки. Всичко друго не.

# 47
  • София
  • Мнения: 62 595
Дъждец, ти пък, по-голямо клише като от канал Дисни не можа ли да измислиш - па хем млад,, па хем с хубава кола, па хем заговаря младо момиче, па хем го пита за посоките! Какво очакваш да напишат хората? Да беше съчинила нещо като за лелки, примерно заговаря лелка на 40, да видим какво щеше да излезе от историята.

Сега сериозно - навремето беше нормално студеентите да пътуват на стоп. Естествено, че е опасно, ама акъл море - глава шамандура. Господ пази безсазсъдната младост.

# 48
  • Мнения: 19 296
Андариел, просто такова клипче беше повод за дискусията. Нали щото бил млад и мил не изглеждал опасен.
Иначе младежите ми е ясно, че се лъжат, ама хората, които се изказаха, че нямало риск, бяха баш на 40.
А иначе май бях писала в първия пост дали вие или дъщеря ви бихте се качили. Демек включвам и лелките Mr. Green

# 49
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Не, не бих се качила. Не съм пътувала на стоп. Така бях инструктирана. Децата ми знаят, че е опасно. .даже гледахме филм за един сериен убиец по реален случай. Майка и дъщеря закъсват на отдалечен безлюден път. Минава мъж с двуместна кола и предлага да качи момичето и да я откара до бензиностанция. Изчезват. Майката не запомня номера. След време го залавят след като е опитал да закопчее с белезници улична проститутка в колата си, но тя успява да избяга. Тленните останки на вързаната и удушена с чорап дъщеря са намерени на поле в близост до пътя, където се е качила. Имал е и други жертви. Казала съм на децата да не доближават коли а да говорят високо от максимално разстояние. Тук скоро изчезна дете от сватба. Качило се е в колата на един от гостите. Телефонът му е изключван през същата нощ и не могат да знаят къде е бил.

# 50
  • Мнения: 3 769
Невена, и при нас писаха за това дете, намериха ли го или още е в неизвестност?

Аз също поне един път седмично инструктирам сина ми, като започне да ходи по партита и дискотеки да не пие нищо, което не му е сервирано от барман пред него или сам не си е донесъл и приготвил. Изобщо, здраво съм го наплашила..

# 51
  • Мнения: 197
Никога. Травмирала съм си детето, че всички непознати искат да го убият и да му вземат органите.

Ох колко смешно звучи..ама и аз Grinning

# 52
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Не, Brie. И след толкова време едва ли е живо. Родителите молят задържания, който си е изключвал телефона през нощта и е мил колата на другия ден, да каже най-после къде е Маелис и какво се е случило с нея. Според мене е захвърлена в някое от многобройните езера или в гората наоколо, може и в Швейцария. На дискотека децата ми не щат да ходят, за парти са инструктирани. Водим и прибираме ние ако е далеч, късно или не са ходили никога на мястото. И Маелис не е единствената.

# 53
  • Варна
  • Мнения: 735
Не съм и не бих го направила.Расла съм през 90-те и ми е набивано постоянно да внимавам.
 Той и Тед Бънди е бил много симпатичен.

# 54
  • Мнения: 3 769
Ужас, Невена! Едва ли ще го намерят живо вече, горкото дете и горките родители.

И моя син не иска по дискотеки сега, но знам ли за в бъдеще. И аз съм съгласна да развозвам и сме му забранили да се качва по коли на съученици. Тук карат от 16-годишни, в края на десети клас могат да карат сами. Има сума ти катастрофи и загинали гимназисти, защото се качват по четирима-петима в колите и уж е близо от училище до вкъщи, уж безопасно, но е факт че трагични инциденти има.

# 55
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
А Маелис е била с родителите! И не е само тя. Вижте тези ужасии. Единия, този за когото разказах, че уж щял да закара едната до телефон, удушил и рязал косите и на други. Осъден за 3 или 6 убийства през 80те. През 2008 с ДНК експертиза е свързан с още 6 убийства датиращи от 1977г

http://www.nydailynews.com/news/justice-story/killers-leave-trai … article-1.1730863

Къде сте вие Бри? Ние не разрешаваме да се качват на мотори и коли, шофирани от съученици, братя и сестри на съученици, съседи итн. Уж е безопасно, да, но в Париж има и атентати та внимаваме.

