Провокира ме последният случай на жената убита от бившият си, който бил и с ограничителна заповед.
Съответно дискусиите из форума и под статиите, във фейсбук, навсякъде.
Твърди се, че трябвало да се пази, да внимава, да не се вижда с него изобщо, да не го дразни...и още и още.
Такива случаи има.
Аз съм от тези случаи.
Не съм убита де.
Бившият ми съпруг ме удари, еднократно, изнесох се с детето. Разведохме се. Доста след това, в един случай, в който му водех детето да го види той ме преби. Пред детето, зверски, брутално, един ритник повече в главата и чист късмет, че не съм статия в ежедневник. Това съм го разказвала два пъти -
на полицията тогава и на адвоката после. Сега го пиша, ама трудно, да го разкажа с думи не мога. Т.е. минимум хора са ме видели и почти никой не знае за него това...
Той разбира се, за да си вижда детето знае къде живея и идва до вратата. Хиляди пъти съм си мислела какво точно му пречи да бутне мен и вратата и да влезе?? Нищо. Кога да успея да се обадя на полиция точно?
Онзи единствен път като звъннах дойдоха след 30мин. Дали ще седи да ги чака 30мин. дори и да имам възможност да звънна? Как мислите?
Няма как всеки път да има някой с мен, когато идва да види детето, няма как дори в половината случаи, почти никак няма как. Кой ще е тоя да седи да ме пази постоянно, ама да е и по-якичък и внушаващ нали, щото ако ме пази приятелката ми 45кг,..нали.
Не е да не съм взела някои мерки, ама са смешни на фона на ситуацията, в която аз не съм защитена изобщо и няма и как да съм.
Бащите имат право да виждат децата си, ама право и да не ги виждат. Т.е. той може да се обади, че ще дойде, а да не дойде. И нищо. Има права. Той е изключително дружелюбен, мил, усмихнат, кавалер, всички го харесват, повечето ни приятели общи, решиха, че аз съм тази лошата, която си е тръгнала и е развалила красивото младо семейство, ей тъй, хубава жена седи ли на едно място.
А към мен той е с агресивен тон всеки път, когато се наложи да говорим за детето. После е на фаза - ти си любовта на живота ми, което е не по-малко плашещо.
Не съм казала и една лоша дума на детето, но не мога да кажа и хубави. А той разбира се харесва парти таткото, който го взима за два часа. Как да му кажа, че татко му не го иска за повече от 2 часа? Не му казвам.
Аз съм една от многото, сигурна съм. Страх ме е често. И нищо не мога да направя. И няма и какво да се направи Чакаш и ако оцелееш - оцелееш. После теми за статии, работа за журналисти и малко ахкане и ехкане.
Само да споделя, че ми се върнаха някои спомени, а да говоря все още не мога, физически не мога да говоря затова. Пък и да предизвикам дискусия и да чуя как съм си виновна:)
Съответно дискусиите из форума и под статиите, във фейсбук, навсякъде.
Твърди се, че трябвало да се пази, да внимава, да не се вижда с него изобщо, да не го дразни...и още и още.
Такива случаи има.
Аз съм от тези случаи.
Не съм убита де.
Бившият ми съпруг ме удари, еднократно, изнесох се с детето. Разведохме се. Доста след това, в един случай, в който му водех детето да го види той ме преби. Пред детето, зверски, брутално, един ритник повече в главата и чист късмет, че не съм статия в ежедневник. Това съм го разказвала два пъти -
на полицията тогава и на адвоката после. Сега го пиша, ама трудно, да го разкажа с думи не мога. Т.е. минимум хора са ме видели и почти никой не знае за него това...
Той разбира се, за да си вижда детето знае къде живея и идва до вратата. Хиляди пъти съм си мислела какво точно му пречи да бутне мен и вратата и да влезе?? Нищо. Кога да успея да се обадя на полиция точно?
Онзи единствен път като звъннах дойдоха след 30мин. Дали ще седи да ги чака 30мин. дори и да имам възможност да звънна? Как мислите?
Няма как всеки път да има някой с мен, когато идва да види детето, няма как дори в половината случаи, почти никак няма как. Кой ще е тоя да седи да ме пази постоянно, ама да е и по-якичък и внушаващ нали, щото ако ме пази приятелката ми 45кг,..нали.
Не е да не съм взела някои мерки, ама са смешни на фона на ситуацията, в която аз не съм защитена изобщо и няма и как да съм.
Бащите имат право да виждат децата си, ама право и да не ги виждат. Т.е. той може да се обади, че ще дойде, а да не дойде. И нищо. Има права. Той е изключително дружелюбен, мил, усмихнат, кавалер, всички го харесват, повечето ни приятели общи, решиха, че аз съм тази лошата, която си е тръгнала и е развалила красивото младо семейство, ей тъй, хубава жена седи ли на едно място.
А към мен той е с агресивен тон всеки път, когато се наложи да говорим за детето. После е на фаза - ти си любовта на живота ми, което е не по-малко плашещо.
Не съм казала и една лоша дума на детето, но не мога да кажа и хубави. А той разбира се харесва парти таткото, който го взима за два часа. Как да му кажа, че татко му не го иска за повече от 2 часа? Не му казвам.
Аз съм една от многото, сигурна съм. Страх ме е често. И нищо не мога да направя. И няма и какво да се направи Чакаш и ако оцелееш - оцелееш. После теми за статии, работа за журналисти и малко ахкане и ехкане.
Само да споделя, че ми се върнаха някои спомени, а да говоря все още не мога, физически не мога да говоря затова. Пък и да предизвикам дискусия и да чуя как съм си виновна:)
Мисля си, че такива ги спира единствено ако имаш силен човек до себе си, за да се съобразява как да се държи. 
имах предвид, че ако има силен човек до нея, и бившия ще се кротне 
))
