Какво ви се работи?

Както казах, нямам задължение да ти се отчитам. Но щом си приела, че знам накръст 300 думи и муча изразително на английски, явно те прави хепи. Както и да е, въпросът е, че в гимназиите се полагат много усилия, а накрая с този език не минаваш на много по-високо ниво. В смисъл- дори с анлийска гимназия е малко трудно да напишеш добро есе за западен университет. Нито пък знаеш достатъчно език като за университетско ниво.

Тоест ако сам не се подготвяш, тия знания не са предназначени за успех в чужбина, най-много за някакво средно ниво.

Явно наистина не ти е ден. Бях подготвена за по-интелигентно размятане на мнения, но....

Е то ако ми е ден, не съм във форума, то е ясно:)

Просто казвам какъв ми е опитът от езиковите гимназии, точно на база какви трудности и блокажи съм имала, докато превърна научения там език в нещо използваемо. Не за говорене, а за академична дейност, писане, журналистика. Иначе за бакалски сметки и бачкане става.

Хората от поколението, което сега е на 50, масово знаят руски. Почти не познавам такива, които да не го говорят или разбират на някакво прилично ниво.
Английски просто не беше необхидим тогава.

Много ясно....и на мен ми трябва високо ниво за презентации, публикации.....! Все пак това е само гимназия, не филология!

Това средно ниво ми осигурява ежедневна работа с французи, заплата над средната, удовлетвореност и живот в милата ми родина. Който е поискал да учи и работи в чужбина от моето обкръжение го е направил успешно. Твоята теория, Сирен, остава само твоя теория. Учителите от поколението, което мен са ме учили, са страхотни професионалисти и създадоха кадри над средното ниво.

Гимназията би трябвало да те докара до ниво, в което да ти е лесно в първата година от университета. Само че езиковите гимназии нямат никаква връзка със системата на университетите извън БГ. А могат да имат. И там им е грешката- бягат от SAT, есета и някои книги. Вместо това подготвят учениците за филолози. А вече от филологията с какъв английски излизат е още по-голям виц.

Абослютно съм съгласна!
Освен това е нормално, като си учил ЧУ в среда, която не е нейтив, в началото да е нужно време да свикнеш с местния жаргон и произношение.

Имаме познати, които заминаха за Англия на по 43 и 47. Английски почти не знаеха. Вече са 6 години там и са добре устроени. В началото като се връщаха през лятото, си личеше колко им е трудно. Дори не толкова финансово, а емоционално. Сега вече изглеждат съвсем различно-спокойни, по-уверени. Това не е за всеки обаче. Много воля и устойчивост на характера се иска.

+1

Нашата английска има връзка......лицензирана е да провежда изпит за Кеймбридж сертификат, който е в пъти по сложен от САТ.....! Доста хора от класа на дъщеря ми си го взеха с високи резултати! Изпитът продължава цял ден, има писане - есе, слушане, четене, говорене, всеки модул се оценява отделно......аз не бих го взела, не ми стигат силите!

Аз съм инженер и то с френска диплома от България призната в доста френскоговорящи страни... Теории бол

Най-обичам хора, дето имат впечатления за някоя страна от няколко седмично туристическо обикаляне, гостуване при приятели или разкази на трети лица, да спорят с живеещи постоянно в същата тази страна и да се изказват категорично и хипер информирано. Туй всичкото по адрес на Мими-едикойсиномер.


Даун, подбирай си битките. И противниците също. В случая конструктивен спор е невъзможен, causa perduta.

Изрично съм подчертала, че говоря за силно туристическите места-центъра на Париж и изрично съм написала, че не зная в провинцията как е!  ! И думата споря никак не я харесвам, аз не обичам да споря по принцип.......казвам своите впечатления! И впечатленията ми не са от туристическо обикаляне САМО, в някои от страните съм била служебно!

Не съм съгласна никак. Имаше разменни програми във френския културен център, летни курсове със стипендии, стипендии за университет и това още през прословутия соц. Имаше и кръжоци по превод, по научни материи итн итн. И СV даже ни научиха да пишем. Също как  да кандидатствуваме и как се попълват документите. На какво да наблягаме като започнем да учим и в какво да влагаме по-малко също ни учеха. Имаше и 2 учителки, завършили тук, които специално се занимаваха с това. Едната сега ми е съседка и е заклет преводач в съда. Може би зависи от гимназията, но лично познавам французи преподавали в Сливен, Стара Загора и, дръж се, Враца, където уж и гарга не каца. Много от бившите ми съученици работят високо платени работи в БГ благодарение на дипломата от тази гимназия, но най-вече перфектното владеене на език. Някои си намериха по-хубави работи с гимназиалните дипломи отколкото с университетските по човешки ресурси, психология, журналистика и подобни. Има и такива с френски дипломи по маркетинг, ИТ, икономисти, инжинери. Учили са в БГ, но дипломите им са френски и признати тук.

Видяла съм английска филоложка, която едвам говореше и не можеше да спретне едно разказче. В Лондон лъжеше, че е била учителка по български език, защото я беше срам от акцента и незнанието на езика. Едно време имаше места за работници, селска интелигенция и деца на активни борци, та от това ще да е.

За руски - точно по соца не беше никак престижен език. Никой от съучениците ми не наблягаше на него. Високо платените работи бяха с английски, немски, френски, скандинавси езици итн. Руски в България за нищо не ми е послужил. В Англия и тук е потребен, но не се умира без него.

Мими, не споря, но много българи работеха и учеха в чужбина и тогава. В заведенията и престижните магазини в Париж английският е задължителен за работа. Но средният французин или друг местен не го говори добре, а и да го говори добре го мързи да обяснява на туристи. Живея тук от почти 15 години и виждам разликите с БГ, ОК, Гърция итн. И в Испания е подобно на тук. Това, което ти написах ми го казва всеки турист, който ме заговори на английски. Иначе нямаше да зная, защото аз и семейството ми не заговаряме местни на английски и не ни трябва да ни ориентират

съпруга на принца на монако