# 56
  • Мнения: 3 769
В Канада сме ние, тук е спокойно в сравнение с Европа, но предпазливостта никога не е излишна. Точно защото стандартът при нас е висок, всеки може да си позволи всичко. Трета, четвърта кола в семейството не е проблем, ако искаш дрога и тя не е проблем, ако искат да напуснат училище на 16, да работят и да се отделят от семейството и то е напълно възможно и се случва често.

И затова ние говорим, говорим, говорим до посиняване и до втръсване. Използвам буквално всеки свободен момент да му напомня за нещо, усещам се, че ставам досадна понякога, но пък работи. Предпазлив е и амбициозен и засега проблеми на хоризонта няма, но докато не порасне, завърши и си вземе живота в ръце ние все ще се притесняваме.

А имаме само едно дете, при това момче. Тежка е родителската корона!

# 57
  • София
  • Мнения: 62 595
Не е по темата, но понеже Бри го спомена това напускане на училище на 16 - мен такова нещо ме притеснява, колкото и видок да е стандартът в една държава и да могат да работят и да се издържат. Та, това е липса на средно оразование, за мен е минимуумът, който едно дете с нормални качества да изкара. Наскоро се изненадах безкрайно, когато разбрах, че по нашенско има хора на по 30-40 години, които са без средно. И не са като да кажеш някакви аутсайдери, съвсем норрмални хора. И защо са го направили, и те не знаят.Защо не го наваксат и да завършат - вече било късно. Бе, как ще е късно, нали имаш още години да работиш и да живееш! Явно ние тук, по форумско, да гоо кажа така, сме от разглезените, поне тези, които се засичаме често по темите, и една бакалавърска за нищо я нямаме, сума потребители са магистри поне по веднъж, има и доктори. Сякаш живеем в съвсем в някаква паралелна вселена, да знаете, хич не оценяваме какво имаме, защото вече сме го направили и го приемаме за нормално. А има наши връстници, при това доста умни, без гимназия.

# 58
  • Мнения: 3 769
Анди, едно време при нас не беше ли задължително средното?

Тук не е задължително, никой не ги натиска децата да учат. Напротив! Колкото по-глупава и необразована е масата, толкова по-лесно се управлява. Самите родители не държат особено на това децата им да имат образование. Трудно е в горните класове и университета и е скъпо. До девети клас ходенето на училище е като игра, а в десети все едно ги удрят с тухла по главите. Изискванията, домашните и упражненията са страшно много и са трудни. А те нямат изградени учебни навици. Имам чувството, че нарочно се прави това и доста ученици просто се отказват, защото където и да отидат да работят ще изкарват пари за да живеят сносно.

Ние като емигранти от Източна Европа държим на образованието и му набиваме в главата от ден първи тук, че то е най-важното наред със здравето. Добре, че и той е умен и силно амбициозен, защото ако не беше и това нямаше да е достатъчно.

Иначе по високите върхари и в политиката хората са с брилянтно образование, международен опит и квалификации. Но малцина стигат дотам, а си трябват и дебели връзки, обикновено кръвни. Както навсякъде.

# 59
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Бри, и в Канада има изчезнали по автомагистралите, особено местни индианки. Даже има една магистрала към Щатите, пътят на сълзите и казваха. Стандартът май няма голяма връзка с престъпността от такъв характер. И тук стандартът не е нисък. Убийства и отвличания стават и в съседни Люксембург и Швейцария, а от техния стандарт по-висок няма в белия свят.

