Злоядо дете

а недомашно приготвени?
ако яде тях значи или не харесва приготвените или недомашните са и достатъчни.

и моето не яде много неща напоследък, доскоро нямах този проблем, постепенно започна да отказва и сега са много малко нещата, които иска.
надявам се да е временно и да отмине.

Лекарствата за апетит нямат ефект. И аз съм купувала. Това е период и ще отмине.
Моята дъщеря беше изключително злояда. Ядеше малко и еднообразно. Правела съм се на маймуна да мога да и натъпча нещо. Бях обаче твърдо убедена, че полуфабрикати и боклуци няма да и дам. Не съм на принципа - ще и дам един донутс само и само да има нещо в корема. Сега е добре. Яде само домашно сготвено, търси салати, плодове, риба. От няколко месеца започнах да и правя смутита и прояде почти всички плодове на пазара.
Та не се притеснявай много. Предлагай непрекъснато храни, които е харесвала и не давай боклуци.  

Със сестра ми бяхме много злояди, но  бяхме по-големи май, не знам на колко години е дъщеря ти. Правилото на мама беше "ако не харесваш това на масата, стани и си направи нещо друго.". Та от малки със сестра ми си правехме за ядене (в началото филийки, яйца, курс кус, после започнахме полуготови храни, а накрая можехме и всичко да си сготвим). Естествено, не сме се научили сами, майка ми никога не е отказвала да ни каже нещо как се прави, но не е и заставала над главата да ни гледа.

Това, че няма апетит временно, не означава, че трябва да се тъпче с витамини.

Колко е голямо детето? Колко високо и колко тежи? Ако не яде домашните храни, с какво друго се храни? Търси ли храна по принцип?

На 4 години ,висока 1,10 и тежи 15 килограма, иска да яде само шоколад,не търси храна освен,ако не я извикам.Правя и всякакви неща с шоколад като палачинки, гофрети т.н. самоза да яде.

Хах, тъпчейки я със шоколад как очакваш да иска манджи. На килограми за момента е добре. Но ако продължаваш да и даваш толкова въглехидрати и захар е много вероятно след някоя и друга годинка да е с детско затлъстяване и всички екстри произтичащи от това. Живея в среда в която много от децата са с наднормено тегло и е голям проблем. Вземи мерки от рано.

Не си ме разбрала правилно тя яде сандвичи ,но не иска да яде супи и манджи само сандвичи с кашкавал и нещо с шоколад.

Мисля, че е период и най-доброто нещо, което можеш да направиш за нея е да няма вкъщи лакомства, които да я залъгват. Приготвяйте заедно храната, питай я какво иска...при моята дъщеря имаше такъв период(тя е на същата възраст). Тъй като досега се хранеше добре не се оставих да стане на проблем. След като не искаш да ядеш, недей. Твърдо против съм за насилването на детето и като цяло я оставям. Просто не внасям вкъщи никакви боклуци, които да развалят апетита и така постепенно започна да се храни отново пълноценно. Има и друг вариант - моята дъщеря много слуша лекарите, много се впечатлява от техните съвети. Предварително помолих лекарката да говори с нея и когато отидохме за друго нещо тя й дръпна една лекция за полезните храни и тн. Отделно я облъчвах непрекъснато колко е важно да ядем полезно и хубаво. Не съм си и помисляла да давам витамини или добавки, аз така или иначе се съмнявам в тях. Просто говори с нея, но не давай вид, че е чудо голямо, защото тя се впечатлява все повече. Измисли позитивни неща, които да я карат да яде.Например ние разказвахме как ако се нахрани ще може да плува по-добре, вместо, че ако не яде няма да може да плува(в момента ходи на курс по плуване и е много запалена по него). При нас периода започна от преди 3 месеца и вече отминава.

разбрах те. Сандвичите пак са хляб/въглехидрати + боклуците, които слагат в него и хашкавал/салам/шоколад.

Благодаря за съвета мисля,че е доста полезен надявам се това да проработи и да почне да яде супички и манджи.

