Съответно дискусиите из форума и под статиите, във фейсбук, навсякъде.
Твърди се, че трябвало да се пази, да внимава, да не се вижда с него изобщо, да не го дразни...и още и още.
Такива случаи има.
Аз съм от тези случаи.
Не съм убита де.
Бившият ми съпруг ме удари, еднократно, изнесох се с детето. Разведохме се. Доста след това, в един случай, в който му водех детето да го види той ме преби. Пред детето, зверски, брутално, един ритник повече в главата и чист късмет, че не съм статия в ежедневник. Това съм го разказвала два пъти -
на полицията тогава и на адвоката после. Сега го пиша, ама трудно, да го разкажа с думи не мога. Т.е. минимум хора са ме видели и почти никой не знае за него това...
Той разбира се, за да си вижда детето знае къде живея и идва до вратата. Хиляди пъти съм си мислела какво точно му пречи да бутне мен и вратата и да влезе?? Нищо. Кога да успея да се обадя на полиция точно?
Онзи единствен път като звъннах дойдоха след 30мин. Дали ще седи да ги чака 30мин. дори и да имам възможност да звънна? Как мислите?
Няма как всеки път да има някой с мен, когато идва да види детето, няма как дори в половината случаи, почти никак няма как. Кой ще е тоя да седи да ме пази постоянно, ама да е и по-якичък и внушаващ нали, щото ако ме пази приятелката ми 45кг,..нали.
Не е да не съм взела някои мерки, ама са смешни на фона на ситуацията, в която аз не съм защитена изобщо и няма и как да съм.
Бащите имат право да виждат децата си, ама право и да не ги виждат. Т.е. той може да се обади, че ще дойде, а да не дойде. И нищо. Има права. Той е изключително дружелюбен, мил, усмихнат, кавалер, всички го харесват, повечето ни приятели общи, решиха, че аз съм тази лошата, която си е тръгнала и е развалила красивото младо семейство, ей тъй, хубава жена седи ли на едно място.
А към мен той е с агресивен тон всеки път, когато се наложи да говорим за детето. После е на фаза - ти си любовта на живота ми, което е не по-малко плашещо.
Не съм казала и една лоша дума на детето, но не мога да кажа и хубави. А той разбира се харесва парти таткото, който го взима за два часа. Как да му кажа, че татко му не го иска за повече от 2 часа? Не му казвам.
Аз съм една от многото, сигурна съм. Страх ме е често. И нищо не мога да направя. И няма и какво да се направи Чакаш и ако оцелееш - оцелееш. После теми за статии, работа за журналисти и малко ахкане и ехкане.
Само да споделя, че ми се върнаха някои спомени, а да говоря все още не мога, физически не мога да говоря затова. Пък и да предизвикам дискусия и да чуя как съм си виновна:)