Тук изпадат на 16 само редки случаи в днешно време, но в Англия е напълно възможно човек да има успешен живот без средно образование. Ричард Брансън няма средно. Имах познати - милионери на 30г, с изплатени къщи. Започнали са работа на 16г и така. В англо- света с едно курсче от седмица и си в професия. После учат малко по малко. За мене не е болка за умиралка липсата на средно, макар и да зная, че във Франция и БГ образованието е важно. Но и там а и тук познавам изнемогващи вишисти. Може да се учи и задочно. Има специалности, които не изискват присъствие. В Англия много мързеливи момичета се забременяват на 15-16 за да получат помощи и социално жилище и да се отделят от родителите. Моите деца не искат и на 18 да са независими, но във Франция е нормално. Тук учат масово и до късно, в Англия учат между другото. Свекърите ми жестоко са натискали децата си. Най-необразования е излязал с магистратура. И мене ме натискаха. Затова сега с мъжо сме ларж с децата.

Андариел, средно, но и висше, може да се изкара тук и работейки. Познавам човек, който без средно отиде да учи висше. Работил е по специалността и му признаха кредит за това, че е придобил познания.

# 60
  • Мнения: 3 769
Охх, това с убитите и изчезващи индианки е голяма трагедия и петно в канадската действителност. Няма да се впускам в подробности, но да кажем, че според мен проблемът се корени в самите тях. Местните индианци и отношението им към живота имам предвид.

Високият стандарт има връзка дотолкова, доколкото едно дете на 16 може да си въобрази, че е вече много пораснало, самостоятелно и независимо, да напусне училище, да излезе от дома, да се замотае в неподходящи среди и компании и да се хързулне по наклонената плоскост. Много по-вероятно е такива деца да попаднат в новините като следващите жертви на насилие, отвличания и убийства. Те са масово тези, които си оставят децата в горещи коли и отиват на купон или да залагат в казината.

Лекотата на намиране на нискоквалифицирана работа и възможността да караш кола и да се издържаш самостоятелно води до едно измамно усещане, че са вече възрастни и зрели хора. А те са си деца още. Незрели, неориентирани и податливи на манипулация.

# 61
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Brie, индианците в Канада са преживели историческа травма. За едно две поколения начинът им на живот се е променил до неузнаваемост и са се разкъсали семейните и родови връзки. А начина на хранене техните стомаси и черни дробове, които от хилядолетия не са обработвали съвременен въглехидрат, не могат да го понесат. И никакво освобождаване от данъци не може да компенсира стреса от промяната. А как се корени проблемът в тях?

Също, в този район, но не само, няма градски транспорт. Рядко населен е и не е рентабилно. Но това поставя хората под 16г, а и тези над без достъп до кола в трудно положение. Не съм била в Канада и не познавам терена, но разбирам донякъде проблемите.

Да, точно лекотата за намираме на ниско квалифицирана работа и високите заплати водят до желание за отделяне. За такива желания допринасят конфликтите с родителите. И тук има желаещи да са самостоятелни, но наемите в Париж и високата безработица не го позволяват.

# 62
  • Мнения: 3 769
Да, точно лекотата за намираме на ниско квалифицирана работа и високите заплати водят до желание за отделяне. За такива желания допринасят конфликтите с родителите. И тук има желаещи да са самостоятелни, но наемите в Париж и високата безработица не го позволяват.

А, именно! Баща ми живее в Париж, имам полусестра почти на 30, която следва медицина, в момента специализира и още не може да се отдели. Доходът й като специализант не го позволява. А тук наемите също не са ниски, но всеки, който работи буквално каквото и да е може да си позволи да живее отделно. Е, без луксове разбира се, но ще си плаща наема, сметките, бензина и храната без проблеми. На опера и балет няма да може да ходи, но те не са се и засилили да ходят.

Темата за индианците е много обширна и аз самата съм със смесени чувства. Служебно в една от предишните ми фирми съм контактувала с много индианци и виждам какво им е отношението към работата и живота въобще. Много ми напомнят на нашите цигани. Работят колкото да не умрат от глад. Като вземат надницата за две седмици и изчезват и повече не се връщат. Пият и се дрогират, лежат по затворите, не учат. А държавата им предоставя невероятни възможности за да се реабилитира за нанесените им неправди и зверствата отпреди няколко века. Получават напълно безплатно образование, здравни услуги, освободени са от такси, ако работят на територията на резерват. Правила съм таксите на индианци и от заплата $90,000 от която аз чисто ще взема под $60,000, индианецът си взема чисти $90,000. Всеки индивид с доказан индиански статус получава сериозна сума пари при навършване на пълнолетие. Върнати са им земите, а това което е застроено например и не може да се върне се откупува на цена по-висока от пазарната. Парите отиват в т.нар. племенни сметки и вождовете се разпореждат с тях както пожелаят. Имат предимство при кандидатстване за работа в някои сфери и още и още привилегии, които никой друг не притежава.

