След GB с Керем Б. и Ханде Д. както и "Kiralık Aşk"Любов под наем -229ღღ

Ох, дано на премиерата Кюса не присъства, дано , така ще ми развали удоволствието, ужас като зейне с тая уста, като прихне да се смее, като започне да дрънка едни простотии......
Боре ако иска и сто години да бъде с нея, стига само да не присъства там

Това някой трябва да го предаде на Борко- такъв ултиматум не се изпуска, ако наистина мисли още дълго да стои с тая 

Глава 67

Йомер паркира, поглеждайки към спящата си съпруга. Разходката и дългото пътуване бяха отнели силите ѝ и тя заспа малко преди да влязат в Истанбул. Реши да внесе всичко вкъщи и едва тогава да я разбуди.
Излезе и взе багажа, отправяйки се към къщата. Отключи и изпсува в същия момент. На пода имаше поне педя вода, която се изля навън веднага, щом отвори вратата. Оставяйки чантите на близката масичка, той бавно пристъпи навътре. Първо помисли да не са забравили някой кран отворен, но когато наближи кухнята, чу шуртящата силно вода. Откри спуканата тръба и побърза да спре водата в цялата къща. За съжаление обаче всичко на първия етаж бе наводнено.
Беше късно и той реши да позвъни на майстор сутринта. Качи се горе и събра малко вещи за него и Дефне, след което позвъни на Синан. Трябваше да останат някъде тази нощ и това бе първото място, което му дойде на ум. Оказа се обаче, че родителите на Синан пристигнали за уикенда и ще си тръгнат едва утре вечер.
Все още колебаейки се какво да прави, Йомер се върна в колата. Метна новия сак на задните седалки и седна зад волана. Дефне се разбуди от хлопването на вратите и търкайки очи го погледна сънено.
-   Пристигнахме ли, скъпи?!
-   Да, любима, у дома сме. Но не можем да останем тук тази нощ.- Йомер разтриваш слепоочието си, опитвайки се да измисли къде да отидат тази нощ.- Всичко на първия етаж е наводнено!
-   Наводнено?!- Сънят бързо избяга от Дефне, оставяйки я изплашена и притеснена.- Какво е станало?!
Йомер ѝ разказа накратко какво е положението и тя се съгласи, че е прекалено късно, за да търсят майстор. А дори и той да дойдеше, те все пак нямаше как да останат тук. Щеше да им трябва фирма за почистване, а може би и нови мебели.
Обмисляха идеята да отидат на хотел, когато на Дефне ѝ хрумна нещо. Погледна Йомер, питайки се как ли ще реагира той.
-   Ще предложа нещо, но не възразявай веднага.
-   Това означава, че няма да ми хареса.- Прекалено изморен, за да се ядосва, Йомер я погледна въпросително.- Какво измисли?!
-   Мисля, че знам къде може да останем известно време.- Колебливо изрече Дефне, което го притесни.
-   Само не и у вас. Няма как да се съберем толкова хора!- Категорично отказа той, предполагайки посоката на мислите ѝ.
-   Не, не, друго имам предвид. Защо не позвъним на чичо ти?
-   На чичо ли?- Изненадан, Йомер се замисли за момент.- От къде се сети за него?
-   Той е сам, Йомер. Сигурна съм, че ще ни се зарадва. А и така ще имаш възможност отново да общуваш с него, да възстановите връзката, която загубихте.-Бързо обясни тя.- Моля те.
-   Мисля, че хотела все пак ще е по- добрия вариант.- Твърдо заяви Йомер.- Съжалявам, но не мисля, че съм готов за такава стъпка.
-   Ако изчакваш, никога няма да си, скъпи. Трябва да направиш крачка, за да продължиш напред.- Протегна се и обърна лицето му към себе си, вглеждайки се в очите му.- Време е да оставим всичко в миналото.
-   Нещата са добре и сега, Дефне. Говорихме, той дойде на сватбата, върна се и във фирмата. Засега толкова стига.
-   Не! Той е твой чичо, Йомер, и ние трябва да сме до него.
-   Така е. Той знае, че може да разчита на нас за всичко.
-   Не е същото!- Ядосана, на Дефне ѝ се искаше да удари нещо.- Защо си такъв инат? Защо винаги всичко трябва да е по трудния начин?!
Възцарилото се мълчание бе пропито с напрежение. И двамата бяха вперили очи в къщата, отказващи да отстъпят.
-   Какво те спира? Какво ти пречи да си отново до чичо си?- Тихо попита Дефне.- Мислех, че сме разрешили всички проблеми.
-   Не знам. Просто не съм сигурен.
-   Вече не си сам, Йомер. Аз съм до теб.- Хвана ръката му и целуна дланта ѝ, опитвайки се да достигне отново до него.- Не искам да се караме, любими. Не се отдръпвай от мен.
-   Няма.- Йомер въздъхна и се обърна към нея, хващайки лицето ѝ в ръце.- Няма да допусна каквото и да е да ни раздели отново.
-   Тогава?!
-   Не знам, наистина.- Отклони погледа си за миг, след което отново впери очи в нея.- Няма да отстъпиш каквото и да кажа, нали?!
-   Сигурна съм, че така е правилно, затова да, настоявам да идем у г-н Неджми. Това ще е най- доброто и за двама ви, повярвай ми. Но ако за теб ще е прекалено трудно, аз няма какво да направя. Не искам да те насилвам, колкото и да съм убедена в правотата си. Знаеш, че винаги ще съм до теб, дори и да не съм съгласна с решенията ти.

