За пътуванията

Даун, ако визираш мен, търкалящият се емотикон беше за моята реакция в моловете. Съвсем сериозно се чувствам зле и въпреки че го осъзнавам, не мога да не се изнервя, ако трябва да обикалям по-дълго. В никакъв случай не съм искала да прозвучи като подигравка към хората с тревожност, а като пример към казаното от теб.

Особено, когато си сам-да. Но когато се ходи семейно, макар и за едно преспиване, си има. Аз съм с деца, все още подопечени, и куче за кучето само носим една чанта-храна, кърпа, паниците )))

Пролетен дъждец, нямах предвид, че се подиграваш, а че те разбирам.

Мече, да, с куче и деца нараства багажа . Като сложиш легла, панички, гърнета и си става катун . Надраснах го. Сега само кучето мисля.

Точно!Преди години се налагаше почти всяка седмица пролет,лято,до началото на есента да пътувам в страната.Приготвянето на багаж не ме плаши.Пушка съм.

Хайде, пак стигнахме до това колко е ретроградно да се прави семеен неделен обед и да се готви по принцип. Ако са ергени и са под наем ОК, макар че пак по някое време трябва да разринат боклука, евентуално. Ако ходят през седмицата на работа се съмнявам вечер да чистят. Просто в такъв случай не виждам смисъл да създадаш дом, в който ти е удобно и уютно. За какво да хвърляш пари за нещо, което не ползваш? Казвам го като човек, който е пътувал и пътува доста, но наистина ме натоварва да нямам и малко спокойно време у дома.

Как да няма багаж при една разходка до Витоша да речем? Ако пътуват двама възрастни, добре.
Обаче имам две деца, някои имат и по повече. Дори и децата да са сравнително пораснали до 12-13 години според мен си има една камара неща за взимане. Я ще се олеят някъде и ще се наложи да се преобличат, или ще нагазят в някоя кална и студена локва и ако няма какво да обуят ще стоят мокри цял ден.
Голямата щерка е такава, че и до центъра да излезе ще се окепази цялата. Да се нацапа не е критично, но например беше цопнала в една голяма локва през ноември и макар, че се прибрахме за15 минути хвана плевмония. Съвсем оставям на страна, че е алергична от ожилване на разни насекоми и от някои храни и дори и на 500м от къщи да се намира трябва да ѝ нося лекарства, особено лятото като плъзнат гадинки.
А ако смятам взимане на всякакви мокри кърпи, салфетки, води, храна, че не може да се дочака да стигнем някъде като ѝ се прияде. И едно отиване на Витоша пак си иска хубаво приготвяне. Не дай си боже да помъкна и бебето с всичко от което се нуждае.
Не си представям ако децата ми са три или повече.

Витиша е на около час два пеша. Децата няма да загинат ако св намокрят. Има и кръчми, така че и храна не трябва да носиш.

Ползвам го през седмицата след работа.

Не е ретроградно да се приготвя неделен семеен обяд, но аз след две и кусур декади навъртян  семеен живот, нито веднъж не съм направила такова нещо и наистина във всяка свободна минута гледам да съм навън, освен ако времето не е много лошо, когато много ме е яд. Всеки е различен просто и един обича да се наслаждава в дома си през почивните дни, друг счита подобно нещо за загуба на време.
В България не съм практикувала пътуване всеки уикенд до съседен град, камо ли СПА уикенд. През зимата се ходеше по улиците и морската градина, през лятото по плажовете. Тук уж е една шепа остров, но още не съм разгледала всичко и през уикенда това правя, но през отпуските съм още първия ден на летището, да са живи и здрави Райънейър. През ноември ми предстои пътуване сама, което ме кара да пърхам с крила като се сетя, защото семейството ми наистина съсипва поне половината от удоволствието от пътуването. Все някой е гладен, на друг му се ходи до тоалетната, горещо им е, студено им е, ужас!

Преди съм се изказвала положително за почивките с малки деца, дори с бебета. Може би защото гледам, че народът масово го практикува, дори с новородени бебета. Последния път в самолета обаче имаше две семейства българи, които явно идваха на почивка. Е като ревнаха тези бебета още от летище София и последно ги чух да реват като се качвах в таксито в Малта. Едното семейство беше на седалката пред мен. Майката така друсаше бебето, че по едно време мислех, че то реве защото го боли врата. Тя самата беше червена като рак и плувнала в пот, а бащата само се държеше за главата и сумтеше и това продължи през целия полет. Представих си ги в жегите в тукашните автобуси как се придвижват с бебето да разглеждат забележителности. Каква почивка е това?