Изборът да се дрогират, да проституират да ги отвличат по магистралите и да си пропиляват живота е техен собствен. Просто начинът им на живот е изключително неразумен и рисков и това обуславя високият процент престъпления в тяхната общност.

# 63
  • Мнения: 22 036
И с аборигените стоят така нещата. Няма как насила да се променят културните наслагвания. Приличат на циганите, но само по поведение и липса на навици за отседналост. Иначе се различават по това, че циганите са пришълци, докато индианците и аборигените са местното население, чиито земи са завзети.

За образованието и тук не е супер важно за нормален стандарт на живот, но постепенно се променя. Единици от хората над 40 са с висше, а работяк квалифицирана работа, но на тези позиции, не допускат нови без образование вече.

Това се опитвам да набия в твърдата глава на пубера, че нещата се променят и е по-добре да си мине през образователната система, а да не разчита на късмет.

# 64
  • Мнения: 3 769
И с аборигените стоят така нещата. Няма как насила да се променят културните наслагвания. Приличат на циганите, но само по поведение и липса на навици за отседналост. Иначе се различават по това, че циганите са пришълци, докато индианците и аборигените са местното население, чиито земи са завзети.

Да, да точно така. Индианците са много по-неоправдани от нашите цигани точно заради това. Естествено има и свестни такива и работещи, но са много малък процент от общата маса.

И с образованието е същото като при вас, Даун. Сегашните кадри над 40 години масово нямат съответното образование за длъжността, която заемат. Но тези въпросните по правило са само бели канадци. Късмета работи само при тях. Ние емигрантите, ако нямаме сто дипломи и курса сме за никъде.

# 65
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
По принцип и тук работещ ниско квалифицирана работа може да се отдели веднага. Има и ведомствени жилища - ако човек работи в предприятие с над 10 служители може да кандидатствува за такова жилище с много по-нисък от пазарния наем. Има и жилища, които могат да се изкупят и струват 20% под пазарната цена. и ако се купи такова новопостроено жилище не се плащат данъци 10г. Но тук младите искат да излизат, да пътуват, да се местят а има и къде. Имам млади съседи, които всеки уикенд са в някоя близка европейска столица или на юг. Имаме дълги отпуски. Начинът на живот е друг (не твърдя, че е по-хубав или по-лош). Имаме хубав градски и извънградски транспорт. Често, като е топло, отиваме пеша до Шанз Елизе а се връщаме с нощен автобус към 2-3часа сутринта. Нощните автобуси са на 20-30 мин и в тях важат картите за градски транспорт или се купува билетче на цена като дневния транспорт. В автобусите и метрото има камери. Тук повечето коли са за украса. А и паркинг трябва да се плаща. За човек, който излиза в града си през уикенда е по-рентабилно да вземе такси, особено ако иска да пие.

Във Франция без диплома човек е почти за никъде. И с диплома не е лесно. В Канада и в Щатите животът е друг.

# 66
  • Мнения: 13 272
Трудно е това със самостоятелността у младите. Прави ми впечатление тук, имам колежки дошли като студентки и на 30 години оше си живеят със съквартиранти и делят наема. Същото наблюдавам и в чужбина. Хем са млади и им се живее , а в същото време ако си позволят самостоятелно жилище ще им се ограничат възможностите за харчене.