Моята е по-голяма, декември прави 6. Ужасно злояда. Като по-малка нямаше спасение, но не съм давала "предпочитаните храни" (които в нейния случай бяха само тесто и сладки работи). Все разчитах, че като огладнее достатъчно - ще прояде и друго. Но тя е дребна, слаба и се наяжда от две хапки, та така си изкара почти две години на пост и молитва. Откакто стана на 5 и ѝ узря акълът, започнах да прилагам психологически трикове. Правиха ѝ кръвни изследвания, имаше хемоглобин около долната граница. Медицински не е проблем, дори не ѝ изписаха добавка. Но аз ѝ го показах, обясних, че това означава, че не ѝ стига желязо и затова не ѝ се яде. Ходихме заедно до аптеката и купихме сироп. Казах ѝ, че този сироп ще ѝ оправи апетита и като го пие, ще ѝ се ядат повече полезни храни. Това внушението е страшна работа - веднага започна да яде повече ("от сиропа", разбира се ). Друго - престанах да се оплаквам, че е злояда, напротив.  Започнах наляво и надясно да обяснявам (пред нея, разбира се) че напоследък много хубаво се храни, особено откакто пие прочутия сироп. Това я вдъхнови още повече. Последните шест месеца имаме голям напредък - започна да се храни все повече и с все по-свястни храни. Твоята на 4 също не е бебе, опитай някакво по-психологическо въздействие. И спри шоколада.

Когато готвиш я викай и гответе заедно. Визията на храната също е много важна за детето. Ако и сложиш супичката в паничка на някой анимационен герой и експериментираш, например да направиш сандвич с личице или декорираш храната със сигурност ще иска да опита. Не и давай витамини за апетит и спри шоколада, или пък ако толкова обича шоколад и кажи, че ако си изяде порцията ще получи шоколад. Това е само период. Има го при почти всяко малко детенце. Всичко се оправя с времето. Дано всичко да се оправи!

аз бях дефинирана като дете от майка ми и останалите роднини като много злояда.
като сравнявам какво съм яла по онова време и какво яде сега сина ми - доста неща съм си хапвала.
въпреки всичко не наричам детето си злоядо.
въпрос на възприятие е.

моето дете има фини и явно добре работещи вкусови брадавици на езика и определени вкусове (кисело) дори в малко количество го отвращават.
затова и не го карам да яде подобни неща.

имало е случаи 2 месеца яде болонезе.
3 месеца супа буквички и т.н.
понеже е с нормално телосложение, никой не ми вярва, че яде малко и еднообразно.
аз предлагам разнообразна храна и не драматизирам отказа му да пробва нови или разнообразни неща.
сладко яде 1-2 пъти на ден. един път на обед за десерт и послед след обед нещо малко.
не давам сладко за заместване на хранене само и само да е ял.
ядене има, да яде него иначе стои гладен. това е.

Моята дъщеря е свикнала на малко повече глезене и е свикнала да ходя и да я повикам да яде защото нашето семейство яде по часове например 13:00 се обядва и така.Ако аз не я извикам си стои гладна до края на деня и дори не се сеща да яде.Играе си до 17:00 и после и се доспива и си ляга.

аз също го викам да се храним.
проблемното е, че като огладнее и сам се обслужва и тръгва да си взима сладко, та се налага да го викам и уговарям да яде нещо друго преди това.

отнема време, но както казах аз не се фиксирам в проблема, защото знам от собствен опит, че децата използват много умело всяка родителска слабост.
едно време получавах всичко, което искам, с гладна стачка 

Децата харесват рутината. Трудно е докато им я наложиш. Моята дъщеря си знае закуската, обяда и вечерята. Между тях има плодове/сандич/магдалена като последното е само в петък. Като бяхме на почивка окото и беше все в десертите, но пак знаеше че преди да стигне до тях трябва да яде месо/риба + салата или нещо сготвено. Между храненията пак търсеше плодове. А хич не е лесно дете, даже напротив упорита е като муле. Костваше ми много труд и нерви да я приуча да се храни както трябва, но се получи. Аз съм голям противник на боклучавите храни и смятам, че докато мога да контролирам какво слага в устата ще са извън менюто и.

