Разбрахте ли каква е мисията на живота ви?

С какво искаме да допринесем за благото на другите хора (тези, които не са ни близки - предполагам определен кръг или пък цялото човечество). Затова и по-нагоре писах, че не искам да допринасям, но на животните бих помагала

Ън, кое точно е смешното в това, че Стефка Костадинова е приела това като своя мисия и явно я е преследвала и сбъднала?

Езотериката ми е леко смешна на мен.

Не вярвам, че някой има мисия, просто хората правят най-доброто, което могат, което или води до грешки или до успехи.

Мисля, че ако всеки човек прави по нещо мъничко за другите, дали ще направи градина пред блока си, дали ще прибере бездомна животинка или ще се погрижи за дете, чиито родители не го искат - светът ще се промени и ще стане по-добро място. (Между другото, тези примери не са случайни - зад тези дългогодишни добри дела стоят реални момичета, съфорумки.)
От много години се занимавам с детското четене. Според мен е много важно децата да четат и да го правят с удоволствие. Имам три работещи инициативи и вече много, много четящи деца. Надявам се, че ще успея да променя и начина, по който се преподава български и литература в училищата (в момента участвам в авторски колектив, който прави читанка за трети клас, тоест това не са напразни мечти и въжделения).

Една от моите инициативи е "Кой обича приказки". Тя започна тук, във форума преди девет, може би десет години (кой ги брои вече ) Всяка събота доброволци четат книжки на най-малките, на деца, които още не могат да четат, в Детския отдел на Столичната библиотека. От няколко години имаме и специална зала за ранно четене в библиотеката. На един доброволец се пада да чете два пъти годишно, четенето е от 11 до 12 часа. Както се досещате, тук съм, за да си намеря доброволци за тази година. (Тоест, с користни подбуди). Моля, който има желание да се включи, нека ми пише.

Преди две години в Детския отдел направиха и зала за тийнейджъри. От нея излетя "Летящото прасе" - клуб за четящи тийнейджъри. Всяка последна събота от месеца имаме среща. Освен основател на клуба, съм нещо и като водещ на събитието. Каним специални гости - най-вече редактори, издатели и преводачи. В клуба не само говорим за книги и много се забавляваме, но и тийнейджърите, които правят първи стъпки в писането, имат възможност да получат съвети от истински професионалисти. Ако имате близки тийнейджъри, нека следят страницата "Летящо прасе" във Фейсбук. Започваме на 28 октомври от 11 часа в Детския отдел на Столичната библиотека, площад "Славейков". Винаги можете да ми пишете и тук.

Искам да завърша с това, че най-голяма подкрепа и съдействие съм получавала тук, в този форум. И съм много благодарна за това. С обич, Юлия Спиридонова, детска писателка.

Да тровя живота на хората около мен..... Не ми харесва но.....

Анджак, де... основна мисия на първо място за всички човеци е за вкарват отгоре и да изкарват отдолу, докъдето може. Оттам нататък всеки може да си развинти въображението и да си измисля каквито си иска мисии.  

Смятам, че са единици хората с мисия и талант да я осъществят. На останалите не ни остава нищо друго, освен да се утешаваме с мисълта, че сме създадени просто, за да живеем живота си и да се размножаваме.

Да тровиш живота на другите определено е мисия. Всички които са ме тровили всъщност са ми помогнали.

Стана ми интересно. КАк  са ти помогнали?

Василиса Умница, БЛАГОДАРЯ  за отговора ти!!!

Ето това имах предвид.
Сестра ми е учител по два западни езика и БЕЛ. Мечтата и е един ден да отвори училище, в което да се преподава на съвсем различен принцип от този в традиционното образование.
Търси и събира материали за нетрадиционни методи на обучение, разучава учебни системи и в скоро време, когато открие най-добрият пример ще отиде да посети на място самото училище.
Иска децата да се учат да мислят, а не просто да заучават, за да могат да продължат със самообучение и през останалата част на живота си.
Все повече млади учители искат това да стане реалност и в България и да се промени цялата образователно система поради неконкурентоспособност.
Тя го приема като мисията на живота си и аз я насърчавам в това. Ще и помогна не само финансово, но с каквото се налага, за да осъществи мечтата си.
Някои професии, а в днешно време те не са малко, са по-скоро мисии, а не обикновена работа. Жалко, ако представителите им ги приемат като нещо тривиално.

Аз пък имам усещането, че хората са все по- големи егоисти, особено в БГ. Не сме социална държава и сме озлобени в отношенията си дори.

Искам да попитам Авторката дали има предвид това да сме открили своето призвание? Всеки човек има по-слаби и по-силни страни, таланти, качества и е хубаво когато някой използва най-силните си и добри качества в името на някоя благородна цел.

Аз преди време се занимавах с рисуване и фотография и тогава си мислех, че смисълът е да творя красиви неща, да запечатвам красиви моменти, за да радвам хората чисто естетически. Но този период отмина и сега ми е все тая дали съм създала нещо красиво или не. Сега най-прекрасното нещо е детето ми. Но често си мисля, че трябва да намеря и смисъл №2 в живота, защото така вредя на детето си, като цялото ми внимание и смисъл са в него. През годините съм мислела, че мога да допринеса към света с много неща - журналистика, писане, и какво ли още не, но на нищо не съм се спряла, още се лутам.

С две думи да отговоря на въпроса на Авторката - не, не съм го открила. Или и да съм го открила, съм го подминала и не съм разбрала.

Помогнали са ми като съм си преодоляла страховете, изправила съм се срещу проблема и съм го решила. Издигнала съм се духовно. Нали знаеш това което не ни убива, ни прави по-силни. Та така. Постигнала съм повече от други хора при равни други условия -пари, възраст, образование.

Да, и за призвание също става дума. Защото човек обича ли това, което прави, той няма как да не докосне другите или да не допринесе за добруването на другите.

Писатели, учители, лекари,учени в различни области, професиите активни в интернет, блогъри, та дори и държавни служители могат да направят чудеса ако поискат...АКО ПОИСКАТ.

Лично моето мнение (с което не ангажирам никого разбира се) е, че всеки човек на тази земя има мисия, друг е въпроса дали я е осъзнал. Мисленето ми по тази тема е доста по филосовско и навлиза в дълбоките дебри, аз смятам, че духовно всички хора сме свързани. Сред като посетих класически хомеопат на преглед-интервю, ми се избистриха някои моменти и сънища, които често ми се случват.

"Имате ли лична своя цел/мечта, която ще промени не само живота на близките ви?"

Нима не си чувала клишето - това, което не ни убива ни прави по силни?