# 67
  • Мнения: 15 960
Ами ако се прибират само за едното преспиване, защо да се набутват с едни 400-500 лв на месец.

# 68
  • Мнения: 13 272
Не съм се сблъсквала нямам личен опит по въпроса, но все пак на 30 години ми се струва, че човек трябва да порасне малко и да осъзнае, че студентските години са отминали. Този комуналния тип живот винаги ми е бил странен, особено когато  е години наред.

# 69
  • Мнения: 15 960
Е, тъкмо щях да те питам ти на колко години заживя самостоятелно.

# 70
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Зара, аз винаги съм предпочитала да деля със съквартиранти, дори и ако за същия наем мога да намеря самостоятелно жилище. По-весело е, правите си партита, готвите заедно. Има кой да иде до аптеката ако се разболееш. Има кой да изведе кучето като си в командировка. Мъжо не може да живее с чужди хора а сестра му е като мене. Ако можеше и стаята си бих делила със съквартирантка. Но повечето хора си искат собствена стая. Най-весело ми беше в огромна къща със 6 спални в Лондон и бяхме 8 души. Винаги имаше човек в къщи а това е голямо удобство. Представи си да се върнеш скапан в 22 часа и да те чака уютна вечеря и чаша вино. Трима души готвехме - всеки по 2 вечери седмично. Другите миеха баните, прозорците, хранеха лисиците в двора. Няма разходки на кучета сутрин - в 7 сутрин му отваряш към задния двор и преди да излезеш за работа го пускаш обратно. Даже спалното бельо не си сменях  Mr. Green. А готвех колкото бих готвила ако живеех сама, но готвех по-рядко. Специалитетите ми бяха Бьоф Строганов с гарнитура ориз и шопска салата и бадемов крем с шоколадова заливка и на другия ден зеленчукова чорба, кускус с агнешко и катми с мед. В замяна 4 дена ме хранеха със филета сьомга в сметанен сос, мадраски кърите, къри от бамя и спанак, мулухия, фалафели, готвени риби, палачинки, баварски кремове, шарлоти с малини итн итн. По-здравословно не съм се хранила никога. И танци до зори всяка вечер. Седях 46-47кг. Сега готвя по 3-4 пъти дневно, да му се не види!

В моето семейство след завършване на гимназия заминаваме. Може и по-рано при желание  Mr. Green

# 71
  • Мнения: 13 272
Не говоря за студентските години, а че този период у днешните млади продължава безкрайно дълго и след приключване на студентството, единствената промяна е, че вместо на лекции ходят на работа.

# 72
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Зари, работех през цялото време  Mr. Green. Даже и мъжо живя известно време с мене и съквартиранти. И така щях да продължа да живея ако мъжът ми не беше поискал да се отделим. Той работеше в друг град през седмицата и с мене дойде да живее непозната българка докато си намери квартира. И така можех да живея цял живот. Винаги съм си имала собствена стая в жилището. И никога не съм делила баня с повече от две жени. То с една е сложно.  Какво му е лошото да имаш съквартиранти на 30 или 40г?

# 73
  • Мнения: 148
За мен това е абсурдно, макар, че вярвам, че много момичета го правят. Предоверяват се и после има оле мале какво стана! В днешно време не бива да вярваме толкова сляпо на непознати.

# 74
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Е, тя беше приятелка на обща позната и даже се запозна с майка ми като си отиде в БГ. Не е от улицата. Контактна съм и обичам хора.

# 75
  • Мнения: 13 272
Невена, много иделична картина нарисува, но  аз си обичам личното пространство да ми е самостоятелно, като си затвориш вратата да си правиш каквото ти хрумне, ако искаш да отидеш на купон отиваш, но ако купона ти е вкъщи, а на теб не ти се купонясва няма къде да избягаш.
Но едно такова съжителство предполага и куп битовизми, които никога не съм имала желание да си причиня.
Наясно съм, че често и причината е финансова, но го правят и хора, които нямат такива основания, явно по описаните от теб причини

# 76
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Аз съм живяла цял живот в големи сгради на оживени и шумни места, по хотели и общежития, където денонощно е дънела музика. Обичам да съм сред хора и повече от собствена стая не ми трябва. Ако няма музика и купон пусках веднага. Имаше хора, на които този начин на живот не се харесваше и си намираха нещо самостоятелно. Признавам, че не е за всеки. Ако няма сватба, рожден ден или друг танцувален и театрален купон в петък и събота устройвах веднага парти. Когато живеех там разполагах и с огромна гарсониера в съседен блок. Ключът ми го беше дала собственичката, която се прибра за година в нейната държава и не искаше жилището и да е без надзор. Трябваше само да поливам цветята. Това и правех. Не мога да си представя да седя сама. Ходех у приятелки или ми идваха на гости. Мъжът ми не може да живее така.