Ако й предлагате шоколад и сандвичи е ясно, че няма да иска останалата храна Приеми го като упрек, както искаш, но помисли, че причината е в теб
Минах по този път. Трудно, но минах. Всички имаме нужда от различни храни в даден момент. 
Когато отказа супи, започнах да правя супите на крем-супи с крутони и тя пускайки по един по един крутоните започна да хапва. После имаше период, в който много й се ядеше сирене - и пак така слагах го в супа, или в спанак с ориз, или в картофена яхния, натрошавах самото сиренце и тя хапваше манджите. После и с кисело мляко.
После добавих сос за някои храни - например за пържени картофки й правех кисело мляко с много малко майонеза или за някакъв вид месо - лютеничка.

Моята дъщеря на година и 11 месеца е много злояда. Ядеше всичко до малко след годинката и от тогава спря. Майка ми е казвала същото - дай да купим една торта, поне нещо да яде. Абсурд. Като не иска - не иска. Закуските и си ги яде като цяло, най-обича овесени ядки или филия със сирене. На обяд сервирам нещо, ако не го иска ляга гладна. Точка. Естествено гледам бавно и внимателно да въвеждам нови неща, примерно обича паста - нов зеленчук в соса слагам. Ориз яде понякога - и там слагам нов зеленчук. Често плюе, но неин проблем. Гледам само на вечеря да яде добре, за да не се събуди гладна посред нощ.

Но от много майки чух, че е период. И при моята дъщеря сега се наблюдава подобрение, започна да проявява интерес към нашата храна (която до преди 2-3 седмици не близваше) и опитва и ако и хареса изяжда цяла порция. Най-безумните неща и харесват като яхния от нахут например, което никога не съм очаквала да и хареса, а други, за които съм имала надежда, не харесва (пържени картофи например, не че искам да яде нещо такова де, даже в крайна сметка е ок, че не и харесва).

моето дете яде също малко неща, забелязала съм, че има предпочитания към определени консистенции.
банан не хапва, но на шейк с мляко го пие (за мен комбинацията е ок).

та освен нови храни, трябва да се пробват и нови консистенции...

Asyalein - да, и при нас е така, добре, че спомена. Примерно не яде портокал, но пие прясно изтискан сок от портокал. Не яде броколи, но пие смутита с броколи вътре. Но и така малко (в случая с броколите даже много 😄) се замаскира вкуса. Аз така в смутита и зеленчукови сосове успявам да "скрия" полезни неща. Но си права за консистенцията определено!

И ако нищо от всичко изброено не подейства, не се отчайвайте! Моето дете е на 4 г и упорито отказва готвени храни. От тестените яде само хляб, понякога пица и баница. Яде на корем сурови плодове и зеленчуци, млечни продукти ( това ми е утехата ). Умира за пакетирани храни и захарни изделия, които се опитвам да  ограничавам в разумни граници. Пробвала съм всички изброени в постовете по-горе трикове докато в един момент осъзнах, че тя все пак се храни. Не яде това, което на мен ми се иска да яде, но яде. Гладна не стои. Понякога се храни много, в други дни буквално кара на 1 ябълка и вода за целия ден. Със сиропи за апетит спрях да я тровя - не й липсва апетит, просто отказва определени храни. Е, повечето храни ... Не я насилвам. Понякога настоявам да близне само, за да усети вкуса на храната с уговорката, че няма да го яде, ако не й хареса. Понякога й харесва и похапва, но обикновено го обявява за "гадно". Просто спрях да й показвам, че "злоядия" й период ме тревожи. Използвам всеки удобен случай да вметна колко важно е за децата да се хранят добре, за да растат големи и здрави. Но тя ме репликира, че яде плодове и зеленчуци, значи ще порасте голяма и здрава.
Това предпочитат децата ни да ядат към момента. С времето нещата се променят. Щом здравословно детето е добре (правила съм кръвни изследвания за свое спокойствие ), най-добре да не се фокусираме върху проблема, а тихичко да се надяваме, че ще го израсте. И да не спираме да ги храним с нашата безусловна любов - те първа ще минаваме през всякакви етапи от развитието им, само любовта ни няма да се промени.