- Публикувана: 7 септ. 2017, 19:06 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2017, 00:27 ч.
Радостта ми е голяма, сладко ОКТОМВРИЙЧЕ чака мама!
Като прах дрешките набутах в пералнята 4 броя цветоулавящи кърпички.По принцип винаги слагам дори и прането да не е силно оцветяващо.ММ много ме тормози с пране.Всеки ден ми трупа по една голяма купчина дрехи.Тя пералнята пере,но с това простиране и сгъване на пранета всеки ден почвам да се дразня.Ще взема да го оставя и аз сам да се пере.
Аз по принцип имам час за понеделник за тонове, но не издържах 
Попи, притеснява ме къде се бие упойката и какви усложнения може да има по време и след раждането от нея. Гледам да се настройвам, че ако толкова ме заболи, няма да се правя на такава героиня и ще си я искам и че всичко ще е наред, но въпреки това повече от нея ме е страх, отколкото от самото раждане 
Почти съм сигурна, че ако не бият окситоцин, ще се справя чудесно без упойка, затова силно се надявам да не стигам до системи 
Почти съм сигурна, че ако не бият окситоцин, ще се справя чудесно без упойка, затова силно се надявам да не стигам до системи
Кети, ясно. Добре е обаче да си претеглила всички предимства и недостатъци предварително, защото по време на раждането не винаги може да се постави, дори и да искаш. Бих ти споделила моя абсолютно безпроблемен опит с епидуралната, но знам, че подобни разкази не топлят много, когато няма как да няма рискове. Иначе и аз се надявам да мина без окситоцин, както и да се явя в болницата точно на 5 см. разкритие. Ама...хубаво планирам нещо, което не подлежи на планиране. 
То идеята на роднините е да отменят майката в някакви рутинни неща, за да може тя да си гледа бебето спокойно в началото и евентуално ако й трябва помощ/съвет и там да се включат. Ако ще идва някой като на гости, няма смисъл и определено не е моментът. Моята мама много иска да помага, предложи да ни праща хапване и веднъж седмично да идва да ни чисти, ама ми е много гузно да приема, че е работеща жена все пак. Но по някое време може и да се прекърша за манджите .
Вчера си направих шоколадови курабии - киселини и пак киселини, не мога и аз да ям шоколад. Не е страшно, но се усещат. Отделно магнезия вече не ме спасява от крампите в крака, не е като без нищо, но пак си ги имам.
. Вчера си направих шоколадови курабии - киселини и пак киселини, не мога и аз да ям шоколад. Не е страшно, но се усещат. Отделно магнезия вече не ме спасява от крампите в крака, не е като без нищо, но пак си ги имам.
При мен най-големия шок беше след спиналната упойка когато чочнах да си чувствам само единия крак. Много се филмирах, казах си ей сега са ми направили някой демич, ама се оказа че когато ти я бият на една страна, ви аги влиза повече.течност в едната страна на тялото и затова така се получава.