# 77
  • Мнения: 15 960
Не говоря за студентските години, а че този период у днешните млади продължава безкрайно дълго и след приключване на студентството, единствената промяна е, че вместо на лекции ходят на работа.

Ами щом им харесва, какъв е проблемът? Като им омръзне, ще се преориентират към самостоятелен живот.

# 78
  • Мнения: 1 399
Усещането за лично пространство е различно при всеки човек. Моето е най-непосредствена близост, метър да кажем. За някого, който се нуждае от уединение и спокойствие, може да звучи хипарско, непораснало и т.н., но всъщност за мен поне живеенето с повече хора е чудесно. Невена го е казала изчерпателно - забавно е и облекчава битовизмите, които пък на мен са ми откровено досадни. Не се привързвам към къщи, към предмети, а съм от много "улегнало" семейство, т.е. не е бекграунд, а характер. Познавам доста хора като мен, някои улегнаха с годините, други - не. В момента си живея като примерна домакиня, защото обстоятелствата го налагат, така че мога да направя сравнение - и не, не е в полза на прилежно изтупаните килими.

# 79
  • Мнения: 19 296
Усещането за лично пространство е различно при всеки човек.  Моето е най-непосредствена близост, метър да кажем.
Като каза метър и се сетих за една случка с мой не много близък познат. Срещаме се в някакво учреждение и той си оставя чантата на земята. Започваме да говорим, но той така се бута отгоре ми, че аз тактично отстъпвам половин крачка назад. Той се приближава, аз отново отстъпвам. Накрая на разговора бяхме на два метра от чантата му. Не понасям да говоря с хора, които не са от най-близките ми, на 1-2 педи разстояние.

# 80
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
И аз не понасям хора да ми се врат в лицето и отстъпвам. Забелязах, че хора, живели в гъсто населени места стоят на малко разстояние и обратното. Живеех с японка, която все ми се вреше в лицето и ми шептеше. А в Централна Африка застават на поне 4-5 метра от човека и говорят високо. Мразя и да ходят по мене.

# 81
  • Мнения: 1 399
Да, ето, и при мен е така. Непосредствена близост понасям много трудно дори от симпатични хора. За сметка на това, ако ми се пази периметъра, мога и ми е приятно да общувам с почти всякакви хора.

# 82
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Истинска котка си, мяу  Sunglasses. Аз се побърквам на спокойни и отдалечени места. Обичам шум и централни, оживени места.

# 83
  • Мнения: 1 399
И типичната котешка шизофрения ме пере - на концерт ми е добре, например. Може би е и до нагласа.
Скрит текст:
(А се прекръстих по името на едно вино, което ми стоеше пред очите - и в чашата, де - когато ми скимна за ново екранно име. И се усетих чак когато станахме няколко мачки в една тема, ама - късно, либе, късно.)

# 84
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Гату Негру си е прекрасно Каберне. Бих пийнала чашка с удоволствие

