Злоядо дете

аз също го викам да се храним.
проблемното е, че като огладнее и сам се обслужва и тръгва да си взима сладко, та се налага да го викам и уговарям да яде нещо друго преди това.

отнема време, но както казах аз не се фиксирам в проблема, защото знам от собствен опит, че децата използват много умело всяка родителска слабост.
едно време получавах всичко, което искам, с гладна стачка 

Децата харесват рутината. Трудно е докато им я наложиш. Моята дъщеря си знае закуската, обяда и вечерята. Между тях има плодове/сандич/магдалена като последното е само в петък. Като бяхме на почивка окото и беше все в десертите, но пак знаеше че преди да стигне до тях трябва да яде месо/риба + салата или нещо сготвено. Между храненията пак търсеше плодове. А хич не е лесно дете, даже напротив упорита е като муле. Костваше ми много труд и нерви да я приуча да се храни както трябва, но се получи. Аз съм голям противник на боклучавите храни и смятам, че докато мога да контролирам какво слага в устата ще са извън менюто и.

Ако й предлагате шоколад и сандвичи е ясно, че няма да иска останалата храна Приеми го като упрек, както искаш, но помисли, че причината е в теб
Минах по този път. Трудно, но минах. Всички имаме нужда от различни храни в даден момент. 
Когато отказа супи, започнах да правя супите на крем-супи с крутони и тя пускайки по един по един крутоните започна да хапва. После имаше период, в който много й се ядеше сирене - и пак така слагах го в супа, или в спанак с ориз, или в картофена яхния, натрошавах самото сиренце и тя хапваше манджите. После и с кисело мляко.
После добавих сос за някои храни - например за пържени картофки й правех кисело мляко с много малко майонеза или за някакъв вид месо - лютеничка.

Моята дъщеря на година и 11 месеца е много злояда. Ядеше всичко до малко след годинката и от тогава спря. Майка ми е казвала същото - дай да купим една торта, поне нещо да яде. Абсурд. Като не иска - не иска. Закуските и си ги яде като цяло, най-обича овесени ядки или филия със сирене. На обяд сервирам нещо, ако не го иска ляга гладна. Точка. Естествено гледам бавно и внимателно да въвеждам нови неща, примерно обича паста - нов зеленчук в соса слагам. Ориз яде понякога - и там слагам нов зеленчук. Често плюе, но неин проблем. Гледам само на вечеря да яде добре, за да не се събуди гладна посред нощ.

Но от много майки чух, че е период. И при моята дъщеря сега се наблюдава подобрение, започна да проявява интерес към нашата храна (която до преди 2-3 седмици не близваше) и опитва и ако и хареса изяжда цяла порция. Най-безумните неща и харесват като яхния от нахут например, което никога не съм очаквала да и хареса, а други, за които съм имала надежда, не харесва (пържени картофи например, не че искам да яде нещо такова де, даже в крайна сметка е ок, че не и харесва).

моето дете яде също малко неща, забелязала съм, че има предпочитания към определени консистенции.
банан не хапва, но на шейк с мляко го пие (за мен комбинацията е ок).

та освен нови храни, трябва да се пробват и нови консистенции...

Asyalein - да, и при нас е така, добре, че спомена. Примерно не яде портокал, но пие прясно изтискан сок от портокал. Не яде броколи, но пие смутита с броколи вътре. Но и така малко (в случая с броколите даже много 😄) се замаскира вкуса. Аз така в смутита и зеленчукови сосове успявам да "скрия" полезни неща. Но си права за консистенцията определено!

И ако нищо от всичко изброено не подейства, не се отчайвайте! Моето дете е на 4 г и упорито отказва готвени храни. От тестените яде само хляб, понякога пица и баница. Яде на корем сурови плодове и зеленчуци, млечни продукти ( това ми е утехата ). Умира за пакетирани храни и захарни изделия, които се опитвам да  ограничавам в разумни граници. Пробвала съм всички изброени в постовете по-горе трикове докато в един момент осъзнах, че тя все пак се храни. Не яде това, което на мен ми се иска да яде, но яде. Гладна не стои. Понякога се храни много, в други дни буквално кара на 1 ябълка и вода за целия ден. Със сиропи за апетит спрях да я тровя - не й липсва апетит, просто отказва определени храни. Е, повечето храни ... Не я насилвам. Понякога настоявам да близне само, за да усети вкуса на храната с уговорката, че няма да го яде, ако не й хареса. Понякога й харесва и похапва, но обикновено го обявява за "гадно". Просто спрях да й показвам, че "злоядия" й период ме тревожи. Използвам всеки удобен случай да вметна колко важно е за децата да се хранят добре, за да растат големи и здрави. Но тя ме репликира, че яде плодове и зеленчуци, значи ще порасте голяма и здрава.
Това предпочитат децата ни да ядат към момента. С времето нещата се променят. Щом здравословно детето е добре (правила съм кръвни изследвания за свое спокойствие ), най-добре да не се фокусираме върху проблема, а тихичко да се надяваме, че ще го израсте. И да не спираме да ги храним с нашата безусловна любов - те първа ще минаваме през всякакви етапи от развитието им, само любовта ни няма да се промени.