Мейдънли, и тогава имаше откачалки и отвличания, но медиите не тръбяха за тях толкова, колкото се тръби сега. Над 95% от убитите деца са убити от родители, роднини или познати на семейството. Отвличания от непознат са изключителна рядкост.
- Публикувана: 8 септ. 2017, 15:00 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2017, 20:21 ч.
Бихте ли се качили в колата на симпатичен непознат от улицата?
От тези скрити камери (особено в Ютюб) много са режисирани. Целта им е кликове, а не психологически експеримент.
Случайно попаднах на канал IT Extra и започнах да го гледам. Общо взето ми настръхнаха косите от истинските случаи, които са показани. Разбираш как не можеш да имаш доверие, дори на хора, които познаваш от дълго време, камо ли на непознати или случайни познати. По времето на социализма си живеехме в някакъв инкубатор, неосведомени и далече от реалната действителност. Сега е страшно. Дори и в собствената си кола първото нещо, което правя е да заключа вратите в момента, в който вляза, никога не бих качила стопаджия, да не говорим пък аз да се кача в кола (не че някой напира да ме качва, де). По-нагоре бях писала, че съм го правила едно време, да, но сега не бих го направила.
Изранила ми се е устата да повтарям на детето не прави това, не прави онова. Миналия месец го видях случайно на една огромна снимка - плакат. Питам защо са те снимали, нали говорихме, че не трябва да даваш да те снимат? Отговорът беше: Ами те попитаха дали може....
Това е безобидно, но показва, че аз си лая, а керванът си върви...
Това е безобидно, но показва, че аз си лая, а керванът си върви...
Качвала съм се, в ранните 90 на миналия век.
Бях твърдо решена да си подам документи за вадене па паспорт /онзи, зеления/, а точно в този ден в София започна ефективна транспортна стачка и транспорт нямаше, ама никакъв. Районното беше доста далеч от нас и на връщане вече наистина бях много уморена, а и беше пекнало едно слънце... Помня, че беше лято, ранния следобяд, бях се разтекла направо. И както си вървях по алеята на "България" един чичко, не помня с каква кола беше, спря и предложи да ме закара. Качих се. Даже не помня да сме говорили нещо въобще, просто тогава наистина доста коли спираха и предлагаха на пешеходците да ги откарат донякъде, където ще е удобно и на двете страни. Остави ме на едно от големите кръстовища, живеех на 2 мин. пеша от там, като ми спести около 5- 6 км ходене пеша.
Бях твърдо решена да си подам документи за вадене па паспорт /онзи, зеления/, а точно в този ден в София започна ефективна транспортна стачка и транспорт нямаше, ама никакъв. Районното беше доста далеч от нас и на връщане вече наистина бях много уморена, а и беше пекнало едно слънце... Помня, че беше лято, ранния следобяд, бях се разтекла направо. И както си вървях по алеята на "България" един чичко, не помня с каква кола беше, спря и предложи да ме закара. Качих се. Даже не помня да сме говорили нещо въобще, просто тогава наистина доста коли спираха и предлагаха на пешеходците да ги откарат донякъде, където ще е удобно и на двете страни. Остави ме на едно от големите кръстовища, живеех на 2 мин. пеша от там, като ми спести около 5- 6 км ходене пеша.
И аз съм склонна. Онзи ден от небето вали дъжд, една жена върви през локвите , мъкнейки около 2 годишно дете. Спрях, поканих ги да ги закарам, тя отказа с мотива, че е близо. Не знам, гадно болно общество, вместо хората да си помагат и да е по-лесно и в без това смахнатото ежедневие не смеем да се погледнем. Не упреквам жената, де.
Написаното от Светулчица ме подсети- при предишната релокация на мъжа ми, в страна с изключително горещ и тежък климат, ми се е налагало да ходя с такси до училището на децата и след обаждане от страна на шофьора, че е почти на адреса, излизах пред комплекса да го чакам. Един път майка от училището мина покрай мен, позна ме и ми предложи да ме закара- отказах, т.к. таксито беше на минута път. Друг път, с децата чакахме такси на връщане от училището. Мъж, с деца от същото училище /непознати на моите, но по униформата беше ясно/ ни попита накъде сме тръгнали и дали може да ни закара нанякъде. Отказах- пак поради същата причина, таксито почти беше пристигнало. Та... има я човещината, но понякога или ни е страх да я приемем, или в дадения момент не можем да я оценим и да се възползваме от нея. 