# 85
  • Мнения: 1 399
Wine Glass
Много си ми далече за стоп с непознат, но - виртуално наздраве. Laughing

# 86
  • Мнения: 6 382
Зара, аз винаги съм предпочитала да деля със съквартиранти, дори и ако за същия наем мога да намеря самостоятелно жилище. По-весело е, правите си партита, готвите заедно. Има кой да иде до аптеката ако се разболееш. Има кой да изведе кучето като си в командировка. Мъжо не може да живее с чужди хора а сестра му е като мене. Ако можеше и стаята си бих делила със съквартирантка. Но повечето хора си искат собствена стая. Най-весело ми беше в огромна къща със 6 спални в Лондон и бяхме 8 души. Винаги имаше човек в къщи а това е голямо удобство. Представи си да се върнеш скапан в 22 часа и да те чака уютна вечеря и чаша вино. Трима души готвехме - всеки по 2 вечери седмично. Другите миеха баните, прозорците, хранеха лисиците в двора. Няма разходки на кучета сутрин - в 7 сутрин му отваряш към задния двор и преди да излезеш за работа го пускаш обратно. Даже спалното бельо не си сменях  Mr. Green. А готвех колкото бих готвила ако живеех сама, но готвех по-рядко. Специалитетите ми бяха Бьоф Строганов с гарнитура ориз и шопска салата и бадемов крем с шоколадова заливка и на другия ден зеленчукова чорба, кускус с агнешко и катми с мед. В замяна 4 дена ме хранеха със филета сьомга в сметанен сос, мадраски кърите, къри от бамя и спанак, мулухия, фалафели, готвени риби, палачинки, баварски кремове, шарлоти с малини итн итн. По-здравословно не съм се хранила никога. И танци до зори всяка вечер. Седях 46-47кг. Сега готвя по 3-4 пъти дневно, да му се не види!

В моето семейство след завършване на гимназия заминаваме. Може и по-рано при желание  Mr. Green

Много малко съм живяла така, частта с купоните ми хареса. (то като млада бих живяла само в дискотеките ... ах, тези танци Grinning) Иначе си висях доста на мивката, но то и това ми харесва. Wink

# 87
  • Мнения: 9
Не никога.

# 88
  • Мнения: 1 756
Сигурно към 80% от нещата, които съм правила, не бих одобрила за бъдещите ми деца - независимо от пола им. Но сега и аз не бих ги направила. Като чуя пътуване на стоп и изтръпвам ВЕЧЕ.

# 89
  • София
  • Мнения: 3 069
Голям страх ми е децата ми да не правят нещата, които аз съм правила. Тогава беше по-различно, примерно нямаше страх от отвличане за органи или в чужбина, но изнасилвания имаше. Много съм пътувала на стоп, да не кажа, че с компанията ми (момичета и момчета) в продължение на години сме пътували само на стоп. Но и сама също ми се е случвало често да пътувам, макар и на кратко разстояние, и стопът по този маршрут по нашия край се приемаше като нещо нормално. Нищо лошо, слава Богу, не ми се е случвало. Една романтична връзка имам, появила се по този начин.
Но в днешно време - абсурд просто. Прекалено много психопати и откачалки в пълния смисъл на думата се разхождат свободно. Децата ми са малки още, но и аз ще ги уча на същото, което е написано в първото мнение по темата. Просто вече има много психично болни и  абсолютно завършени престъпници в България по улиците.

# 90
  • Paris, France
  • Мнения: 14 020
Мейдънли, и тогава имаше откачалки и отвличания, но медиите не тръбяха за тях толкова, колкото се тръби сега. Над 95% от убитите деца са убити от родители, роднини или познати на семейството. Отвличания от непознат са изключителна рядкост.

# 91
  • Мнения: 414
Не, но и аз съм гледала скрита камера такъв сценарий. Един мъж с обикновени дрехи и същият с Ферари и скъпо облечен. Доста от жените се качиха в колата.
Ако толкова иска да го разведеш из града, може като пешеходци да се разходите.

# 92
  • Мнения: X
От тези скрити камери (особено в Ютюб) много са режисирани. Целта им е кликове, а не психологически експеримент.

# 93
  • Мнения: 414
От тези скрити камери (особено в Ютюб) много са режисирани. Целта им е кликове, а не психологически експеримент.
Сигурно, но близки на родителите ми така са се запознали преди 10тина години, сега са женени с три деца. И неговата кола по нищо не е отстъпвала на Ферарито(не помня каква е била), но не мисля, че ако беше евтина тя щеше да се качи и да се получат нещата.

