От известно време имам ужасен проблем, едно чувство на потъване. Поствам описание на момиче от друг форум, която го описва перфектно.
" Но истинския проблем дойде след това - както си вървях един ден и започнах буквално да пропадам. Такова беше усещането, че нон-стоп губя почва под краката си. Стигна се до там, че не можех да понасям да стоя на едно място, седнала например - все гледах да си клатя крака или да мърдам, защото всеки път щом останех неподвижна пропадах надолу. Това винаги беше съпътствано с отвратително усещане в главата, сякаш мозъка ми се обръща - както когато човек пътува в висока скорост и се спуска отнякъде знаете как ви се обръща стомаха. Но това чувство беше в мозъка, така да се каже. И всеки път - супер яко сърцебиене, паника, изтръпване на крака, ръце и прочее."
Имам придружаващо заболяване-дискова херния на кръста и ошипяване на врата, но невролог ми казва, че не е от това. Пия антидепресанти, защото заради тези физически усещания започнах да правя паник атаки и изпаднах в депресия. В последствие ми казаха, че това чувство на потъване се дължи на тревожността, но аз усещам, че не е, тревожността ми се появи следствие на това. Другата седмица ми предстои посещение при УНГ и отоневролог.
Някой имал ли е такъв проблем ?
" Но истинския проблем дойде след това - както си вървях един ден и започнах буквално да пропадам. Такова беше усещането, че нон-стоп губя почва под краката си. Стигна се до там, че не можех да понасям да стоя на едно място, седнала например - все гледах да си клатя крака или да мърдам, защото всеки път щом останех неподвижна пропадах надолу. Това винаги беше съпътствано с отвратително усещане в главата, сякаш мозъка ми се обръща - както когато човек пътува в висока скорост и се спуска отнякъде знаете как ви се обръща стомаха. Но това чувство беше в мозъка, така да се каже. И всеки път - супер яко сърцебиене, паника, изтръпване на крака, ръце и прочее."
Имам придружаващо заболяване-дискова херния на кръста и ошипяване на врата, но невролог ми казва, че не е от това. Пия антидепресанти, защото заради тези физически усещания започнах да правя паник атаки и изпаднах в депресия. В последствие ми казаха, че това чувство на потъване се дължи на тревожността, но аз усещам, че не е, тревожността ми се появи следствие на това. Другата седмица ми предстои посещение при УНГ и отоневролог.
Някой имал ли е такъв проблем ?