Неджми обикаляше нервно по алеята пред къщата. Йомер му бе позвънил, извинявайки се за късния час и го бе попитал дали могат да останат два- три дни при него, без да обяснява защо. Първоначалната радост на Неджми бързо бе изместена от притеснението какво е станало, та се налага те да напуснат дома си.
Колата спря и Дефне го поздрави, докато Йомер вземаше чантата от задната седалка.
-   Какво е станало? Добре сте, нали?!- Попита ги, докато отиваха към къщата.
-   Ние сме добре, не се притеснявайте!- Дефне стискаше ръката на Йомер.- Имаме малък проблем вкъщи, но не е нищо непоправимо. Извинете, че ви притеснихме по това време.
-   Какво притеснение, момичето ми?! Щастлив съм, че дойдохте!- Отключвайки, той не видя физиономиите, които Дефне правеше на Йомер.- Какво е станало у вас?
Дефне разказа за спуканата тръба и наводнения им дом, докато съпругът ѝ продължаваше да мълчи, оглеждайки дома на чичо си. Йомер се замисли колко отдавна не бе идвал тук, ако не се брои сдобряването с Неджми. Но тогава бе толкова изнервен, че почти не обърна внимание на нищо около себе си.
Всичко си бе същото и сякаш някак различно. Възглавничките бяха разхвърляни небрежно по дивана, някакви списания- разпилени по масичката  за кафе, на която се виждаха и остатъците от вечеря на чичо му. По лавиците се виждаше прах. Личеше си липсата на леля му, държаща на реда и вечното преподреждане. Ако тя видеше дома си в този вид, сигурно щеше да получи нервна криза.
-   Щом Мине я няма, кой ти помага за къщата?!- Йомер чу въпроса, който бе произнесъл без да иска. Дефне и Неджми се обърнаха едновременно към него.
-   Справям се както мога. Жена идва да почисти два пъти в седмицата, а храна поръчвам отвън. Или сам си приготвям.- Усещаше се несигурност в думите му, която не убягна на никого.- Не се тревожете за мен, добре съм. Радвам се, че ще ми погостувате известно време.
-   Получи се малко внезапно, но…- Дефне сви рамене, след което също се огледа.- Може ли да останем в стаята, в която спах преди. Хареса ми.
-   Преди?- Йомер я погледна объркан, докато тя очакваше отговора на чичо му.
-   Настанете се където желаете, къщата е на ваше разположение. Само ще трябва да потърся чисти чаршафи, че горе сигурно всичко е в прах.- Притеснен, Неджми тръгна към втория етаж.
-   Не се тревожете, ние ще се оправим.- Извика тя след него, но той не я чу.
-   Кога си оставала в тази къща? Аз защо не знам за това?!- Йомер бе застанал пред Дефне, хващайки ръцете ѝ в своите.
-   Беше само за една нощ. Когато ти си тръгна. След годежа ни.- Той видя болката в очите ѝ и я прегърна, притискайки я плътно до себе си.- Бях толкова полудяла от притеснение, че дойдох и вдигнах скандал на леля ти. Г-жа Нериман ме изненада, като ме приласка. Не подозирах, че е способна на това. Приспа ме като малко дете в една от стаите, а на сутринта аз отидох в дома ти, за да те потърся отново. Знаех, че ще се върнеш.
-   Бях такъв глупак. Наранявах те безброй пъти, неподозирайки дори колко много страдаш ти. Прости ми!- Целуна я отстрани по врата, преди да я пусне.
-   Миналото е минало. Сега сме заедно!- Усмихна му се, изтривайки всичките му притеснения.- Да потърсим г-н Неджми и да си лягаме. Късно е и двамата сме изморени. Имаме нужда от малко почивка.

Ти гледай да не ти развали удоволствието по-рано - като излезе афиша с името на сценариста    

ЙОК АРТЪК!!!!! 

Великолепната четворка        Ще бъде гвоздеят не на премиерата, а на годината 

Или пък ,,грейне ,, на сета щастливо усмихната с ЕлБар

Направо не мога да ви чета много сте лоши

Сценаристът е Боре пък

Е няма нужда тогава филм да представят

Стига сте я споменавали тая, тя като че ли ни чете: щом заговорим за нея и цъфва веднага  


+1   

И той си има кака

Ми, похвално, че си има кака, ама да я върже някъде здраво в тоя важен ден

 




Добър вечер 

Я се вземете в ръце  За последните 2 години къде сте видели Баръш да заведе/вземе Мадам на мероприятие  Тя си ходи само на нейните премиери и на BKM - и то не винаги/на BKM/.
Да не искате КА феновете да я гръмнат ........

И да я върже тя пак ще намери начин да се появи Но ако тая е замесена с нещо в филма на Елбар, феновете никога няма да простят на Боре и ще саботират всеки негов следващ проект.  Душата ако не се стегне и не изпрати кака си тая пиявица завинаги надалече, значи чавка му е изпила мозъка!
Елбарките пак са на ниво.

Лека нощ, момичета..!