Този пост ми се струва, че отпраща вече в съвсем друга категория. Не не обичам да пътувам, а не обичам да излизам от къщи. Децата могат да се олеят, джапнат в локва или да ги ухапе пчела/оса когато излизате на пазар или в кварталната градинка. Даже някои рискове, като локвите, са повече в града, отколкото на Витоша. На пазар с деца е сто пъти по-натоварващо и рисково, отколкото с деца на Витоша. Даже една позната преди време водеше синовете си по принуда на Витоша, защото не можеше да ги овладее и опази в града. Там да подивеят на воля, да се изморят и така... Излизате ли на разходка изобщо при наличието на толкова много утежняващи нужди и обстоятелства? Някой спомена агорофобията, не знам дали е чак това, но определено става въпрос за силно повишено ниво на тревожност.
П.С. И мен моловете ме натоварват повече от всичко. В редките случаи когато влизам, се прибирам като пребита, и то без да съм обикаляла магазин след магазин, най-често посещаваме мола заради киното. А колежката ми, която всеки уикенд ходи някъде е семейна от повече от 20 години. Има пораснал син и пътуват двамата със съпруга и и семейството на сестра и, което обаче  е с две малки деца, на около 5 едното, на 1-2 другото. Еми пътуват си хората, с кола, познават се, знаят си навиците, не се изнервят един друг. Между другото, с деца, затворени в апартамент през уикенда може да се превърне в истински кошмар за родителя. Много по-лесно е да ги метнеш в колата и да ги заведеш някъде. Децата са впечатлителни, обичат разнообразието, вниманието им трудно се задържа дълго в едно нещо, в този смисъл е по-лесно да го водиш на непознато място, отколкото да се чудиш с какво да ги забавляваш вкъщи. Аз обаче това не мога да го практикувам, по финансови причини ...

Аз водя дъщеря ми(4 годишна) постоянно някъде. Витоша и е като втори дом. Каква толкова подготовка се изисква, за да се качите семейно до Момина скала примерно с кола и от там по някоя пътечка или само да седнете на поляната. Водим я за по един ден в други близки градове. Никой от нас не се е напрегнал. Напротив радваме се на прекараното време заедно. Не ми тежи, че ще нося един клин за детето и една вода.

И като се изцапа или омаже, какво?
12-13 г деца са си съвсем големи и отговрни вече, изобще не ги мисля, освен да имат нещо за ядене и евентулано желание за разговор и споделяне.

И аз това се чудя, какво пък като се нацапа малко, нали е дете на поход евентуално. Да ви кажа, от приятелите ни с деца няма нито едни, които да не водят децата си насам натам. Преди няколко седмици с едни приятели водихме децата на един водопад, ами струваше си и раниците, които носихме на гърбовете си и ходенето, когато видиш грейналите детски личица от радостта, че са се качили на върха на водопада.

Чек, предполагам че е и до характер. В смисъл, аз обичам да обикалям и разглеждам, дори само да повървя сред природата. Но пък обичам много и семейните обеди и вечери, дори да поседя спокойна вкъщи вечер или да си се грижа за цветята. Зависи от настроението, а то се променя често.

Нещото което може да ме докара до лудост са тълпите. И тъй като обичам много да обикалям исторически забележителности и просто красиви градове, съм си изработила цяла система как да се озовавам максимално рядко сред множеството хора, от което не мога бързо да избягам. Всеки със странностите си, но ето това спокойно би могло да ме спре да пътувам, ако не го бях борила целенасочено. Хубаво е да се мъчим да си преборваме колкото можем страховете, за да живеем по-добре...

На Момина скала и ние ходим редовно, когато има малко време. Наистина е супер удобно, защото може да се качиш с кола, а може да спреш колата малко преди това и да повървиш 30мин по асфалтов път. Горе има храна и не е нужно да се носи нищо.

От цапане казах, че не се притеснявам. Това не е голям проблем, но гледам да предвиждам дрехи и обувки за в случай, че се изпонамокрят някъде и е студено. Храна също. Ако ще пътят да е само час, голямата не търпи глад и много мрънка ако не ѝсе предложи храна веднага на мига и често се изнервям, че не може да потърпи.
Това лято с бебето сме били само на село, а за там съм си занесла всичко необходимо, за да не ми се налага всяка събота и неделя да помъквам наново всичко с мен.

Иначе излизаме на разходки разбира се. Признавам, че за голямата се страхувам най-много от ужилване от насекомо. Но това не ми пречи да я пускам на излет с роднини. Честно казано тя дори доста си пообикаля това лято с лели, чичовци и братовчеди. 
Виждам, че ѝ харесва да ходи някъде с приспиване. В такъв случай я оставям да си вземе каквото прецени, а аз ѝ приготвям най-належащото (като лекарствата).
Еднодневните разходки до някоя забележителност не ѝ допадат толкова и обикновено не иска да ходи ако я поканят.

А аз признавам, че не ми се ходи дори и на еднодневни екскурзии до Витоша или района на града. Но може и да предложа на мъжа ми да се поразходим ако има кой да погледа децата.