# 94
  • Мнения: 10 376
Случайно попаднах на канал IT Extra и започнах да го гледам. Общо взето ми настръхнаха косите от истинските случаи, които са показани. Разбираш как не можеш да имаш доверие, дори на хора, които познаваш от дълго време, камо ли на непознати или случайни познати. По времето на социализма си живеехме в някакъв инкубатор, неосведомени и далече от реалната действителност. Сега е страшно. Дори и в собствената си кола първото нещо, което правя е да заключа вратите в момента, в който вляза, никога не бих качила стопаджия, да не говорим пък аз да се кача в кола (не че някой напира да ме качва, де). По-нагоре бях писала, че съм го правила едно време, да, но сега не бих го направила.

# 95
  • Мнения: 9 688
Изранила ми се е устата да повтарям на детето не прави това, не прави онова. Миналия месец го видях случайно на една огромна снимка - плакат. Питам защо са те снимали, нали говорихме, че не трябва да даваш да те снимат? Отговорът беше: Ами те попитаха дали може....
Това е безобидно, но показва, че аз си лая, а керванът си върви...

# 96
  • Мнения: X
Качвала съм се, в ранните 90 на миналия век.
Бях твърдо решена да си подам документи за вадене па паспорт /онзи, зеления/, а точно в този ден в София започна ефективна транспортна стачка и транспорт нямаше, ама никакъв. Районното беше доста далеч от нас и на връщане вече наистина бях много уморена, а и беше пекнало едно слънце... Помня, че беше лято, ранния следобяд, бях се разтекла направо. И както си вървях по алеята на "България" един чичко, не помня с каква кола беше, спря и предложи да ме закара. Качих се. Даже не помня да сме говорили нещо въобще, просто тогава наистина доста коли спираха и предлагаха на пешеходците да ги откарат донякъде, където ще е удобно и на двете страни. Остави ме на едно от големите кръстовища, живеех на 2 мин. пеша от там, като ми спести около 5- 6 км ходене пеша.

# 97
  • София
  • Мнения: 62 595
о, тази стачка беше емблематична.  Цариградско шосе почти се беше превърнало в пешеходна зона. И моя милост точно тогава трябваше от Орвол мост да стигне до на..... си. Беше странно време, хората все още бяха склонни да помагат на непознати.

# 98
  • София
  • Мнения: 4 294
И аз съм склонна. Онзи ден от небето вали дъжд, една жена  върви през локвите , мъкнейки около 2 годишно дете. Спрях, поканих ги да ги закарам, тя отказа с мотива, че е близо. Не знам, гадно болно общество, вместо хората да си помагат и да е по-лесно и в без това смахнатото ежедневие не смеем да се погледнем. Не упреквам жената, де.

# 99
  • Мнения: X
Написаното от Светулчица ме подсети- при предишната релокация на мъжа ми, в страна с изключително горещ и тежък климат, ми се е налагало да ходя с такси до училището на децата и след обаждане от страна на шофьора, че е почти на адреса, излизах пред комплекса да го чакам. Един път майка от училището мина покрай мен, позна ме и ми предложи да ме закара- отказах, т.к. таксито беше на минута път. Друг път, с децата чакахме такси на връщане от училището. Мъж, с деца от същото училище /непознати на моите, но по униформата беше ясно/ ни попита накъде сме тръгнали и дали може да ни закара нанякъде. Отказах- пак поради същата причина, таксито почти беше пристигнало. Та... има я човещината, но понякога или ни е страх да я приемем, или в дадения момент не можем да я оценим и да се възползваме от нея.  Hug

# 100
  • Мнения: 13 272
Преди време предложих на една майка с количка да й помогна да я качи в трамвая- отговори ми треснато- не ми пипай количката, разкарай се и оттогава не предлагам помощ

# 101
  • Мнения: 161
По-скоро не бих, но зависи от ситуацията и много други фактори.

# 102
# 103
  • Мнения: 505
Зависи, колко е непознат...непознатия. Ако е някой родител на детето от училището, който не познавам лично бих. Но ако някой просто спре и ме покани, не бих. Много рисковани времена са вече.

# 104

Общи условия

Активация на акаунт